ЗДРАВЕ

Как Китай се справи с епидемията

В Китай правят проверки за температура и взимат проби за тест за коронавирус навсякъде в метрото и на улиците. Снимка: Чайна нюз

Лунната Нова година е един от двата най-големи празника в далекоизточната част на Азия. Празнуването е като Коледа за християните, семействата се събират за този празник. Тръгва огромен човекопоток от големите градове към малките населени места. Това е и времето за печалба на туроператори, ресторанти, барове, туристически центрове. Всяка година досега приходите растяха. Около 150 милиарда долара беше оброта за лунната Нова година през февруари 2019. В Китай а се очакваше лунната Нова година 2020 да е по-доходна.

Но всичко това се изпари през януари 2020, когато мълвата за загадъчен грип в Ухан плъзна първо в неформалните мрежи и чатове в Китай. Новината нямаше официално потвърждение на 7 януари, когато Централният комитет на управляващата ККП се събра на закрито заседание за ситуацията с вируса.

Започнаха да се появяват кратки официални съобщения, а на 22 януари бе предавана директно безпрецедентна пресконференция (каквато не е провеждана от времето на Културната революция) на ръководството на Ухан и провинция Хубей, където кметът на Ухан, първият секретар на Хубей и ръководителят на медицинските звена в целия град обявиха, че вирусът е сериозен, може да се разпространи много бързо, казаха какви мерки са взели досега и обявиха, че смятат да наложат карантина на целия 11-милионен град Ухан. След това изказване, до 26 януари постепенно бяха затворени в карантина и градовете около Ухан и реално бе блокирано населението в цялата провинция Хубей – 150 млн. души.

А от 26 януари нататък бе наложено

затваряне на цял Китай

(26 януари е китайската Бъдни вечер).

Самолети, жп транспорт, автобуси и коли не бяха спрени до 26 януари и всички, които искаха да пътуват, се бяха установили където ще празнуват (включително и ако бяха на екскурзия в чужбина). Блокирането за карантина бе наложено веднага след тази дата.

Междувременно Пекин повдигна обвинения срещу ръководството на Ухан – кметът бе сменен с кмета на Жинан, управителят на провинция Хубей – със заместник кмета на Шанхай, а първият секретар на партията в Ухан – с партиен лидер на провинция Джъджиян. По-късно имаше присъди за сваленото ръководство и то беше изпратено в затвора.

Първо беше блокиран автотранспортът в цялата провинция. Ухан заприлича на мъртъв град – затворени магазини, заведения, театри, атракциони. Забранени бяха събиранията и излизането на улицата, с изключение само на доставките на стоки. Хората бяха затворени по домовете си. В Ухан постепенно разбраха как все повече и повече стават заразените и болните, говореше се за липса на места в болниците, за хора, които падаха по улиците или умираха навсякъде.

Тогава изградиха походни болници – за 72 часа се появи полева болница на терен за завод в Ухан. Всички стадиони, концертни зали, конгресни центрове в града бяха превърнати в полеви болници, в които се настаяваха леките случаи. А болниците останаха само за тежките случаи.

От всички краища на Китай беше

командирован лекарски персонал

Случваше се лекарите и сестрите да не разбират местното наречие, но организацията беше желязна.

Познати лекари признаха пред мен, че за целия им двумесечен престой в Ухан са изминавали само разстоянието между болницата и хотела, в който са живели и не са видели нищо от останалата част на града.

В полевите болници пациентите с лека форма на ковид са лекувани основно по методите и с лекарствата на традиционната китайска медицина. Предоставяна е и психологическа помощ на преживелите смърт на близки, или хора докарани в шок.

След затварянето бе оповестен и щаб за борба с вируса, оглавен от 84-годиния доктор Дзжонг Наншан, ръководител на екипа, разработил лечение на SARS през 2003 г., всепризнат авторитет в китайската медицина. Доктор Дзжонг Наншан пристигна в Ухан със скоростния влак в началото на февруари и остана там до края на март 2020, когато стана ясно, че нараствнето на случаите е спряно и започна спад. Всеки ден той рапортуваше от името на щаба за развитието на ситуацията, като даваше и указания за полезни практики за предпазване на хората.

