ФОКУС
Как демократурата, прераснала в диктатура, погубва България!?
Много е трудно в условията на паниката и хаоса в света и в държавата ни, предизвикани от пандемията от коронавиоруса COVID 19 и старателно поддържани от контролираните публични медии да призоваваш към спокойствие и разумни премерени стъпки за спасяване. То е подобно в условията, когато огромен пожар е обхванал отвсякеде дома ти или десеткиметрова вълна да помита всичко наоколо, да призоваваш към разумни действия.
Да, ситуацията е повече от ужасна? От това къде избухна тази епидемия и къде нанесе първите поражения ( Китай, Иран, Италия и т.н.),логически е да признаем, че тя беше добре планирана и пак логически да попитаме “Кой имаше най-голям интерес от това?” Защото геополитиката, глобалната геополитика в условията на глобални кризи не може и не следва да се опира на някакви конспирологични идеологически мотивирани теории (както правят дежурните аналЛизатори по българските публични медии), а на безпощадния логически анализ “Кой имаше интерес от тази епидемия ? И какво трябваше да се получи?”
Само върху основата на глобален анализ на световната система на международните отношения , на ставащото и онова, което трябваше да стане, така поставените въпроси могат да дадат във висока степен верните отговори. А те са, че в съответствие с англосаксонското highlylikely най-голям неприкриван интерес за това имаха САЩ .Империята губеше лидерството си в света и пред заплахата да се превърне във второразрядна страна, трябваше да предприеме нещо срещу главния опонент/враг – Китай.
Разгърналите се мащаби на епидемията показаха, че всъщност това е бактериологическа война ( все повече световни учени смело признават че този вирус всъщност е боен, култивиран специално в биолаборатории) , не по-малко пагубна от война с конвенционални оръжия. Ако следваме логиката на заявеното по-горе с висока вероятност предположение следва, че САЩ започнаха своята поредна война. И както в повечето от 200-те войни, които тази държава – “уникална империя”(Зб. Бжежински), които води в своята по-малко от 300 годишна история ( с изключение на I и II –рата световна война, когато се присламчва накрая сред победителите) и тази е стратегически непромислена и в резултат предизвиква хаос, съсипани икономики, финансово-икономическа криза, разрушени държавни структури и международни институции.Не говоря за милионите жертви и предизвиканите вълни от мигранти по всички земни пространства. Погледнете Афганистан и Близкия изток и Северна Африка!
Но като не забравяме света и историята нека видим съвсем накратко как България беше водена в своята “демократична и свободно пазарна” Голгота в изминалите 30 години към своята гибел !
Да, България се нуждаеше от радикални реформи, които да приведат обществените отношения, производството и управлението в съответствие с принципите на демокрацията и възможностите на новите научно-производствени, информационни и комуникационни технологии.
Но кои бяха реформаторите? Няма да им изброявам имената, но категорично ще кажа, че всички тези, които изплзяха на политическата сцена след ноември 1989 г. ( а и до днес някои от тези мумии изпълзяват на екраните та ТВ-те ) не бяха никакви реформатори, а едни отвратителни разрушители на създаденото от народа през предишните 45 г Това бяха адвокати от миризливите адвокатски кантори на ул. Алабин 27, които никой не беше чувал преди това; това бяха асистенти от БАН и някои университети, дипломирали се с тройки; това бяха наследници на първия и особено на втория ешелон на комунистическата номенклатура, които смятаха че са незаслужено пренебрегнати и не най-накрая –това бяха агенти на ДС – доносници на поитическата полиция, съсипали не една съдба на своите колеги, но “благородно” приравнени към действителните агенти – разузнавачи и контраразузнавачи от един номенкатурен наследник- премиер –министър.Без никой да е знаел да тях те се самообявиха за дисиденти като такива им бяха пршисъдени някакви пожизнени пенсии.
