АНАЛИЗИ

Посткоронавирусният световен ред (анализ на реалиста)

ВЗРИВООПАСЕН АНАЛИЗ!!! ТОЙ ЩЕ РАЗБУНИ ДУХОВЕТЕ, НО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО ПРОЧЕТЕМ И РАЗМИСЛИМ! НЕ ВСЕКИ ЩЕ БЪДЕ СЪГЛАСЕН!

В навечерието на бедствието Ситуацията с пандемията на коронавируса в Русия постепенно ескалира и става наистина критична – не само от санитарно-техническата, но и от политическата и икономическата гледна точка. Все по-често се чуват панически гласове, катастрофални прогнози се умножават и вниманието на хората и доверието към тях бързо нарастват, след като започват да усещат и постепенно да осъзнават особеностите на карантината.
Все по-често се очертават сценарии на политическа катастрофа поради неспособността на руския режим да се справи с предизвикателството на пандемията. Някои характеристики на поведението на властите – както върховни, правителствени, така и регионални – предизвикват (справедливо) изблик на възмущение. Съвсем очевидно е, че Путин изпуска ситуацията (ако вече не я е изпуснал), като направи няколко значителни грешки на входа на карантината, които биха могли да станат фатални. Премиерът Мишустин, като включи в държавната система за поддръжка бизнеса, който е близо до него (например букмейкърите), се зачеркна сам от играта като техническа дреболия, а кметът Собянин, стартирайки като силен регионален лидер, направи непоправима грешка с епидемиологично необосновани проверки на входовете в метрото, които комбинираха с прословутата плочка и предложението в навечерието на пандемия за значително намаляване на медицинската индустрия доведе до подкопаване доверието на всички граждани в него. Други губернатори и представители на регионалните власти действат с различна степен на ефективност, но все по-често усещат, че са изоставени от федералния център и трябва да реагират на постепенно озверяващото население. Не е обявен пълен режим на извънредни ситуации, въпреки че много процеси са внедрени извън нормалното правно поле. Икономическите власти (около Набиулина) в началото се опитваха по някакъв начин да коментират ситуацията, отстъпиха, тъй като всяко изявление оттук нататък може само да влоши ситуацията, която се превърна в експлозивна. Цялостната картина бързо се приближава към времето на разпада на СССР, когато Горбачов и ЦК на КПСС за момент загубиха контрол над страната. Путин в бункера е почти Горбачов във Форос. Всъщност и тогава правителството издаде само един звук: „всичко е под контрол, това са технически затруднения“. След кратко време страната я нямаше. Ако отговорът на предизвикателството срещу пандемията е такъв, какъвто е сега, подобна заплаха ще стане доста актуална за Руската федерация.
В такава ситуация обаче човек трябва, ако е възможно, да се въздържа от екстремни емоции и паника и да се опитва да поддържа яснотата на мисълта. Важно е да мислите за положителни сценарии, да не се опитвате да хипнотизирате реалността и смело да гледате в очите на предстояща катастрофа.
Геополитиката на коронавируса: кой ще рухне пръв?
Първото нещо, което трябва да се вземе предвид: този път Русия не е сама в кризата (както беше по времето на разпадането на СССР), а всички останали държави са в същото положение. Днес сривът не е само един от полюсите на биполярния свят (както тогава), а цялата система на глобалния либерално-капиталистически световен ред се руши. А Западът – САЩ и ЕС – ще бъде засегнат в най-голяма степен. Да, руските власти се държаха не по-добре от западните в борбата срещу пандемията, но в същото време и не особено по-зле. Работата е там, че те реагираха по същия начин като Запада – постоянно се колебаят между Извънреден режим и поддържане на статуквото – в икономиката, политиката, правните настройки на стандартния ход на живота в демократичното общество. Само Англия на първия етап, Швеция и Беларус (колкото и да е странно) се придържаха и се придържат към стратегията за игнориране на пандемията, докато всички останали – включително Тръмп – се колебаят. Колебае се и Путин, както и руското правителство като цяло. Преминава от строги ограничителни мерки (карантина, изолация и т.н.) до частично връщане към нормалното състояние, като всяко колебание води до нови ексцесии: твърдите мерки провокират яростта на гражданското общество, което се чувства в неравностойно положение политически, икономически и психологически, а отслабването на карантинните или неумелите ограничителни мерки от страна на властите водят до нови огнища на болестта, нови жертви, нови недоволни. В същото време вирусът покосява работници в стратегически райони на държавата – армията, управлението на стратегическите видове отбранителни и системообразуващи индустрии. Особено критично е разпространението му сред лекари, военни и членове на правителството, което парализира живота на държавата и обществото. И това не е само в Русия (този процес тепърва започва тук), но навсякъде и – което е особено важно – на Запад.
