АНАЛИЗИ

Какви успехи, когато правим политическите прогнози като индианци – лято ли е или зима

България 10 години не се управлява, властва се над България, анализира той. Според него през 2018 г. окончателно е унищожена надеждата за разбирателство между САЩ и Русия, твърди социологът

Кънчо Стойчев, социолог, в интервю.

– Каква политическа година изпращаме? Коя беше открояващата полемика през 2018-а година? Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през следващата 2019-а година? Въпросите задаваме на социолога Кънчо Стойчев. Господин Стойчев, каква беше годината от политическа гледна точка според вас?
– Не можем да започнем какъвто и да било анализ каква e била годината в България, без да погледнем голямата част, от която сме ние – Европа, какво се случва в Европа и каква беше годината в Европа. И от друга страна без да погледнем и това какво се случва в света, в който се намира Европа, тоест глобалната картина.

И ако започнем от нашия любим континент и съюз, ние виждаме, че това беше една, изпълнена със сблъсъци и проблеми година, която най-точно може да бъде характеризирана със задълбочаваща се криза на представителната демокрация. Не казвам на демокрацията, а именно на този тип представителна демокрация, която откъсва избрания от хората да ги представлява елит, завърта го този елит в олигархични кръгове, съвсем се прекъсва връзката с управляваните, със суверена, който би следвало да задава посоката на развитие, откъдето следват огромни равнища на недоволство и на недоверие. Демокрацията е система, която изцяло се основава върху доверие. Ударът в доверието за демокрацията е удар във фундамента.

Може би е излишно да изброявам за нашите слушатели – и Франция, и Италия, и положението в Германия, та стигаме чак до проблеми, които никога на нашия континент не е имало, да спомена Швеция например. Там се изостря социалното напрежение.

Глобално погледнато отминалата година окончателно унищожи надеждата и знаците преди 12 месеца, че е възможно разбирателство между САЩ и Русия.

Всъщност основният глобален конфликт в момента не е между Щатите и Русия, а между Щатите и Китай. Това са двете истински икономически суперсили, които се съревновават за икономическа доминация.

Знаем – това е свързано и с властовата политическа доминация. Но Русия, бидейки, както често се определя – военен гигант и икономическо джудже именно във военните си измерения взема второто място и се явява изключително важна част от пъзела за пренареждане на глобалния ред.

Да, в криза е не просто и само представителната демокрация по света. В криза е и установеният след Втората световна война глобален ред.

И тази година, за съжаление, ясно показва пътят, към който ще се върви. За съжаление, това ще е път на допълнително напрежение и конфронтация с огромни рискове, струва ми се, не за глобална война, но с огромни рискове за локални една или две войни, които за съжаление ще засегнат и Европа, като потенциалните пунктове на подобно стълкновение, което най-вероятно дори ще бъде и нарочно инициирано с погрешната мисъл, че някой може да спечели от подобен сблъсък.

Двете точки са Косово и Украйна.

Виждаме, че и двете точки са изключително близки до нас.

Сега се връщам на България. Ние не сме изключение от кризата, която е в Европа. Кризата на представителната демокрация е даже може би и по-дълбока в България. Недоверието в управляващите е огромно. Нараства протестният потенциал, който даже в определена степен вече се изяви. И със сигурност през следващата година той рязко ще се изяви този потенциал.

Продължава и сблъсъкът вътре в обществото. Той през годината ми се струва, че стана необратим. Обществото е разделено на няколко части. На политическо равнище виждаме сблъска между управляващите и опозицията, който става все по-непримирим, което не вещае нищо кой знае колко добро, тъй като едно управление със стратегически цели, с дългосрочен характер изисква базово разбирателство. Такова през изминалата година не се постигна. Нещо повече – това, което се задава идната година, е повече сблъсък, а не повече разбирателство.

