БЪЛГАРИЯ

Любовни игри на “Левски”

Случващото се в „Левски“ София, за поредна година, е еманация на необратимия и катастрофален упадък на една обществено, социално и институционално превзета и провалена държава. Клубът, за който Христо Смирненски е писал стихотоворение, а Димчо Дебелянов химни, за който капитан Димитър Списаревски е рисувал рисунки, а братята Иван и Владимир Вазови са взели присърце борбата за юридическата му регистрация, е един от последните тласъци на българското Възраждане. Днес е унизително принизен до политически инструмент и разменна монета в едни чужди, мръсни, мутренски игри, които до такава степен са окопали и задушили устоите на цялата държава, че клетата ни майчица България изнемогва в сподавен плач, без чист въздух и вода, отровени и откраднати от корените и недрата ѝ.

Клубът „Левски“ е създаден в една от онези родолюбиви и по детски наивни, идеалистични каузи, които са правили от децата на България големи и достойни мъже. Клуб на високи ценности и добродетели, в чийто устав от самото начало е заложено изключването на всеки един член, който се е проявил в дух на неспортсменство, измама, агресия или пиянство, несъвместими и уронващи престижа на Софийския Спортенъ Клубъ „Левски“. В годините на мракобесния комунистически режим, „Левски“ генерираше и консолидираше съзидателната енергия на онази част от българския народ, която ценеше свободата и достойнството много повече от изкъртените си зъби в килиите на Държавна сигурност. Онази част, която единствена в България намери човешката съвест да подкрепи масово чешките студенти, скандирайки „Левски, Дубчек, Свобода!“ по стадионите на България, докато престъпникът Тодор Живков изпращаше български танкове да подкрепят съветските му господари в смазването на великото чешко въстание за свобода. У нас същата тази група плати скъпо цената на това свое дело, а на „Левски“ София му беше отредена ужасната съдба да бъде унизително подведен под опеката и пагона на най-омразната институция за всеки непримирим и свободолюбив левскар – Държавна сигурност.

„Левски – оле, нищо общо с МВР!“, тръгнаха да крещят хората по трибуните и момчета със „сини“ шалчета започнаха да изчезват по трудовите лагери и из тухларните, а други директно биваха интернирани извън София. Но нови и нови поколения идваха и заемаха местата им на стадиона… И заради тях истината зад идеята, наречена „Левски“ София, оцеля неподменена. Идеята никога не загуби своята идентичност, никога не прекъсна пъпната си връв, защото тя не се скроява и съшива изкуствено в нечия канцелария, а се предава от и чрез хората, които разпознават фалша и не се примиряват с него. Когато режимът отне на „Левски“ стадиона му в центъра на София и го изгони в подуенските покрайнини да рита на игрище без трибуни, за да се пречупи популярността му, когато „Левски“ беше забравил с години как изглежда видът на шампионския медал, на „Герена“ започнаха да се стичат три пъти повече хора. Защото идеята беше в опасност. И не носиха със себе си само „сините“ шалчета, а и кирки и лопати, за да вдигнат сами от насипите на село Подуене трибуните на стадион „Георги Аспарухов“.

Днес една самозабравила се мутра, която от десетилетие държи 7 милиона човека заложници в една изключително ниско интелигентна игра на монополи, в която с бивши и настоящи авери първо се събират и си разделят, а по някоя време се скарват и си преразпределят частни и държавни имущества, пари и бизнес влияния, казал на един друг авер за „Левски“: „Аз няма да го взимам, взимай го ти!“. И аверът го взел, но сега се скарали с главната мутра и затова молил левскарите да звъннат на Краля-Слънце да му кажат да го остави на мира, защото в противен случай ако приключил той, приключвал и „Левски“. Да си знаем мястото, един вид. И, разбира се, в един и същ обидно тъп сценарий, разиграван от около 15 години, великата идея зад този вековен клуб продължава да бъде заложник в една чужда, порочна схема и да бъде безжалостно обезценявана от хора, които скоро ще се върнат обратно на бунището на човешката история, откъдето произхождат. Но ще ни завещаят тежки и непоправими, навярно, щети.