В такава ситуация кризата става глобална. Но тъй като законите на геополитиката не са отменени и конфронтацията на глобалните макрорегиони продължава дори при такива екстремни условия (и освен това се изостря само поради принудително затваряне), времето на разпадане е от ключово значение. От геополитическа гледна точка основният въпрос излиза на преден план: кой ще се срине пръв? Тъй като не става въпрос за краха на една от две или повече системи, а за краха на целия либерално-капиталистически ред, който се оказа несъстоятелен в конфронтацията с глобалната пандемия, никой няма шанс да остане настрана. Дори Китай, с цялата си сила и автономия, е изградил своята история на успеха върху участието в глобализацията, макар и при китайски условия и като отчита собствените си ползи. Сривът на глобалния световен ред ще му нанесе непоправим удар. Цялата архитектура на бъдещия посткоронавирусен свят обаче зависи от това кой ще падне първи.
Изчакайте до зори …
Ако ситуацията достигне критична точка по-рано от другите на Запад и в САЩ започне гражданска война, а ЕС най-накрая се разпадне, тогава сценарият ще бъде такъв. Би било логично, ако либералният капитализъм падне точно в своя център, а не в периферията си. В този случай краят на Запада и неговото потъване в бездната на хаоса ще доведе до крах на либералните капиталистически режими и структури в други части на света – включително в Русия. Но тук точно тази последователност е важна. Ако Западът се срине пръв, останалите потенциални полюси на многополюсния свят ще имат – доста ограничен във времето – шанс бързо да се реорганизират по нов начин, например, като се впуснат в релсите на националната военна диктатура от социалистически тип. Това вече няма да бъдат демокрация, пазарна икономика, граждански права, отворено общество или буржоазен парламентаризъм. Това е всичко. Но поне ще бъде възможно да се спаси държавата. С други думи, ако Западът първо се срине, след това буржоазната демокрация и капитализмът ще рухнат след него навсякъде – и в Русия, с всички последствия за сегашния елит. Но в същото време ще имаме време за бърза маневра за обръщане към социалистическата и национална етатистка диктатура от военен тип, към която има примери в нашата история. Това ще бъде шок и удар, но държавата и обществото, както и централната власт, могат да издържат. Изобщо не е сигурно, че това ще бъде прекрасно общество – най-вероятно никак няма да е красиво. Но то ще ни спаси от пълен ад и разпад.
Нещата обаче могат да се окажат по различен начин. Ако Русия се срине първо и това не може да бъде изключено поради доста катастрофалното поведение на властите от началото на епидемията (предишните стратегически грешки, които предизвикаха тези неуспехи, трябва да бъдат обсъдени отделно), тогава Западът ще може да разшири съществуването си до известна степен извън границите на епидемията. В съзнанието на западните елити и общества основната пречка за движението на човечеството към „светло глобалистическо бъдеще“ ще се срине и дори ако това е чиста илюзия, ефектът от падането на Русия ще бъде толкова важен, че може и да свърши работа. Разбира се, обречената капиталистическа система във всеки случай няма да продължи дълго, но за известно време Западът ще може да оцелее. В края на краищата ситуацията за самия Запад се влошава от възможността за рязко отслабване на военно-стратегическия му потенциал, което е наистина опасно, когато има реален и силен противник, готов за скок. Ако няма такъв враг – включително на ниво образи (не говорим за реалния потенциал на съвременна Русия, това в някакъв смисъл е военна тайна, а Китай не представлява сериозна военна заплаха), тогава Западът ще може да преориентира вниманието си изцяло към вътрешните си проблеми без да му пука, че допуснатите грешки ще бъдат използвани като дивиденти от противоположната – макар и условна – страна.
