СВЯТ

Първи стъпки на нов световен ред

Москва “почисти” близкия изток. Голямата тройка в Близкия изток. Сътрудничеството между Русия, Иран и Турция изтласка Съединените щати на втори план в региона

Балансът в Близкия изток окончателно е променен, а водещият фактор в региона днес е Русия, която е на път да реши сирийската криза с помощта на Турция и Иран. Такива са изводите от проведената в сряда, 22 ноември, среща на лидерите на Турция, Русия и Иран, чийто формат получи от наблюдателите названието “Голямата тройка”. За малко повече от две години руската военна операция в Сирия не просто доведе до разгрома на терористичната организация “Ислямска държава” и спасяването на държавата Сирия. Успехите на руското оръжие и руската дипломация кардинално увеличиха геополитическото влияние на Москва в Близкия изток и в света като цяло. Въпреки първоначалните прогнози, че Русия ще затъне в сирийския конфликт, подобно на Афганистан, а в резултат ще настъпи влошаване на отношенията с Арабския свят и мюсюлманите сунити, картината днес е различна. Както шиитски Иран, така и сунитският режим на президента Реджеп Ердоган в Анкара, разчитат на Москва в сложния близкоизточен ребус. Съединените щати, доминиращи доскоро в региона, са изтикани на втори план, а Русия “позиционира себе си в качеството на движеща сила в региона”. Това признава американският вестник Wall Street Journal в свой анализ за резултатите от срещата на Путин, Рухани и Ердоган. На подобно мнение е и председателят на Комисията по международни въпроси в Горната камара на руската Дума Константин Косачев. Според руския парламентарист тристранните преговори между Москва, Анкара и Техеран играят важна роля за урегулирането на сирийската криза, а САЩ и техните съюзници не могат вече да диктуват условия.

В новите реалности решаването на сирийската криза пада изцяло върху плещите на руския президент и неговите турски и ирански колеги. От тях зависи как ще се урегулира сложният казус. Турция и Иран са сред най-влиятелните регионални сили в Близкия изток, които освен това са въвлечени в най-голяма степен в конфликта. Дипломатическият пробив в отношенията между трите страни е прецедент в историята – никога преди владетелите на някогашните велики империи и техните съвременни приемници не са изграждали съюзни отношения от такъв висок порядък. Безспорен успех за руската дипломация е дори самото намиране на стабилна обща основа за разбирателство между Анкара и Техеран. Между двете мюсюлмански страни има наследени немалко противоречия от миналото – от конфесионалните различия до съвременните борби за регионално надмощие. Въпреки това надделяват общите интереси и днес двете близкоизточни държави работят заедно в Сирия и не позволяват срещу тях да се разиграят кюрдската карта или опитите за разпалване на сунитско-шиитските вражди. Турция и Иран дори се оказаха в една лодка с Катар в неговия конфликт със Саудитска Арабия.

За Турция на Реджеп Ердоган съществуват немалко фактори, които ги заставят да работят в един отбор с Москва и Техеран. Сериозният конфликт със Запада, страхът от кюрдския фактор, а също и съперничеството със Саудитска Арабия за влияние върху сунитите в сирийската провинция Идлиб са само някои от най-значимите сред тях. Русия напълно разбира колосалното значение, което има за Турция въпросът за възможната поява на кюрдска държава. По тази тема Москва е склонна на отстъпки. Тя се явява периферна за руските интереси, а освен всичко останало, кюрдските военни формирования изпълняват американските команди и, както установиха международни разследвания, влизат в договорки с ИДИЛ. Именно сътрудничеството с Анкара прави възможно някои от враждебните на правителството на Асад сили да седнат на масата на преговорите.

Провалът на американската стратегия в Близкия изток доведе до хаос, възход на тероризма и разпад на държавността. В отговор на тези процеси, в региона се породи търсене на ред и стабилност, които бяха намерени в инициативите на Русия и нейните турски и ирански съюзници. В резултат на техните усилия бе даден старт на мирния процес в Астана, чиято кулминация е срещата от 22 ноември. За новата реалност говори и съвместната декларация след срещата на тримата лидери – от нея отсъства Женева. Водената от САЩ, Саудитска Арабия и ЕС мирна инициатива в Швейцария, в която са представени основно близки до Запада политически емигранти (но не и въоръжените опозиционери на терен), просто е оставена на заден план. Вместо нея предимство се дава на преговорите в казахстанската столица, където се събират основно полевите командири на сирийската опозиция. Вследствие на този процес днес наблюдаваме разнобой в редиците на опозиционерите. Преди броени дни координаторът Рияд Хиджаб и няколко от близките до него лидери дори напуснаха ръководните постове в просаудитския Висш преговорен комитет.

Преговорите между Путин, Рухани и Ердоган бяха предшествани от огромна работа. Координирани бяха множество дипломатически и военни аспекти на сирийската криза. Последователно се срещнаха началниците на генералните щабове на трите страни, които обсъдиха сътрудничеството “на терен”, а след тях и външните министри на Москва, Анкара и Техеран. Събитията от последните дни показаха, че предстоящият преговорен процес под лидерството на Русия ще обхване всички регионални фактори. На 20 ноември руският президент проведе телефонен разговор с емира на Катар Тамим ал-Тани, а заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов се срещна с престолонаследника на Обединените арабски емирства Мохамед ал-Нахаян. На следващия ден в Сочи при Владимир Путин пристигна сирийският президент Башар Асад, който е легитимният държавен глава на обхваната от войни арабска република. Последваха телефонни разговори с лидерите на САЩ, Саудитска Арабия, Египет и Израел. Всичко това свидетелства само за сериозната подготовка на водения от Москва мирен процес в Сирия, за който реални стъпки ще бъдат направени през декември в Сочи с участието на представители на въоръжената опозиция.

Формирането на съгласие между Турция, Иран и Русия има огромно значение за реда и стабилността не само в Близкия изток, но и в по-широк контекст в цяла Евразия. Със своята държавна традиция, богати залежи на въглеводороди и бурно демографско развитие, Иран вече се позиционира като самостоятелен играч на международната арена. По пътя на пълен суверенитет се движи и Анкара, която все по-често си позволява да поставя под съмнение членството в НАТО и съюзните отношения със Съединените щати. Именно привличането на тези две страни към тясно икономическо и политическо сътрудничество прави възможно това, което две години по-рано звучеше налудничаво – водещият фактор за реда и стабилността в Близкия изток днес е Москва.

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.