ПАРИ

Китай и САЩ водят търговска война. Печели Русия?

Конфликтът между Вашингтон и Пекин ескалира. След като в началото на май САЩ вдигнаха вносните мита за китайските стоки с 10% до 25%, Пекин оповести, че от 1 юни ще наложи реципрочни санкции и върху внасяните американски стоки. Всичко това доведе до сътресения на международните пазари – борсовите индекси тръгнаха рязко надолу.

Паниката още не беше отшумяла, когато американският президент Доналд Тръмп обяви, че американските компании ще изтеглят производството си от Китай. А в понеделник Гугъл обяви, че преустановява бизнес контактите си с китайския технологичен концерн Huawei.

Ще се пренасочат ли търговските потоци от Китай към Русия?

Търговският оборот между САЩ и Китай през 2018 г. е достигнал 633,5 милиарда долара. Това представлява увеличение спрямо предходната година с 8,5% – въпреки тлеещия от лятото на 2018 търговски конфликт помежду им. По-голямата част от този оборот – над 478 милиарда долара – се пада на китайския износ за САЩ. Първоначално американските санкции трябваше да са на обща стойност около 200 млрд. долара, но впоследствие Тръмп завиши сумата с още около 300 милиарда, за да обхванат санкциите на практика целия внос от Китай.

Редица наблюдатели предполагат, че в сегашната ситуация Пекин ще започне по-активно да предлага своите продукти на руския пазар. Теоретично това може да доведе до увеличаване на конкуренцията на руския пазар, до повишаване на качеството на стоките и намаляване на потребителските цени. Но не всички експерти са съгласни с тази прогноза. Статистиката също не говори в подкрепа на този сценарий: според Федералната митническа служба на Руската федерация, през 2018 г. стокообменът между Русия и Китай – на стойност от 108 млрд. долара – е бил 6 пъти по-нисък, отколкото този между Китай и САЩ.

Според водещия изследовател на Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките Алексей Портански, е нереалистично търговията с Русия да компенсира китайските загуби, тъй като в случая говорим за много различни търговски обеми. Също и Алексей Коренев, анализатор в руския инвестиционен холдинг “Финам”, смята, че Русия е твърде малък пазар за Китай. Затова Пекин най-вероятно ще се опита да пренасочи част от тази продукция към вътрешното потребление, чиито ресурси са огромни, както и към други по-големи пазари.

Изгоди за руския нефтодобив?

След като Пекин наложи първите си санкции срещу американските продукти през миналата година, беше намален вносът на американски втечнен природен газ. Неговият дял в общия обем на китайския внос е спаднал за 1 година от 15% на около 3,5%. През миналата година Китай е купил само 2,7 милиарда кубически метра втечнен природен газ от САЩ за 426 милиона долара.

От 1 юни Китай ще започне да облага с по-високи мита американския втечнен газ и съществуват предположения, че Русия ще може сериозно да увеличи присъствието си на китайския газов пазар. Още повече, че през декември 2019 г. се очаква да бъде пуснат в експлоатация газопроводът “Силата на Сибир”. Въпреки това трябва да направим няколко уточнения.

Първо, един обем от 2,7 милиарда кубически метра не е чак толкова голям, че да донесе някакви огромни допълнителни приходи. И сега Русия изнася за Китай основно минерални продукти – 76,2% от общия руски износ за тази страна.

Второ, според Михаил Крутихин, партньор на консултантската компания RusEnergy, на Русия ѝ е по-удобно да доставя своя втечнен газ на Европа. И досега основната част от руския износ е заминавала за Европа, защото тя се намира най-близко.

Съществуват обаче физически ограничения за износа на руски петрол. “Дори ако вземем предвид всички съществуващи трасета за доставки, Русия пак няма да успее да изнася повече от 75 милиона тона петрол на Китай. През 2018 г. са били изнесени 66 милиона тона. Което означава, че потенциалът за увеличение на руския износ на петрол за Китай е незначителен”, добавя експертът.

Руският БВП ще нараства по-бавно

Тръбопроводът “Силата на Сибир”, по който Русия ще доставя на Китай газ от края на 2019

Най-сериозният фактор на влияние върху руската икономика, произтичащ от кризата в китайско-американските отношения, е т.нар. макроикономически рикошет. Според Алексей Коренев, търговската война между САЩ и Китай ще донесе на всяка една от тези страни загуба с около 0,5 процента от техния БВП. И не можем да изключим опасността от нова глобална криза.

В такъв случай търсенето на енергоносители в световен мащаб ще спадне, а това ще доведе до поевтиняване на петрола, от който до голяма степен зависи руският бюджет, както и силата на рублата. Програмният директор на Международния клуб „Валдай“, Ярослав Лисоволик, посочва и още един риск – възможното бягство на инвеститори, респективно на капитали от Русия.

При най-лошия възможен сценарий, БВП на Русия през 2019 година няма да надхвърли 1,2%, прогнозира Коренев. А за да стане руската икономика петата по големина в света, както заръча президентът Путин, е необходим ръст от порядъка на 4-5% прираст на година. Както вътрешни фактори, така и новопоявилите се външни причини явно ще превърнат тази задача пред Русия в мисия невъзможна.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.