АНАЛИЗИ
Битката за Идлиб, Лъже-Бежанците, Мотивите на Ердоган, Мечтите на Запада и… Целите на Русия
Въпреки лютите си закани, Турция не обяви война на Сирия, не влезе в пряка конфронтация с Русия, а тръгна да рекетира за помощ ЕС, като ги заплаши с нова мигрантска вълна. Но САЩ и НАТО в момента не са готови за военна намеса.
Тежките загуби в жива сила и техника на Турция в сирийската провинция Идлиб шокираха турското общество. Партньорите на Турция от НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа над Анкара се носи какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, които варират от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. Но ще е добре ако онези турски господа, които припомнят уроците по история, да почерпят информация от същите тия уроци колко от тия 16 войни с Русия Турция в крайна сметка спечели. А що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистките банди в Идлиб, които Турция подкрепя и даже им даде да управляват половината провинция Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.
Война и мир
Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и продължава усърдно да търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.
Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действие на Русия за разрешаване на тази криза?
Демокрацията на турските преврати
Наблюдавайки хаотичните действия на Анкара оставаме с впечатлението, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава Ердоган, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия, но в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите войници, това е голям политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати винаги са били полу-легитимен начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в Турция са направени четири успешни преврата, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.
Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение на турците. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да предостави на Таип Ердоган политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на „ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население в района“. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи само 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато преди 6 години подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да бъде свален“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценираха използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск и лично Асад.
Военни загуби
Ситуацията към днешна дата в Идлиб е следната: Със средства на държавния бюджет Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. Тъкмо по този повод от началото на месеца турските военни станаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от ескалирането на военните действия в Идлиб броят на загиналите турски военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден за цялото си участие в конфликта в Сирия. Според последни данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременните локални войни, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.
Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно.Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.
Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този разговор, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, сега така и не коментира публично на смъртта на толкова много свои военни.
Какво прави Турция в Идлиб?
Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува отвсякъде.Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е „убиец“ и следователно Анкара просто не може да „си затвори очите за случващото се в Идлиб“. Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава, каквато е Сирия.
През целия конфликт Ердоган подкрепя въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната.Прави го с надеждата Турция да придобие правото на постоянен контрол върху пограничния със сирийските кюрди район „Идлиб“. А да не позволи на кюрдите в Турция и Сирия да се обединят е задача № 1 за Турция. В противен случай една четвърт от територията на Турция ще се откъсне от контрола на Анкара. И докато съществува вероятност бунтовниците в Идлиб да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на Сирия, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия като буферна зона между кюрдите от двете страни на границата, под контрола на Турция. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и с подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата Джамахирия на Кадафи бе превърната в ничия земя, в която се води гражданска война между местните лидери. При такъв сценарий в Сирия, Анкара може да организира около Идлиб марионетна държава под пълен турски контрол. Турция има опит в това и Република Северен Кипър е живото доказателство за това.
Днес обаче тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес.Споразуменията от Сочи дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, бе поела ангажимента да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените – организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната. Но тя пропиля тази възможност, дадена й от Москва в знак на добра воля.
Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост – той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтегриране в сирийския политически живот, а бе принудена да намери повод, за да се включи в започнатите от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият. И когато някой им плати за това – го правят с охота.
Вътрешният фактор
Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са силно критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха още Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.
В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от друга партия- Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с още няколко формации сформира политическа коалиция.Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или да се съобрази със своя коалиционен партньор Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да угоди и на двете страни.
Западът следи внимателно
Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в конфликта в Сирия. В момента там позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.
Всъщност НАТО и ЕС сега са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от конфликта в Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които от години са в лагери в Турция и които Анкара заплашва да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия. Защото тогава Алиансът трудно ще остане настрана.
Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но в същото време колкото по-дълбок е дипломатическият разлом между Русия и Турция, толкова повече ползи ще извлече НАТО от него. Най-малкото защото така Турция ще се откъсне от орбитата на Русия и ще се присети, че е част от военния съюз НАТО. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.
И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент.
И докато ЕС няма икономически ползи от развитието на конфликта в Сирия – независимо от това кой ще победи… то Съединените щати имат финансов интерес.Докато Идлиб все още не е под контрола на официалната сирийска власт, за янките е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да черпят от там безплатно нефт. Но след като Асад си върне Идлиб, той ще им зададе въпросът какво правят на територията на суверенната държава Сирия, в която войната е приключила.
Автори: Денис Дубровин и Денис Солових, информационна агенция ТАСС
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.
АНАЛИЗИ
След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4
След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.
Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.
В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:
При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.
Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.
Съобщението завършва с думите:
Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.
Четири милиона отпускари
Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.
Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.
Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.
Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.
Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.
Как се казва “Крещатик” на корейски?
В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.
Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.
Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.
Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.
От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.
Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.
Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.
Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.
Какво от това?
И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.
Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.
Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер
КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?
Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.
Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.
„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.
Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.
„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.
Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.
Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.
Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.
Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.
Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).
В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.
Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.
Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.
Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.
Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.
Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.
Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.
И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.
Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.
В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.
Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.
Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.
Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.
В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.
Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.
Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.
Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.
В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.
Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.
От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.
Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.
В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.
Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.
Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.
КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.
Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда