БЪЛГАРИЯ

Борисов превърна законите в изтривалка за своите грешки

Че законът е ценност сам по себе си, с която трябва да се борави внимателно, е нещо, което премиерът още не е разбрал.
Знаете ли по какво се познава стабилната държава? Нейните граждани могат да бъдат сигурни, че публичната среда, в която протича животът им днес, няма да се промени с нищо и утре. Нито вдругиден, нито след седмица, а най-вероятно и след година.
Постоянството се дължи на стабилността на правилата, които регулират тази среда. Правила, които се изменят рядко и по добре обмислен начин, за да се постигне дългосрочен ефект и да не се налага нова промяна още следващия месец. Така се създават гаранции, че публичният ред е положен върху трайни основи. А гражданите могат спокойно да преследват своите цели – в рамките на същите тези правила, разбира се.
От тази гледна точка България при управлението на ГЕРБ е всичко друго, но не и стабилна държава. И няма как да бъде такава, след като партията възприема законите като парчета глина, които може да оформя и преоформя непрекъснато според своите интереси и приумици. Затова страната няма солидно и устойчиво във времето законодателство (от каквото отчаяно се нуждае), а само някаква имитация на правила, които се сменят толкова често, че понякога биват отменени още преди „Държавен вестник“ да ги е публикувал.
Не е нужно да се оглеждаме, за да открием източника на това
вулгарно и безцеремонно отношение към закона,
което се наблюдава в ГЕРБ. Това е самият лидер на партията Бойко Борисов. Като всеки свръховластен политик премиерът не обича да се чувства ограничен от правила и процедури. Харесва му да се намесва в работата на други органи на властта, за да покаже на обществеността, че държи здраво кормилото на държавата и не позволява положението да излезе извън контрол. Това е малък, но полезен трик, особено когато му дава и възможност да влезе в ролята на добрия цар, подведен от лошите съветници. (Как пък поне веднъж някой от тях не беше наказан за гафовете си?) Така излиза сух от водата, когато ГЕРБ оплеска за пореден път нещо в страната, при положение че отговорността би трябвало да носи именно той като партиен и държавен лидер. В такива моменти последното, което му хрумва, е, че има съображения от законодателен и правов характер, които отиват далеч отвъд политическата конюнктура.
Точно в такава безобразна ситуация вкара Борисов и своята партия, и целия парламент покрай скандалните промени в Изборния кодекс, приети миналата седмица и превърнали преференциалното гласуване в законодателен призрак. В началото Борисов с нищо не показваше, че възнамерява да оспорва поправките, които ГЕРБ одобри в съглашателство с ДПС. Нещо повече, той умишлено създаде впечатление, че това е суверенно решение на неговата парламентарна група, в чиято работа няма да се бърка. „Оставил съм парламентарната група да ги решава тези въпроси. Аз съм се явявал на избори по всякакви кодекси и всякакви закони… Аз си върша моята работа, парламентът си решава техните проблеми”, отсече премиерът миналия петък.
Едва отмина уикендът, и изведнъж се разбра, че Борисов спешно е събрал партийното ръководство и му е наредил да върне обратно преференцията. Подплашеният Цветан Цветанов, зам.-шефът на ГЕРБ, написа във Фейсбук, че обратът е резултат на „обстоен анализ, който извършихме заедно с премиера”. Борисов така беше спешил депутатите си, че те бяха внесли законопроект по въпроса още преди края на същия ден. От мотивите стана ясно, че тази светкавична бързина цели да изпревари публикуването в „Държавен вестник“ на текстовете, ликвидиращи преференцията, и съответно влизането им в сила. Очевидно
по този начин ще се обезсмисли и ветото,
