АНАЛИЗИ
Хленченето на един агент-доносник!
Ако човек прелети на Фейсбук като бомбардировач над вражеска територия няма как да не засече една безкрайно повтаряща се тема в либералното, извънпарламентарно пространство.
Това е нещо като колективен рев за съдбата на Иво Прокопиев, който се оказа в центъра на огромен скандал. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество обяви, че запорира имущество и авоари за 200 милиона на олигарха заради приватизацията на „Каолин“ и изведнъж все едно се отвориха вратите на някоя агенция за оплаквачки. Отвсякъде се понесоха хлипания и вайкания за съдбата на бизнесмена, за неговите издания и за какво ли още не. И понеже българите се оказаха непоклатими по тези тема и общо взето не изпълниха площадите в защита на бизнесимперията на Прокопиев, най-гласовите му фенове започнаха да измислят нови и нови опорни точки, за да изкарат олигарха жертва, мъченик и светец, който става жертва на системата.
А най-досадно от всичко е колективното вайкане и публично късане на коси: „Днес е Прокопиев, утре сте вие!“. Това може да го роди само извънземен разум. Защото аз нямам 200 милиона да ми запорират и не се очертава такава перспектива в близките 500 години. И това не е злорадство над тъжното положение на един богат човек, а просто очевидна реалност. Между много от тези, които хлипат за Прокопиев и самия Прокопиев зее същинска социална бездна, която те отказват да признаят и да видят. Гледах едно телевизионно интервю на олигархът-костюмар по бТВ. И там той произнесе едно твърдение, което му се размина весело и жизнерадостно. Ох, леле, на стола да седеше някой друг бизнесмен, той щеше да бъде разкъсан от въпроси, съмнения и сумтения. При Прокопиев – нищо подобно. А унищожителят на „Каолин“ обяви следното: „Започнах работа като журналист на 19 години, а на 21 основах първия си вестник“.
Кое ли е това издание в което заплатите за 2 години стигат на един човек да събере пари за цял вестник? Кое ли е това издание което поне е давало толкова доходи, че някоя банка да се излъже да даде мащабен кредит на Прокопиев? Костюмарът така и не изясни тази двегодишна дупка. Но фактът е факт – на 21 години Иво Прокопиев се пръква като издател и бизнесмен, а след това започва с неистова упоритост да трупа капитали, да участва в приватизацията и да се превръща във влиятелен бизнесмен с тежки политически, а и геополитическа връзки. Той всеки път изкривява лицето си като го нареках олигарх, но уви, така добре се вписва в определението за тази дума, че е обречен да я чува постоянно.
Още по-възмутително е вайкането, че атаката срещу изданията на Прокопиев е атака срещу свободното слово. Първият рефлекс наистина е такъв. Трябва да се води битка за журналистическо многообразие. Това е важно и смислено действие. Но тук говорим именно за Прокопиев. Той има общо със свободата на словото точно толкова колкото Йозеф Гьобелс с истината. Изданията на Прокопиев са на много къса верижка и всеки миг в който бизнесинтересите на техния издател са нарушени, тези крепости на „обективността“ се превръщат в бесни кучета, които хвърлят слюнки и зарязват всички пози за независимост. Ние знаем за това и от едно друго събитие. През май 2014 година на бял свят изплува един имейл на Прокопиев до неговите издания в който той буквално им диктува как да пишат по определени теми. Тогава темата е една – подозрението, че кабинетът на Орешарски смята да отнеме лицензите на ЕРП-ата. Прокопиев, който има пряк бизнесинтерес от енергоразпределителните дружества тогава пише цяла лекция до своите журналисти как да отразяват темата, върху какво да наблегнат. Олигархът дори наставлява подопечните как да плашат хората, че отнемането на лицензите ще постави под въпрос хиляди договори за доставка на ток. Да, „властелинът на свободното слово“ диктува на медиите си какво да пишат и то пряко е подчинено не на обективната журналистика, а на всеядните му бизнесинтереси. Та заради това като чуя, че „Дневник“ и „Капитал“ са носители на свобода на словото ми идва да пусна това писмо на Прокопиев на огромен билборд в центъра на града, за да може всеки да види какво е разбирането му за свобода. Най-интересното е, че в писмото си Прокопиев показва, че знае, че сайтът „Медиапул“ също ще пише по темата. А какво е общото между неговия медиен Мордор и „Медиапул“? Ами – фондация „Америка за България“. Така, че американските издания у нас са всичко друго, но не и еталон за свобода на словото. Те обичат да обиждат конкуренцията с определението „бухалка“, но самите те са си жив боздуган. В онзи конкретен миг кабинетът на Орешарски бе направил нещо, което не се повтори в политическата история – свали цените на тока. А това очевидно е бъркало дълбоко в здравето и сметките на Прокопиев. И той използва своите издания като боздуган срещу интересите на хората. Толкова е простичко. И заради това не приемам и никога няма да приема позата му на защитник на свободното слово. Олигархът брани територия, а не ценности.
