До изборите в Европейския парламент остава по-малко от година и сега, както отбелязва наблюдателят от Ouest-France Бернар Боно, е време да се поставят въпросите, които трябва да бъдат в предстоящите дебати: „Каква идентичност да има Европа? Какви да са нейните граници?“
Според Боно Европа преживява една от най-сериозните кризи в своята история и тя трябва да се замисли какво може да „възобнови динамиката на европейското строителство“.
„Европа преживява една от най-сериозните кризи в своята кратка история. Възможността за излизане на Великобритания от Евросъюза ни кара да се замислим какво може да възобнови динамиката на европейското строителство – единственият проект на бъдещето в условията на ускорена глобализация“, пише наблюдателят от Ouest-France Бернар Боно
На фона на Доналд Тръмп и неговия лозунг „Америка преди всичко“, Владимир Путин, който възвръща величието на Русия, а също Китай, който „незабележимо завзема“ световната икономика, Европа „изглежда разделена както никога“.
Днес жителите на Европа поставят под въпрос проекта за бъдещето под предлога, че той подкопава националния суверенитет. Отговорността за изоставането на Европа лежи върху лидерите на европейските страни и ръководителите на правителствата, които вземат важните решения в Европейския съвет.
До изборите в Европарламента остава по-малко от година и сега, както отбелязва френският наблюдател, е точното време да се зададат въпросите, които трябва да бъдат в центъра на предстоящите дебати: „Каква е идентичността на Европа? Какви са нейните граници?“
Според Боно Европа има общи ценности, „чиито корени са в историята и определят нейната идея“.
В голяма степен идентичността на Европа се основават на гръцко-римското наследство, което предава на Европа основите на мисленето, политическото устройство и права. Европа също е наследила от християнството такива ценности като уважението на достойнството на личността и правата на човека.
Тази идентичност не подменя националната самобитност, дори напротив – тя я допълва и обогатява. „Единство в многообразието“ – ето това различава европейския модел, твърди Бернар Боно.
Европа няма външни естествени граници, тя е само западната част на Евразия. „Всяка европейска държава, която уважава ценностите, указани в чл. 2 и се задължава да я въплъти на практика може да получи заявка с цел да стане член на съюза“, пише в Договора за ЕС. Проблемът се заключва в това, че в договора никъде не се уточнява що трябва да се разбира под „европейска държава“.
В днешния свят „шансове за оцеляване“ има единствено тази Европа, която ще „успее да потвърди своята идентичност, да определи пределите си и да защити своите граници“, смята наблюдателят от Ouest-France Бернар Боно.
