ПАРИ

Чуждите инвеститори без защита в България

Съдружник съм в “Адвокатско дружество Петрова Абаджиев”, което представлява търговско дружество “Сиус” ООД, както и неговия мажоритарен собственик с 90% от капитала и управител г-н Гуо Хайронг в съдебни производства. На 3.01.2019 г. попаднах на статията “Как се краде бизнес за милиони”, публикувана на 26.11.2018 г., в която по незаконосъобразен и недостоен начин са изложени неверни, позорящи мен и колегата ми твърдения, които нямат нищо общо с действителността.

Бих желала да опростя казуса до един много важен въпрос, а именно – доверителят ми Гуо Хайронг е инвеститор, с инвестиции в България, надвишаващи 10 000 000 евро, за изграждане на два фотоволтаични парка. И двете централи са изградени и функциониращи, но до този момент той не е получил дори една стотинка от продажбата на произведената от тях електроенергия. Всички приходи от тези соларни паркове се получават от други лица. Ето защо г-н Хайронг няма как да открадне собствения си бизнес. Подчертавам, че бизнесът е на този човек. Ако има откраднат бизнес, то той е неговият.

Статията е наречена “разследване”, при очевидна липса на проверка на факти и документи, на каквато би следвало да почива едно истинско журналистическо разследване. Директно е възпроизведен зададен от поръчалия статията текст, иначе същата нямаше да започва с твърдението, че доверителят ми Гуо Хайронг, гражданин на Народна република Китай, е учредил дружество “Сиус” ООД съвместно с Винфрид Алфонс Фишер. Собственици на “Сиус” ООД са Гуо Хайронг с 90% от капитала на дружеството и Хелмут Клаус Панитц с 10% от капитала. Прилагам справка-извлечение от страницата на Търговския регистър по партидата на “Сиус” ООД. Въпросният господин Фишер няма нищо общо със “Сиус” ООД, освен че е управител и собственик на паразитиращото в собствеността на “Сиус” ООД дружество “Финикал” ЕООД, което получава задоволителен финансов приход от полагащата се на “СИУС” ООД цена на произвежданата от притежавания от него соларен парк електрическа енергия. Именно “Финикал” ЕООД и г-н Панитц действат по добре отработена схема, вследствие на която е изгубена собствеността на единия притежаван от Гуо Хайронг соларен парк в с. Дуванлии, общ. Калояново, обл. Пловдив. Сега, чрез всевъзможни средства, законни и незаконни, се правят опити да бъде отнета собствеността на другия му соларен парк в с. Оризари, община Твърдица, област Сливен.

Цитираното от вас тристранно споразумение действително е подписано, но проверихте ли от кого и при какви условия? Документът е с дата 18.11.2013 г. и е подписан от Христо Ангелов за “Финикал” ЕООД (не от г-н Фишер, както се твърди в статията, очевидно отново поради цялостна липса на проверка на фактите и копиране зададен от истинския автор текст) и от Хелмут Панитц за “Сиус” ООД, тогавашен управител на дружеството. Същото действително се счита за нищожно от доверителя ми “Сиус” ООД, но проверихте ли защо? Защото чрез него “Сиус” ООД бива лишено от единствения си финансов ресурс в полза на “Финикал” ЕООД, а именно полагащата му се цена за продаваната на “ЕВН Електроснабдяване” ЕАД електроенергия, произведена от собствения му обект, изграден със собствените му средства. Управителят, тогава Хелмут Панитц, е подписал споразумение, без да има такива правомощия и без знанието на мажоритарния собственик на “Сиус” ООД, който по времето на подписването на това споразумение се е намирал в Китай и изобщо не е бил уведомен от него. Същото тристранно споразумение е за целия срок на договора за изкупуване на електрическа енергия, а именно 20 години – договор, какъвто един управител според българското законодателство няма право да сключи без решение на общото събрание на дружеството. В този абсурден документ е упоменато, че бива подписан на основание друг договор, за който доверителят ми Гуо Хайронг не е давал съгласието си – договор за наем между “Сиус” ООД и “Финикал” ЕООД, който също е сключен, първо без знанието и волята на мажоритарния собственик на “Сиус” ООД, и второ, дори да беше действителен, неговият срок е изтекъл през 2016 г., тъй като е подписан и вписан в Имотния регистър за срок от 3 години – максимално разрешения срок за сключване от управител, какъвто е и посоченият случай. “Финикал” ЕООД се сочат за наемател на притежавания от доверителя ми обект, но проверихте ли заплатили ли са на “Сиус” ООД поне един наем за петте години, в които твърдят да са държали фотоволтаичната централа? Това дружество, чийто бизнес твърдите да е откраднат, не е заплатило на “Сиус” ООД нито една наемна цена за срок от повече от 5 години, но получава повече от 1 млн. лв. на година, “произвеждайки” електрическа енергия в чужд имот.

