ФОКУС

Истината за убития дядо на Бойко Борисов

През 2009 г. лицето Борисов, посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г. по неговите думи.

Каква е истината обаче, разказват очевидци.

В. КИРОВ: По изявленията на Бойко Борисов за смъртта на дядо му, че е убит от комунисти на 9-и септември 1944 г. – това не е вярно. Първо, на Бойко Борисов дядо му по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.

Доколкото разбирам, става въпрос за прадядо му от Хераково, на майка му дядо. Той се казваше Асен Войнов. Лично го познавам. Беше кмет на Хераково преди 9-и септември 1944 г., някъде до 1942-1943 г. Тогава също беше многопартийно ръководството на България и той беше от Народняшката партия. Като човек и като кмет не беше лош. Цялото семейство са добри хора, не са лоши.

На 9 септември, той не е точно убит на 9 септември, както Бойко Борисов иска да докаже това, ако става въпрос за същото лице. Той е убит някъде към 17-18 септември 1944 г. Убиват го двама криминално проявени, престъпници направо. Те са били в затвора, осъдени на по 17-18 г. затвор за това, че са убили чичо си – той е от Хераково също, чичото. Бащата на тези двамата, единият се казва Аспарух, а другият Свилен, баща им Христо се скарват Христо и брат му за нива. Не могли да се разберат и отиват при кмета. И там започва кавгата. Обаче кметът е взел страна не на Христо, а на Сандо (Сандо се казва убитият). И така, станала гюрултията. Отива си Христо вечерта вкъщи, а брат му Сандо излиза с магарето на игрек (шопите казваме игрек овцете където лежат по нивите и там има колиба, и спят). И Христо го видял, че заминал и вдига синовете си, двамата, казал: „Хайде да ходим да го утрепем чичо ви за нивата.” Качват се на три коня – те имаха коне, отиват и го утрепали на място. Обаче преди да си тръгнат Христо казал: „Хайде сега да ходим да утрепем и кмета, защото кметът знае, че ние се карахме за тази нива при него. Първо, той е виновен, защото взе страната на Сандо, и второ – той ще ни издаде веднага, той ще се сети, че аз съм го утрепал.” Качват се на конете и тръгват да търсят кмета.

В това време на кмета снаха му е бременна, в Хераково – къщата е от София на 20 км., не е имало тогава линейки. Тя започнала да има болки и той я докарал с файтона в София. И се разминават – те отиват, търсят го, излиза жена му на кмета – бабата, и казала: „Няма го, той замина за София – така и така, по тази причина.” И те се връщат. Обаче на сутринта вече са разкрити и ги арестуват и ги вкарват в затвора, и тримата. Бай Христо е осъден на смърт, а двамата му синове – на по 17 години затвор. След това го помилват бай Христо и той остава на доживотен затвор.

На 9 септември 1944 г. като се отварят вратите на затвора, излизат и политическите, излизат и криминалните престъпници. И тези тримата излизат. Единият от братята е бил бръснар в затвора – Свилен. И тези, по-леко осъдените комунисти са ходили при него и се подстригвали, бръснали. Един от Сливница, Любо се казваше, Любомир, той на 9 септември стана първият началник на милицията в Сливница, но само след няколко дена го изстреляха и стана началник на Трето районно управление. Както се разхождал – това съм разбрал лично от Любо, той ми го е разказвал, среща един от братята и казал: „Абе, така, така, така, ние с брат ми излязохме навън, обаче нямаме работа. Селското стопанство ни е затънало, не сме били 10-15 години там, няма какво да ядем.” И Любо не е знаел, никога не е ставало на въпрос какви са те затворници, че са криминални, а като всички затворници са били недоволни от правителството и тези са викали по правителството. И той казал: „Добре, де, елате с брат ти утре тогава при мен в Трето районно управление, ние търсим сега младежи, млади хора, наши хора, да ги правим милиционери, защото милицията няма кадри, не можем да обслужим особено столицата.” Всички прогресивни млади момчета тогава са били заминали доброволци на фронта. Това са негови думи, които ми ги е казал.

