БЪЛГАРИЯ

В развитите страни изпълнителната власт не опрощава данъци

В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал.
В следващите редове се прави опит да се поясни смисълът на приетия на първо четене текст в преходните разпоредби на Закона за изменение на закона за вероизповеданията.
С този текст се премахват /заличават/ задълженията към държавата към 31.12.2018 г. на вероизповеданията. Възникват следните въпроси:
1. Може ли Народното събрание да опрощава задължения към държавата?
2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го наричат данъчна амнистия, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни.
3. Създава ли се прецедент и други данъчно задължени юридически лица да искат от народното събрание да ги освободи от техните натрупани задължения към държавата.
Засега в разгорялата се дискусия отговор на първия въпрос дава единствено професор по право от Софийския университет. Според него Народното събрание може да предоставя данъчна амнистия. Ако обаче внимателно прочетем написаното в Конституцията ще установим, че в чл. 84 т. 13 е записано следното: „Народното събрание дава амнистия”. Това не означава, че става дума за данъчна амнистия. Да си припомним дискусиите отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за амнистия, свързана с осъдените от т.н. Народен съд от 1945 г. По време на управлението на Обединените демократични сили Народното събрание прие такъв закон за амнистия. Следователно, текстът на т. 13 от чл. 84 не може да се разбира еднозначно като правомощие за данъчна амнистия.
От т. 12 на чл. 98 на Конституцията става ясно, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си дейност държавният глава се подпомага от специални комисии и експерти, както и от информация от заинтересованите страни.
Може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, проблемът с евентуалното опрощаване на държавни вземания е решен по същия начин. Смисълът на този подход, установен от векове, е в следното:
Правото за опрощаването на задължения, които се дължат към държавата, се ограничава единствено до държавния глава, за да се намали възможността да възникват интереси за целенасочено неплащане на данъци, осигуровки и други задължения. Стимулирането на подобни интереси би могло да стане една противообществена практика, ако законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от плащане на задължения към държавата.
В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се полагат грижи от векове, особено в северноевропейските протестантски страни в годините на утвърждаване на капиталистическите отношения и предприемачеството.
За съжаление историческите условия на развитие на страната ни не са били благоприятни за утвърждаването на плащането на задълженията към държавата като нещо, което е от жизнено значение за просперитета на обществото. Поради тази особеност при нас се налага да сме много прецизни, когато възникне проблем с продължително неплащане на задължения към обществото, независимо кой е субектът на това действие.
Тези общи разсъждения могат да се определят като разясняващи смисъла, но това не е достатъчно. Това помага, но в случая ни трябва и конкретно познание за съдържанието на опростените задължения. В мотивите към закона не се посочва вида на задълженията.
Конкретиката е скрита зад предоставената възможност след приемане на закона всяко вероизповедание да представи на министъра на финансите своята справка за вида и размера на задълженията към 31.12.2018 г.
Това означава, че народните представители, когато приемат този закон не знаят нито за каква сума се отнася отмяната на задълженията, нито за вида на тези задължения. В раздела разходи-ползи към мотивите на закона, тези, които го предлагат, вместо числа и изчисления, са написали две изречения, че ползата от промяната е в „по-ясна законова регламентация относно определението на държавната субсидия”. Това понятие е различно от установеното в началните текстове на закона. То се създава с промяната от края на 2018 г. /С тази поправка се заменя смисълът на приетия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен принципът за отделяне на църквата от държавата и това е част от началните разпоредби на закона и до днес. С въведеното изменение от края на 2018 г. и особено с допълненията направени в проекта от 31.01.2019 г. понятието субсидия се заменя с държавна субсидия за текущи разходи и за капитални разходи. Дирекцията към МС за вероизповеданията се превръща в разпределящ пари орган. Определя се ред за получаване на парите, както и регулации как те ще се използват. Всичко това по нищо не се различава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се променя драстично, но това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които сега се появиха.
На 06.03.2019 г. въпреки че не е в пленарна зала, парламентарната група на БСП ръководена от Корнелия Нинова съобщи, че възразява срещу проекта за Закон за изменение на закона за вероизповеданията, защото имало някаква договорка между ДПС и ГЕРБ, която те считат за вредна. Възражението им би било много по-полезно за обществото, ако беше направено веднага след внасяне на въпросния проект за закон, записан в деловодството на Народното събрание на 31.01 2019 г. Ако тогава имаше реакция от БСП, то това би запълнило донякъде липсващото предварително обществено обсъждане, което се изисква за всички проекти внасяни от правителството. Нашите народни представители считат това изискване за губене на време и са възприели, че то не се отнася за проекти на закони внасяни от народни представители, какъвто е и случая с разглеждания закон за вероизповеданията.
Проектът внесен от двамата народни представители – Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – е съпроводен от една страница обосновка и няколко реда за изискването ”разходи-ползи”. В тези редове липсват данни за въпросните задължения. Мотивите заслужава да се прочетат внимателно, въпреки че са само една страница. Те разкриват странния подход към проблемите, които се третират във въпросния закон. Този подход се състои в отказа да се прилага конституционното изискване за отделяне на църквата от държавата.
На 7 март в ранните сутрешни студиа г-н Цветанов обясни, че законът трябва да се счита за приет едва ли не от всички партии, защото на консултативния съвет през месец февруари при президента било решено да не се допуска радикализация на някаква част от религиозните вярвания и поради това трябвало да се опростят задълженията на мюфтийството към 31.12.2018 г.
В предлагания проект в преходните и заключителни разпоредби е предвиден нов параграф 9 с шест алинеи. В една от тях е записано, че всички главници, лихви, разноски на задълженията към бюджета към края на 2018 г. на всички вероизповедания се отписват след няколко месеца, през които формално се подават искания към министъра на финансите.
След допълнително проучване се установява, че от всички съществуващи вероизповедания в страната към 31.12.2018 г. задължения за плащане има мюфтийството.
Дори и да приемем, че трябва да се дадат пари на мюфтийството, защото иначе то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е достатъчно, за да оправдае следните нарушения:
липсва подробна и убедителна обосновка към проекта;
не е допуснато предварително обществено обсъждане;
в Конституцията, където се изброяват правомощията на Народното събрание няма текст, който да определя правомощие за данъчна амнистия, или опрощаване на задължения;
Отсъствието на подобен текст е мъдро решение на тогавашните законотворци, защото ако това беше законова норма, или практика, вероятно, десетки партийни активисти и техните приближени фирми нямаше да плащат данъци, защото щяха да имат очаквания за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е причината в закона да се използват думите „освобождаване от плащане”, вместо сега пуснатата в употреба „данъчна амнистия” в многобройни изказвания.
Данъчната амнистия винаги се замисля и осъществява не за отделни лица – длъжници, а за големи икономически групи с очакване с това да се решава някакъв обществен въпрос, засягащ цялата икономика. В такъв смисъл, ако се обмисли някакъв проект, с който ще се реши значим икономически въпрос, вероятно никой не би възразил да се приема отделен закон за данъчна амнистия. Продължилата с дни дискусия показва, че в случая с мюфтийството се прави поредния жест към хора, които не са спазвали установените правила.
Какви са възможните изводи, които можем да направим и да ползваме в името на обществения интерес?
Първо, народните представители, когато внасят свои проекти за закони, да спазват изискването за обществено обсъждане и да променят своя правилник за работата им в тази насока.
Второ, след приемането на този закон се създава прецедент за нови искания за освобождаване от плащане на натрупани и просрочени дългове към държавата. Наложително е да се възложи на Министерството на финансите да анализира съществуващото законодателство и да предложи изменения, или нови разпоредби, които да защитят обществото от подобни искания.

БЪЛГАРИЯ

Радев: Внасям в НС искане за референдум за или против еврото

Внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”. Това съобщи президентът Румен Радев в извънредно обръщение тази вечер.

“Като президент съм убеден, че въвеждането на европейската валута трябва да стане с убедителен национален консенсус. Референдумът ще бъде проба за демократичност на НС и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите да определят своето бъдеще”, уточни той.

“Противоречиви са оценките на всички нива в политическата пирамида – в политическата класа, в експертните среди, и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите, и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.

Това, което най-много липсва, обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегически решения за нашето бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля.

Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”

Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание, и ще покаже кой следва принципите на демокрацията, и кой отказва правото на българите да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация – той ще даде думата на хората, и ще даде възможност да се изложат всички аргументи “за” и “против”. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога си с избирателите и да се бори за тяхното доверие – доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи, и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Референдумът – независимо от резултата, ще допринесе за изработването на национален консенсус по темата с еврото, и ще предотврати всички негативни последствия, които носят взети без подкрепата на мнозинството.

Референдумът няма да е прецедент – и в други страни е имало подобни допитвания за въвеждане на еврото.

И ще завърша с това: всеки опит на политическите сили да представят предлаганият от мен референдум като “за” или “против” европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на ЕС, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ”, завърши Радев.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Тъпите ни политици са приели 201 794’на чужда армия, налагащи ни със сила тяхната култура

След 50 години борба да се обуздаят, опитомят и дресират арабите, резултата е нулев. Тези “мигранти” не приемат, не се учат, не се асимилират, водят епични битки с местната култура.

