АНАЛИЗИ
Наближава война!
Четирите конници на Апокалипсис 2019
2019-та е пълна с очаквания за глобална война, мощна финансово цунами от Запад на Изток, пресушаване на потреблението и покачване на нивото на Световния океан, заради ускорено разтапяне на ледените шапки
Наред с хубавите неща, като това че оцеляхме въпреки КЕВР и световният нефтен картел ОПЕК, 2018-та година ни донесе най-вече очаквания за непосредствена катастрофа. Нито един от глобалните конфликти не намери своето решение, основните играчи продължават да се мъчат с все същата партия в шах, в която най-същественото постижение е да се произведе поредната пешка в царица и да обяви поредния шах на царя.
Ситуацията в света изглежда патова, не само поради липсата на воля за отпочване на преки военни стълкновения у глобалните властови елити. Продължават да се въртят в кръг и деа се чудят как тъй да променят нещата, че да си останат същите.
А ние, с гайдите, сме изтикани до ръба на водопада и по всичко личи, че първи ще ни „литнат” по него надолу с главата. Докато над всички скупчват черните облаци на предстоящия климатичен апокалипсис. И затова всеки е замръзнал в очакване на някакъв тласък отстрани. Да доплува някоя сламка. Или да се случи някакъв катаклизъм, ама така от 5-та степен и на Малдивите, ако може, че някак да преобърне нещата така, че да не започнем да се избиваме едни други за хляб, вода и енергоресурси.
Така срещаме 2019-та, която идва като асо пика в столетното противостояние между САЩ и Русия, между Англия и Русия, между Европа и държавите от Близкия Изток и Африка. А по средата на всички тия апетити и боричкания и ние, на Балканите, с нашата малка държавица, намачкани в геополитическото им менгеме. Берем душа и се молим Богу да не ни вдигнат тока и парното предсрочно. По средата на зимата, както направиха с водата и газа.
Въобще – библейска ситуация в началото на 2019-та. А най-отпред язди белият конник на Апокалипсиса, понесъл лозунга за битката с фалшивите новини, най-върлият защитник на джендърите, „сирийските бежанци” и Истанбулската конвенция.
Безспорно първият конник на Апокалипсисът е окончателната победа на престорилата се на Абсолютната Истина госпожа Лъжа.
Не става въпрос само за „фейк” или „хибридните” новини, срещу които усилено рита статуквото. Става въпрос за одимяването на фактите около влошаващото се положение на хората. Става въпрос за прикриването на лъжата, че световните властови елити държат юздите на победата. Но юздите на победата са едни – как може всички да се препоръчват за победители?! На практика никой няма контрол върху ситуацията. Инак щяха ли да хвърлят ресурс да ни облъчват с измамните си новинарски емисии, в които предновогодишно зачестиха напоителните новини за земетресения от няма и 5-та степен, съборили пет-шест узрели кокосови ореха на някакви острови в Индийския океан, с трогателния коментар, че били „разтърсвали” планетата…
Жива да не бях! Последното земетресение в София от 22 май 2012 г. си беше от почти 6-та степен и се отървахме само с уплах и напукан хоросан. Какво и кого са зажалили нашите телевизионери, става ясно само ако внимателно проследим реда на новините им. Там някъде между раздутите им емоции около земетресенията и странната „комуникация”, че полицаите ни били честни и не крадяли, цъфна за кратко на екрана и самият Иван Иванов от КЕВР. Без да се изчерви дори, той обяви, че ще вдига цените на водата с 10%, а на газа с близо 4%. Сега ще ги вдига, от 1 януари, вторник. А до съвсем скоро твърдеше обратното, този …герой.
Което ни наведе на мисълта за истинската цел на настъпващата глобална цензура през медиите и социалните мрежи. Псувните по педерастите, заради които блокират профили във Фейсбук, са само за прикритие на действителния смисъл на репресията срещу Истината.
Истината, че световната финансова система е в колапс, например. От 2007 г. насам паричната маса в света е нараснала от 53 трилиона долара на почти 90 трилиона долара, т.е. почти двойно. Докато световният БВП е мръднал нагоре едва със 17 трилиона долара, до 77 трилиона за 2017.
За онези, които са учили навремето политическа икономия и знаят за петте основни признака на парите, дисонансът между увеличението на паричната маса и мижавият икономически ръст са абсолютен предвестник за настъпващия Апокалипсис. За глобална финансова катастрофа, която ще предизвика много по-страшна от всички икономически катастрофи в последните два века. Парите или по-точно тяхната стойност трябва да имат някаква котва, зад тях трябва да има производителност, продукт или поне частично златно покритие.