В този период президентът на Китай не се изяви нито един път в медиите. Информация бе предоставена по всички медии, основно интернет. Беше предоставяна и чрез есемеси от мобилните оператори, също и локална информация в интернет чатовете по райони, квартали и предприятия. Информация бе предоставяна на китайски, английски, японски и корейски. Всички важни заповеди бяха придружени от изображение и файл на заповедта на общинската или градска управа.

《Проверка за температура в самолет не летище в Китай. Снимка: от социални мрежи》

Всичко бе улеснено неимоверно от ИТ системите на държавната администрация в Китай, където отдавна са налични електронни административни услуги, електронно удостоверявне (не чрез електронен подпис, както е в България например, а с много по-лека процедура), небанково електронно разплащане (чрез системите Алипей и Уичат), , електронно здравеопазване, и др.

Хората бяха карантинирани в домовете си,

храната, медикаментите и стоки за бита бяха доставяни по куриери. Нямаше прекъсване на ток, вода, газ и интернет и в най-отдалечените краища на страната и започна изнасяне на почти всички дейности чрез интернет.

Медицински лица, военни на служба и от резерва бяха мобилизирани, като им бе предоставен специален режим за придвижване по цялата страна. Съставиха план за снабдяване с храни и медикаменти във всички краища на страната (която по територия е малко по-голяма от цяла Европа). Храна, техника и други тежки товари бяха превозвани с военна авиация, а медицинско оборудвне, лакарства и дори донорски органи – с високоскоростната железница, която в Китай и Япония е със средна скорост 330 км/ч.

Доставките на храни и лекарства, и карантинните мерки бяха координирани не само из Китай, но на правителствено ниво и в целия далекоизточен район, включващ Южна Корея, Япоия, Сингапур, Тайван, Тайланд. Специалните райони Хонг Конг и Макао също бяха затворени, но съобразввайки се и със спецификите на обществените си системи.

Затварянето отначало съвпадна с периода на ваканцията за лунната Нова година, която обичайно е около 2 седмици, но после беше удължавана неколкократно. И никой не можеше да се върне на работното си място (освен ако не спада към военни, лекари, работници по електро и водоснабдяване, интернет или доставки на храни и лекарства). Не се позволяваше и връщане по местожвеене от домовете на родителите в провинцията. Необходими бяха разрешение от работодател, от община по месторабота и пропуск за придвижване от провинцията (ако идва от друга провинция). Такива не се издаваха на жители на Ухан и Хубей до края на април 2020.

Разрешителните се издаваха от всяка провинция самостоятелно според ситуацията със заболеваемостта, опасността от заразяване, подготвеността на фирмите за осигурявне на безопасна среда за работа и здравното състояние на служителите.

Всички хора, пристигащи от други градове подлежаха на 14-дневна домашна карантина след пристигането си по домовете. Административният персонал при карантина работеше дистанционно от вкъщи.

Движението на служителите се контролираше стриктно по безопасни маршрути, фирмите редлагаха за одобрение в общината маршрут за всеки служител от дома му до предприятието, с имена, здравен статус, контролни пунктове където ще минава, вид транспорт (метро, личен автомобил, служебен транспорт).

Градският транспорт бе спрян до края на април,

а междуградският – до края на май. Тези ограничения бяха за източните провинции като Дзянсу, Джъджиян, Гуандонг и Шандонг, както и Шанхай, където заболеваемостт беше ниска, а в Дзянсу нямаше нито един смъртен случай.

Ухан и Хубей останаха затворени с всичките си заводи и индустрии до юни, с всички хора там затворени по къщите си, с разрешение за излизане само до магазина. В случай че в някое предприятие се появеше болен от ковид, цялото производство се спираше и затваряше, екипът се карантинираше, а след това предприятието трябваше да кандидатства повторно за отваряне в общината.