Оттук и заключението: много в развитието на ситуацията ще зависи не от това кой по-добре се справи с пандемията (вече е очевидно, че никой наистина не може да се справи с нея), а от това кой ще падне първи и кой ще падне втори. Скоростта на краха на Запада не зависи от Русия, но – макар и относително – от това колко ще издържим самите ние.
Само военната диктатура ще спаси държавата
Сега сценарий на действия в критична за руската държава ситуация. Щом властта – и властта в извънредно положение е тази, която взема решения, поддържа трезв ум и има волята да предприема сурови действия и е готова да отговори за тях (следователно самият живот на термина власт ще бъде изяснен от самия живот) осъзнава, че военно-социалистическата диктатура е неизбежна, трябва да се приложи незабавно – колкото по-рано, толкова по-добре. Реакцията на „световната общност“ може да бъде пренебрегната, при такива условия никой няма да започне война и никой няма да контактува директно с ядрена (все още) Русия.
Държавата вкарва войски в градовете, поема отговорност за осигуряването на необходимия минимум на гражданите, като се грижи за предоставянето на медицинска помощ и опазването на реда. Бандите, грабежите, протестиращите се ликвидират в името на опазването на страната. Промишлеността се разгръща бързо и се създават селскостопански доставки. Бизнесът се отменя (временно) като явление, ефектът на правните норми се спира. Въвеждат се военни закони. Всяко посегателство върху териториалната цялост на страната от регионалните власти е радикално потиснато. Навсякъде карантината преминава според единни правила. Всеки намек за корупция или кражба се наказва незабавно и безмилостно въз основа на решение на полеви съдилища.
В медийната сфера се установяват строги патриотични канони: минимум забавление, максимум пряка патриотична пропаганда. В обществото изцяло се налага идеологията на суверенитета и традицията. В елита се издигат представители на военно-силовите ведомства, които не са затънали в корупция. Извършва се цялостно почистване на съществуващите елити.
Най-трудното ще бъде в самото начало на установяването на диктатура, тъй като ще бъде критично важно да изчакаме да падне Западът. Русия не е в състояние да ускори този процес и да го засегне по някакъв начин, но самият факт, че ще избегне изпадането в хаос, макар и с цената на изоставяне на либералната демокрация и капитализма, ще я превърне във водеща световна алтернатива. В този случай притежаването на ядрени оръжия и историческата традиция на силен суверенитет ще принудят и новите полюси да се отнасят уважително към Русия – Китай, който няма против диктатурите (сам е такава), още по-нелепо е да ни критикуват ислямските страни и всички останали. Дори на Запад явно се появява това желание да се повтори такъв път, тъй като в критична ситуация това е единственият изход. Западът ще бъде изправен пред дилема: или да направи същото като Русия, тоест да въведе национална военно-социалистическа диктатура, или да се разпадне и да се потопи в бездната на хаоса и гражданската война. Тогава Западът ще помни своята история и след като направи определени корекции, ще се върне към пътя, който не е толкова необичаен за него в политиката.
Съюз на руските селски въоръжени общини
Сега как да спасим обществото, народа? Тук е важна стратегията за максимална независимост от обичайните механизми за поддържане на живота при коронавируса. Колкото по-скоро обществото осъзнае, че няма връщане към стария живот – бизнес, безделие, хипстъри, корупция, забавление, толкова по-добре. Ерата на липса, дефицит и трудности при получаването на дори необходимия минимум вече започна и ще е за дълго . От това трябва да заключим: само самостоятелността ще спаси населението.
Тази самостоятелност има много ясни очертания –
· Изоставяне на градовете, които стават токсични в такава ситуация;
· Придвижване към земята, чиято обработка ще осигури нужния минимум за оцеляване;
· Създаване на селски общини, осигуряващи взаимна подкрепа, минимално производство и минимална самозащита;
· Завръщане към традициите и обичаите на хората в ежедневието (селски енории, домашна молитва, традиционни семейства).
От тази общност най-страстните ще се включат в новия военен социалистически елит.