– А наблюдавате ли все още надпревара между двете водещи партии – ГЕРБ и БСП – или може да говорим за отстъпление?
– Аз не виждам отстъпление. Това, което регистрират повечето колеги социолози и включително нашата изследователска група, е изравняване на потенциалния електорален резултат между ГЕРБ и БСП с отчетлива ерозия на ГЕРБ, а не по линия на ръст на БСП. Ръст няма. При БСП има стабилизация на високо равнище, но едва ли има възможности за ръст, докато при ГЕРБ, както се казва – има възможности за ход надолу.

Да погледнем какво се случва през изминалата година. През изминалата година България не промени своето последно място в Европа и в редица отношения, в редица критерии дори се отдалечи от предишни свои малко по-добри представяния в ключови класации, в ключови сфери.

Тоест в кратък извод България продължава не просто да е последна, но продължава да се отдалечава от това, което наричаме „сърцето на Европа“ – европейските постижения.

– А на какво отдавате това? Защо се случва това, а не вървим напред? Кои бяха грешните ходове?
– Казвал съм го много пъти и пак ще го кажа – страната не се управлява. Тази коалиция, която е на власт, тя властва. Между власт и управлението разликата е от земята до небето.

Властването, взимането на властта, задържането на властта и упражняването на властта е един процес и изисква едни качества, докато управлението на страната изисква съвсем други качества. България вече 10 години не е управлявана, а се властва над България.

Само ще дам един кратък пример. В резултат на властване напредък не може да бъде постигнат в една демократична среда, каквато е европейската. Тази година беше приет за десета поредна година дефицитен бюджет. Как може да се говори за успех или каквото и да било придвижване напред? Защо? Хайде, в първите години на това десетилетие, добре. Но последните няколко години някой може ли да даде смислен отговор защо се планира дефицит?

Нека погледнем ръста на държавния дълг. Тука ни се разказва, че някакъв заем бил връщан и бил намаляван дългът. Как да намалява дългът, като той планово се увеличава? За да знаем защо, тук опозицията е съвършено права, за да може да се планират едни бюджети, които са изкуствено дефицитни, за да може после едни пари да се разпределят извън волята на Народното събрание, тоест извън волята и погледите на обществото.

И ако се насочим вече към следващата година, тя е изборна година.

Със сигурност по закон два пъти ще гласуваме. Твърде вероятно е, да не кажа, че е почти сигурно, че ще бъдат три пъти, тъй като парламентарни предсрочни избори „чукат“ на вратата ни. Искам да разсея една илюзия, че каквото и да било ще бъде решено в резултат на европейските избори в България. Това е една голяма илюзия. Да, някой ще обяви победа. Но на европейски избори победа в България и никъде не може да бъде обявявана. Какво значи? Че едните ще имат 4 евродепутата, а другите ще имат 5, или 6 и 4. Да, но има още 10 места, които България има. Със сигурност нито една партия няма да постигне 8 + места. Никой не го предвижда, нито едва ли е възможно да се случи. По-скоро не е възможно. Тоест ще има един частичен резултат, който някой ще обяви за победа – било БСП, понеже има едно място повече, било ГЕРБ, защото има евродепутатско място повече?

И какво? Това ще успокои българите ли? Това ще даде нов мандат на доверие? По никакъв начин няма да даде нов мандат на доверие. Напротив – при положение, че ГЕРБ, които с всички сили се опитват да додрапат до тези избори, за да регистрират едно място повече, да обявяват някаква гръмка победа и да се опитат да легитимират своето продължаващо участие, вече Господ знае колко години напред, това ще доведе до взрив в обществото.

И всички политически партии трябва много добре да си дадат сметка, че европейските избори не са развръзка на ситуацията в България. Те са допълнителна завръзка на ситуацията.

Чак, когато започнат да мислят по този начин, може би ще достигнат до някакви по-прагматични идеи.