Моята компания в Чангджоу започна работа от 15 февруари заедно с още само 6 предприятия (общо 4 китайски и 3 чуждестранни), в район с 5,5 милиона население, с 5 бизнес парка с площ колкото цял Пловдив. Постепенно всички предпрития получиха разрешение от общината да отворят, като предоставяха всеки ден информация за здравният статус на персонала – температура, придвижване в рискови райони, ако има такова.

От април за цял Китай бяха въведени и електонните кодове за придвижване, базирани на мобилността на хората, контактите им с болни или с контактни. Зелен код – за здрави и неконтактни, жълт – за контактували с контактни, червен – за контактували със заразен. Кодовете са динамични и се актуализират непрекъснато.

Цялото население на Китай от 1,5 млрд. души има кодове

(родителите имат кодове и за децата си), свързани с личните им документи, включително и чужденците, пребиваващи в Китай.

Ресторанти, клубове,заведения и компании за услуги отвориха последни, чак от края на април. В Ухан и Хубей – чак от юни/юли. Ако има някъде огнище на зараза – те се затврят отново до изчистване.

В райони без зараза вече си работят нормално ресторанти, кина, барове, атракциони, спортни съоръжения и не се налагат ограничения.

С Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур има установени „зелени коридори”, при които може да се пътува без да се налага карантина на място след пристигане. За всички други страни има задължителна 14 дневна карантина и поне 3 теста за това време, които трябва да са отрицателни.

Училищата удължиха втория си срок до юли и завършиха с онлайн обучение за всички класове. Матурите, които се провеждат през юни, бяха проведени през август, когато стана възможно присъстено провеждане. В университетите все още има дисциплини, които се предават онлайн, а студентите не можеха да напускат общежитията от февруари до септември, освен ако не са завършили.

В края на март констатираха изчистване на инфекцията в Ухан и временните и полеви болници бяха разформировани, а командированият медицински персонал беше върнат.

Въпреки, че всички лекари и сестри работили в тези болници бяха доброволци, държавата им даде допълнителни възнаграждения за риска, а в последствие и редица привилегии, включително и кариерно издигане. Някои от тези лекари вече имат научни публикации и доклади за успешни практики при третиране на ковид инфекция, профилактика и лекарствени средства.

Пристигащите в Китай чужденци, след отврянето на границите на 25 септември 2020, подлежат на задължителна 14-дневна карантина в специални хотели, като преди това са представили негативен PCR и антигенен тест.

Боледувалите в страните си или диагностицираните по време на карантината, се изпращат в болница или се карантинират за 28 дни. Карантинните мерки се актуализират постоянно според страните от които пристигат хората и решенията на местната администрация.

Носенето на маски е задължително на обществени места, в градският транспорт, концертни зали, стадиони, както и на открито в зони със среден риск от зараза (констатирани заразени) и държавни учреждения. В райони със заразени, училищата се затварят, докато се проследят всички заразени и контактни.

Всички мерки са разработени на базата на управление на кризи и на опита от борбата с епидемията от 2003 и епидемията на птичи грип в района на Гундонг през 2013.

Нововъведението е, че сега бе приложен целият капацитет на държавната електронна ИТ-система, капацитетът на високоскоростната транспортна инфраструктура във всички страни от района Китай/Япоия, Южна Коерея/Сингапур.

Превенцията важи и досега – основно да няма внасяне на зараза отвън.

– –

* Авторката живее в Чангджоу, провинция Дзансу, източен Китай, от 2014 г.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

ЗДРАВЕ

Америка киха, Европа плаща: кой ще преглътне горчивото хапче за цените на лекарствата?

