АНАЛИЗИ
Да управляваш на инат
С кратко прекъсване управлението на Борисов е най-продължителното, което в условията на демокрация, тотална бедност и разделение в българското общество е истински прецедент. Тази продължителност и последователност на мандатите обусловиха и предпоставките за пълно разгръщане на „капацитета“ на неговата партия и лично на него. Това, че българите твърде късно прогледнаха и осъзнаха колко дълго са се заблуждавали в неговите способности и чии интереси фактически обслужва, му позволиха толкова дълго да се задържи на власт.
През целия период на неговото управление властта всъщност се упражнява заради самата власт и нейното опазване в името на някаква самоцелна и привидна стабилност. По-скоро бихме могли да го асоциираме с поведение, характерно за пожарна команда, за което всъщност премиерът е учил. Разликата обаче е съществена, когато подобен човек се оказва начело на такъв сложен социален организъм като държавата. И това се превръща в проблем за развитие на страната, защото вече е напълно ясно, че подготовката и способностите му не му позволяват да възприема управлението на държавата като визия за перспективно развитие. И дългото му премиерство го доказва по най-категоричния начин. През всичките му мандати се наблюдава скачане от проблем на проблем под напора на събитията, без ясни дългосрочни цели, без реформи в нито една от обществените системи. Власт, движена по текущия хребет на събитията. Гасене на социални пожари и постоянно маневриране в социалното недоволство от различни групи само и само да не загуби властта.
Диалогът и анализът са му чужди
Плътно затворен във вътрешния потенциал на партията си. Монологът, назиданието и инстинктът му са определящи в маниера на управлението на партията му и държавата, където изцяло еднолично взима решенията. Наложената хаотичност при тази пожарна команда обезличава институциите и персонално членовете на правителството. Поради тази причина министрите си подават оставки не поради чувство за отговорност и достойнство, а по нареждане на премиера. Практически са обезличени министрите и съответно целият парламент. Чрез постоянна ревизия на техни решения. Системната промяна на вече взети решения и закони е стил на управление, което излъчва вътрешна и външна нестабилност.
Публичните средства еднолично се раздават към онези социални групи, които зависят от властта, или когато премиерът е притиснат от протести. Раздават се и по партиен признак и политическа целесъобразност. Без предварителни разчети, без анализ и реформи, само и само да се потуши недоволството.
Ниските доходи и бедността се превръщат в бедствие за все по-широки слоеве от населението. Социалната безизходица, самоубийствата и самозапалванията през този период са симптоми за дълбоко заболяване на обществената тъкан. Населението се стопява застрашително. Никога обаче премиерът не говори за тези остри проблеми пред страната.
Подобен пожарникарски стил на управление на държавата е убийствен за обществените отношения и за всеки човек поотделно. Колко хора загубиха живота си или пострадаха от този порочен начин на функциониране на държавата? Стотици са случаите, но най-типичен е този с катастрофата край Своге и повдигнатите обвинения. След толкова загубени живота и след десет години начело на държавата да разбереш чак сега, че за безопасността на движението отговарят единадесет институции! Това говори за абсолютна лична некомпетентност и безотговорност. Защото първо и непосредствено задължение на един премиер е да оптимизира структурата на МС и на целия публичен сектор с цел повишаване на контрола и ефективността на управление. Вместо да се занимава задълбочено с проблемите, влизащи в неговата компетентност обаче, в резултат на своя авторитарен стил Борисов се товари с несвойствени функции за един премиер, изземвайки правомощията на другите власти. И затова управлението му изобилства с погрешни или закъснели решения, икономически неефективни, и въпреки това той никога не поема отговорност. Защото при толкова много провали и човешки жертви, ако той имаше чувство за отговорност и достойнство, отдавна трябваше да е извън властта.
