БЪЛГАРИЯ
Списък с оставките на министрите на Борисов! Не е ли време и той да поеме мъжки политическата отговорност?
Списък с оставките на министрите на Борисов! Не е ли време и той да поеме мъжки политическата отговорност?
Справка на случаите, в които министри и зам.-министри от третия кабинет на Режима Борисов са депозирали своята оставка:
14 май 2019
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов подаде оставка пред премиера Бойко Борисов. Причина криене на имотни декларации, съмнения в злоупотреба с еврофондове, прокурорско разследване за изтичане на евросредства и голямата далавера с къщите за гости.
17 април 2019 г.
Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев подаде оставка заради стартиралата проверка на Върховна касационна прокуратура по повод медийни публикации за злоупотреби със европейски средства. Манолев отрече обвиненията и обяви решението си да освободи поста като лично. Премиерът Бойко Борисов прие оставката му.
23 март 2019 г.
Министърът на правосъдието Цецка Цачева подаде оставка заради информация в медиите за неин апартамент. След разговор с премиера Бойко Борисов, Цачева се оттегли от поста, което решение премиерът прие. По искане на министър- председателя оставка подаде и зам.-министърът на младежта и спорта Ваня Колева. Според информация в медии Цачева и Колева са закупили апартаменти на по-ниски цени от пазарните. В скандала с имотите бяха замесени и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов и депутата от ГЕРБ Вежди Рашидов. Антикорупционната комисия се самосезира, за да провери сделките за апартаментите им.
16 ноември 2018 г.
Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика – Валери Симеонов подаде оставка, след 26 дни протести на майките на деца с увреждания след негово изказване от 19 октомври. Тогава той заяви: „Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях“. Още същият ден, в който Симеонов подаде оставка, министър-председателят Бойко Борисов я прие.
31 август 2018 г.
Трима министри – Ивайло Московски (министър на транспорта), Николай Нанков (министър на регионалното развитие) и Валентин Радев (министър на вътрешните работи) подават оставки. С този свой акт тримата министри поемат отговорност за трагичната катастрофа край Своге на 25 август, отнела 20 живота. Вината на тримата министри се дължи на това, че не са взели мерки, за да предотвратят инцидента. Оттеглянето им е поискано от премиера по време на извънредното заседание на правителството.
11 юни 2018 г.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков подавa оставка. Като мотив за това той изтъква невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания. Оставката е приета от министър-председателя Бойко Борисов след разговор между двамата. Ден по-късно премиерът съобщава, че Петков остава на министерския пост, защото той се справя добре и майките на децата с увреждания го харесват. Борисов отбелязва, че в тази сфера следват палатков след палатков лагер.
23 февруари 2018 г.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обявява, че ще депозира своята оставка ден, след като става ясно, че чешката компания ЧЕЗ е взела решение да продаде бизнеса си у нас на българската компания „Инерком България“. В медиите се появява информация, че министър Петкова е кума на Гинка Върбакова, която ръководи фирмата, която иска да закупи бизнеса на ЧЕЗ, което министърът опровергава. В крайна сметка Петкова депозира своята оставка след разговор с премиера Борисов с мотива, че не иска да има каквито и да е съмнения при провеждането на сделката с продажбата на бизнеса на ЧЕЗ. В средата на март Коалиционният съвет не прие, че има основание за оставката на Теменужка Петкова и тя остана на поста енергиен министър.
30 октомври 2017 г.
Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров подава оставка, която премиерът Бойко Борисов приема. Решението на Петров идва ден, след като е излъчено медийно разследване, уличаващо министъра, че като шеф на ВМА е сключил договори за близо 1,6 млн. лв с фирмата на мъжа, от когото дъщеря му има дете. Единствените две поръчки, печелени от въпросната фирма, са били само във ВМА и само по времето на Николай Петров. Обществените поръчки са спечелени от компанията, която даже не е била регистрирана по БУЛСТАТ. Случаят е отразен в одитен доклад, но прокуратурата е отказала да образува наказателно производство.
Това е част от списъка, а за изгонените чиновници, участвали в различни далавери, никой не чу и не разбра.
В случая оставки много, но никой не е поел политическата отговорност за големите кражби и голямото лапане.
Борисов стои като Буда начело на държавата и развива дейност, като се чисти от корумпираните. И се удря в гърдите колко е принципен.
Той се чисти тогава, когато далаверите на министрите му излязат от приятелския кръг на тихото и задкулисно крадене и се появат в медиите. Тогава, когато настъпи обществена нетърпимост.
И внезапно се появява като спасител на нацията, като доброто ченге, което гони лошите.
И никой не се сеща да го попита – чии министри са тези хора?
В кое правителство са работили?
Чии заповеди са изпълнявали?
Кой ги е контролирал, или не ги е, докато са крали?
Наистина ли Бащицата не е знаел?
Ако не е знаел, как така остава министър-председател, когато половината от кабинета му да сгазили закона?
Защо няма нито един осъден от всички тези министри?
И ако те крадат, то не трябва ли Борисов да поеме политическата отговорност и да си отиде?
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