Така се получава ситуация, при която един китайски гражданин прави милионна инвестиция в България, след което в собствеността му се нанася “наемател”, който не е заплатил нито лев за престоя си в имота му, но за сметка на това получава всичките приходи на дружеството му. И този така наречен наемател източва всичките финансови ресурси на собственика, за да не разполага същият със средства да покрива акумулираните зад гърба му задължения и в крайна сметка собствеността му да бъде придобита на публична продан от същите лица. А сега можете ли да ми кажете кое е кражба на бизнес? Безочливо е “Финикал” ЕООД да наричат този бизнес “свой”. Техният “бизнес” е да бъдат паразити върху чужда собственост, живеещи от чужди средства, това е причината, поради която рано или късно всяко едно от въвлечените в тази схема лица, ще бъде разкрито и ще понесе своята наказателна и житейска отговорност.

Предвид описаните по-горе обстоятелства, не е изненада, че КЕВР, като държавен орган, е направил опит да освободи правоимащия собственик от хватката на една схема, в която е въвлечен без собственото си съгласие. В тази връзка в статията на ДУМА отново прави впечатление боравенето с правни термини като нищожност, чието значение очевидно авторът, подлъган от зададения му текст, не е проверил. Иначе щеше да установи, че заинтересованата страна “Финикал” ЕООД е обжалвала това решение на КЕВР и жалбата е оставена без разглеждане с потвърденото от Върховен административен съд Определение № 4374/11.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7005/2018 г. на Административен съд София-град. При наличие на потвърждаващо решение от Върховен административен съд, твърденията за нищожност на решението на КЕВР от 18.06.2018 г. са, меко казано, безпочвени. Държа да подчертая, че независимо от всички действия досега, включително решението на КЕВР от месец юни 2018 г., и към този момент няма никаква промяна в статуквото. Гореописаните факти все още са налице.

Интересното е, че никъде в претендиращата да бъде разследване статия не фигурира името на основна фигура във всички тези процеси – г-н Хелмут Клаус Панитц, германски гражданин, и официално все още съдружник на Гуо Хайронг. Г-н Панитц очевидно има сериозен опит в българските инвестиции и бизнеса с възобновяемите източници. До този извод водят многобройните дружества в този сектор, притежавани или свързани с него или съпругата му Барбара Панитц.

С едва 10% от капитала на “Сиус” ООД и в краткия период, за който е бил управител на дружеството за периода от 2012 г. досега, Хелмут Панитц е успял да задължи “Сиус” ООД за повече от 8 милиона лева към притежаваното и управлявано от него австрийско дружество “Сън Велю” ГмбХ, понастоящем “СВ Модулпродъкшън” ГмбХ. Вследствие на тези действия в настоящия момент “СВ “Модулпродъкшън” ГмбХ е кредитор на “Сиус” ООД, в изпълнително дело, а изнасянето на притежавания от доверителя ми имот – фотоволтаична централа, на публична продан е въпрос на време. По идентичен начин свързано с Панитц дружество през 2013 г. е придобило на публична продан, при това като единствен кандидат, притежаваната от собственото на Гуо Хайронг дружество “Солар инвест трейдинг 2010” ООД, фотоволтаична централа в с. Дуванлии, община Калояново, област Пловдив, с мощност 1 MwP. Отделно, не е без значение, че през месец май 2014 г. Националното бюро за публична сигурност – гр. Шанхай, е издало заповед за арест на г-н Панитц. Срещу него са били образувани наказателни производства, но за съжаление от тях няма никакъв резултат.

Колкото до използването на имената на г-н Димитър Абаджиев и г-н Иван Димов, очевидно целта е да бъде прикрита истината, замаскирана зад опит да бъде създаден медиен скандал. С оглед дейността му като дипломат Димитър Абаджиев не осъществява действия като адвокат. Замесването на името му в статията е некоректно и представлява нарушение на Етичния кодекс на българските медии. За описаните в статията обстоятелства дори не е било потърсено неговото становище, в противоречие със задълженията на медията.

Related Topics:българия скандал финанси

Up Next

Германия обмисля да забрани Huawei в бъдещите си 5G мрежи

Don't Miss

РЕЖИМА БОРИСОВ ДОУБИВА МАЛКИЯ БИЗНЕС!

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.