Другата не по-малка опасност, която носи това управление за по-нататъшното развитие на страната, е дълбоката му корпоративна и олигархична обвързаност с едрия капитал. Тя се изразява в прокарване на лобистко законодателство в защита на частни интереси и в начина на разходване на вътрешните публични и европейските финансови ресурси. Това сливане на власт, пари, частни и лични интереси фактически е
съставна част от модела
на управлението на Б. Борисов, което генерира постоянна корупция на най-високо ниво. Тези политико-икономически зависимости най-ярко се открояват със злоупотребите в сферата на инфраструктурата за сметка на качеството, легализирани под прикритието на обществените поръчки.
С това би могло да се обясни завидната активност на управлението на Борисов по отношение на усвояването на публични средства, от което се прави политика за привличане на клиентела за печелене на пари и избори. И така се изчерпва цялостната икономическа политика на правителството. Концентрацията еднозначно само в това направление за развитие на икономиката създава фактическа реалност, че това е единственият път за развитие и че като приключи европейското финансиране, ще завърши управлението на Борисов и на неговата партия. В това се коренят и причините за недостатъчния икономически растеж. На фона на ширещата се корупция цинично прозвуча неговото заявление: „създадох партията, за да се бори с корупцията“. Като цяло не се вижда и не се разбира от това управление необходимостта за налагане на други икономически мерки за развитие на страната със собствени сили. Най-важно за властта е да се покаже, че нещо се прави. „Ние показваме какво правим“, обича често да изтъква премиерът.
Зад това се крие двояка цел – да се облажи клиентелата около обществените поръчки, защото след това ще потрябва за поредните политически изборни поръчки. След което властта ще се отплати с нови последващи обществени поръчки. Това е мафиотската матрица на модела в действие, на симбиозата между власт и корпоративни интереси за печелене на избори чрез икономическа принуда над избирателите. Опасността да загубят работата, ако не са гласували правилно.
Технологически това се случва чрез поставени и доверени партийни фигури на ГЕРБ, които предварително отработват условията по кандидатстването на доведената фирма и съответната комисиона, така че преди обявяването на обществената поръчка вече е договорена печелившата кандидатура.
По същата схема в някои случаи кметовете на ГЕРБ, както бе показано в инструктажа на кмета на Пловдив, директно уговарят корпоративно гласуване или други задкулисни похвати как да се отчетат печеливши резултати чрез недействителни бюлетини или поправки в протоколите.
Скандалът с апартаментите
на властта и къщите за селски туризъм са другите поредни доказателства, както при обществените поръчки за политическа корупция в действие. Лобистки закони в интерес на корпоративния капитал, а той се отплаща на властта с лични облаги за себеустройване в ущърб на хазната. Както се развива този скандал, може да се окаже, че цялото правителство и неговите органи, призвани да се борят с корупцията, са упражнявали власт с нагла безотговорност, но най-голяма лична отговорност за уреждане за собственото си благосъстояние.
След погрома над икономиката и социалния стандарт на българите и кражбата чрез КТБ това е поредната драстична гавра с обществения интерес на самозваната десница след 1989 г. и нейното продължение в лицето на ГЕРБ. Резултатите от този пожарникарски мафиотски начин на управление на държавата става все по-очевиден и социално непоносим за все по-широки слоеве на българското общество, което осезаемо усеща застоя, безпътицата и безперспективност, но не и за Терминал 2.
Но това, което се случва, е, че самият Борисов се превръща в проблем за българската политика, а не го разбира. Поради ограничените си възможности, подготовка и компетентност той вероятно не осъзнава, че това, което прави неговото правителство, е крайно недостатъчно за развитието на страната. Затова оставането му на власт до края на мандата и на това парламентарно мнозинство ще задълбочи разпадането на държавността и изоставането на страната.
Петър Карлуковски
АНАЛИЗИ
Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.
Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.
За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”
Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.
“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”
Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.
“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.
От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?
Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.
Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.
В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.
Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.
Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.
Николай Бареков
Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!
Стоян Демиревски
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Брюксел зароби и ограбва Източна Европа

Абсолютна „атомна бомба“ в неолиберализма пусна носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц. Той обяви, че Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС.
С това жестоко се удря най-големия успех на глобализма и неолиберализма – създаването на най-голямата единна икономика в света, състояща се от 28 отделни държави, част от които с обща валута.
