6 неудобни въпроса по делото „Иванчева“

Делото за корупция срещу бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева, някогашната й заместничка Биляна Петрова и Петко Дюлгеров приключи окончателно. Тримата вече са в затвора. Върховните съдии Румен Петров, Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова потвърдиха изводите на апелативната инстанция и само намалиха наказанията им. Така окончателно Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова – на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба, а Дюлгеров – на 4 години затвор и 8000 лв. глоба. Накратко, Иванчева с помощта на другите двама е изнудвала бизнесмена Александър Ваклин, като е бездействала с придвижването на административната му преписка, свързана със строеж в „Младост“.

Присъдите не са насочени само към осъдените. Те носят послание и за цялото общество. Правосъдието освен предвидимо и справедливо трябва да е видимо – да убеждава обществото в правотата си. В случая обаче обществото някак не се убеди нито във вината на Иванчева и компания, нито в справедливостта на присъдите им. И причина за това е основно начинът, по който стартира делото – грубо и показно, като христоматиен пример за това как се потъпкват права и презумпцията за невиновност.

След окончателна присъда не би трябвало да са останали неизяснени въпроси. В този случай не е така.

1. Как беше постигната завидната скорост по делото?

Факт е, че след като постоянно настояваме за бързо правосъдие, трябва да сме доволни, когато го получим. В случая обаче бързината е подозрителна, тъй като е изключение. 4 години и половина от ареста на тримата до вкарването им в затвора. Прокуратурата и съдът трудно могат да се похвалят с такава скорост по друго знаково дело. Та само разследванията понякога се точат над 4 години. Изберете си за пример всичко, свързано с ГЕРБ например. Там прокуратурата затъва в безвремие и делата просто не приключват, камо ли да стигнат до съд. Адвокати, с които „Сега“ разговаря, споделиха и колко трудно е да накараш прокуратурата да образува разследване. При Иванчева това не е така.

2. Ако Иванчева е искала подкупи и от други, защо е обвинена само за един?

В решението на ВКС четем: „Бездействието (на Иванчева, б.а.) е било целенасочено, мащабно и не само по отношение на свидетеля Ваклин, и предразположението към подобен вид престъпления е било ясно очертано в начина на изпълнение на служебните й задължения (наложило оплаквания пред централното общинско ръководство)“. Известно е, че сигналът на Ваклин до ДАНС само е пришит към вече образувано разследване по други сигнали срещу Иванчева. Ако корупцията е била стил на поведение, тогава защо разследващите са се ограничили само с Ваклин? Толкова ли е било трудно до докажат и другите сигнали? В крайна сметка той се оказа основният свидетел на обвинението, подкрепено освен с неговите доказателства и със СРС. И така стигаме до следващата неяснота:

3. Има ли основният свидетел Ваклин по-специални отношения с прокуратурата?

Случайна жертва на корупция ли е строителният предприемач Александър Ваклин, или е агент под прикритие на разследващите, помогнал „сготвянето“ на Иванчева, е също въпрос, който не получи отговор.

През 2019 г. „Биволъ“ разкри, че жената, с която новоизбраният тогава главен прокурор Иван Гешев живее на семейни начала, е купила изгодно апартамент от строителна фирма, която по-късно е купена от съдружник на Ваклин. Цената, която Детелина Ханчева е платила за квадратен метър в сграда ново строителство, е едва 465 лв., като цялото жилище от 85 кв. м с прилежащо мазе от 7 кв. м, излязло само 40 000 лв., се видя от нотариалния акт, публикуван в „Биволъ“. Съседният апартамент, който е от 133 кв. м, е купен от случаен гражданин за 87 500 евро.

През август 2019 г. апелативната спецпрокуратура потвърди косвената връзка между Гешев и строителния предприемач. В нейно постановление се казва, че избраният за главен прокурор от дълги години е в близки приятелски отношения със съдружника на Ваклин – Марио Кръковски. Въпреки това държавното обвинение отказа да образува разследване, като стига до извода, че „липсват каквито и да е данни или индикация Иван Гешев да е използвал служебното си положение при формиране продажните цени на закупените от Детелина Ханчева недвижими имоти“.

Именно Гешев като шеф на спецпрокуратурата, ръководеше задържането на Иванчева и Петрова.

Много любопитно беше и участието на Ваклин по bTV преди дни, когато излезе, че той вече не помни подробности от корупционната афера и дори не можа да посочи кой му е поискал подкупа.

4. Имаше ли наистина основания за отвод на върховни съдии?

Делото във ВКС не беше разгледано от съдиите, на които първоначално се падна. Ружена Керанова (председател на състава и докладчик), Елена Каракашева и Деница Вълкова си направиха отвод след сигнал до Висшия съдебен съвет, подаден от „Центъра за приложно-правни изследвания и практики“ и „Диалог за правосъдие“. Тези две организации са сред най-ревностните защитници на главния прокурор Иван Гешев. В сигнала си до ВСС те правят връзка между това, че гаранцията от 10 000 лв. за свободата на Иванчева е платена от адвокат Албена Белянова, която не е защитник по делото. В същото време Белянова е в инициативния комитет, който издигна тогавашния председател на върховния съд Лозан Панов за президент.

Центърът е сдружение, основано през 2009 г. Тогава сред управляващите го е Пламен Георгиев, който няколко години по-късно стана шеф на КПКОНПИ и я оглавяваше по времето, когато бяха арестувани Иванчева и Петрова.

5. Наказанията – на око, или колкото поеме?

Смущаваща е „ножицата“, която съдилищата отвориха с наказанията. Първата инстанция даде за поискан подкуп на тримата 20, 15 и 12 години затвор, съответно за Иванчева, Петрова и Дюлгеров. Апелативният съд редуцира присъдите на 8, 7 и 6 години, като прие, че тримата не са с изключителна обществена опасност. ВКС ги намали на 6, 5 и 4 г., като отчете включително и „продължителния период на задържане на подсъдимите, който не може да бъде обусловен от тяхната изключително висока степен на обществена опасност“.

Публиката обаче не може да не се запита – да не би присъдите да се намаляват така, че като се приспадне предварителното им задържане, тримата почти да не лежат в затвора. Т.е. хем да са осъдени и реномето на Гешев спасено, хем да не лежат повече от няколко месеца.

6. Ще понесе ли някой отговорност за нарушените права, или всички ще платим?

Делото „Иванчева“ ще остане в архивите с показното нарушаване на правата на обвиняемите. В мотивите на първата инстанция има признание на съда, че „присъствието на множество униформени при ареста, а част от тях и маскирани лица на КПКОНПИ няма законово основание“. По време на ареста на Иванчева обаче е била нарушена презумпцията за невинността й, която е гарантирана от националното и европейското законодателство. Нарушението е, че тя е участвала в следствените действия с белезници, както „публичността на нейното оковаване с белезници зад гърба ѝ“. „Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност“, прие първата инстанция.

От сагата ще се запомнят и снимките на Иванчева, водена за медицински преглед с пранги на краката, както и с мизерните условия в килията й за задържане. След обществения скандал бяха променени правилата за конвоирането.

Съдът в Страсбург ще бъде сезиран, каза пред „Сега“ адвокат Николай Хаджигенов, който представляваше Иванчева. Засега той не разкрива подробности, но е ясно, че нарушените права ще бъдат в центъра на оплакванията. И че „Иванчева“ ще е поредният случай, по който данъкоплатците плащат сметката вместо нарушителите.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