което президентът Румен Радев се очаква да наложи, както и конституционните жалби срещу промените, които подготвят омбудсманът Мая Манолова и БСП. Дори и сега герберите (в лицето на председателя на правната комисия Данаил Кирилов) имаха нахалството да кажат, че „стабилността на държавата” налага свръхспешната законодателна акция.
За мотивите на Борисов да постъпи така вече започна да се говори какво ли не. Едни казват, че се е уплашил от подготвящите се граждански и политически протести. Други – че не искал да бъде обвързван с ДПС. (Ако е така, защо поначало позволи да се приемат поправките?) Но конкретната причина няма значение. Важното е, че Борисов се отнесе със закона (при това един от най-важните в държавата) като с парцал, с който да изтрие собствените си грешки и глупави политически решения.
И това не се случва за първи път. Трудно могат дори да се изброят случаите, в които
лидерът на ГЕРБ се намесва по грубиянски начин
в работата на законодателната власт посредством своите послушни депутати, които безропотно изпълняват всяка негова прищявка. Само миналата година бяха цял куп. Борисов нареди връщането на промените в Кодекса за застраховане, скандализирали обществеността заради предлагания таван на обезщетението, което близките родственици на загинал в катастрофа могат да получат. По негова заповед ГЕРБ подкрепи ветото на президента Румен Радев върху поправките в приватизационния закон, предизвикали буря заради твърденията, че облагодетелстват едри бизнесмени. Размаха пръст на депутатите си и покрай опита им да качат драстично акциза на т.нар. бездимни цигари. Да не забравяме и кошмарната история от края на 2017 г., когато управляващите наложиха мораториум върху плащанията за нови лекарства. Освен всичко друго това беше и може би най-унизителният момент в най-новата история на българския парламентаризъм – след като дълго време защитаваха бясно мораториума, депутатите на ГЕРБ изведнъж трябваше като слуги, подгонени от камшика на господаря си, да го отменят.
Очевидна е вредата от безочливата и нехайна намеса на Борисов в законодателния процес дори когато преобръща решения на ГЕРБ, които са очевидно в ущърб на обществото. Първо,
парламентът напълно изгуби авторитета си
като централна институция на държавния живот в полза на премиера, който се превърна в последна инстанция. А това е роля, която по конституция не би трябвало да изпълнява, освен ако България неусетно не се е трансформирала във фюрерски тип държава. Второ, пренебрежителното отношение на Борисов към процедурите разврати и собствената му партия, която вече се съобразява с парламентарния правилник само когато й е угодно. Това пролича ярко при приемането на промените в Изборния кодекс, когато депутатите на ГЕРБ свободно добавяха и вадеха текстове от законопроекта по време на самото му разглеждане в разрез с всякакви правила. Трето, зловредното поведение на Борисов и партията му се акумулира в нестабилно и нетрайно законодателство. А това на свой ред се отразява върху цялостната стабилност на българското общество и средата, в която гражданите живеят и работят.
„Управлението на ГЕРБ означава стабилност и сигурност за България.” Така увещаваше Борисов своя електорат, преди да бъде избран отново в началото на 2017 г. Това обаче, което той и неговата партия генерират, е точно обратното на стабилността. Това са несигурност, нетрайност, липса на предсказуемост, както и усещане за ненадеждност в правилата, върху които би трябвало да стъпва обществото в своите основни функции. Няма какво да се заблуждаваме – така не се стига до устойчиво развитие. В най-добрия случай се стига до стагнация, а в най-лошия – до колапс.