Останалите в градовете трябва да бъдат включени в промишленото производство, но също така да бъдат включени в процеса на връщане към традиционните норми от живота на общността. Вместо индивидуализиран пролетариат е необходимо да се създадат работнически картели и да се предхожда смяната с колективни молитви и песнопения. Необходимо е да се възстановят нормите на православния морал, разчитайки на напълно разпространена идеология и репресивни методи.
Хората трябва да бъдат разделени в три класа:
· Свещеничество
· Армия
· Работници.
Първите са отговорни за духа, вторите за държавата, третите за производството на продукти и стоки.
Военен социализъм
Икономиката трябва да се организира по напълно нов начин. Вместо капитализма и неговите инструменти трябва да се въведат нормите на нетипичния (не догматичен) социализъм. Основата на икономиката трябва да бъде селскостопанското производство. Ако страната има достатъчно храна, за да задоволи нуждите на населението, тогава основната задача на икономиката е изпълнена – хората не умират от глад, което означава, че са живи.
Промишленото производство трябва да бъде фокусирано върху осигуряване на селскостопанска работна ръка.
Отделно трябва да се разгледа военната промишленост, където за целите на отбраната трябва да бъдат запазени специални научни, технически и индустриални клъстери със строго милитаризирана структура. За да се противопостави на потенциален противник, е необходимо да се разработят определени сегменти от индустрията – металургия, машиностроене, високи технологии, от които гражданските лица трябва да бъдат защитени, ако е възможно. Следователно има смисъл да се раздели цялата икономика на гражданска и военна, което трябва да се припокрива в ограничен – за предпочитане минимален – брой случаи.
Финансовата сфера също трябва да бъде преструктурирана: трябва да се разпределят специални средства за военно-индустриалната област, „военни пари“, които не трябва да влизат в обществото като такова. „Мирните пари“ трябва да служат само за опростяване на процеса на размяна на стоки. Напълно суверенна държава изобщо не зависи от чуждестранната валута и отсега нататък няма да има световна резервна валута поради срива на световния капитализъм и падането на САЩ. Следователно, както „пари за война“, така и „пари за мир“ следва да бъдат емитирани от държавата в размер, в който ще има нужда. Като цяло основното внимание трябва да бъде насочено от икономиката към културата и духовността, като материалните аспекти са второстепенни.
Основният принцип на такъв социализъм е справедливостта над материалния просперитет. Ако всички живеят повече или по-малко по един и същи начин и социалното неравенство е минимално, тогава обществото е готово да се смири с по-ограничени възможности.
Диктатурата започва отвъд собствения нос
Някой може да възрази: не всичко е толкова лошо, че да се описват подобни ужаси. Съгласен съм: все още. Но ако разширим тенденциите, които вече наблюдаваме в обозримото бъдеще, и направим твърде реалистично предположение, че борбата срещу пандемията ще продължи толкова катастрофално, колкото сега (има ли сериозни рационални причини да се счита друго? ), тогава всичко ще престане да бъде толкова екстравагантно и ще придобие реалистични характеристики. Когато Съветският съюз падна, никой не искаше да погледне в близкото бъдеще през фаталната черта на 1991 година. Но тогава имаше един очевиден отговор: ние приемаме системата на втория полюс, западния капитализъм, и се присъединяваме към процеса на глобализация и края на историята. Но днес няма такъв отговор. А да го търсиш в настоящето е невъзможно. Дори китайският опит в условия на затворени граници е немислимо да се повтаря, да не говорим за неговия солиден идеологически компонент и особеностите на силно дисциплинираната китайска социална култура. Затова трябва да се обърнем към миналото и бъдещето, като предлагаме нещо ново и все още не съществуващо. Тук се корени отговорът: след пандемия светът е заплашен или от хаос (ако колебанията продължават и не се направи избор в полза на по-конкретен модел), или световна диктатура, или национална диктатура.
Всички варианти предполагат радикални промени, които изискват от нас да имаме смелостта да гледаме малко по-далеч от собствените си носове – и без това очевидно притиснати от карантината.

