ПАРИ

Вълна от необслужвани кредити

Прогнозите на Асоциацията за защита на потребителите се сбъднаха и днес сме свидетели на 19% увеличение на хората, които не могат да плащат дълговете си за периода февруари-ноември 2020 г. По данни на БНБ на близо 6 млрд. лв. възлизат необслужваните кредити. От тях близо 2 млрд. са отсрочените заеми на домакинствата.
Предвид очакванията за провал на зимния туристически сезон и въведените ограничения до 21 декември, делът на хората изпитващи затруднения да обслужват кредитите си ще продължава да се увеличава, съобщават от Асоциацията. Това увеличение ще бъде осезаемо през февруари, когато вече ще е налице ефектът от очаквания слаб зимен сезон. Ситуацията се усложнява и от това, че ще продължи и тенденцията на увеличаване на безработните извън Бюрото по труда. По данни на НСИ от март до началото на ноември без работа са останали близо 294 хил. души, а наетите за същия период са малко над 184 хиляди. Но това са цифри на базата на официално регистрираните безработни.
На този фон освен социални мерки и такива за запазването на работните места, призоваваме управляващите да помислят и за задлъжнялостта на бизнеса, който или фалира или е с намалени приходи и печалби. Служители и фирми изпитват остри затруднения да изплащат задълженията си. Отново напомняме, че доброволното изпълнение е именно антикризисна мярка, която ще помогне за разсрочване на задълженията.
Според анализите на Асоциацията за защита на потребителите т. нар. локдаун трябваше да бъде въведен през октомври или най-късно от средата на ноември. Освен, че щеше да предотврати сегашното натоварване на здравната система, щеше да намали и загубите за търговията и икономиката. Всички знаем, че декември е най-силният месец в годината, а януари и февруари са традиционно месеци почти без икономическа активност. Неслучайно другите държави затегнаха мерките за ограничение на разпространението на COVID-19 именно през октомври и ноември. Така се даде възможност на бизнеса през декември да компенсира част от загубите си.
В началото на ноември народните представители бламираха приемането на доброволното изпълнение на второ четене като масово гласуваха въздържал се. Напомняме, че срещу доброволното изпълнение най-остро се противопоставяха колекторските фирми. Трябва да се има предвид, че на пазара действат и фирми за бързи кредити, които сами прибягват към събиране на задълженията. Заедно с колекторските компании те често прибягват към психически, а понякога и физически тормоз над длъжниците. От Асоциацията на колекторските агенции признават, че през февруари 15% от хората не са могли да обслужват дълговете си, а днес този дял е 34%. Основната причина за това пандемията от коронавирус и последвалият срив на икономикатата.
Призоваваме народните представители да преосмислят поведението си като приемат доброволното изпълнение. То касае задължения, за които не е издаден изпълнителен лист. С други думи ще предпази хиляди потребители от това да бъдат заведени срещу тях дела, често без знанието им. Съответно ще бъде предотвартено запорирането на сметките, заплатите и пенсиите на гражданите от съдебни изпълнители. За мнозина тези пари са основният им източник на доходи. Доброволното изпълнение е изцяло за сметка на кредитора, като длъжникът получава покана, в която е уведомен, че не е осъден и може да плати доброволно и разсрочено, ако признава задължението. Длъжникът има право да оспори вземането, с което процедурата се прекратява. Гражданите няма да плащат лихви, съдебни такси и хонорари на юристи и адвокати.
Припомняме, че единствено фирмите за събиране на дългове продължиха да работят и останаха извън обхвата на Закона за извънредното положение. Всички останали – банки, съдебни изпълнители и дори фирми за бързи кредити или дейността им беше замразена или дадоха 6 месечна отсрочка за вноските по кредити.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.