СВЯТ

Петролното джудо

Към неизбежните окончателни споразумения за петрола. Разбира се, извинявам се, но отдавна не съм виждал такова епично беззаконие по темата за петрола. Какво ли не написаха: от „защо Путин заряза Русия“ и „защо той лъже непрекъснато“, до „Русия освободена от поробителското споразумение“ и „от гледна точка на Русия, ОПЕК няма смисъл“.
Това е пълна глупост, сякаш нямаше 20 години, за да се разбере отдавна (за някои вече от люлката): светът е много по-сложен от едноизмерния мозък на току-що новопоявилите се диванни петролни специалисти.
Политиката в такъв свят дори не е шах, където те жертват пешки с надеждата за светло бъдеще. Това е джудо, където те използват енергията на противника срещу него. Колкото по-силен е врагът и колкото по-мощен е ударът му, толкова по-зле за него. Тактическото отстъпление е маневра, създадена, за да запази силата и да привлече на своята територия, където остава да хване и технически умело да го надиграе. В същото време в края неусетно го потупвате по рамото с усмивка. Задължително с усмивка. С приятелска.
Накратко, достатъчно с тези сополи, че Путин обединява Русия или бравурни весело-патриотични лозунги, според които ние с един удар всички разбихме. Никой не се интересува от всички тези ваши примитивни епитети, ароматизирани с безполезен патос.
Добре, нека да поговорим за петрола като феномен, който има братя близнаци (или сестри).
Харесва ви или не, голата същност на OПEК е картелен сговор.
Добре ли е или лошо? Зависи по какъв начин поглеждаме на нещата:
– ако купувам, това е нещо лошо,
– ако продавам, тогава добре.
Пълни глупости. Дори в една държава винаги има купувачи и продавачи на един и същ продукт, както и всички негови производни, представляващи често безкрайни производствени вериги, където разкъсването на една връзка може да бъде фатално. Разривът, например, може да настъпи от скок на цената в едната или другата посока.
Следователно OПЕК не е нито лош, нито добър. Това е просто даденост, без която не можем да минем. И ако дадеността престане да работи или загуби ума си, тогава трябва да я съживите, за което джудото е най-добрият начин: да отстъпите и … по-нататък по списъка.
Като цяло, връщайки се назад (ОПЕК е картелски сговор), трябва да се научим: от известно време на подобни споразумения им се дава смело отрицателен знак, до статиите в наказателните кодекси. Причина: нарушават основите, като конкуренцията, но най-важното – правата на купувачите, които обикновено са на прага на святостта.
Въпреки това, имаше и има изключения (близнаци), които не се различават особено от тези, попадащи в наказателния закон. Всички тези изключения по правило са на наднационално ниво или в най-добрия случай там, където могат да се спуснат – на държавно ниво. Двойни стандарти и нищо лично.
Нека се откажем от ОПЕК и да разгледаме няколко подобни (по мащаб) изключения.
1. Няма да стигнем далеч: практически всеки знае от люлката, че финансовата пирамида е много лоша и криминално наказуема. Бернар Мардоф, Сергей Мавроди и други завършиха лошо и правилно, защото посегнаха на свещеното. Свещеното е онова, което е позволено да се прави на съвсем различно ниво – на глобално геополитическо ниво, на което някои ловуват вече повече от 100 години. Няма да назовавам, познайте сами.
Първият път пирамидата се спука достатъчно бързо и се срути във Великата американска депресия. Тя избухна силно, защото беше незряла и не беше глобална. Тогава, за да се застрахова, беше решено да се превърне в глобална пирамида със собствени правила и с участието на максималния брой играчи, което беше майсторски тествано през 1944 г. (самият курорт на Куршевел Бретън Уудс). Пирамидата живя много дълго – цели 75 години и не се готви да се предава.
Всъщност, в живота първоначално съществуват двойни стандарти, демонстриращи фундаменталната разлика между частния и публичния (наднационален) подход към едни и същи явления.
2. Най-яркият пример за “изначално” е подходът към фалит.
Има фалити на физически и юридически лица, както и фалити на териториални държавни образувания. Последното се нарича по подразбиране (техническа настройка по подразбиране). Същността на всички тези разнообразни явления е една и съща – невъзможността да се плаща и обслужва тежестта на дълга.
В първите два случая има наказателна отговорност за умишлено „довеждане до фалит“.
