ВОЙНА

В каква посока водят Америка военните интервенции

Вярно е, че „скъпите военни намеси“ и „опитите за сваляне на авторитарни режими със сила“ са дали лошо име на техните американски инициатори, въпреки че признанието на Вашингтон за това звучи неочаквано.

Доналд Тръмп се опита да се размине без скъпи военни намеси, но беше победен в сблъсъка с „дълбоката държава“, силите на която формираха настоящата администрация на САЩ. Същият Антъни Блинкен през 2003 г. подкрепи инвазията на американски войски в Ирак, през 2009 г. той се застъпи за нахлуването на американски войски в Либия, беше заместник-съветник на САЩ по националната сигурност при Барак Обама, когато неговата администрация подготвяше “Арабската пролет” в Близкия изток и стимулирания държавен преврат в Украйна през 2014 г. Би било едновременно наивно и безразсъдно да се предположи, че след като стане 71-ви държавен секретар на САЩ, Блинкен ще продължи курс, различен от този, който следва в миналото.

За какво става дума?

Почти едновременно с речта на Блинкен Белият дом публикува преходните разпоредби на Стратегията за национална сигурност: „САЩ не трябва и няма да участват във „вечни” войни, които струват хиляди животи и трилиони долари. Ще работим отговорно, за да сложим край на най-дългата американска война в Афганистан. Въпросът не е дали ще подкрепим демокрацията, а как да го правим. Ще използваме силата на нашия пример. Ще подтикнем другите да извършат ключови реформи, да премахнат лошите закони, да се борят с корупцията (спомнете си как Хънтър Байдън и украинската компания „Бурисма“ се бориха срещу корупцията с участието на Байдън-старши) и да спрем несправедливите практики. Ще стимулираме демократично поведение. ”

Страхотно! Американците винаги са били готови да „подкрепят демокрацията“ и „да стимулират демократичното поведение“. Те дори имат „хуманитарни“ намеси, както през 1999 г. по време на бомбардировките в Югославия или през 2001 г. по време на инвазията в Афганистан. И когато не можете да спечелите, трябва поне с думи да обещаете „да сложите край на най-дългата война“.

Клаузевиц казва, че „войната не е нищо повече от продължаване на политиката с други средства“. Така че САЩ продължават своята политика, привличайки „други средства“. Джо Байдън направи това много ясно, като каза онзи ден: „С моята заповед от 25 февруари 2021 г. въоръжените сили на САЩ нанесоха целенасочен удар по инфраструктурата в Източна Сирия, използвана от подкрепяните от Иран недържавни милиции“. Доналд Тръмп и Барак Обама биха могли да говорят за политиките си по същия начин.

В същото време, говорейки за “другите средства”, използвани от администрацията на Байдън, която е на власт от едва месец и половина, трябва да се отбележи, че този екип увеличава значението на информационната, идеологическата борба във външната политика (това се вижда ясно от цитираното изявление на Блинкен ).

Така наречената хибридна война придобива все по-голямо значение, където основната битка е битката за сърцата и умовете на хората, където пропагандата, превръщайки се в основно оръжие, засенчва ракетите. А Интернет и социалните мрежи дават на участниците в конфликта напълно немислими по-рано средства за война. И също така е по-евтино от класическите инвазии, които по правило предизвикват недоволството на собствените граждани. Агитационни (информационни, психологически, хибридни) войни все повече се водят не от единични блогъри, а от специални военни части.

На война, както на война. Има всички основания да вярваме, че администрацията на Байдън ще засили „подкрепата за демокрацията“. Поет е курс за установяване на тотална цензура както в американските медии, така и в глобалната мрежа.

В същото време класическите методи за водене на война не се отхвърлят от уравнението. Няма причина да се отпускаме. Човек трябва да е подготвен за удари отвъд океана от най-неочаквана страна.

ВОЙНА

Пакистан: Индия планира военен удар в следващите 36 часа

Пакистанският министър на информацията заяви, че страната разполага с „достоверна информация“, че Индия възнамерява да нанесе военен удар в рамките на следващите 24 до 36 часа, пише BBC.

Коментарите на Атаула Тарар бяха направени, след като Индия обвини Пакистан, че подкрепя екстремистите, стоящи зад атаката в индийската част на Кашмир, при която загинаха 26 туристи миналата седмица. Исламабад отхвърля обвиненията.

Тарар заяви, че Индия възнамерява да използва атаката като „фалшив претекст“ за удар и че „всяка подобна военна авантюра от страна на Индия ще получи сигурен и решителен отговор“. BBC се е свързала с индийското външно министерство за коментар.

Атаката близо до туристическия град Пахалгам беше най-смъртоносната срещу цивилни в спорната територия през последните две десетилетия. И Индия, и Пакистан претендират за региона и са водили две войни за него. В последните дни войски от двете страни са си разменяли периодични изстрели с леко стрелково оръжие през границата.

Спекулира се дали Индия ще отговори с военни удари срещу Пакистан, както направи след смъртоносните атаки на бунтовници през 2016 и 2019 г.

Миналата седмица властите заявиха, че са провели обширни претърсвания в Кашмир, управляван от Индия, и са задържали над 1500 души за разпит. Оттогава са арестувани още хора, макар че броят им не е ясен. Властите са разрушили къщите на най-малко 10 предполагаеми бойци. Поне един от тях е бил свързан със заподозрян, посочен в стрелбата.

Кашмир, който Индия и Пакистан претендират изцяло, но управляват само частично, е гореща точка между двете ядрени сили от разделянето им през 1947 г. В индийската част на Кашмир от 1989 г. насам тече въоръжено въстание срещу индийското управление, като бунтовниците атакуват както силите за сигурност, така и цивилни граждани.

Индия не е посочила конкретна група, която подозира за нападението в Пахалгам, и все още не е ясно кой стои зад него. Малко известна група, наречена „Фронт на съпротивата“, която първоначално пое отговорност за стрелбата, издаде изявление, в което отрича участието си. Фронтът е свързан с пакистанската въоръжена група „Лашкар-е-Тайба“.

Индийската полиция назова трима от четиримата заподозрени за нападението. Според нея двама са пакистански граждани, а третият е местен жител от индийската част на Кашмир. Няма информация за четвъртия мъж.

Много от оцелелите твърдят, че нападателите са се насочвали специално към мъже от хиндуистката общност. Атаката предизвика широко обществено възмущение в Индия, като премиерът Нарендра Моди публично заяви, че страната ще преследва заподозрените „до края на света“ и че онези, които са планирали и извършили нападението, „ще бъдат наказани по начин, който не могат да си представят“.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.