В турнето си пред телевизионния екран Прокопиев изрече и други абсолютни лъжи. Мен ме впечатли тази – „Ако има някой, който се е противопоставял на властта в последните 10 години, това съм аз“. Дано да не си вярва, защото, ако е убеден в тези думи трябва да потърси спешно лечение в болница. Прокопиев излъга изключително нагло. Мисията на неговото съществуване никога не е била да бъде срещу властта, а около нея. Както беше около Иван Костов след това се присламчи и към първото управление на Бойко Борисов. Там Прокопиев така се противопоставяше на властта, че си имаше персонални министри, част от които се отчитаха първо на него. И не само това – избраха му и персонален президент. Защото, когато мандатът на Росен Плевнелиев свърши май се оказа, че само Иво Прокопиев му е останал фен, всички други се поздравяваха, че петгодишния мъчителен кошмар свърши. Но по време на това съновидение няколко пъти беше ясно, че Плевнелиев и Прокопиев почиват заедно. В размирните дни на 2013 година изданията на Прокопиев, тези армади на свободата, бяха впрегнати да бълват политическата фантазия, че е възможно да изникне политически субект около президентството и Плевнелиев да се превърне в негласния идеологически лидер на напарфюримараната градска, снобска и нежна десница. Този проект се провали с гръм и трясък, но той разкрива друга тъмна страна на бизнесимперията на Прокопиев. Тя не е чист стопански субект, тя е политическа лаборатория, инкубатор за обществени генномодифицирани организми. Тоест да превръщате Прокопиев в знаме на морала е все едно да възвисите Азис за основен символ на българската култура. Дръжте се на ниво и дишайте по-дълбоко.
В средата на 2013 година, когато Прокопиев видя шанса си пак да се върне на бял кон в центъра на политиката покрай протестите на умните, красивите и богатите, той написа едно култово и халюцинаторно есе в „Капитал“, което беше озаглавено доста помпозно: „България 2.0 срещу България „1984“. В него костюмираният олигарх фантазираше, че е крайно време гражданите да използват мрежовите технологии и сами да творят политика. Тогава партиите щели да изчезнат и да се стопят от дневния ред на хората. Манифестът на олигарха е важен и до днес, защото това е един от малкото случаи, когато директно можем да надникнем във фантазиите на Прокопиев. В тази фантазия партиите ги няма, тоест държавата е отслабена максимално, а неговите бизнесинтереси разцъфват в тази мрежова утопия. Наречете ме параноик, но всеки път, когато бизнесмен тръгне да изкарва партиите глобално виновни и държавната непотребна, започвам да се оглеждам какво иска да открадне. Та припомняме този манифест, за да констатираме само, че авторът му май много не вярва в собствените си думи. Защото по неговите самопризнания в мига в който Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество го е погнала, той е потърсил, а вероятно и получил среща с премиера. Човек с чиста съвест не прави така. Автентичният борец не търси веднага начин да си спаси задните части, а влиза в окопа и воюва докрай. Прокопиев обаче е предпочел да отиде при Борисов и да види дали може да си плати, за да спаси кожата си. Изобщо България 2.0 се оказа неочаквано нежна и крехка и всички защитници на тази бизнес-империя трябва да го знаят. Защото не е ясно кога и как Прокопиев ще ги изтъргува без да му мигне окото. Той е способен на това.
Да не кажете, че не сте били предупредени!
АНАЛИЗИ
Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.
Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.
За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”
Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.
“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”
Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.
“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.
От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?
Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.
Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.
В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.
Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.
Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.
Николай Бареков
Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!