България е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на

Държавната агенция за бежанците. В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.

През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.

За посочения период трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила. Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.

Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.

Според Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.

През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.

В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.

Източните сухопътни граници също са отбелязали значително увеличение от 195% до около 9 500 пристигания на бежанци. Маршрутът на Ламанша през първите седем месеца на 2024 г. показал 22% увеличение, достигайки 33 183 регистрирани пристигания. Тези цифри подчертават променливия характер на миграционните модели, съответно според ETIAS, хората, които искат да влязат в ЕС, се адаптират към променящите се обстоятелства и граничния контрол. Въпреки отчитането на намаление на незаконните преминавания през първото полугодие за 2024 г., според данни на Евростат броят на хората под временна закрила достига нови високи нива.

Приблизително 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна, са получили статут на временна закрила.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Пенсионната възраст няма да се вдига в близкото десетилетие

6 институции започват работа по пътна карта за подобряване на пенсионната система

Министерство на труда и социалната политика е принципно против евентуално увеличаване на възрастта за пенсиониране. Според МТСП евентуално вдигане на пенсионната възраст ще бъде грешка и не следва да се допуска. Следва обаче да се търсят начини за подобряване и надграждане на пенсионната система, включително чрез подобряване на събираемост и намаляване на сивата икономика.

Това обяви на заседание на ресорната комисия в НС социалният министър Борислав Гуцанов. Комисията прие днес решение по предложение на депутати от управляващото мнозинство, с което задължи 6 институции да изготвят пътна карта за подобряване на пенсионната система. Решението идва на фона на обявени намерения в рамките на бюджетната процедура за увеличаване на осигурителни вноски – с 1% от 2027-а и с 2 % – от 2028-а година, и огромни дисбаланси във финансирането на пенсионната система, съществуващи от години. Намерението за изготвяне на пътна карта допълнително разбуни духовете и повиши напрежението по темата.

“Още не е достигнато нивото на заложената пенсионна възраст от предходната реформа. Този въпрос не следва да се преразглежда преди да сме изпълнили стъпките на това увеличение“, коментира социалният министър Борислав Гуцанов.

Сходна позиция изрази и председателят на социална комисия в НС Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. „В законодателството е залегнало от 2015 г. увеличение на пенсионната възраст на жените и мъжете с фиксирана стъпка до достигане на 65-годишна възраст. Има действащи текстове и консенсус за това увеличение, което ще тече до 2037-а година и преди изтичането на този срок дебат не трябва да водим”, коментира Сачева.

Ще се търсят обаче начини да повишаване на приходите в системата. Според МТСП делът на сивата система е прекалено голям – 22-23% по най-консервативни оценки и трябва да има изсветляване на тези бизнеси. От КФН пък изтъкнаха отправените препоръки от ОИСР по линия на управлението парите за втора пенсия и възможността за много по-гъвкавото им инвестиране чрез мултифондове. Работата по тези законодателни изменения следва да вървят паралелно с идеите за други промени в системата, коментираха от Комисията за финансов надзор.

Богомил Манов от Фискалния съвет призова да не се търсят решения само в пенсионната система, без да се гледа общата картина и да се отчитат други големи структурни дефицити в публичните финанси на България. „Не може да изолираме пенсионната система от общата среда и структурните проблеми с публичните финанси. Те ще стоят все по-остро и ще трябва да взимаме трудни решения и по линия на данъците“, коментира Манов. Според него евентуално вдигане на осигурителните вноски само ще притисне леко бизнеса и ще изземе доход от гражданите, без да даде сериозни решения.

Какви точно модели могат да се приложат и как най-добре може да се постигне баланс без увеличение на възрастта за пенсия ще мислят 6 институции – министерствата на труда и на финансите, НОИ и НАП, КФН и Фискалният съвет.

В този срок те следва да са готови с пътна карта, която вероятно ще бъде използвана и като основа за бъдещи решения за промени във вноските. Решението за изготвяне на пътната карта бе прието от представителите на всички партии в комисията без “Меч” и “Възраждане”. Картата ще надгради над вече готови задълбочени анализи за изкривяванията в системата.

„Не очакваме поредна разделителна линия, а експертен дебат. Всички имаме непрекъснати очаквания за добри резултати – икономически ефективни и обществено полезни, но те не могат да се появят от бързи популистки решения в НС. При такива бързи решения бе допуснато съществено изкривяване на системата и сериозни разходи, които обаче не удовлетворяват никого. Необходим ни е един добре разработен цялостен документ“, коментира Сачева.

#thesofiatimes #bulgaria #news