БЪЛГАРИЯ

Злочести туристи: Това е градът с най-хапещите комари в България!

Има хора, които изпипват до детайли отпуската си. Те винаги знаят къде ще отидат, правят предварително планове, резервации и едва тогава тръгват на път. Но какво бихте правили, ако внезапно се окажете с три, четири почивни дни и не искате да ги прекарате в града, в който живеете?

Тогава на помощ идва приключенският дух и изведнъж се отдава възможност да посетите град, за който преди сте си говорили, който дори не е и толкова голяма туристическа дестинация, но пък крие невероятно очарование.

В нашия случай това беше Свищов. Бяхме правили планове да отидем там отдавна и все нещо се случваше, а този път сякаш беше настъпил идеалният момент. В един от сайтовете за резервация на хотели намерихме и нашето място, за цена от 86 лева за стая за три дни изглеждаше наистина добър, бюджетен вариант. При това хотелът предлагаше сауна, джакузи, разходки с катер из Дунава и дори басейн на покрива. Мечта!

И така в един ден в 16. 30 се озовахме в автобуса, предвкусвайки прекрасни преживявания. Първият удар дойде с потеглянето. Десет минути с пътниците изпитвахме плаха надежда, че ще се включи климатикът, като нас останалите протягаха пъка над седалките, за да усетят поне плахо подухване, а на температура от 36 градуса и без никаква вентилация, пътуването се очертаваше кошмарно. България е една прекрасна страна и по маршрута София – Свищов може да видите и да се насладите на невероятни гледки. Стига да имате поне някаква вентилация.

Час и половина след потеглянето на автобуса ситуацията стана още по-безнадеждна, когато панел от пода просто се откачи и започна заплашително да трака. Наложи се пътник да го подпре с крак, а друг да го затисне със сака си. Съвет – дори и да сте почитатели на безразсъдното, приключенско пътуване, се уверете, че поне транспортът ви е в ред. Имате право да изискате информация още при закупуването на билета дали автобусът има климатик и ако се окаже, че това не е така, може да поискате обезщетение.

Заради Стопанската академия и прилива на студенти от цялата страна, наричат Свищов „Града на младите“. Доскоро. Днес мястото няма нищо общо с оживеното градче, което никога не заспива.

Повечето от заведенията са пусти, много от тях – фалирали, а други – затворили за лятото. Шофьорът на таксито, който ни откарва от автогарата до хотела, обяснява, че допреди време Свищов е наброявал над 34 хиляди и то само местно население. От тях днес са останали едва 7-8 хиляди.

Градчето все още носи онази вълшебна атмосфера отминалото с красивите си сгради и невероятните паркове, но някак си изглежда странно притихнало, като преди евакуация. Много от студентските сгради са обрасли с трева и по нищо не отстъпват от гледката на чернобилския Припят.

Идеята да посетим Свищов донякъде бе породена от желанието ни да отпразнуваме нестандартно Джулай морнинг – посрещането на изгрева на 1-ви юли, но не край морето, а край брега на Дунава. За Свищов това си е празник, десетки млади хола се събират в местността „Паметниците“, опъват шатри и палатки и с музика и веселие посрещат първите лъчи на слънцето. Оказва се, че това вече е забравена традиция.

Когато в десет вечерта отиваме до там, всичко изглежда зловещо притихнало. „Виждате ли тази дупка в храстите“, пита ни шофьорът на таксито – шмугнете се там, като вървите надолу по пътеката и сте до Дунава, може пък там да има някой“, опитва да ни успокои шофьорът на таксито, заразен от нашия ентусиазъм. Ние сме авантюристи, но не чак дотам. Така се озоваваме обратно в центъра на града, в единственото работещо по това време заведение, заобиколени от две, три маси с компании, които скоро си тръгват.

За какво да внимаваме, когато резервираме почивка, за да не изгорим жестоко

Съвет: Ако планирате посещение край Дунава, трябва да сте подготвени за комарите. Нищо от това, което някога сте чували, чели за тях или преживявали няма да съвпадне с трагичната действителност. Носете си репелент и всякакви кремове против ухапвания. В противен случай мъките ви ще са големи. Комарите в Свищов имат интелекта на свръх същества, хапят свирепо и неочаквано, не бръмчат и могат да ви докарат истинска агония!

