АНАЛИЗИ
Кой може да провали европредседателството?
Премиерът е доказал, че може да прави монументални гафове в най-неподходящия момент
Европредседателството на България още не е започнало, но вече тече препирня кой ще е виновен за провала му. Най-силно наду алармата премиерът Бойко Борисов, който на четвъртия конгрес на партията си изригна срещу парламентарната опозиция: “БСП не искат успешно председателство. Ако могат да го провалят, ще го провалят. Най-гадната дума е завист”.
Борисов обясни интригата. От завист бесепарите готвят вот на недоверие към правителството преди Нова година. “Точно сега – за европредседателството, решили. Как си го представят физически… как се водят заседания на Съвета (на ЕС) без правителство?”
Ако се опитаме да си го представим, ще видим, че така не става. Борисов е спокоен, че опозицията няма достатъчно сили да го събори. Затова отсече: “Само ние можем да се свалим, защото социологическите проучвания показват, че другият вариант е БСП и ДПС. Да, никой не е в състояние да ни събори освен самите ние.” Защо тогава трябва въобще да води дебат за провал на българското председателство на Съвета на ЕС? Може би точно по тази причина – защото никой друг освен Борисов не може да го провали.
Той остава единствен рисков фактор,
който трябва да се наблюдава внимателно. Въпросът е има ли такъв потенциал и защо би го направил? За целта трябва да се видят големите теми през българския мандат и как Борисов се отнася към тях. Най-важната тема за всички държави е подготовката на следващата 7-годишна финансова рамка, която ще определи кой колко ще внася и получава от бюджета на ЕС, както и за какво ще се харчат стотиците милиарди евро. България основателно трепери да не бъдат орязани кохезионните фондове, от които идват подарените й пари за инфраструктура, земеделие и други важни икономически дейности. От този паричен поток се отклоняват и ручейчетата към подходящи хора и фирми, включително и за пропагандните цели на управляващите.
Като председател на Съвета на ЕС България ще има само координираща роля и дори ще трябва да се държи възможно най-скромно,
за да не буди подозрения, че дърпа чергата към себе си
Водеща роля ще има Европейската комисия, която ще трябва да предложи цялостната рамка и бюджетните пера. В нея пък главен изчислител ще бъде комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер. Само преди година този възлов пост се заемаше от българката Кристалина Георгиева. Тя го заряза, след като с подкрепата на Борисов направи неуспешен опит да измести на финала от състезанието за генерален секретар на ООН първата кандидатка на България Ирина Бокова. Некрасивата сцена удари по авторитета й в София и Брюксел и тя предпочете спешно да си намери работа отвъд океана на пост в Световната банка, създаден специално за нея. Пострада и авторитетът на Борисов, който се оказа толкова подкопан, че неговата фаворитка за президентските избори Цецка Цачева също се провали. А беше сигурен, че когото издигне, избирателите ще го харесат. Накрая и той предпочете временно да се скрие в опозиция, макар че сега се изкарва великодушен демократ, който е дал възможност и на други да се пробват във властта.
Гафът бе монументален и последиците му ще се чувстват по време на българското председателство.
Вместо български комисар за бюджета имаме германски
Той би трябвало да е национално безпристрастен, както изисква клетвата на комисарите, но няма как да не дава ухо какво смята Германия, която е най-големият нетен донор в бюджета на ЕС. По принцип донорите имат интерес да дават по-малко, докато нетните бенефициенти като България предпочитат по-голяма щедрост от тях. Колкото и да напряга слух, комисарят Гюнтер Йотингер скоро няма да чуе ясен звук от Берлин, защото там тепърва ще се преговаря за нова управляваща формула. Канцлерката Ангела Меркел ще се опита да повтори голямата коалиция със социалдемократите, но те няма да са готови за преговори поне до януари, когато българското председателство вече ще е стартирало. Ако сглобката в Берлин не стане, ще има нови избори и политическата криза ще се проточи неизвестно дълго.