БЪЛГАРИЯ

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито за санкционираните по Магнитски, нито за медиите под техен контрол.

Най-ощетен се оказа Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. Подобно унижение за лидера на партията мандатоносител и трикратен министър – председател от човек, който дори не заема държавен пост, е срам за цялата държава и показва тоталното дъно, в което е пропаднала цялата политическа класа. Там, където в лобито на бившия Шератон Бойко издебна сина на Тръмп, едно време жриците на любовта причакваха клиенти в малките часове на нощта.

Аман от наведени чиновници, преди .ижеха задниците на руснаците. Сега на Американците.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/Pms5k65fcb

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Изводите:
В очите на новата администрация на Белия дом България остава блато, “пълно с крокодили и хипопотами”, в което трябва да се стъпва внимателно. Сделки няма да бъдат правени, освен за криптоактиви, а правителството на Желязков – Пеевски не е припознато въобще за партньор на Щатите. Такъв тепърва ще се търси.

САЩ ще си търсят до последно и онези 5 милиарда долара, ограбени от криптофараонката Ружа Игнатова от американски граждани, които сега се намират най-вероятно изпрани в български престъпни ръце. Този знак вече е даден и на Сарафов, сещай се – на Пеевски и Таки, така че скоро ще следват остри действия срещу хората с власт у нас. Кой знае дали Нексо не съдействат с информация на американските служби?

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетнитеhttps://t.co/WVmSm2nQBD pic.twitter.com/ydUpdGG1ch

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

САЩ си дават сметка за отровната медийна среда в България и за завладяната държава и затова лишиха БГ медиите от достъп до Тръмп – младши, както и лишиха Борисов от медийно влияние. За ЦРУ не е тайна #КОЙ изпрати мисирките на пистата със самолета на Тръмп – младши и #КОЙ целеше да си го закачи на ревера за пред публиката. За разлика от Сърбия, където се пекоха прасета пред медиите и от Унгария, където Тръмп спокойно общуваше с политици и медии, в България нямаше среща с журналисти и политици. А Тръмп – младши също е влогър и журналист, но не пожела да дава или да взима интервюта.
На събитието на NEXO много хора си говореха със сина на президента на САЩ и си направиха селфита, но сред тях не бяха депутати или бизнесмени от кохортата на Мечо и Шиши. Освен ако, някой строителен бос, виден хотелиер или Калин Стоянов не са се промъкнали дегизирани като хостеси или сервитьори. Някой от тях имат опит в миналото като такива.

Не един или двама от поканените и организаторите на събитието с Тръмп бяха жертви на Пеевско-Бойовите бухалки през годините – Антони Тренчев от хоста NEXO и собственикът на Еврохолд, когото Борисов плашеше да размаже с КЗК заради фамозната Гинка Върбакова, а по-миналата година и тази зима му се заканваше и Пеевски. Тези хора бяха избрани от САЩ и от Тръмп пред Пеевски, Борисов и техните проксита и назначени милиардери.

Най-ощетен се оказа Бойко Борисов, който се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела – без дори да получи снимка с автограф. pic.twitter.com/m6Z17A4gC8

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Никой няма да бъде ваден от санкциите по

Магнитски и дори никой не работи в тази посока – просто защото няма как и няма смисъл. Борисов лъже мисирките безсрамно за някакви доноси срещу Пеевски и Горанов, но не доносите са били причината да попаднат в Магнитски. Самият Пеевски също излъга мисирките нагло с думите си, че е подал възражения с “доказателства” срещу санкциите. Както BIRD и медиите показаха, Пеевски не е отрекъл черно на бяло пред САЩ нищо от това, че е корумпиран, а единствено отрича, че е бил лице на висш държавен пост, когато е вършил гранде корупцията. Тъжна история, защото мисирките тиражират лъжи и дори не задават въпроси.

В Унгария извадиха един от Магнитски и затова в Будапеща имаше публични срещи с политици и с медии на младия Тръмп. Борисов не е Орбан и Пеевски не е Антал Роган. И няма да бъдат.

Най-тежката присъда от Тръмп – младши бе не за Борисов и Пеевски със съпътстващата ги олигархия, а към ТЕХНИТЕ медии в завладяната от тях държава! Начинът, по който мисирките бяха напъдени от пистата с едно махане на ръка и с “Къш!” по нареждане на Тръмп от самолета му е истинската оценка на това семейство и службите зад гърба им към Пеевски и пеевщината в българските медии. 👇👀

Николай Бареков

БЪЛГАРИЯ

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата.

Цената му за бита от 1 юли ще бъде определяна с политическо решение от НС и от МС. Има ли риск за сметките за тока? Темата коментираха енергийните експерти Еленко Божков, бивш зам.-министър на енергетиката, и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.

Божков заяви, че решението за премахването на крайната дата предизвиква противоречиви чувства.