– Господин Стойчев, с приближаването на евроизборите и предстоящите редене на листите, друга много обсъждана тема са отношенията на лидерът на БСП Корнелия Нинова и лидера на ПЕС Сергей Станишев. Като какви ги определяте вие тези отношения между двамата?
– Грешка би било да ги определяме в черно-белите тонове. Тоест само като добро и лошо. Или както имаше едно американско филмче за по-простата публика „Том и Джери“, даже за по-голяма простота единият герой беше бял, другият черен, за да не сбърка някой кой е лошият.

Сложни са тези отношения, защото в тях има и конкурентост, и съперничество, но има и предопределено сътрудничество. Това, че съществува напрежение – това е безспорен факт според мен, че има напрежение в тези отношения. Това по никакъв начин не може еднозначно да се тълкува като негатив. Напротив – според мен това дава огромна сила на БСП, тъй като събужда един много важен дебат вътре в тази партия. Във всички случай прави много по-интересен и продуктивен вътрешнопартийния живот.

А това увлича също така и хората, защото на хората им е писнало да гледат партии, в които доминира лицемерието и всичко на повърхността е идеално и равно, а всъщност всички знаем, че това не е така. Така че аз не мисля, че това е недостатък в случая.

Да, Станишев е силен лидер, доказал се лидер. Човек с наистина огромни международни постижения и принос. Нинова също е изключително силен лидер, което го виждаме. То си личи просто. Тя излъчва сила, енергия и политическа власт. Така че какво лошо? Нищо лошо няма.

– Какво да очакваме от малката коалиция – трите партии, конфликтите помежду им? Дали ще се явят заедно на евроизборите, или не изключвате нови конфигурации?
– Трудно ми е да си представя, че ще се явят заедно на евроизборите, но дори да се явят заедно, което може би ще се стремят да го направят, това няма да им донесе кой знае колко голям плюс, защото те успяха да пропилеят една добра инерция, която бяха натрупали допреди няколко месеца. Допреди големите скандали със Симеонов, с „Атака“ и така нататък. Техният образ и в обществото, и сред техните привърженици вече е разделен, вече не е единен. Така че дори да се явят обединени, това не означава, че те ще отбележат добър резултата. Тъй като нека не забравяме, че европейските избори – бариерата е 6%, а не 4 %.

– Господин Стойчев, кое определяте като кулминацията в политиката през 2018-а година, говорейки си преди малко за развръзка? Кое ще има отражение върху картината през следващата година?
– Това, което ще има най-голямо отражение, е неадекватността на управляващата коалиция. Като че ли те си зариват главата в пясъка и не искат да видят реалните проблеми. Те даже не успяват да сменят наратива.

Ние продължаваме, публиката, да слушаме как някакви барабани свирят някакви тържествени маршове за някакви феноменални успехи. А от друга страна виждаме, че България е не просто на дъното, че България копае дъното. Ето това противоречие, което според мен управляващите не осъзнават в необходимата степен, ще им изиграе най-голямата, щях да кажа шега, ако не бе трагедия.

– А очаквате ли да се промени политическата ситуация?
– Политическата ситуация ще ескалира. Тя няма да ескалира и веднага да премине в някакви цветя и рози. Очаквам по-скоро напрегнати времена. За мен няма съмнение, че България ще премине през криза. И колкото по-бързо и организирано го направим, толкова по-добре, защото вторият вариант е да преминем през една дълга и неорганизирана криза, която винаги завършва с неизвестен резултат.

– Какъв тип политически перспективи са необходими, за да се случи това?
– Не разбирам смисъла на „политическа перспектива“. Може би имате предвид политически ходове. Ако са политически ходове, аз мисля, че тези политически ходове ще бъдат в крайна сметка продиктувани от волята на избирателя. И всъщност в негови ръце, както винаги, е и ключовата завръзка. Тъй като виждаме една нарастваща инфлация, едно драстично задълбочаване на неравенствата в страната и то неравенства на ниско равнище, защото неравенства има и в Германия, но равнищата на неравенства в Германия са други. То ще се стигне до изразяване на недоволство по един доста по-убедителен начин, тъй знаем, че зимните месеци изпразват семейния бюджет. И фактът, че ние вече 28 години правим политически прогнози по това време на база на климатични особености, тоест дали е пролет, лято, есен, зима, показва една огромна неразвитост на страната.