Уви, от онзи сой и морал хора, които браниха идеята „Левски“ в най-черните му и безнадеждни дни, по начини и с методи, които макар трайно да променяха тях, оставяха морала и идеала на „Левски“ непокънати, днес са останали и остават все по-малко и все по-разединени хора. Доста момчета и момичета решиха в търсене на бързия, краткия и адаптивен път към „успеха и щастието“ в живота да подменят своя морал и ценности, но по-пагубното е, че решиха и успяха да наложат същата подмяна и над общата единица за стойност в „Левски“. Омесиха, като в миш-маш, слогани, символи и завети от левскарското основоположничество с напълно несвойствени възгледи, методи и примери от заника на мутренските години, и по този начин активно допринесоха за обезценяването на левскарската същност и ценности. Левскарите сме твърде много и твърде различни, в мнението, във възгледите, в начините, в съвестта и в съзнанието си. Но за толкова дълго време ценностите на „Левски“ винаги са вървяли над всеки, непроменени и недокоснати. Несвойствените биваха претопявани, а не обратното – несвойствените да претопяват ценностите. В това се провалихме жестоко, шумно, тежко и навярно непоправимо.

„Левски“ със сигурност може да бъде приключен от нискочелите кукловоди под някаква форма. Но те смятат, че тази форма е единствената и окончателната, а ние знаем, че живуркането на ПФК „Левски“ в някаква т.нар. елитна футболна група е само частица от смазващата с огромността и комплексността си същност на тази институция. И така да бъде, но докато още имаме, срещаме и познаваме левскари от онзи, другият сой и морал, „Левски“ никога не ще бъде запомнен с позорното му настояще на мутренско бичке по анцуг, разкрачено между мостовете на подлизурковщината, слугинажа, келепира и преживяването. А ще бъде запомнен, като онзи неподправен и невъзможен за имитация и ген-инженеринг 100-годишен, непрежалим нам старец – с набраздените до неузнаваемост лице и ръце, прегърбен и състарен от превратностите и битките с времето, но пазещ в проникновения си „син“ поглед, и някъде в невидимия си екзоскелет, спомена и истината за онази горда, изправена и достойна възрожденска осанка, която превърна една детска мечта в най-голямата събирателна любов и кауза на България.

Не е срамно „Левски“ отново да започне да играе на игрища без трибуни, ако това ще ни върне към корените, към същността, към чистите и почтени идеали и вън от ръцете и интересите на несвойствени хора. Ако няма пари за трибуни, ще донесем пак кирките и лопатите. Ако няма пари за екипи, ще купим шевна машина и ще си ги ушием. Ако няма достатъчно играчи и ние може да се съблечем по екип. Винаги ще се намерят български деца, които да тичат след една топка само заради честта да носят емблемата на великия „Левски“ София, и заради едната кифла с боза от млекарницата на бай Трайче Жиковски, както в 1911 година. В „Левски“ нищо не е на всяка цена. Само името и ценностите. Винаги ще има „Левски“ София, докато има поне един останал човек, който помни и пази тази негова истина. От години се надпреварваме с гробокопачи, вътрешни и външни, да пием от чашата с отровата. Няма шанс ние да стигнем до дъното първи, защото помнете, че там где крачка до гибел остава, там и надеждата най-често изгрява. Само “Левски” завинаги!

БЪЛГАРИЯ

Радев: Внасям в НС искане за референдум за или против еврото

Внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”. Това съобщи президентът Румен Радев в извънредно обръщение тази вечер.

“Като президент съм убеден, че въвеждането на европейската валута трябва да стане с убедителен национален консенсус. Референдумът ще бъде проба за демократичност на НС и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите да определят своето бъдеще”, уточни той.

“Противоречиви са оценките на всички нива в политическата пирамида – в политическата класа, в експертните среди, и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите, и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.

Това, което най-много липсва, обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегически решения за нашето бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля.

Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”

Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание, и ще покаже кой следва принципите на демокрацията, и кой отказва правото на българите да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация – той ще даде думата на хората, и ще даде възможност да се изложат всички аргументи “за” и “против”. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога си с избирателите и да се бори за тяхното доверие – доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи, и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Референдумът – независимо от резултата, ще допринесе за изработването на национален консенсус по темата с еврото, и ще предотврати всички негативни последствия, които носят взети без подкрепата на мнозинството.

Референдумът няма да е прецедент – и в други страни е имало подобни допитвания за въвеждане на еврото.

И ще завърша с това: всеки опит на политическите сили да представят предлаганият от мен референдум като “за” или “против” европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на ЕС, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ”, завърши Радев.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Тъпите ни политици са приели 201 794’на чужда армия, налагащи ни със сила тяхната култура

След 50 години борба да се обуздаят, опитомят и дресират арабите, резултата е нулев. Тези “мигранти” не приемат, не се учат, не се асимилират, водят епични битки с местната култура.

България е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на

Държавната агенция за бежанците. В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.