„В случая това решение е възприето поради крайна необходимост. Цените на свободния пазар продължават да бъдат високи, защото има дефицит в нашия регион. Той се дължи на това, че заедно със Сърбия, Турция, Румъния и Гърция, предоставяме енергия на Украйна. Нашият и техният дефицит достигат 8 милиона мегават часа на месец, което е горе-долу годишното производство на „ТЕЦ-Марица изток” 2. Това държи цените високи в региона. Дефицитът не може да се попълни от Западна Европа. Пуснеш ли цените за бита в този момент на свободния пазар рискуваш много. Оказва се, че не сме готови за това, което се иска от нас от 10 години. А трябва”, заяви Божков.

Според него, ако се освободят цените, ще има много повече инициатива за създаване на граждански енергийни общности.

„Големият риск е, че по този начин се обезкървява самата енергетика. В момента това означава запазване на обществения доставчик. А единственият начин той да запази цените е като товари водноелектрическите централи, НЕК и Атомната централа”, каза Божков.

Цветомир Николов обясни, че либерализацията е в две стъпки.

„Първата е либерализиране на пазара на едро. Това означава да отпадне моделът на обществения доставчик в лицето на НЕК и крайните снабдители да започнат да купуват електроенергия за своите потребители на свободния пазар. Министерският съвет вместо КЕВР да определя крайната цена за битовите потребители. Т.е. за потребителите нищо не се променя от гледа на точка на тарифите. МС ще продължава да субсидира разликата между пазарната цена и цената, която стига до потребителите посредством Фонда за сигурност на електроенергийната система. Това е, което би се случило. Защо няма да се случи? Поради една проста причина: това правителство няма намерение да прави реформи в електроенергетиката. Вижда се от действията им по отношение на ПВУ, вижда се от всички неща, които продължаваме да си говорим тази година”, заяви Николов

БЪЛГАРИЯ

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

След дългоочакваното пристигане на „новият“ изтребител F-16 в България, пилоти и авиационни експерти започнаха да коментират качествата на машините. Един от тях – ветеран авиоинструктор с дълъг стаж, който по разбираеми причини пожела да остане анонимен – сподели ексклузивно пред нашия екип:

„Разбирате ли, тези F-16 са като да получите нов телефон, който обаче е произведен през 70-те години. Разбира се, той все още може да звъни, но няма екран, а зарядното му е с три кабела и нужда от дизелов генератор. Ако трябва да съм честен, мисля, че ако съберем достатъчно капачки от буркани, разтопим ги и ги отлеем във форма на самолет, вероятно ще получим по-смислена и надеждна бойна машина.“

„Изцяло нов, но малко стар“

Правителството гордо обяви, че изтребителите са „чисто нови“, макар че са по-стари, като модел, от пилотите, които ще ги управляват. Единственият наистина нов етикет върху тях е този с надписа „НЕ ПИПАЙ – МОЖЕ ДА ПАДНЕ!“.

Когато попитахме авиоинструктора какви точно са проблемите с машините, той въздъхна тежко и започна да изброява:

Авиониката е толкова стара, че системата за навигация все още смята, че Съветският съюз съществува.

Бутони в кабината са толкова много, че някои от тях просто не знаем за какво служат – подозираме, че някои всъщност са от стар руски телевизор.

На някои самолети вместо модерни HUD дисплеи имаме залепени листчета с инструкции от предния пилот.
„Българският инженеринг ще спаси положението“

Въпреки всичко, нашите военни инженери вече работят по подобрения. Според тях, някои от иновациите включват:

Монтиране на мигачи от „Голф 2“, за да могат пилотите да сигнализират преди завой.

Въвеждане на бустер с домашна ракия – просто защото ракетното гориво е прекалено скъпо.

Обмисляне на вариант за парашути от найлонови торбички – „те са евтини и се разпадат по-бавно от бюджета на армията“.

Какъв е изводът?

Макар че новите (но стари) F-16 все пак могат да летят, остава въпросът дали инвестицията е била оправдана. Авиоинструкторът, който започна този разговор, обобщи:

„Ще свикнем, разбира се. Но ако видите пилотите да носят отвертки и резервни части в джоба си, не се чудете – просто така изглежда новата модернизация.“