На следващо място, преминаваме към различията. По-специално, в процеса на несъстоятелност юридическото лице може да премине или по процедура за възстановяване, или по ликвидация. Ликвидирането на държавата (нека оставим хората на мира) по някаква причина не е предвидено: няма примери за ликвидиране на такива самодостатъчни териториално-държавни формации за неплащане на дългове, тъй като няма ясно определени процедури за ръководството, което доведе до изключително небрежна и рискова финансова и икономическа политика, която доведе страната до дефолт.
В същото време обаче трябва да се има предвид: ако една страна в разумен (законов срок) дългосрочен план не може да се самоусъвършенства, видно от хронично недостатъчния и бюджет, когато разходите надвишават приходите (отново няма да соча пръста си) и не може да бъде стабилна, ако тежестта на дълга нарасне до размера, значително надвишаващ например БВП, това са стандартни признаци за фалит. И ако вече е решило да не прилага сурови мерки към дадена територия (и всичките й активи, включително населението), като я прехвърли на юрисдикцията на кредиторите (изцяло или отчасти), тогава неприлагането на наказателноправните мерки (вътрешни или международни) по отношение на ръководството е пример за двойни стандарти.
3. Или, например, протекционизмът, който се е откъснал. Същите двойни стандарти, но с един нюанс: винаги е лошо за целия външен свят, разкъсване на вътрешния пазар на други държави и добро за страна, която включва протекционистки мерки като защита на вътрешния пазар. Типичен дуализъм на разузнавача и шпионина.
И така, ОПЕК е напълно в съответствие с двойните стандарти, които проникват през целия ни живот от раждането до смъртта. Можете да унищожите този картел, но не можете да живеете нормално без него, което беше ясно демонстрирано преди месец.
Какво се случи след това? Много е просто: ОПЕК, която вече беше условна ОПЕК +, която напълно изчерпа ролята си във връзка с пристигането на петрол от САЩ, бързо пренасити пазара и очевидно спря да работи. Следващата среща в началото на март не се отрази добре на пазара и затова Русия я напусна. Това беше тактическо отстъпление, след което цялата световна петролна индустрия започна да кипи и да стои на задните си крака.
Освен това всички знаят всичко: задграничните емисари тичаха в паника, като сновяха между Москва и Рияд с очевиден опит да окажат натиск върху Русия. Москва неизменно дава същия отговор: без САЩ сделката е безсмислена. Тонът на Вашингтон вибрира като „игла за осцилоскоп“ и значително се промени от „ОПЕК е незаконен“ до „колко е добре, че се съгласихме“.
Многократният отговор на Москва (с нарастващ натиск и бушуваща вътрешна критика, обвиняваща Русия в предателство) се оказа капан, който вкара 22 производители на петрол в бившия картел от 13 + 3 държави (и според някои фрагментарни сведения до 31 държави), най-високото ниво е G20. Не без нелепия демарш на Мексико, но тук те или ще си стиснат ръце, или САЩ ще изпреварят с допълнително намаление. Трети път няма. Цената на въпроса обаче също е нелепа, като всички предишни демократични трептения от противниците на картелни конспирации.
По този начин, субтоталът изглежда абсолютно зашеметяващ: светът е на прага на покачване и стабилизиране на цените на петрола, без възможността отделните играчи да са палави и да се опитват да заобиколят всички. Подчертавам: това е междинен резултат, тъй като част от новите участници, за първи път принудени да поемат ангажименти, засега са „без портфолио“. Най-вероятно до края на годината или през 2021 г. бъдещата разширена ОПЕК или ще промени името си, или просто ще разпространи постоянни портфейли на всички (без никакви +), което трябваше да бъде доказано.
Това е, което се нарича джудо. С одобрителните коментари (удряйки едно рамо) на Москва, че като резултат всеки печели (потупвайки по рамото).

А това, което звучи зад кулисите, без вратовръзки и очи в очи, да знаете всички не е много полезно заради здравия сън.

PS: Много е лошо, дори в такава очевидна ситуация да се представя победата под формата на поражение с глупаво изчисление на уж изгубените милиарди долари за бюджета. Счетоводителите дори не изчисляват колко вече е потенциално спечелил бюджетът поради паралелното отслабване на рублата, от което хазната ще получи трилиони до края на годината.

Related Topics:свят скандал финанси

Up Next

Европа оставя границите затворени до септември?

Don't Miss

В САЩ станаха известни трите фатални грешки, допуснати в борбата срещу епидемията

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.