Голямата маса от тях ( тези кухненски дисидент) не само не разбираха от модерна икономика при настъпващата глобализация . но и от така често повтаряната от тях демокрация. Знанията им бяха банален набор от клишета от комунистическите учебници по полит икономия и право. И естествено, и логически те се бяха формирали като антикомунисти по болшевишки, сталинско-живковските образци на политическо поведение и демагогия . Те друго не можеха да измислят в своята посредстнвеност. Няколкото свестни и мислещи фигури бяха безпардонно омърсени и изхвърлени като маргинали. Така този сформирал се “нов елит” всщност се оказа една жалка демократура, жалка имитация на старата диктатура, която в началото народът изпаднал в еуфория величаеше, но после видя истинския облик на тези нищожества. Но те продължиха да запълват публичното медиино пространство по воята на своите ментори. Тъпотиите и предателствата на много от тях вече са забравени от късата памет на масата, но вероятно лигавата русофобия на един въздигнат за президент прецедент, който на “10 ноември с лозунги на тапети” демонстрирал срещу стария режим и логореята на един бракоразводен адвокат, който като президент ни призоваваше да заменим кирилицата с латиница в новия си цивилизационен избор и да разположим ядрени бази на новия си “голям брат” и който между другото подари на Хилари Клинтън при посещението й у нас по време на сексскандала на съпруга й президента на САЩ книжката си “Да поговорим сериозно за развода”, надявам се, не са забравени.
Това беше не само времето на убийството на българската индустрия и селско стопанство, времето на мутрите , но и времето на убийството на много системи на българския държавен организъм, сред които на първо място системата на образованието, на духовността на България , завещана ни от високата вълна на Просвещението на нашето Възраждане и създадената в предходните 45 години система на здравеопазването.
По такъв начин фамозният преход към “демокрация и свободна пазарна икономика” се оказа една безкрайна агония на превръщането ни в неоколония на неолибералния Запад, воден от самообявилия се победител в “Студената война” САЩ.
Разбира се, както чрез своите посолства, така и чрез добре финасирани НПО-та западните ментори, особено онези отвъд океана, който ги обединява следят процесите в своите нови колонии Именно те като видяха изчерпването на доверието в демократурата от 90-те г. на ХХ век подготвиха скаъпването на новия неоиберален проект от достатъчно предани фигури, зависими силно със своето минало от мутренската епоха. Така беше роден проектът ГЕРБ. който събра определено не само представители на третия, обслужващ ешелон на комноменклатурата и техни наследници, но и утайката на обществото, негодна за нищо друго, но силно жадна за васт .Те бяха разбрали, че в усовията на неоколонията не може да става дума за никакъв свободен бизнес и свободен пазар, а само чрез политиката на власта може да се печели. Отричаната някога от научния слугинаж на демократурата държава ставаше добър инструмент за печалби.
По такъв начин тези нови “герои” на евроатлантизма, водени от един интелектуално силно ограничен, но с много зависимости от подвизите му през 90-те в Ъндерграунда, избраник на група генерали, хващаха държавата на парламентарната република като голяма бухалка и овладяли всички власти продължиха грабежа.
Десетилетието на тяхната власт е известно добре на мислещиете и честни българи, защото то запокити България на последно място в ЕС по всички позитивни за държавноста показатели и на първо по бедност, смъртност, демографски срив, корупция и престъпност. . То е добре известно и на техните ментори. Не трябва нито за момент да се забравя, че възхода на боса на тази структура беше подкрепян от слугинажа на българските медии, отредил им 111 място по свобода на медиите в света. Не веднъж и два пъти честни журналисти от западни медии писаха за бруталната корупция на премиера на държавата България, неговите манипулации на поредните избори, неговата невероятна посредственост и бруталност. Но менторите му се ръководеха от пришнципа “Да, кучи син, но наш кучи син!”За да се намери един испански вестник “Ел Периодико” да разкрие една схема на глобално “пране” на големи пари и испанската прокуратура да започне разследване. В тази ситуация обаче господинът, който отдавна беше плюл на всякакви там демократични лиготни изпадна в ситуация на цунг-цванг и го удари съвсем “през просото”. И всичко щеше да се развие по действително демократичните европейски процедури и господинът да получи наградата за своите подвизи не само от мутренското си минало, но и от грабежа и геноцида над собствения си народ като премиер.
Но фуртуната и тук му се усмихна с грозната си муцуна. Хвърленият коварен бумеранг към Азиятския гигант, който заплашваше лидерството на менторите му зловещо се върна и ги цапардоса жестоко. Докато Китай успя за три месеца да овадее ситуацията и даже да помага на закъсали европейци, то за кратко време броя на заразените и починалите от COVID 19 в самите САЩ придоби мащабите на действителна пандемия. . Разчетите за успех в новата подла война се оказаха ниеверни.