„Източна Европа“ е големият губещ от началото на 21 век. В момента тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна, и основно на Германия“ – обясни Стиглиц.
Според учения, който освен наградата, е известен и, че предвиди срива на „дотком балона“, както и кризата през 2008 г., та според него, Източна Европа е в типична „хватка на доминионите“, известна още от Римската империя.
Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът и. „Римляните не са завладявали само с легиони. Много повече земи са присъединили мирно. Отиват, подкупват местните вождове и те от вождове стават управители на Римски провинции.
Империята ти е зад гърба, и с нея заедно можеш да събереш много повече данъци от преди. Т.е. това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например – там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ“ – обясни Стиглиц.
„В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС, и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против.
Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта и пр.“ – поясни Стиглиц.
Още преди време писахме за анализ на ЦРУ, според който Източна Европа бива брутално изсмуквана, докато ръкопляска, „благодарна“ за еврофондовете.
Сега ученият потвърждава тази информация. Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници, са „подкупът“, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации.
Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии и пр. Съотношението между фондове и източени пазари е по-лошо от 1:10.
„Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум.
Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати, Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока, и така разширява изоставането.“ – завърши Нобеловият лауреат.
2022г. Диян Гаджев
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Безмозъчната атака на Киев срещу руски летища е факла в барутен погреб

Ударите по руски летища , които според украински източници Зеленски „лично е подготвял година и половина“, рикошираха, и то много сериозно, върху президента на САЩ Доналд Тръмп.
На 1 юни американското издание Axios, позовавайки се на „официален украински източник“, съобщи, че Украйна уж е уведомила американската администрация за предстоящата атака . Вярно е, че след известно време на сайта се появи корекция без обяснение: „не е уведомил“. Така че си блъскате главата да разберете дали Тръмп е знаел за провокацията ден преди възобновяването на руско-украинските преговори в Истанбул или не.
И наистина трябва да се поразмисли. В края на краищата, на 30 май президентът на САЩ беше изненадан и дори възмутен от ответните удари на Русия срещу Украйна в момент, когато преговорите за разрешаване на конфликта бяха „близо до приключване“. „Не обичам изненади“, каза той пред журналисти по този въпрос, „и бях много разочарован“. Той също така заяви пред NBC News по същия въпрос, че е „ядосан на руския президент Владимир Путин “.
И ето такава „изненада“ за Тръмп от Зеленски. Ден преди срещата на делегациите в Истанбул. Ще се възмути ли публично републиканецът този път? Ще се ядоса ли на Зеленски или не? Или Киев не трябва да се страхува от прокурорския му гняв?
Много интересен въпрос, защото действията на Киев не са просто игра с кибрит около разлята кутия с бензин, а хвърляне на факла в барутен погреб.
Ще бъдат ли американците доволни от подобна „изненада“, ако си спомним, че администрацията на Тръмп многократно е заявявала интереса си от възобновяване на диалога с Москва относно стратегическата стабилност? Добро начало за обмен на мнения по въпрос от жизненоважно значение за целия свят.
Оказва се, че Зеленски е настроил Тръмп, и то много лошо. Решил е, че може да се намеси в сложните отношения между две ядрени суперсили в толкова чувствителна област и да види как ще се измъкнат от тях?
Късно снощи се съобщи за телефонен разговор между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио . В официалното изявление на руското външно министерство се казваше кратко: обсъдена е ситуацията, свързана с украинската криза. Същевременно Рубио изрази искрени съболезнования във връзка с жертвите от експлозиите на железопътната инфраструктура в Брянска и Курска област.
Москва, отбелязваме, за пореден път демонстрира желязна сдържаност. В края на краищата, целта на терористичните актове и атаки очевидно беше да се провалят преговорите в опит да се задържи САЩ в конфликта на страната на Украйна. А Киев се увлече в една изключително опасна игра, в която не би трябвало да има място. Вашингтон трябва да отбележи това, тъй като Тръмп се опитва да се представи за „президент на мира“.