Вашингтон ги ограничава, а това е натиск за поскъпване на европейския фармацевтичен пазар

Миналата седмица Белия Дом издаде заповед за ограничаване на цените на лекарствата, което откри нов фронт в презокеанските отношения с Европейския съюз. Съединените щати, които отдавна са двигател на печалбите в световната фармацевтична индустрия, се стремят да ограничат разходите за лекарства у дома си. Тази промяна е на път да преразпредели ценовия натиск към Европа. Тъй като Вашингтон оспорва традиционния дисбаланс в цените на лекарствата, европейските здравни системи и регулаторни органи се готвят за сътресения. Спорът за това кой плаща за лекарствата отразява дълбоките различия между фармацевтичните пазари на САЩ и ЕС и повдига сложни въпроси за глобалните вериги на доставки и бюджетните приоритети от двете страни на Атлантика.

Реформите на цените на лекарствата в САЩ и техните глобални последици

Подписаната на 15 април 2025 г. заповед има за цел да намали цените на лекарствата с рецепта в САЩ чрез комбинация от регулаторни и търговски мерки. Тя разширява новата програма за договаряне на цените по Medicare и насърчава щатите да внасят по-евтини медикаменти от чужбина, като едновременно инструктира американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) да ускори одобряването на генерични и биоподобни лекарства. Още по-интересното е, че Белият дом паралелно стартира преглед на веригата за доставка на лекарства от съображения за национална сигурност – ход, смятан за прелюдия към евентуални мита върху фармацевтичния внос. Тези регулаторни рокади нагнетяват допълнително отношенията със Евросъюза. Десетилетия наред високите цени на медикаментите в САЩ фактически субсидират фармацевтичните иновации, позволявайки на европейските здравни системи да осигуряват лекарства на значително по-ниски цени. Сега, когато Вашингтон оспорва този модел, на Европа може да се наложи да поеме по-голяма част от разходите за нови лекарства.

Разнопосочни структури на ценообразуване: Пазарите в САЩ и ЕС

В основата на тези напрежения са коренно различните подходи към ценообразуването от двете страни на океана. Основните разлики включват:

⦁ Цени на брандовите лекарства: В САЩ фармацевтичните компании традиционно могат да предлагат много по-високи цени на нови патентовани лекарства – към 2022 г. средно над четири пъти по-високи от тези в други богати страни. В Европа правителствата могат централизирано да договарят и регулират цените, изискват отстъпки и понякога отказват да плащат за терапии, които не се считат за достатъчно ефективни. Затова и цените на новите медикаменти в Европа са значително по-ниски от американските.

⦁ Използване на генерични лекарства: След изтичане на патента американският пазар масово преминава към евтини генерици – близо 90% от рецептите (срещу под половината в Европа). Силната конкуренция в САЩ сваля цените на генериците до символични нива. В Европа навлизането на генериците исторически е по-бавно и неравномерно. На места цените им се обвързват като процент от цената на оригинала – подход, който държи разходите умерени, но не толкова ниски, колкото при свободния пазар в САЩ.

⦁ Печалби и иновации: Фармацевтичните компании извличат лъвския пай от печалбите си на американския пазар, което финансира голяма част от глобалните инвестиции в нови лекарства. По оценки около три четвърти от приходите на най-продаваните медикаменти идват от САЩ, докато Европа – макар и голям пазар – осигурява по-малък дял при по-ниски маржове. Тази динамика подклажда обвиненията, че европейците „се возят гратис” на гърба на американските пациенти – упрек, който сега Вашингтон се стреми да адресира. Имплицитно новата политика на САЩ посочва, че ако американците плащат по-малко, другите ще трябва да плащат повече, за да се поддържа темпото на иновациите, или нагледно „Принципът на Парето”.