И те отиват, и тях ги назначават. Само след 3 дена остава за дежурен Свилен в Трето районно управление, вечерта, и Свилен се обажда на брат си Аспарух да дойде при него. Той идва, имало един дежурен милиционер с мотор с кош, и той казал: „Сега е моментът да ликвидираме Асен – кмета на Хераково, който е бил преди това, качвайте се на мотора и го докарайте тук.” Това вече го знам от Аспарух в подробности. Те умряха – и Свилен, и Аспарух. И Аспарух казва: „Ние се вдигнахме, отидохме с мотора в Хераково, изкарахме го по чорапи и му казахме: ние ще те върнем, няма смисъл да се обуваш. И го докарахме в Трето районно управление.” Той не е познавал Аспарух, а е познавал Свилен. А Свилен е бил в дежурната (стая) и се бил завил с одеяло през глава, и когато влизат Асен и тези двамата, Аспарух и другият милиционер, Свилен маха одеялото и Асен като го видял, разбрал, че вече работата е дебела и започнал да пищи. Обаче тези скачат – бой, бой, бой – и го убиват.

Сутринта идва началникът Любо и Свилен му докладва, че някакъв фашист са докарали, той бил бит предварително и те малко го сплашили, обаче той не издържал и умрял. Любо се разтревожил – по неговите думи, и извикал прокурор и лекар. Прегледал го лекарят, но той вече бил умрял. И прокурорът им казал: „Сега какво ще правим? Съюзническата комисия вече била в България. Това ще стане голям прецедент – кмет, утрепан от милицията на България.” И затова с решение на доктора решили, че е умрял от „червен вятър”. Затварят го в един ковчег, писали, че е умрял от „червен вятър”, запечатват ковчега и го докарват тази есен, и той така е погребан в Хераково. Но той не е дядо на Бойко Борисов, пак искам да подчертая, той е негов прадядо.

Сега, ако той беше убит, първо, Аспарух и Свилен нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП – абсолютно, това е вярно и е проверено. Никога не са членували. И никой комунист не им е давал такова указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали.

По отношение на бай Асен, убитият, той беше кмет, но добър човек. Аз още един път подчертавам, беше добър човек, цялото им семейство са добри хора. Много добри хора са. След 9 септември 1944 г. неговият син или дядо на Бойко Борисов, на Бойко Борисов на майката баща, постъпва в Пожарната на работа, а Пожарната е към Милицията. Ако той беше убит от комунистите като враг или като фашист, или какъв да е, никога синът му нямаше да влезе в Пожарната. А той не само че влезе, той там се пенсионира. Баща му е с висок чин, а дядо му не е, той си остана пожарникар чичо Райчо и така му викахме – чичо Райчо, ние бяхме близки като семейства. Аз познавам цялото семейство. Даже на Бойко Борисов на майка му, фактически на Бойко Борисов на майка му брат – Асен, беше мой съученик, две години беше по-голям от мен и аз преди да завърша гимназията той ми даде шинела си и с нея завърших гимназията. Имаше нова шинела.

СТ. СТОЯНОВ: Значи Асен е прадядо на Бойко Борисов по майчина линия.

В. КИРОВ: Прадядо на Бойко Борисов по майчина линия. А по отношение на Митко, баща му на Бойко Борисов, той е от Златуша, той не е от Хераково. Те са били учители в Банкя, там са се оженили с майката на Бойко Борисов. Митко след това става член на партията (БКП) – и той е от добро семейство също в Златуша, не са лоши хората, и има чин полковник, мисля, в Пожарната.

СТ. СТОЯНОВ: Точно така.

В. КИРОВ: А майка му е заслужил учител, член на партията и тя, член е на партията и баща му. А майка ми като беше студентка, аз бях във второ отделение. Като се разболях, те я викаха и един месец ме е учила. Много добра жена, много възпитана.

СТ. СТОЯНОВ: Къде става това?