И за успехи не може да става дума, ако ние продължаваме като индианци да сме зависими дали е пролет, лято, есен, зима. Напредналите нации, нациите, към които се стремим и континентът, на който живеем, по никакъв начин не си определят съдбата в зависимост от сезона. Нашата съдба все още зависи от сезона. Това само по себе си е показателно.

– А кой се открои като силен политически играч през изминалата година?
– Кой е политическият играч през изминалата година? Аз бих споменал двама души.

Безспорно президентът Радев в рамките на пълномощията му не взема като че ли позиция на наблюдател, взе доста активна позиция.

Същевременно трябва да отдадем дължимото и на борбеността на Корнелия Нинова. Тежка година за нея, но ние видяхме независимо дали я харесваме, или не я харесваме, или кой я харесва, или не я харесва, вие питате за политически качества. Видяхме отчетливи политически качества и успех в една линия, която тя налага. Правилна или неправилно, също не коментирам, но категорично е политически успех.

– Що се отнася до президента, как намирате неговата идея и инициатива да организира дискусия миналата седмица на тема „Избори“, „Прозрачни избори“?
– Напълно легитимно, колкото и да се опитват управляващите да твърдят обратното. Той ги удари в сърцето, даже не намериха сили да отидат. Единственото, за което намериха сили, е да кажат: „Той няма право да говори“.

Всеки български гражданин има право да обсъжда избирателната система, камо ли президентът, който олицетворява нацията. Българското общество в момента е страшно възбудено на тема честност на изборите, изборни механизми, начин на гласуване. И това, че управляващите казаха: „Не му е там времето и мястото. Времето и мястото му е в парламента“ е тежък автогол. Хората отдавна в България нямат доверие в този парламент, в този тип парламент, в този тип представителна демокрация.

И президентът напипва този пулс, поставяйки на обсъждане въпроси като как гласуваме, по каква система, кого избираме, защо го избираме и така нататък. Това са напълно легитимни въпроси. Даже бих казал – това са съдбоносните въпроси. И фактът, че управляващите бягат от съдбоносните въпроси, виждаме какво се случи с машинното гласуване. Там няма никакъв риск, за разлика от електронното гласуване, тъй като машинното гласуване не може да бъде манипулирано. То е и евтино. Като техническо решение е доста евтино. И фактът, че се отказват, сериозно ще постави под съмнение легитимността на следващите избори.

– Господин Стойчев, финални думи. Кои трябва да бъдат приоритетните сфери през 2019 година?
– Икономика, икономика, икономика. Бизнес средата в страната се влошава. Някак си ни се казва съвършено погрешно, защото тези управляващи май са убедени, че нещо те раздават някакви пари, че нещо те правят. Трябва ясно да знаем всички и да помним, че всички пари, които харчи правителството – дали увеличава, намалява заплати, пенсии – всичко това са наши пари. Това са пари, които са изработени от трудещите се, заетите хора и от българския бизнес, защото ние живеем в 90% частна икономическа среда, капиталистическа икономическа среда.

Именно тези условия са влошаващи се. Те са отвратителни. Не говоря само за корупцията. Говоря за административния произвол, говоря за монополизирането, липса на борба с монополите, картелизиране, което не само ограбва българския гражданин, но и убива възможността за българско производство. И винаги повтарям едно и също – няма и не може да има държава, няма такава държава на света, която да не почива върху собствено производство. Да, има едно-две изключения държави и банки, но те са плод на международно споразумение от типа на Монако, Лихтенщайн и така нататък. Ние естествено не можем да бъдем такава държава.

Успехът ни като българи и успехът ни като държава изисква успех и на българското производство, каквото и да е то. Българската държава не се грижи за това производство. Не само, че не се грижи, а и пречи. Така че, ако просто престане да пречи, това вече би било голяма победа.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!