Днес пари само ние с вас, читателите на „Уикенд”, не можем да печатаме. А няколко банкерски тръста като ФЕД, могат да печатат колкото си искат, за да финансират локалните войни на САЩ по света. Президентът Доналд Тръмп картинно обясни каква е ефективността на тази американска печатница. „7 трилиона долара ни струва войната в Ирак на САЩ, а до там не можеш да стигнеш без да си придружен от военната авиация и наземно подсигуряване с далекобойни ракети”. Така каза американският президент, което може и да означава нещо. Например, че ще се опита да хване юздите на белия конник на Апокалипсиса, който си мисли, че е победил, понеже има абсолютното право да печата кухи парични обеми, да прави безнаказано финансови балони, най-често в строителството, за да увеличава до безкрай и без това безкрайните си авоари.
И понеже злото никога не идва само, а на бригади, световното финансово цунами направо ще опостуши и без това опустошената ни държава. Само за 2018 г. правителството на Борисов е харчило по 21 млн. лева средно на ден за обществени поръчки. Мисля, няма нужда да се обясняваме защо няма много стабилни бизнеси, извън този финансов поток.
Отгоре на това в последния си работен ден правителството хвърли 2,2 млрд. лв. за изграждане на газова тръба. Лошо няма в газовите тръби, стига да се правят овреме, а не пост фактум, в неравна битка с „Турски поток”. Освен това е крайно време през 2019-та парламентът отново да си вземе контрола върху харчове в такива обеми.
Отделно от това нарастването на паричната маса в глобален мащаб и неминуемото обезценяване на парите, нас, обикновените хора, ни прави все по-бедни. Ние сме във финансов борд, което значи, че имаме фиксиран курс на лева към еврото. Еврото, което е загубило от създаването си до днес 80% от стойността си, по някои експертни оценки. А колко от стойността си е загубил лева в това време? Между 3 и 6 пъти! Шест по сто в проценти.
В условията на валутен борд, обезценяването не се отчита в доходите на хората, а само в поскъпването на стоките, което слага сериозни юзди на потреблението. Оттам и на икономическия ръст. Някой от безбройните грантови институти и лаборатории за бели мишки, ще изчисли ли достоверно колко е загубил всеки българин, който работи, плаща данъци и става все по-беден, за да може някой друг да печели и пести на негов гръб в условията на валутен борд?!
Пита се в задачата – защо ако бъдещето на еврото е толкова несигурно, защо трябва да се присъединяваме към еврозоната. И още – докога ще го държим този валутен борд?! Докато отвън не ни кажат по кои сметки да им прехвърлим спестените от нас за 17 години борд към 40 млрд. лева? Виждате ли я връзката между гореспоменатите факти и печалното обстоятелство, че за 2018 г. у нас са се родили 11 500 бебета по-малко? Не?! Заслужавате си съдбата!
Вторият конник на предстоящия апокалипсис по правило следва белия си брат Лъжа. И това е отвратителната алчност за плячкосването на чужди земи, на чужди ресурси и територии. За да си обезпечи още малко охолен животец сред руините на капитализма. Готов е на всякакви военни авантюри, за да се докопа до чуждата баница.
Енергетиката например, е днешният пай, заради когото Великите сили се ръфат като бесни кучета един друг. Отгоре на тоста конвенционалната енергетика става все по-нерентабилна в глобален мащаб. Рентабилността в този сектор се мери по следния начин – единица средства, нужни за производство на единица нефт. Не че нефтът се изчерпва, нищо подобно. Просто се харчи повече за неговия добив, тъй като промишленият добив слиза все по-дълбоко в земните недра. А светът като че ли няма интерес от енергийна алтернатива. Да не говорим за ВЕИ-тата, които само оскъпиха тока и докарват до енергийна бедност все повече хора. Истинската алтернатива е в атомната енергетика, особено в термоядрения синтез, върху който се трудят неуморно учените в два научно-изследователски центъра в Кадараш, Южна Франция и „Макс Планк” в Германия. Последните новини оттам са, че успяват да удържат плазмата в равновесно състояние с помощта на мощни магнитни полета само за по няколко минути. Целта е да успеят да я удържат поне за половин час.