Така нашата първа вечер в този прекрасен, крайдунавски град завършва безславно и дори не посрещаме изгрева, вместо това се озоваваме с непоносим сърбеж малко след полунощ в хотелската стая с мисълта, че екскурзията ни не започва никак добре.

На другия ден вече имаме съставен подробен план. Около Свищов могат да се посетят невероятни места, които със сигурност ще ви оставят спомен.

Едно от тях е крепостта, която местните наричат „Калето“. Тя е разположена на хълм, почти в центъра на Свищов. Руините й се издигат на историческо място и разкриват наистина невероятна гледка на Изток, Запад и Север.

Хълмът е укрепен далеч в миналото. Крепостта е изградена след варварски нашествия в средата на трети век. В крепостта се намират древни находки от римската епоха. Окончателното й разрушаване става в средата на 19-ти век, когато камъните се използват за построяване на турската казарма „Ени Кашла“ през 1850-та година.

Местните хора в Свищов със сигурност ще ви препоръчат да посетите и манастира „Покров Богородичен“, който се намира едва на 3 км от града. Мястото, където се намира той, е наистина невероятно живописно и красиво. Няма запазени сведения кога е възникнал, но се предполага, че е построен върху древно, тракийско светилище и е разрушен по време на турския период. Донякъде възникването на манастира се свързва и с минералние извори с лековита вода, които извират точно пред портите на обителта.

Няма как да сте в Свищов и да не отидете до църквата „Св. Троица“, която е осветена на 19 септември 1867 година от Кольо Фичето. В туристичските гидове ще прочетете, че тя е „смятана за един от образците на църковната архитектура от късното възраждане“, но нищо от това няма да ви подготви за величествената гледка, която ще се открие пред вас. Сградата наистина няма аналог в България и със сигурност ще ви остави без дъх.

Следващото място, което бяхме планирали в обиколката си из Свищов, бе къщата – музей „Алеко Константинов“. От екскурзовода научаваме, че е построена през 1926 година и е подарена на община Свищов от самия Алеко Константинов, който е искал тя да служи за културните нужди на града. Днес в нея е изложена експозиция, която разказва за живота и делото на писателя.

Културата е хубаво нещо, но човек иска и храна, би казал героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Отдадете ли се на гурме преживявания в Свищов, трябва да опитате няколкото вида речни риби, които се предлагат в заведенията.

И все пак, дори и в това си има тънкости. Местните хора съветват да избирате заведения, в които менюто е с по-малко ястия в листата си и в никакъв случай да не се подлъгвате по лъскавите реклами. В противен случай бихте се озовали като нас на върха на града, в прословут, ловен ресторант, където ще ви сервират рибата полусурова, сервитьорката ще забрави да ви сменя пепелника, вперила поглед в телефона си и дори ще ви объркат питието.

Докато сте в Свищов, може да отскочите и до румънския град Зимнич. От градчето тръгва ферибот на всеки два часа, а цената на човек в едната посока е 2 евро.

Може би трябва да разкажем и за хотела, в който попаднахме. Едно от преимуществото на къщите за гости е, че често там ще бъдете посрещнати наистина като у дома си. Едно от нещата, които забелязваме между етажите, е акордеон и надпис над него, който разкрива, че това е „детския акордеон на Пабло Ескобар“, който свирел на него, когато бил на 7 години.

Всъщност в историята няма никаква истина, просто приумка на собственика, но е от онези малки неща, които те карат да се разсмееш и да останеш с хубаво усещане. Също като „пишещата машина на Георги Димитров“, която ще ви „посрещне“ още на влизане в къщата за гости.

В крайна сметка Свищов се оказва точно такъв, какъвто сме очаквали. Едно от онези градчета, които все още носят очарованието от миналото. И да, може да сте сигурни, че след време ще ви останат само хубавите спомени от едно приключенско пътуване до брега на Дунава.

БЪЛГАРИЯ

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито за санкционираните по Магнитски, нито за медиите под техен контрол.

Най-ощетен се оказа Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. Подобно унижение за лидера на партията мандатоносител и трикратен министър – председател от човек, който дори не заема държавен пост, е срам за цялата държава и показва тоталното дъно, в което е пропаднала цялата политическа класа. Там, където в лобито на бившия Шератон Бойко издебна сина на Тръмп, едно време жриците на любовта причакваха клиенти в малките часове на нощта.