Стоян Демиревски
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Брюксел зароби и ограбва Източна Европа

Абсолютна „атомна бомба“ в неолиберализма пусна носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. Той обяви, че Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС.
С това жестоко се удря най-големия успех на глобализма и неолиберализма – създаването на най-голямата единна икономика в света, състояща се от 28 отделни държави, част от които с обща валута.
„Източна Европа“ е големият губещ от началото на 21 век. В момента тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна, и основно на Германия“ – обясни Стиглиц.
Според учения, който освен наградата, е известен и, че предвиди срива на „дотком балона“, както и кризата през 2008 г., та според него, Източна Европа е в типична „хватка на доминионите“, известна още от Римската империя.
Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът и. „Римляните не са завладявали само с легиони. Много повече земи са присъединили мирно. Отиват, подкупват местните вождове и те от вождове стават управители на Римски провинции.
Империята ти е зад гърба, и с нея заедно можеш да събереш много повече данъци от преди. Т.е. това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например – там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ“ – обясни Стиглиц.
„В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС, и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против.
Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта и пр.“ – поясни Стиглиц.
Още преди време писахме за анализ на ЦРУ, според който Източна Европа бива брутално изсмуквана, докато ръкопляска, „благодарна“ за еврофондовете.
Сега ученият потвърждава тази информация. Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници, са „подкупът“, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации.
Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии и пр. Съотношението между фондове и източени пазари е по-лошо от 1:10.
„Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум.
Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати, Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока, и така разширява изоставането.“ – завърши Нобеловият лауреат.
2022г. Диян Гаджев
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Безмозъчната атака на Киев срещу руски летища е факла в барутен погреб

Ударите по руски летища , които според украински източници Зеленски „лично е подготвял година и половина“, рикошираха, и то много сериозно, върху президента на САЩ Доналд Тръмп.
На 1 юни американското издание Axios, позовавайки се на „официален украински източник“, съобщи, че Украйна уж е уведомила американската администрация за предстоящата атака . Вярно е, че след известно време на сайта се появи корекция без обяснение: „не е уведомил“. Така че си блъскате главата да разберете дали Тръмп е знаел за провокацията ден преди възобновяването на руско-украинските преговори в Истанбул или не.
И наистина трябва да се поразмисли. В края на краищата, на 30 май президентът на САЩ беше изненадан и дори възмутен от ответните удари на Русия срещу Украйна в момент, когато преговорите за разрешаване на конфликта бяха „близо до приключване“. „Не обичам изненади“, каза той пред журналисти по този въпрос, „и бях много разочарован“. Той също така заяви пред NBC News по същия въпрос, че е „ядосан на руския президент Владимир Путин “.
И ето такава „изненада“ за Тръмп от Зеленски. Ден преди срещата на делегациите в Истанбул. Ще се възмути ли публично републиканецът този път? Ще се ядоса ли на Зеленски или не? Или Киев не трябва да се страхува от прокурорския му гняв?
Много интересен въпрос, защото действията на Киев не са просто игра с кибрит около разлята кутия с бензин, а хвърляне на факла в барутен погреб.
Ще бъдат ли американците доволни от подобна „изненада“, ако си спомним, че администрацията на Тръмп многократно е заявявала интереса си от възобновяване на диалога с Москва относно стратегическата стабилност? Добро начало за обмен на мнения по въпрос от жизненоважно значение за целия свят.
Оказва се, че Зеленски е настроил Тръмп, и то много лошо. Решил е, че може да се намеси в сложните отношения между две ядрени суперсили в толкова чувствителна област и да види как ще се измъкнат от тях?
Късно снощи се съобщи за телефонен разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио . В официалното изявление на руското външно министерство се казваше кратко: обсъдена е ситуацията, свързана с украинската криза. Същевременно Рубио изрази искрени съболезнования във връзка с жертвите от експлозиите на железопътната инфраструктура в Брянска и Курска област.
Москва, отбелязваме, за пореден път демонстрира желязна сдържаност. В края на краищата, целта на терористичните актове и атаки очевидно беше да се провалят преговорите в опит да се задържи САЩ в конфликта на страната на Украйна. А Киев се увлече в една изключително опасна игра, в която не би трябвало да има място. Вашингтон трябва да отбележи това, тъй като Тръмп се опитва да се представи за „президент на мира“.