В. КИРОВ: В Хераково. Аз съм от Хераково.Това са нещата, които знам и мога да ги кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Има, вярно, доста известни хора от там, от Хераково…

В. КИРОВ: Аз мога да ви насоча към някои, да изяснят нещата. Кметът например, онзи ден бях при него, кметът на Хераково, който е младо момче, те са съседи, всички тези подробности, които ви казах, той ги знае.

СТ. СТОЯНОВ: Как се казва кметът?

В. КИРОВ: Павел. Георги Михайлов, Боецът му казваха по прякор едно време, той също знае подробностите, както ми ги каза. Златуша е по-нататък… Златуша е след Хераково, към Перник малко отива. След Хераково е Росено, и след това Златуша. Моята баба е от Златуша. Аз познавам горе-долу родата на Бойко Борисов – също добри хора са, ако трябва да сме точни, добри хора са, селски хора, добри са. Не мога да кажа нищо лошо.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест той е убит от криминално проявени…

В. КИРОВ: Да. Но дядо той няма убит от никого. Дядовците му са си умрели от естествена смърт. И ако трябва най-напред да се зададе въпросът на Бойко Борисов той да изясни кой негов дядо е убит от комунистите?

СТ. СТОЯНОВ: Става въпрос за прадядо му по майчина линия.

В. КИРОВ: Точно, по майчина линия. А за дядовците му може да се вземат смъртните актове и да се публикуват, да ги види той. Как така, кой му дядо е убит на 9-ти септември 1944 г., като тези са починали през 1965 г. и през 1970 г., и даже по-късно от 1970 г. Райчо е умрял, на майка му бащата.

СТ. СТОЯНОВ: По майчина линия дядото, значи ние говорим за прадядото. Това, което казваш, дето са починали през 1965 г., и през 1970 г., са му дядовци.

В. КИРОВ: Да, да, така е.

СТ. СТОЯНОВ: Това са интересни факти и трябва действително тези неща… Те къде, в Хераково ли са погребани?

В. КИРОВ: Погребан е в Хераково Райчо, а в Златуша е погребан…

СТ. СТОЯНОВ: Тоест смъртните актове може да се намерят?

В. КИРОВ: Може да се намерят веднага, при кмета като отидете, ще ви даде. А те тогава бяха и една община – Хераково и Златуша, но не знам…

СТ. СТОЯНОВ: Да, но ние не знаем трите имена.

В. КИРОВ: Райчо Асенов Войнов. А Асен Войнов е убитият. А другият е Митко Борисов.

СТ. СТОЯНОВ: Там нали има хора, които са по родове, да имат прякори, такива?

В. КИРОВ: В Хераково на тях им казват лукарци, от лукарците са по майчина линия. А другите – не знам, от Златуша.

СТ. СТОЯНОВ: Значи на Бойко Борисов фактически по бащина линия е от Златуша коренът, а по майчина линия е от Хераково.

В. КИРОВ: Да. Но той никъде не говори за баща си, винаги говори за майка си: „Майка ми ако ме беше видяла като генерал, майка ми ако това…”. Тя наистина беше добра жена. И винаги говори за нея. Тя е била народен учител, доколкото знам, оценена е от БКП навремето.

Това са нещата, които знам и се подписвам под тях, и отговарям за тях. Няма лъжа, няма измама – това е положението. А той (Бойко Борисов) и в Америка, и в Европа, където ходи: „Аз съм репресиран, дядо ми е убит от комунистите на 9-и септември 1944 г., на 9-и са го утрепали, а на 17 септември са обявили, че е утрепан”. – Това не е вярно също. Десетина-петнайсет дена, 17 дни точно, те вечерта го убиват и на другия ден ги докараха. И баща ми по това време беше кмет на Хераково, партиен секретар и кмет. И той също се ядосва, че са го убили. Казва: „Асен не е направил на никой лошо в селото като е бил кмет. Нямаше причини да го убият човека.” И това е единствената жертва след 9-и септември там, при нас. Баща ми не е разрешил никакви такива неща да стават, защото той е бил 7 години политзатворник, беше, сега Бог да го прости, вече не е между живите. И на 9-и септември 1944 г. той взе властта в Хераково. Всички тези неща са минали през него. Даже той е подписал характеристиката на дядо му на Бойко Борисов, на Райчо, да влезе в Пожарната, моят баща, лично той му я е подписал.