Аман от наведени чиновници, преди .ижеха задниците на руснаците. Сега на Американците.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/Pms5k65fcb

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Изводите:
В очите на новата администрация на Белия дом България остава блато, “пълно с крокодили и хипопотами”, в което трябва да се стъпва внимателно. Сделки няма да бъдат правени, освен за криптоактиви, а правителството на Желязков – Пеевски не е припознато въобще за партньор на Щатите. Такъв тепърва ще се търси.

САЩ ще си търсят до последно и онези 5 милиарда долара, ограбени от криптофараонката Ружа Игнатова от американски граждани, които сега се намират най-вероятно изпрани в български престъпни ръце. Този знак вече е даден и на Сарафов, сещай се – на Пеевски и Таки, така че скоро ще следват остри действия срещу хората с власт у нас. Кой знае дали Нексо не съдействат с информация на американските служби?

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетнитеhttps://t.co/WVmSm2nQBD pic.twitter.com/ydUpdGG1ch

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

САЩ си дават сметка за отровната медийна среда в България и за завладяната държава и затова лишиха БГ медиите от достъп до Тръмп – младши, както и лишиха Борисов от медийно влияние. За ЦРУ не е тайна #КОЙ изпрати мисирките на пистата със самолета на Тръмп – младши и #КОЙ целеше да си го закачи на ревера за пред публиката. За разлика от Сърбия, където се пекоха прасета пред медиите и от Унгария, където Тръмп спокойно общуваше с политици и медии, в България нямаше среща с журналисти и политици. А Тръмп – младши също е влогър и журналист, но не пожела да дава или да взима интервюта.
На събитието на NEXO много хора си говореха със сина на президента на САЩ и си направиха селфита, но сред тях не бяха депутати или бизнесмени от кохортата на Мечо и Шиши. Освен ако, някой строителен бос, виден хотелиер или Калин Стоянов не са се промъкнали дегизирани като хостеси или сервитьори. Някой от тях имат опит в миналото като такива.

Не един или двама от поканените и организаторите на събитието с Тръмп бяха жертви на Пеевско-Бойовите бухалки през годините – Антони Тренчев от хоста NEXO и собственикът на Еврохолд, когото Борисов плашеше да размаже с КЗК заради фамозната Гинка Върбакова, а по-миналата година и тази зима му се заканваше и Пеевски. Тези хора бяха избрани от САЩ и от Тръмп пред Пеевски, Борисов и техните проксита и назначени милиардери.

Най-ощетен се оказа Бойко Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. pic.twitter.com/m6Z17A4gC8

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Никой няма да бъде ваден от санкциите по

Магнитски и дори никой не работи в тази посока – просто защото няма как и няма смисъл. Борисов лъже мисирките безсрамно за някакви доноси срещу Пеевски и Горанов, но не доносите са били причината да попаднат в Магнитски. Самият Пеевски също излъга мисирките нагло с думите си, че е подал възражения с “доказателства” срещу санкциите. Както BIRD и медиите показаха, Пеевски не е отрекъл черно на бяло пред САЩ нищо от това, че е корумпиран, а единствено отрича, че е бил лице на висш държавен пост, когато е вършил гранде корупцията. Тъжна история, защото мисирките тиражират лъжи и дори не задават въпроси.

В Унгария извадиха един от Магнитски и затова в Будапеща имаше публични срещи с политици и с медии на младия Тръмп. Борисов не е Орбан и Пеевски не е Антал Роган. И няма да бъдат.

Най-тежката присъда от Тръмп – младши бе не за Борисов и Пеевски със съпътстващата ги олигархия, а към ТЕХНИТЕ медии в завладяната от тях държава! Начинът, по който мисирките бяха напъдени от пистата с едно махане на ръка и с “Къш!” по нареждане на Тръмп от самолета му е истинската оценка на това семейство и службите зад гърба им към Пеевски и пеевщината в българските медии. 👇👀

Николай Бареков

БЪЛГАРИЯ

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата.

Цената му за бита от 1 юли ще бъде определяна с политическо решение от НС и от МС. Има ли риск за сметките за тока? Темата коментираха енергийните експерти Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката, и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.