Преместване на натиска върху европейските здравни системи

Промяната в американската политика е външен шок за модела на финансиране на европейското здравеопазване. Ако фармацевтичните гиганти вече не могат да разчитат на високи приходи от САЩ, способността на Европа да извоюва ниски цени може да отслабне. Вашингтон дава сигнал, че е готов да прибегне до мита и други мерки, за да наложи „по-справедливо” споделяне на разходите за лекарства. Фармацевтичните и медицински продукти са сред водещите европейски експортни стоки за САЩ (близо 120 млрд. евро през 2024 г.), осигуряващи работни места в страни като Ирландия, Германия и Белгия. Така европейските лидери са изправени пред двоен натиск: от една страна риск от остър конфликт с Вашингтон, ако се смята, че Европа не плаща „достатъчно”, а от друга – вътрешен натиск да реформират ценообразуването и да стимулират иновациите, за да предотвратят изтичане на инвестиции. Европейската фармацевтична индустрия предупреждава, че съчетанието от американския натиск и собствените европейски политики за ниски цени може да изнесе производство и развойна дейност извън ЕС. Водещи компании зоват Еврокомисията към бързи и радикални действия – модернизиране на патентните стимули, ускоряване на разрешителните процедури и др. В противен случай континентът рискува дългосрочна ерозия на своята фармацевтична производствена база.

Факторът Китай и Индия в глобалната верига на доставките

В глобалната верига за доставки на лекарства ключова роля играят Китай и Индия. Заедно те осигуряват около 2/3 или съответно 45% и 20% от активните съставки и генерични медикаменти в света, така че всяка сериозна промяна в цените и търговията с фармацевтични продукти неминуемо ги засяга. Американските усилия за по-евтини лекарства по същество значат засилено снабдяване от тези нискоразходни доставчици – например повече индийски генерици на американския пазар. Геополитическата сметка обаче продължава да е сложна. Вашингтон се опасява от прекомерна зависимост от чуждестранни източници за жизненоважни медикаменти, най-вече от Китай. Администрацията вече загатва готовност за драстични мерки – високи мита върху китайски фармацевтични суровини – за да насърчи производството на родна земя или поне в „приятелски” държави. Такъв завой би намалил ролята на Китай (а отчасти и на Индия) във веригата на доставки на САЩ в дългосрочен план, но междувременно би вдигнал разходите в противоречие с целта за по-ниски цени.

Европейският съюз също търси стратегическа автономия. Неотдавнашният недостиг на базови лекарства като антибиотици разкрива рисковете от зависимостта от шепа азиатски производители, които работят с изключително ниски маржове. И САЩ, и ЕС сега се стремят да подсигурят своите лекарствени доставки, без да повишават драстично цените.

В отговор китайските и индийските фирми може да потърсят по-печеливши пазари или да преминат към производство на продукти с по-висока добавена стойност. Така или иначе, всяко пренареждане на правилата между Вашингтон и Брюксел ще отекне и в Делхи, и в Пекин: глобалната взаимозависимост е толкова голяма, че подобно напрежение може едновременно да създаде нови възможности за азиатските доставчици и да провокира протекционистки реакции.

Последици за европейските бюджети и политическата автономия

Европейските здравни системи се оказват в центъра на икономически и геополитически водовъртеж. Необходимостта да плащат повече за лекарства идва в момент, когато правителствата на ЕС едновременно засилват разходите за отбрана и инвестират милиарди в зеления преход – комбинация, която свива свободните им бюджетни ресурси. Здравеопазването, традиционно един от най-големите публични разходи, е под натиск да прави повече с ограничени средства.

В този контекст рязко увеличение на плащанията за лекарства би било особено болезнено. Европейските ръководители вече търсят креативни решения. Наскоро група здравни министри дори предложи част от фондовете за отбрана да се насочат към запасяване с основни лекарства – аргументът бе, че ключовите медикаменти са и въпрос на стратегическа сигурност. Тази необичайна идея, смесваща отбрана и здраве, подчертава сериозността на бюджетния натиск. Ако Европа трябва да плаща повече на фармацевтичните компании, тези пари почти сигурно ще дойдат за сметка на други сфери – било то превенция, модернизация на болници или социални програми.

Освен това европейската регулаторна рамка може да се окаже под натиск отвъд океана. Вашингтон открито негодува, че европейските практики „изнудват” индустрията, и може да настоява за повече прозрачност или дори разхлабване на ценовия контрол. Но европейското общество и политици държат на широкия достъп до достъпни лекарства и едва ли лесно ще изоставят този модел. Ако не друго, ЕС по-вероятно ще удвои усилията за достъпност – например чрез по-бързо внедряване на биоподобни лекарства или създаване на общоевропейски орган за колективно договаряне, който да увеличи покупателната сила на съюза. Подобни мерки биха спомогнали да се удържат разходите ниски.