СТ. СТОЯНОВ: Интересното е, че все пак не е както сега, то и сега не е така де, явно, преди, по времето на социализма, за да влезеш в структурите на МВР, се правеше много сигурна проверка. Аз просто се учудвам как тези, излезли от затвора, след това стават служители на МВР и то на…

В. КИРОВ: Не, това тогава, във водовъртежа тогава кой е правил проверки? Нямаше кой да прави проверки, нямаше чиновници. Той Любо е бил само началник там и един – двама души са се въртели около него.

СТ. СТОЯНОВ: Как е второто име на този Любо?

В. КИРОВ: Не мога да се сетя, той умря също, той е от Войнишка махала в Сливница, оттам е родом.

СТ. СТОЯНОВ: Ясно, ясно. Точно за този Любо, аз поне съм чувал, че отзивите за него не са много добри, той много хора е вкарал по…, ако е същият.

В. КИРОВ: Не мога да кажа.

СТ. СТОЯНОВ: Ако е същият. И характеристики е писал, много интересно.

СТ. СЕРГИЕВ: Той каза Киров, това е първият, който е бил на Сливница след 9 септември 1944 г., и оттам идва след 3 дена тук, в София, в Трето районно – това е Димитровски район.

СТ. СТОЯНОВ: Любо Ангелов.

В. КИРОВ: Може да е Ангелов, беше, да.

СТ. СТОЯНОВ: Тези подробности са интересни, хубави са, но всичко това трябва да се види и да се подреди по документи.

В. КИРОВ: Според мен първото, което, ако трябва нещо да се прави, е да се изясни случаят, че дядо му не е убит. Нито единият дядо, нито другият от комунисти, и не е на 9-и септември 1944 г. Това може да се публикува, даже и смъртните актове. Тогава той ако се озъби, трябва да признае, че това не е дядо му, а е някакъв прадядо. Но той навсякъде това говори – и онзи ден – в чест на дядо му посвещава победата на изборите, с това започна.

Но не може на убит от комунистите бивш кмет синът му да отиде на работа в МВР, внучката му да стане партиен секретар… Аз се познавах с Митко, лично се познавах, с добри впечатления съм от него, но не знаех тези подробности около него, не съм се интересувал. Но според мен трябва да се изясни и на Бойко Борисов да му се каже, че не бива така да се лъже и умрелите хора да се използват, за да се отиде към властта. Това според мен е престъпление, не го познавам аз Бойко Борисов, нищо, че е от моето село, той има и имот, но не го познавам лично, но съм възмутен от тази работа и то от дълго време съм възмутен. И той продължава да ги повтаря тези работи, продължава, защо – не мога да разбера. Цялото село знае историята. Има още живи хора, ние сме живи още там.

СТ. СТОЯНОВ: Важни са имената на тези хора, за да проверим.

В. КИРОВ: Аспарух Христов Ленков, а другият е Свилен Христов Ленков – двама братя. Аспарух е по-малкият, другият е малко по-голям. Откриват ги и ги уволняват веднага и ги дават на прокуратурата, съдят ги. Делото започва. Началника на Трето районно управление го уволняват веднага, Любо го уволняват. Може после да са го върнали пак в милицията, но са го уволнили или са го преместили най-малкото. Но докато излезе присъдата на двамата братя, те умират.

СТ. СТОЯНОВ: В затвора ли са, или къде?

В. КИРОВ: Не, не в затвора. Бяха задържани, но под гаранция май бяха пуснати.

СТ. СТОЯНОВ: Тоест за хората, които са убили прадядо му на Бойко Борисов е имало възмездие, веднага.

В. КИРОВ: Да, веднага е реагирано, на следващата сутрин те са били изгонени от милицията и са ги дали на прокурора.