Борисов направи и втора грешка след оставката на Кристалина Георгиева. Вместо да предложи възможно най-бързо заместник за мястото й, той забави процедурата може би по съвет от Германия. За овакантения пост България имаше готов кандидат – Ивайло Калфин, който по-рано бе заместник-председател на бюджетната комисия на Европейския парламент. От инат Борисов не го номинира, а дошлият във вакуума Гюнтер Йотингер, чиято компетентност е в друга сфера (юрист), покани Калфин за съветник. Затова пък България получи комисарски пост за цифровизацията, на който изпрати Мария Габриел да овладява терминологията му.
Цялата тази комедия от грешки
нямаше да се случи, ако Борисов не бе повел хорото. Той обича да води. Напоследък усвоява стъпките на европейски лидер. Така например друга голяма тема през българското председателство ще бъдат преговорите за Брекзит. Началото им е доста мъгляво и не се знае как ще се развият през първото полугодие. Британската министър-председателка Тереза Мей даже поиска да се засекрети най-важната клауза – размера на компенсацията, която Лондон ще трябва да плати за развода си с ЕС. Всички европейски ръководители се стараят да са сдържани, а един Борисов излезе пред журналисти в Брюксел да заяви, че предстои твърд Брекзит, което ще рече раздяла без финансово споразумение. “За съжаление все по-често се споменава възможността, че няма да има споразумение. Не го казвам от името на ЕС или на нашето председателство и не искам да бъда разбран погрешно. Но това е моето усещане”, каза той.
Реакцията в Лондон бе незабавна. “Дейли телеграф” писа на другия ден: “ЕС поддържаше старателно изградена фасада на единство пред лицето на Брекзит. Откритото говорене на Борисов е особено смущаващо, защото България скоро ще поеме ротационното председателство на ЕС, което означава, че ще председателства дискусиите за Брекзит сред 27 страни в ЕС от 1 януари”. Преведено на по-прост език, изданието казва на Борисов да не се изявява като политически дърдорко по време на председателството, защото думите му лесно могат да се припишат на целия ЕС. Кой обаче ще се осмели от близкото му обкръжение да го посъветва да мълчи умно. Тук е подходящо да се напомни българската народна приказка за магарето, което завели на пазар, а то ревнало гръмогласно. На въпроса защо реве точно там отговорило: “Аз, ако на такова голямо събрание не си покажа магарията, къде другаде?”
Смущаваща е също амбицията на Борисов да се изяви през българското председателство едновременно като
европейски и балкански лидер
Вярно е, че България има интерес да спечели симпатии у съседните държави като загрижена за техните интереси, но тя много трудно ще им проправи път за колективно сближаване с ЕС. Всяка от тях има специфични пречки, а някои взаимно си пречат заради неуредени спорове. В усилията си да се окичи с лаври на международен миротворец той навлиза непредпазливо в деликатна дипломатическа територия, където всяка непремерена дума може да значи много. Знае се, че слабото място на Борисов не е в мускулите, и затова на международни срещи редовно получава комплименти за широките си плещи, за черния колан и пр. Ако опиянен от договора с Македония, за който имат заслуги и други правителства, но само той се тупа в гърдите, реши, че постига успехи с неустоим чар, само въпрос на време ще бъде кога ще настъпи балканска мина.
Подозрението, че БСП или друга опозиционна партия ще му развали председателството, е крайно несериозно. Всички държави се редуват като ротационни председатели в ЕС, без да прекъсват националните си демократични процеси. Никой не напада опозицията си, че е вредна за международните изяви на правителството. Всъщност Борисов не се плаши, че някой ще му попречи да покаже на Европа какво представлява. Той иска да се възползва от председателството, за да натика в ъгъла своите опоненти, дори и доста безобидната извънпарламентарна дясна опозиция, която само го дразни. Става дума не за добро представяне пред чужденците, а за укрепване на властта му в България, която все повече придобива чертите на еднолично управление.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!