ЕС трябва да опази устойчивостта на здравните си системи и конкурентоспособността на своята фармаиндустрия, като същевременно избегне търговска война с най-близкия си съюзник. Трансатлантическото сътрудничество традиционно е силно в научните изследвания и регулациите, но сега въпросът за разпределението на огромните разходи за нови терапии заплашва да се превърне в ябълка на раздора. Европейски дипломати вече предупреждават Вашингтон, че внезапното прехвърляне на разходи би навредило на европейските пациенти, и призовават към координиран подход.

Ново равновесие?

Докато САЩ прокарват реформите си, напрежението около цените на лекарствата вероятно ще се засилва. Но това не е просто спор за ценообразуване – залогът е преустройството на модела, по който се финансират животоспасяващите терапии в глобален мащаб.

В краткосрочен план американските потребители може да усетят известно облекчение, докато Европа ще трябва да вземе трудни решения как да отговори на това предизвикателство. Вашингтон показва готовност да използва всички средства – включително мита и други търговски мерки, за да гарантира, че американците занапред няма да поемат непропорционално голям дял от световната сметка за лекарства. В Брюксел и европейските столици внимателно следят тези действия, съзнавайки, че здравните им бюджети и фармацевтичният им суверенитет са поставени на карта.

През следващите години се очертават сложни преговори – както между правителствата, така и с фармацевтичната индустрия – за намиране на нов баланс. Компромисите ще са неизбежни. Ако Европа приеме по-високи цени, това ще натовари публичните финанси и ще изисква съкращения другаде. Ако се противопостави, компаниите и Вашингтон може да отвърнат с наказателни мита или ограничаване на достъпа. Ролята на трети страни като Китай и Индия внася допълнителна стратегическа сложност, преплитайки търговската политика със сигурността на доставките. Всичко това се разиграва между съюзници, които въпреки спора споделят общ интерес – гарантиран достъп до терапии и сигурни доставки на достъпни лекарства за населението си.

Засега Европа е в отбранителна позиция и се стреми да запази своя модел на здравеопазване сред настъпващите промени. САЩ демонстрират сила, за да поправят онова, което смятат за несправедлива система. Никоя от страните не желае пълномащабна търговска война за лекарства, имайки предвид залога както за пациентите, така и за индустрията. Развръзката на този спор ще определи не само бъдещето на трансатлантическите отношения, но и на глобалния фармацевтичен пейзаж – кой плаща, кой печели и как ще се произвеждат и разпространяват лекарствата в свят на затегнати колани.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗДРАВЕ

Предупреждение: Не стъпвайте в Банско!

Случаите на тежки стомашно-чревни разстройства в Банско не намаляват.

През личните лекари са минали десетки хора с едни и същи симптоми. Основната версия на хората в града е, че масовото заразяване е от водата. Днес екипи от РЗИ-Благоевград и служители на ВиК-Благоевград ще вземат проби от водата, съобщи БНР.

За масово разпространение на сезонен вирус в Банско алармираха местни медици още в понеделник. Лекарствата за лечение за гастроентерит в местните аптеки свършиха.

Стотици жители и гости на Банско са потърсили помощ в Спешния център през празничните дни около Великден. Всички са със симптоми на сезонен вирус, характерен с повръщане, разстройство, повишена температура и силна отпадналост.

„Такива чревни инфекции са възможни навсякъде, но ме учудва фактът, че пет дни никой не е направил това, което трябва“, коментира пред БНР епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев.