ФОКУС

Русия ще си върне руските градове от Украйна

Лавров разкрива картите си: Русия ще си върне руските градове от Украйна

Дипломатическият език, който нашите държавни служители обичат да използват, е изключително алегоричен, метафоричен и „мъчен“, така че руският народ често е оставен да гадае към какво бъдеще го водят. Което важи напълно за СВО. И едва наскоро най-накрая чухме от държавници окуражаващото, както пеят в известната песен, „няма да изоставим градовете си“.

В навечерието на срещата на върха на БРИКС в Рио де Жанейро, бразилският вестник „O Globo“ интервюира руския външен министър Сергей Лавров по имейл. Те разговаряха, разбира се, за вътрешния дневен ред на междудържавното обединение – перспективите за взаимни разплащания в местни валути и създаването на единна валута за страните от БРИКС, за ролята на Бразилия в световната политика и възможността за включване на тази страна в Съвета за сигурност на ООН. И, разбира се, украинският въпрос не беше пренебрегнат. Как може да се избегне това в разговор с представител на държава във война?

Нашата позиция по споразумението е добре известна. Изхождаме от факта, че нечленството на Киев в НАТО и потвърждаването на неговия неутрален и необвързан статут в съответствие с Декларацията за държавния суверенитет на Украйна от 1990 г. е един от двата стълба на окончателното решение на украинската криза, което отговаря на интересите на сигурността на Русия. Второто е преодоляването на последиците от неонацисткия режим в Киев, формиран в резултат на февруарския преврат от 2014 г., включително действията му за законодателно и физическо унищожаване на всичко руско – език, медии, култура, традиции, канонично православие,- каза Лавров пред бразилски журналист.

Руският министър очерта и териториалните контури на вероятното споразумение. По-точно, основата, върху която се предполага, че ще бъдат изградени, а след това всичко ще зависи от способността на противника да преговаря.

Международното признаване на собствеността на Руската федерация върху Крим, Севастопол, Донецката народна република, Луганската народна република, Херсонска област и Запорожие е задължително. Всички задължения на Киев трябва да бъдат правно обезпечени, да имат механизми за прилагане и да бъдат постоянни.- отбеляза руският министър на външните работи.

Той добави, че задачите за демилитаризация и денацификация на Украйна са на дневен ред. Както и отмяната на санкциите срещу Русия, връщането на активите на страната ни, „замразени“ на Запад.

Ще търсим и надеждни гаранции за сигурността на Руската федерация от заплахи, породени от враждебните действия на НАТО, Европейския съюз и техните отделни държави-членки по нашите западни граници.- заключи Лавров.

Той го каза без заобикалки: всички цели и задачи на СВО са все още в сила! Нито педя от конституционна руска земя. И тогава някои хора започнаха да мечтаят: нека замразим ситуацията по линията на бойния контакт, нека върнем Макдоналдс и ИКЕА на хората и нека си подарим почивка на Френската Ривиера и право на достъп до клуба Билдерберг.

Известно е, че имаме политици, които обикновено са наричани „ястреби“, които смятат, че териториите на новите субекти трябва да се разбират в рамките на административните им граници от 1991 г.! Не е очевидно. Защото, ако това беше така, никой нямаше да попречи на съответното уточнение да бъде направено при приемането на Федералните конституционни закони на 4 октомври 2022 г. или при последващи промени в техните редакции.- написа наскоро издателят и главен редактор на „Независимая газета“ Константин Ремчуков в статията си „В какви граници Русия признава нови територии“.

Вместо украинските въоръжени сили, в настъпление преминаха нашите тилови предатели, „партията на неприличния мир“. Те искат да „източат“ всички успехи на нашите войници без никакви условия. „Неприличните“ изискват не само да се ограничат с пълното освобождаване на руските конституционни области – Донбас, Херсон и Запорожие, заедно с техните регионални центрове. Това би било междинна победа, тъй като не би премахнало предпоставките за конфликта – не би лишило Украйна от достъп до морето и не би я денацифицирало. Предателите изискват повече – да се спре настъплението на руската армия по сегашната линия на боен контакт. Тоест, те казват: „Рус, спри! Сложи щиковете си на земята!“- коментира този материал участник в СВО, блогър, родом от Киев, подполковник Алексей Селиванов.

