БАНКЕРЪ

Шефът на БНБ си вдигна заплатата до 16 849 лв. на месец

Шефовете на Българската народна банка (БНБ) гласуваха да си повишат заплатите с близо 10% от 1 януари тази година, защото сегашните им възнаграждения изостават от пазарните нива.

Това става ясно от бюджета на БНБ за 2019 г., който в края на декември е изпратен в Народното събрание за сведение.

Управителят на БНБ Димитър Радев е получавал 15 368 лв. на месец през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., но от 1 януари тази година възнаграждението му се повишава на 16 849 лв. Тримата подуправители Калин Христов, Димитър Костов и Нина Стоянова вече ще взимат по 14 442 лв. вместо получаваните през миналата година 13 173 лв. на месец. Останалите трима членове на управителния съвет, които нямат всекидневни оперативни функции – Лена Русенова, Елица Николова и Людмила Елкова, ще взимат по 4814 лв. вместо досегашните 4391 лв.

Не е ясно дали тези суми включват допълнителното материално стимулиране, или представляват само основното възнаграждение. Причината за повишението е проведено проучване на нивата на възнагражденията в търговските банки към 1 юли 2018 г., което показало „изоставане на средните общи месечни възнаграждения на членовете на управителния съвет на БНБ в сравнение с възнагражденията на ръководителите на банките с 9.63%“, пише в документа.

Според закона за БНБ заплатите в централната банки не може да са по-ниски от средните пазарни нива, за да няма текучество на персонала и БНБ да привлича висококвалифицирани специалисти, а и да е независима. За разлика от ръководството на БНБ, останалият персонал на банката получава заплати, отговарящи на средните в банковия сектор към 1 юли 2018 г., но въпреки това и редовите служители на централната банка ще получат увеличение. Месечното възнаграждение на ръководния персонал се вдига от 4559 лв. на 5244 лв., на специалистите – от 1960 лв. на 2380 лв., а на поддържащия персонал – от 1064 лв. на 1302 лв.

В доклада си до депутатите БНБ изрично подчертава, че „бюджетът на БНБ се финансира изцяло със собствени ресурси“, като под „собствени ресурси“ централната банка най-вероятно има предвид международните валутни резерви на страната, които управлява, и всички такси, отчисления, лихви и др., които има право да събира по закон. С цел да е независима централната банка сама си гласува бюджета, както и възнагражденията на ръководството и персонала. Освен това БНБ не може да бъде проверявана от агенцията за финансова инспекция (например за редовността на обществените поръчки), а само от Сметната палата, отново в името на независимостта.

Централната банка, а от 1 януари 2018 г. – и Комисията за финансов надзор, са единствените държавни регулатори, които си извоюваха възнаграждения на пазарен принцип в рамките на бюджети, формирани изцяло от „собствени ресурси“. Преди година КФН премина на издръжка изцяло от бизнеса, което ѝ позволи да си вдигне бюджета и заплатите на ръководството двойно. Така шефката на КФН Карина Караиванова започна да получава 13 146 лв. на месец, но и това не помогна да се избегне кризата в застрахователния сектор.

Окуражена от примера на КФН, която пък се оправдаваше, че въвежда модела на БНБ, през 2018 г. и Комисията за енергийно и водно регулиране се отправи на поход към по-високи заплати. Тя стана поредният „независим“ държавен орган, който отмени статута на персонала си на „държавни служители“ и върна договорите по Кодекса на труда, за да отпаднат максималните лимити на заплатите, каквито съществуват за държавните служители. На закрито заседание през ноември КЕВР гласува нови правила за работните заплати, които обаче не са публични. Не е ясно дали ведомството е узряло до идеята да премине на „пазарни“ заплати по подобие на БНБ и КФН, въпреки че на практика бюджетът му се финансира изцяло от такси от енергийните и водните дружества, плащащи за контрола върху дейността им и за определянето на цените им. Значителна част от таксите, събирани от енергийния и воден регулатор, обаче отиват в държавния бюджет.