Той подчерта, че при много случаи на заразени първото нещо, което трябва да се направи, е да се изясни причинителят. И добави:

„Това трябваше да бъде решено преди пет дни, за да има някакъв механизъм, за да се намалят случаите.“

При някои от по-тежките случаи спешните екипи са направили и вливания на медикаменти. Лекарствата, които изписват лекарите, се изкупиха от местните аптеки само за два дни. До момента няма постъпили в болнично заведение, но вирусът се разпространява агресивно. Великденските празници и събиранията на много хора на едно място също са причина за масовото пренасяне на заразата.

Лекарите от РЗИ обаче са категорични, че епидемична обстановка засега няма.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ЗДРАВЕ

Плъхове плъзнаха по лъскавите заведения на „Витошка“.

Гризачите са истинска напаст в столицата, а експерти твърдят, че са около 4 млн.

Всички заведения на централната столична улица „Витоша“, са превзети от гигантски плъхове. За това алармират възмутени столичани. Гризачите са се самонастанили удобно в кухненските помещения на заведенията и смело изскачат от долапите, дори когато край тях се разхождат хора.

Анонимен източник подал сигнал, придружен със снимки на плъхове, които любопитно надничат през стъклата на заведение за гироси в центъра на София. Интересното в случая е, че подобни „вредители” не са нещо ново за ресторантите в София, претендиращи за високо ниво. Въпреки проверките от ХЕИ, глобените и наказаните собственици се боят на пръстите на едната ръка. На повечето места хигиената е нула. Огромните тави, в които се пекат баниците и пиците, са потънали в мазнина, която е прегоряла до черно отстрани на съдовете.

Мазните петна са и по стените на кухнята, в която се блъскат по няколко готвачи и помощник-готвачи. Брашното се закупува с големи чували, които често биват продупчвани от прегладнелите

мишки. Запознати издават, че цели миши семейства живеят в брашно, там създавали потомства дори и умирали.
„Плъховете са стара напаст за София, с която няма да се справим, ако мързелуваме и не вземем необходимите мерки.

Собствениците на ресторанти, дюнерджийници и баничарници твърдят, че пръскат против гризачи, но полза няма, защото препаратите били неефективни. Може би трябва да се поддържа по-добра хигиена, мазетата да се проверяват редовно. Намирали сме малки мишлета мъртви, в кофи с лютеница. Знаете, че масово се използва лютеница с нишесте в големи разфасовки. Именно нишестето провокира гризачите да я нападат. Плъховете прегризват всяка пластмаса, след тях идват мишоците. Нападат и кабелите на различните електрически уреди в заведенията. Да не говорим, че носят куп болести и могат да ухапят и човек. Никак не е приятно да гледаш как плъх претърчава от една маса към друга маса в търсене на прехрана”, разказва Силвия М., която 4 години работи в едно от най-оборотните заведения на централната столична улица.

С днешна дата много български градове имат проблеми с плъхове и съсели. Говори се, че на всеки софиянец се падат по два плъха, които се размножават изключително бързо. Ако опуснем, че столицата е обитавана от 2 млн. души, това означава, че плъховете в нея, са 4 млн. , твърди „Уикенд“.

Оказва се, че гризачите се размножават мълниеносно. Плъхът ражда на 2-3 месеца между 6 и 9 бебета. Битката между тях става безкрайна и неефективна особено когато гражданите не полагат усилия да пръскат мазетата си. Гадинките упорито се крият в избените помещения, но са изключително опасни за хората. Когато не им достига храна, тръгват и по жилищата. Толкова са агресивни, че могат да прегризат човек, защото по размери и тежест достигат до малка котка.

Придвижват се и по високите етажи, защото безпроблемно минават през канализацията. Не е проблем да направят дрехите ви на дрипи, а храната ви неизползваема. Може да се тъпчат с всичко – от храна до сапун. Често правят гнезда покрай щранговете, които могат да бъдат от хартия, но и от трева, която са намерили в кварталната градинка.

У нас през последните години слабо се пръска срещу какъвто и да било вид вредители, което доведе до бум в тяхното размножаване. Дъждовете допълнително ги провокират да излизат на улиците, за да търсят прехрана в контейнерите.