През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.

За посочения период трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила. Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.

Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.

Според Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.

През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.

В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.

Източните сухопътни граници също са отбелязали значително увеличение от 195% до около 9 500 пристигания на бежанци. Маршрутът на Ламанша през първите седем месеца на 2024 г. показал 22% увеличение, достигайки 33 183 регистрирани пристигания. Тези цифри подчертават променливия характер на миграционните модели, съответно според ETIAS, хората, които искат да влязат в ЕС, се адаптират към променящите се обстоятелства и граничния контрол. Въпреки отчитането на намаление на незаконните преминавания през първото полугодие за 2024 г., според данни на Евростат броят на хората под временна закрила достига нови високи нива.

Приблизително 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна, са получили статут на временна закрила.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Пенсионната възраст няма да се вдига в близкото десетилетие

6 институции започват работа по пътна карта за подобряване на пенсионната система

Министерство на труда и социалната политика е принципно против евентуално увеличаване на възрастта за пенсиониране. Според МТСП евентуално вдигане на пенсионната възраст ще бъде грешка и не следва да се допуска. Следва обаче да се търсят начини за подобряване и надграждане на пенсионната система, включително чрез подобряване на събираемост и намаляване на сивата икономика.

Това обяви на заседание на ресорната комисия в НС социалният министър Борислав Гуцанов. Комисията прие днес решение по предложение на депутати от управляващото мнозинство, с което задължи 6 институции да изготвят пътна карта за подобряване на пенсионната система. Решението идва на фона на обявени намерения в рамките на бюджетната процедура за увеличаване на осигурителни вноски – с 1% от 2027-а и с 2 % – от 2028-а година, и огромни дисбаланси във финансирането на пенсионната система, съществуващи от години. Намерението за изготвяне на пътна карта допълнително разбуни духовете и повиши напрежението по темата.

“Още не е достигнато нивото на заложената пенсионна възраст от предходната реформа. Този въпрос не следва да се преразглежда преди да сме изпълнили стъпките на това увеличение“, коментира социалният министър Борислав Гуцанов.

Сходна позиция изрази и председателят на социална комисия в НС Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. „В законодателството е залегнало от 2015 г. увеличение на пенсионната възраст на жените и мъжете с фиксирана стъпка до достигане на 65-годишна възраст. Има действащи текстове и консенсус за това увеличение, което ще тече до 2037-а година и преди изтичането на този срок дебат не трябва да водим”, коментира Сачева.

Ще се търсят обаче начини да повишаване на приходите в системата. Според МТСП делът на сивата система е прекалено голям – 22-23% по най-консервативни оценки и трябва да има изсветляване на тези бизнеси. От КФН пък изтъкнаха отправените препоръки от ОИСР по линия на управлението парите за втора пенсия и възможността за много по-гъвкавото им инвестиране чрез мултифондове. Работата по тези законодателни изменения следва да вървят паралелно с идеите за други промени в системата, коментираха от Комисията за финансов надзор.

Богомил Манов от Фискалния съвет призова да не се търсят решения само в пенсионната система, без да се гледа общата картина и да се отчитат други големи структурни дефицити в публичните финанси на България. „Не може да изолираме пенсионната система от общата среда и структурните проблеми с публичните финанси. Те ще стоят все по-остро и ще трябва да взимаме трудни решения и по линия на данъците“, коментира Манов. Според него евентуално вдигане на осигурителните вноски само ще притисне леко бизнеса и ще изземе доход от гражданите, без да даде сериозни решения.

Какви точно модели могат да се приложат и как най-добре може да се постигне баланс без увеличение на възрастта за пенсия ще мислят 6 институции – министерствата на труда и на финансите, НОИ и НАП, КФН и Фискалният съвет.

В този срок те следва да са готови с пътна карта, която вероятно ще бъде използвана и като основа за бъдещи решения за промени във вноските. Решението за изготвяне на пътната карта бе прието от представителите на всички партии в комисията без “Меч” и “Възраждане”. Картата ще надгради над вече готови задълбочени анализи за изкривяванията в системата.

„Не очакваме поредна разделителна линия, а експертен дебат. Всички имаме непрекъснати очаквания за добри резултати – икономически ефективни и обществено полезни, но те не могат да се появят от бързи популистки решения в НС. При такива бързи решения бе допуснато съществено изкривяване на системата и сериозни разходи, които обаче не удовлетворяват никого. Необходим ни е един добре разработен цялостен документ“, коментира Сачева.

#thesofiatimes #bulgaria #news