Божков заяви, че решението за премахването на крайната дата предизвиква противоречиви чувства.

„В случая това решение е възприето поради крайна необходимост. Цените на свободния пазар продължават да бъдат високи, защото има дефицит в нашия регион. Той се дължи на това, че заедно със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция, предоставяме енергия на Украйна. Нашият и техният дефицит достигат 8 милиона мегават часа на месец, което е горе-долу годишното производство на „ТЕЦ-Марица изток” 2. Това държи цените високи в региона. Дефицитът не може да се попълни от Западна Европа. Пуснеш ли цените за бита в този момент на свободния пазар рискуваш много. Оказва се, че не сме готови за това, което се иска от нас от 10 години. А трябва”, заяви Божков.

Според него, ако се освободят цените, ще има много повече инициатива за създаване на граждански енергийни общности.

„Големият риск е, че по този начин се обезкървява самата енергетика. В момента това означава запазване на обществения доставчик. А единственият начин той да запази цените е като товари водноелектрическите централи, НЕК и Атомната централа”, каза Божков.

Цветомир Николов обясни, че либерализацията е в две стъпки.

„Първата е либерализиране на пазара на едро. Това означава да отпадне моделът на обществения доставчик в лицето на НЕК и крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия за своите потребители на свободния пазар. Министерският съвет вместо КЕВР да определя крайната цена за битовите потребители. Т.е. за потребителите нищо не се променя от гледа на точка на тарифите. МС ще продължава да субсидира разликата между пазарната цена и цената, която стига до потребителите посредством Фонда за сигурност на електроенергийната система. Това е, което би се случило. Защо няма да се случи? Поради една проста причина: това правителство няма намерение да прави реформи в електроенергетиката. Вижда се от действията им по отношение на ПВУ, вижда се от всички неща, които продължаваме да си говорим тази година”, заяви Николов

БЪЛГАРИЯ

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

След дългоочакваното пристигане на „новият“ изтребител F-16 в България, пилоти и авиационни експерти започнаха да коментират качествата на машините. Един от тях – ветеран авиоинструктор с дълъг стаж, който по разбираеми причини пожела да остане анонимен – сподели ексклузивно пред нашия екип:

„Разбирате ли, тези F-16 са като да получите нов телефон, който обаче е произведен през 70-те години. Разбира се, той все още може да звъни, но няма екран, а зарядното му е с три кабела и нужда от дизелов генератор. Ако трябва да съм честен, мисля, че ако съберем достатъчно капачки от буркани, разтопим ги и ги отлеем във форма на самолет, вероятно ще получим по-смислена и надеждна бойна машина.“

„Изцяло нов, но малко стар“

Правителството гордо обяви, че изтребителите са „чисто нови“, макар че са по-стари, като модел, от пилотите, които ще ги управляват. Единственият наистина нов етикет върху тях е този с надписа „НЕ ПИПАЙ – МОЖЕ ДА ПАДНЕ!“.

Когато попитахме авиоинструктора какви точно са проблемите с машините, той въздъхна тежко и започна да изброява:

Авиониката е толкова стара, че системата за навигация все още смята, че Съветският съюз съществува.

Бутони в кабината са толкова много, че някои от тях просто не знаем за какво служат – подозираме, че някои всъщност са от стар руски телевизор.

На някои самолети вместо модерни HUD дисплеи имаме залепени листчета с инструкции от предния пилот.
„Българският инженеринг ще спаси положението“

Въпреки всичко, нашите военни инженери вече работят по подобрения. Според тях, някои от иновациите включват:

Монтиране на мигачи от „Голф 2“, за да могат пилотите да сигнализират преди завой.

Въвеждане на бустер с домашна ракия – просто защото ракетното гориво е прекалено скъпо.

Обмисляне на вариант за парашути от найлонови торбички – „те са евтини и се разпадат по-бавно от бюджета на армията“.

Какъв е изводът?

Макар че новите (но стари) F-16 все пак могат да летят, остава въпросът дали инвестицията е била оправдана. Авиоинструкторът, който започна този разговор, обобщи:

„Ще свикнем, разбира се. Но ако видите пилотите да носят отвертки и резервни части в джоба си, не се чудете – просто така изглежда новата модернизация.“