ПАРИ

Депутатите развързаха ръцете на фирмите за бързи кредити

Депутатите развързаха ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят от клиентите си огромни неустойки.

При окончателното приемане в четвъртък на пакета данъчни промени за догодина те гласуваха промяна и в Закона за потребителския кредит, която позволява неустойката при неизпълнение на задължения по договор за заем от фирма за бързи кредити, да може да достига до двойния размер на главницата, без това да се счита за прекомерни разходи.

Досега законът определяше подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те автоматически падаха в съда, когато се стигне до дело.

Предложението за законовата промяна е на отцепилия се от БСП депутат Спас Панчев и е внесено между първо и второ четене в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС, където са вкарани промени в още дузина други закони. Към него няма приложени мотиви и изненадващо управляващото мнозинство – ГЕРБ и Обединени патриоти, го подкрепиха, въпреки че по правило отхвърлят почти всяко предложение на опозицията.

Промяната бе гласувана в четвъртък в пленарна зала ан блок с още няколко параграфа с промени в напълно различни закони, без никакви дебати.

“Изключително порочна практика е законови промени да се прокрадват в преходните и заключителните разпоредби на други закони. Ако знаехме, че със Закона за ДДС се предлагат промени и в Закона за потребителския кредит, щяхме да реагираме навреме, да дадем становище и да алармираме, че така се бетонира правото фирмите за бързи кредити да ограбват хората”, коментира за “Сега” адв. Десислава Филипова, председател на “Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”.

Промяната в Закона за потребителския кредит означава, че ако човек е взел 1000 лв. заем, то при неизпълнение на договора, неустойката може да достигне 2000 лв., без да се броят лихвите.

В случая не става въпрос за забава на погасяването на заема, където важи правилото за обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва. Неизпълнение на договора може да бъде например невъзможността кредитополучателят да осигури в тридневен срок поръчители по заема. А както е известно фирмите за бързи кредити предлагат почти невъзможни условия за поръчителите – да работят на безсрочни трудови договори и да получават заплати над средната за страната, да са до определена възраст и пр. Дори някои фирми за бързи кредити искат от кандидатите за заеми да представят банкови гаранции.

Новият текст в Закона за потребителския кредит означава, че ако сключилият договор за 1000 лв. не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще му се начислят допълнително до 2000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и оттам нищожна.

Заради голямото обществено недоволство преди две години в ГПК бяха направени промени, които задължиха съда да следи за неравноправни клаузи в договорите за кредити. Практиката на съдилищата към момента е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата.

“Все пак вярвам, че съдът ще преодолее новата норма, но е възможно някои съдии да започнат буквално да я прилагат”, коментира адв. Десислава Филипова.

Омбудсманът Диана Ковачева обяви, че ще сезира Конституционния съд заради законовата промяна, съобщи БНР. Ковачева определя като „неприемливо и в ущърб на гражданите“ неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Така съдът вече няма да може да обявява подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега, мотивира омбудсманът намерението си да сезира КС.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.