Related Topics:война коментар скандал

Up Next

75% от ръководителите на “дясната” ГЕРБ са бивши комунисти – начело с лидера си, в наследницата на БКП

Don't Miss

Коронавирусът като спусък на социализма

АНАЛИЗИ

Тарифната война на Тръмп. Краят на Бретън-Уудския порядък?

На пръв поглед икономическата политика на Доналд Тръмп изглежда хаотична: той налага мита, след което ги премахва, всявайки объркване на пазарите. Някои страни се готвят за конфронтация, докато други, като тези в региона на Югоизточна Азия, стоически приемат решението за даденост и са решени да преговарят.

В течение на няколко търговски сесии инвеститорите загубиха над 6 трилиона долара. Приятелите на Тръмп, както самият той призна, са спечелили пари. Зад цялата тази суматоха обаче стои ясен план.

Ключова фигура в екипа на Тръмп е Стивън Миран, водещ икономически съветник, който предложи радикална промяна на световната търговска система. Неговите идеи вече са наречени „Споразумението Мар-а-Лаго“ – на името на резиденцията на Тръмп, където се оформят контурите на новия икономически световен ред.

Назначаването на Стивън Миран за председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом наистина може да сигнализира за големи промени в световната икономическа архитектура. Неговите идеи, описани в „Ръководство за потребителя за възстановяване на глобалната търговска система“, сочат желанието на администрацията на Тръмп да преразгледа Бретън-Уудския ред след 1944 г.

Създадена през 1944 г., системата се основаваше на долара като световна резервна валута, обвързана със златото (до 1971 г.), и институции като МВФ и Световната банка.

Миран, въз основа на своята работа, предлага по-децентрализиран модел, при който САЩ биха могли да се насочат към двустранни или регионални търговски споразумения вместо към многостранни структури.

Споразумението Мар-а-Лаго“ все още е неофициално наименование, но то отразява стремежа на Тръмп към персонализирана дипломация и преговори извън традиционните институции (напр. Г-7, СТО).

Тръмп наистина мрази международните институции и постепенно подготвя света за това САЩ да преговарят директно с всяка конкретна държава, заобикаляйки наднационалните институции. Разбира се, с акцент върху протекционизма и националните интереси на САЩ.

Като се има предвид, че на практика всяка държава в света е поотделно по-слаба от Съединените щати, позицията на Тръмп не изглежда чак толкова антихегемонистична. Тръмп всъщност отново се движи към хегемония, но по по-различен път.

Защо САЩ променят правилата на играта? Миран твърди, че Америка е прекарала десетилетия във финансиране на две „обществени блага“ за света: военната отбрана и долара като резервна валута. Първото се отнася до глобалната сигурност, която се осигурява от НАТО и американските бази по целия свят. А доларът е основата на цялата международна търговия.

Но ако преди, чрез военна сила и финанси, Съединените щати бяха хегемон в света и американците бяха доволни от тази позиция, сега интелектуалците около Тръмп в крайна сметка решиха, че това бреме е твърде тежко за Съединените щати.

Военните разходи струват на Съединените щати почти трилион (!) долара, или по-точно 895 милиарда годишно. Когато избирателят в САЩ види тази сума, той се чувства неспокоен и иска да намали малко ролята на САЩ в света. Доминацията на долара, от която други държави уж искат да се отърват от време на време, но в действителност не е нищо повече от политическа реторика, от своя страна убива конкурентоспособността на американските стоки. Тръмп вече заяви, че САЩ са загубили 90 000 завода и 5 милиона работни места.

Засега в администрацията на Тръмп няма единодушие относно това какъв трябва да бъде доларът в новите условия – слаб или силен. По-слабият долар би могъл да помогне на американските производители и да намали търговския дефицит. Силният долар от своя страна, запазва статута си на резервна валута, но затруднява конкурентоспособността на американските стоки. Миран вероятно ще се насочи към гъвкава политика, при която валутният курс на долара ще бъде инструмент за натиск в търговските преговори.

Сега Вашингтон изисква светът да плати за тези ползи – или с пари, или с отстъпки. Оттук идват и внезапните решения за тарифите.