В момента в света съществуват два перспективни проекта на термоядрени реактори: токамак и стеларатор. В термоядрените реактори протичат реакции на синтез на по-тежки от по-леки елементи (например, хелий от изотопите на водорада – деутерий и тритий), подобно на онези в Слънцето. Това ги различава качествено от съвременните ядрени реактори, в които се извършва управляем разпад на тежки ядра до по-леки елементи. Отделя се огромна енергия и ефективността в производството на ток и пара е несравнимо по рентабилност с кой да е друг енерго източник.
Третият конник на Апокалипсиса е черен на цвят, и според Светото писание – брои пари и стоки, като някой стиснат търгаш. Носи глад и беди. А в нашата свободна интерпретация на събитията от последните 10 години това е задаващият се климатичен ад, в който в обозримо бъдеще нивото на световния океан се вдига със 7 или 10 метра. По някои оценки това ще засегне около 2 милиарда души, 800 млн. от които ще се сурнат към по-високи и по-сухи места. Включително и към България.
Отделно от това прясната вода изчезва от много засушили се напоследък райони, като сухите места в Африка. Там хората живеят с по няколко долара на година, но пък имат Интернет, за да забележат как живеят връстниците им в Европа. Какво има тука да я търсим конспирацията зад миграционната вълна заливаща нашия континент. Всеки от прииждащите иноверци с ниско чело и неприсъщ на европееца цвят на кожата, иска да се засели в богатите северни страни, че да се излежава от сутрин до вечер на социални помощи. И да обръща женските безплатно, както е обичаят в Африканската джунгла.
Е, при резките климатични промени, които ще наблюдаваме в следващите 10 години, тази миграционна вълна ще промени етнически и верски Европа. Според експертите достатъчно е 15% от населението да е с различен ген, култура и вяра, за да заличи без остатък великата бяла цивилизация.
Четвъртият конник на прииждащата беля през 2019 г. е следствието от влошаващата се икономика, оскъпяващата се енергетика, забавянето на научно-техническия прогрес, поради липса на ресурси, включително и интелектуални, промяна на климата и последваща тотална демографска катастрофа.
Много хора ще си потърсят късмета по нашите земи и в обезлюдена и отслабена България, това ще е равносилно на загуба на територии, не само на чернозем, който се изкупува основно от саудитци. Гледайте какво стана само преди седмица, на Бъдни вечер у нас.
Обединените арабски емирства (ОАЕ) искат да купят в България хиляди хектари земеделска земя като част от приоритетната си програма за продоволствена сигурност, съобщават българските медии.
„Наскоро една от големите ни компании – „Ал Дахра Груп“, се сдоби с 57 хиляди хектара земя в района на румънския град Браила. Идеята ни е да направим същото и тук, в България“, каза пред „24 часа“ Мариам ал Мехаири – държавен министър на продоволствената сигурност на ОАЕ.
Както виждате високите гости от арабския полуостров дори не крият намеренията си, дори и навръх Христовото рождество. Напомняме за онези, които правят бизнес с българския чернозем, че саудитците не идват, за да обработват земята, а да заселват мигранти, по поръка на късогледата част от световното корпоративно лоби, което смята, че с тая сган, която никога няма да може да събере 2 и 2 без да се замисли, ще си оправи рентабилността на производството и ще се изправи срещу конкурентоспособността на Китай.
Надежди говежди, биха казали някогашните ми съученици от 11 „д” в софийската 29-та гимназия. За нас е очевидна глупост, но за тях нарочната миграционната вълна към Европа, е просто сметка. Както и обсебването на прясната вода в България от мегаконцерна „Веолия”. Който в момента купува на 2,5 ст. кубика вода от Искърската каскада, ни я продава на 2,50 лева. А от този януари – още по-скъпо. Няма причина гравитачната вода от Искъра да се продава на софиянци на цената на добитата от някой оазис в Сахара! Но се случва.
Което също е пряко доказателство за настъпващият Апокалипсис. Картинката ще е следната – богатите и у нас, и в Европа и по останалия свят ще са се вкопчили в кървава схватка за последните няколко лева, останали по джобовете ни. А ние, бедните, изпаднали в ступор пред това издевателство, няма и да забележим кога брегът на Черно море ще е опрял в Карнобат, който заедно с боклуците на цяла Европа, ще докара до нас и мощен десант на полудели от алчност чернокожи и всякакви „мигранти”.
Има само едно предимство на задаващият се апокалипсис и това е, че сме на първите редове на предстоящото глобално зрелище. Дано остане хартия, че поне да го опишем за поколенията. От глупостта човек трябва да се учи, а не да се бори с нея. Безсмислено е.
Нора Стоичкова
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.