Догодина БНБ ще разполага с бюджет от 112.8 млн. лв., което е ръст с 9.6%. Около една трета от бюджета са разходите за персонал (близо 33 млн. лв.), които се повишават с 3 млн. лв. спрямо 2018 г. Приблизително по една трета имат и другите две основни пера – издръжка на паричното обращение (35 млн. лв.) и разходи за материали, услуги и амортизация (близо 38 млн. лв.).

За сравнение, през 2018 г. БНБ си гласува бюджет от 103 млн. лв., от които реално изхарчи около 96 млн. лв. Съществен проект от инвестиционната програма на БНБ за 2019 г. е изграждането на нов касов център в Пловдив на стойност 14.2 млн. лв. Други 3 млн. лв. ще се похарчат за системите за сигурност на новия касов център.

БАНКЕРЪ

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната.

И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната. Освен за инфлацията, вече се притесняват и за бюджетния дефицит

И Българска народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното днес периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари В документа има специален аналитичен акцент посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания. Освен това, съветникът на управителя на Българска народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 година, потвърди информацията от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 година.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна БНБ сочи, че през цялата минала година България и била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0.13 процентни пункта (средно повишение на цените 2.6% при праг 2.47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.

Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3.3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.

После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.

Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%.
оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.

Несигурност за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота – Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата – Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1.5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната Банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 година.

Едва снощи, темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата, за допускане на България във валутно курсовия механизъм, познат, като „чакалнята на еврозоната“.

Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси. Той е направен в следната дискусия:

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3.7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).

Точното число към 30 септември е 2.7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции средномесечния размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БАНКЕРЪ

БНБ взе важно решение за банките

Антицикличният капиталов буфер ще е 2% за първото тримесечие на 2026 г.

БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2% през първото тримесечие на 2026 г. Той има за цел да запази способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от проявленията на бизнес и финансовия цикъл чрез засилване на капиталовата позиция на банките.

При определянето му се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

От БНБ напомнят, че от 1 октомври 2024 г. банката въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея потенциални системни рискове в средносрочен план са определящ фактор за въвеждането на изискванията. Мярката допълва приложените от БНБ капиталови буфери, като ефектът от прилагането й ще бъде част от регулярното наблюдение и анализ.

Поддържането на антицикличен капиталов буфер засилва капиталовата позиция на банковата система, като подсигурява повишена устойчивост срещу неблагоприятни тенденции в икономическата активност или други потенциални проявления на цикличните системни рискове.

През 2021 г. БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% от 1 октомври 2022 г. и на 1,5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер беше увеличено допълнително на 2% в сила от 1 октомври 2023 г.

Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2,0% през първото тримесечие на 2026 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

БАНКЕРЪ

Съдът връща Андрей Гюров като зам.-шеф на БНБ

Нов удар срещу поръчковата КПКОНПИ, която го отстрани от банката

Административният съд в София обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което Андрей Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ.

Делото срещу Антикорупционната комисия беше заведено от самия него, след като КПК реши, че е бил в несъвместимост като съдружник в дружество и подуправител на Банката. Комисията реши, че е бил в несъвместимост, като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“.

Въз основа именно на това решение, Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров от поста му.Гюров обжалва, но пред Върховния административен съд. ВАС спря делото и изпрати питания до Съда на ЕС в Люксембург.

Сега Административният съд реши, че изводът на Комисията, че като съдружник в дружество Гюров се е поставил в състояние на несъвместимост с длъжността на подуправител, е незаконосъобразен.

Съдът приема, че оспорваният от Гюров акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, има факти, които не са оценени и изяснени.

Решението на Административния съд не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд.

След промените в Конституцията от края на м.г. управителят и подуправителите на централната банка са сред възможните кандидати за служебни премиери, в случай че не се състави редовно правителство. С решението на КПК на практика Гюров беше в невъзможност да заема този пост. От всички възможни кандидати, сред които президентът да номинира за служебен премиер, Гюров бе единственият, който не е свързан с ГЕРБ и ДПС.