Миран предлага следните варианти за другите държави:

преди всичко, да се приемат американските тарифи без ответни мерки – тогава САЩ ще получат допълнителни приходи;

пазарите трябва да бъдат отворени за американски стоки – намаляване на търговския дефицит;

необходимо е също така да се увеличат военните разходи на другите страни чрез закупуване на оръжия от Съединените щати;

да се инвестира в американската индустрия – да строят фабрики в Щатите.

Икономистите като цяло считат тарифите за вредни, вярвайки, че търговските дефицити трябва да бъдат коригирани чрез по-слаб долар. Но през последните 50 години дефицитът само нараства, а доларът се укрепва – всичко това благодарение на статута му на световна резервна валута.

Опитът вече показва, че митата всъщност могат да бъдат от полза за Съединените щати. Например, когато Тръмп наложи тарифи на Китай по време на първия си мандат, Пекин беше принуден да девалвира юана. От една страна, това намали покупателната способност на китайците, от друга страна, Съединените щати получиха допълнителни доходи, които използваха за намаляване на данъците.

Сега Тръмп отива по-далеч: митата не само трябва да напълнят бюджета, но и да върнат производството в Съединените щати, намалявайки зависимостта от Китай и лишавайки Китай от статута му на световна фабрика за всичко.

Как ще работи това, все още не е ясно. Може да се предположи, че САЩ поне частично ще успеят да си възвърнат ролята на индустриална сила, където наистина има собствени производствени мощности за създаване на машини, инструменти, джаджи и т.н.

Но недостатъкът е очевиден веднага – в САЩ, с техния стандарт на живот, не можеш да накараш хората да работят във фабрики с китайски заплати. Това означава, че производствените разходи ще бъдат по-високи, цените на стоките ще се повишат, което ще ускори инфлацията.

Повечето страни обаче възприемат исканията на Тръмп като изнудване. И тази позиция също изглежда оправдана. В края на краищата, не друг, а Съединените щати в продължение на десетилетия налагаха своята система на света – НАТО, МВФ, долар. След като наложиха тази система обаче, американците сега не желаят да плащат за нея и възнамеряват да принудят другите да плащат.

Но нито Китай, нито Европа, които бяха основните бенефициенти на предишната система, искат да плащат. Китай беше доста доволен от старата система, тъй като със своите човешки ресурси и западните технологии покриваше целия свят със своите стоки и за 3-4 десетилетия от бедна страна от третия свят, закачена за класовата борба и изграждането на социализъм, изгради истинска капиталистическа икономика, превръщайки се в световен индустриален локомотив, със своите милиардери, корпорации, международна експанзия на пазарите, оставяйки комунистическия етикет по-скоро като почит към миналото.

ЕС от своя страна, като цяло е загубил навика да харчи пари за отбрана, фокусирайки се преди всичко върху икономиката.

След 100 дни на поста на Тръмп, спокойно може да се каже, че неговата администрация ще продължи да се опитва да отслаби институции като НАТО, МВФ и др. Следователно, световната система е изправена пред период на турбуленция, през който глобалните актьори самостоятелно ще установяват контакти помежду си. Тази ситуация би могла да предизвика и сериозни политически катаклизми в Съединените щати, тъй като позициите на глобалистите са все още силни.

Ако републиканците загубят Конгреса на изборите през 2026 г., Тръмп ще трябва да отмени реформите, тъй като решенията му ще обърнат глобалисткото крило на републиканците срещу него.

Междувременно светът чака с нетърпение: ще се съгласят ли да платят другите страни за новия американски ред? Досега отговорът е по-скоро „не“.

Държавите ще се опитат с всички необходими средства да неутрализират ефектите от тарифите на Тръмп. Страните от Югоизточна Азия, например, могат да решат да отслабят валутите си, за да поддържат производството у дома.

Но във всеки случай, идеите на Тръмп-Миран биха могли да доведат до радикална трансформация на световната икономика – отказ от глобалните институции в полза на директните споразумения, увеличаване на ролята на националните валути в търговията и евентуално отслабване на долара като единствена доминираща резервна валута, което, между другото, вече наблюдаваме и в Русия.

Засега обаче това е по-скоро концепция, отколкото ясен план. Много ще зависи от това колко добре Тръмп ще може да консолидира екипа си и да преодолее съпротивата както в САЩ, така и от традиционните съюзници.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news