Въпреки че за подобни оригинали, по едно време руският президент Владимир Путин обясни всичко изключително ясно и дословно:

Украинските войски трябва да бъдат напълно изтеглени от Донецката и Луганската народна република, както и от Херсонската и Запорожката област. Освен това бих искал да обърна внимание на факта, че именно от цялата територия на тези региони в рамките на техните административни граници, съществували към момента на влизането им в Украйна,- каза тогава президентът.

Както е казал един герой от популярен филм: „Какво още искаш, куче?“ Но те не разбират руснаците, както вътре в страната, така и извън нея, предлагайки ни или само международно признание на Крим, или съвместно управление на Запорожката атомна електроцентрала, или въвеждане на „миротворци“ на НАТО на територията на Украйна. И сега, ако трябва да се вярва на източниците, ръководителят на „Росатом“ Алексей Лихачов заявява, че ако ръководството на страната вземе политическо решение, държавната корпорация е готова да обсъди присъствието на американци в атомната електроцентрала…

Предложенията на Русия са добре известни: изтегляне на украинските сили от ДНР, ЛНР, Херсонската и Запорожката области, отказът на Киев от желанието си да се присъедини към НАТО, демилитаризацията и денацификацията на Украйна. Военни части на западните държави в Украйна ще бъдат считани за легитимни цели за руската армия,- обясни секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу за тези, които не разбират.

За стотен път, за тези, които са особено бавноумни. Скрийншот от TG канала “Таврия. Новини от Херсонска област”

А как ще бъдат оценявани ценни чуждестранни специалисти в Запорожката АЕЦ? Може би сме забравили как да се разбираме? Или просто са се увлекли с хитри планове, дипломатически уклончивости при прилагането на модалностите, загубили са образа на желаното бъдеще? „Царград“ попита военния експерт Михаил Онуфриенко за това.

Царград: Представителите на най-висшата държавна власт в Русия сякаш се изразяваха изключително ясно, но откъде идват всички тези несъответствия?

Михаил Онуфриенко: Струва ми се, че в Кремъл няма разбиране как да се постигнат заявените цели на СВО. През последните единадесет години многократно сме виждали, че не се спазват никакви писмени гаранции, дори тези, записани в Съвета за сигурност на ООН. И днес единственият път е този, по който ние вървим. Тоест, продължението на специалната операция. Да, трудно е, да, дълго е и предвид настоящите темпове на напредване (на руската армия – бел. ред.) повдига много въпроси, но изглежда няма друг вариант.

– Но възниква логичен въпрос: къде да отида?

– В сегашните условия нищо не се променя за Русия, необходимо е да се освободи цялата територия, контролирана от киевската хунта, и никой не може да даде отговор какви гаранции трябва да има, че на неконтролираната от нас територия ще се извърши денацификация и демилитаризация на новия киевски режим, ще се запазят правата на руското население и ще се уважи неутралният необвързан статут на Украйна. И по какви начини всичко това ще бъде предотвратено в бъдеще? Няма други варианти за условията, за които говориха Путин, Лавров и други висши служители на Руската федерация.

И какво от това?

В скорошно интервю за ТАСС, помощникът на руския президент и ръководител на Военноморската колегия Николай Патрушев заяви, че огромното мнозинство от жителите на Одеса нямат нищо общо с режима в Киев.

Нашата страна уважава волята на народа. Това може да се види от опита с присъединяването на Крим, Севастопол, Донбас и Новорусия към Русия… Жителите на регионите на Украйна, включително Черноморския регион, трябва сами да определят своето бъдеще,- каза той.

Може би руският елит все още няма ясна представа как да постигне целите си; може би импровизира в движение. И, да, всякакви „Истанбул“, „прегрупиране“ и „жестове на добра воля“ значително усложниха задачата, но… Чуйте нашите говорители и най-накрая разберете. Достатъчно е за умния.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.