Всъщност почти всички войни, които САЩ са водели самостоятелно в последна сметка са довеждали до нежелани за тях резултати, защото те са ги почвали водени от амбициите си да накажат непокорните и самостойните народи , съпроводени обаче с невежестнвото си към културата и националния дух на нападнатата страна. В тази ситуация, когато от глупост и алчност самата империя се оказа пред колапс трябваше да се обяви пандемия за всички и всички нейни приятели, васали и изгои трябваше солидарно да поемат ударите на проядените от неолибералните червеи здравни системи и целите им финансово-икономиески системи. За тази цел бяха веднага задействани подконтролните световни организации и водещи световни медии. .А как другояче освен чрез извънредни положения, затваряне на границите и пълни карантини.
Но това за премиера на България се оказа чудесна възможност да ритне и малкото някакви свободи и да наложи едноличната си диктатура.В месеците, когато епидемията се вихреше не само в Китай и Иран, но и в Италия той, опрян на необятната си ограниченост, при това зает с мисли как да се измъкне от предстоящето разследване в Испания- Барселона и ЕС, не предприе нищо с подвластния му МС и даже чрез подвластния му с депутатското болшинстнво на партията му и коалиционните му ортаци Парламент да подготви страната и народа за тази извънредна ситуация, прерастваща в голяма финансово-икономическа криза. Той чакаше, в условията на тотално отворени граници и сринати системи за сигурност и превенция от всякакъв род, първия преносител на вируса??. И дочака щастлив, защото това първо отхвърляше в далечното бъдеще въпроса за Барселона, а второ, откриваше въпрода за нов дълг и за едни пари, които ЕС започна да отпуска на закъсалите държави-членки, а значи едни пари, които трябва да се усвоят от него и неговите хора. За да върви този процес по-ефективно и мащабно той скалъпи един щаб с няколко доктора начело с един генерал, който смяняше за множестнвото си брифинги по телевизиите множеството си генералски униформи, за да съобщи пред обхваната от страх и психоза маса колко са новите умряли от този вирус, колко са ново заразените. И затягаше мерките, ограничаващи нормалния живот и движение като пусна полицията да гони непослушните и да ги глобява. Трябваше да се събират пари, защото тези разходи за необходими предпазни средства трябваше да се плащат.А той беше раздал милиарди на своите хора, защото главния му счетоводител за тези десет години власт добре се подготви за играта.
По такъв начин неусетно заливайки масите от телевизионните екрани с лафовете си за филиите с мас, за работата си в строителстнвото за 40 лв, за да купел на дъщеря си ( по това време 13 годишна Хумана??), за футбол, че го хвалила Меркел и за какво ли не от неговия примитивен кръгозор господинът въведе държавата и народа си в мечтаната в детството му еднолична диктатура. Когато сменяше студиите на ТВ-та в паузите се появяваше онзи генерал доктор професор и не знам още какво, за да продължи сугестията над ошашавения зяпащ картинките и не четящ и мислещ народ. Така господинът надмина стократно онзи стария диктатор, на когото някога беше разтривал ушите, за да чува по-добре. А народът?Народът мълчи!!!Не случайно последната написана от българския Иисус Христос дума е била “Народе????”
Проф. доктор на философските и доктор на политилогичните науки Петко Ганчев. Работил основно в БАН. Народен представител в 39-то НС. От май 2005 г. до 2010 г. Извънреден и Пълномощен посланик на България в Беларус. Почетен професор на няколко чуждестранни университета. Автор на 47 големи монографии и на повече от 500 научни и научно-популярни статии, студии и др.
ФОКУС
Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален
Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.
В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.
Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!
Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.
Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.
Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.
И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.
Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.
Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.
Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.
Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.
Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.
Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.
На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.
През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.
Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.
Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.
Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.
Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.
Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.
Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.
В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.
Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.
След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.
Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.
Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.
Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.
Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.
И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.
Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.
Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ
Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.
Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.
Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.
И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.
Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.
През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.
След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.
През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.
През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.
Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!
Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.
Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.
По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.
Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.
Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.
Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!
Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.
Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда