ПАРИ

Чиновнически прищевки спират икономическото развитие на Европа

Прагматизмът в енергийните отношения е задължителен, защото става дума не за чиновнически прищевки, а за логиката на неумолимите природни и икономически закони – газопроводите зависят от географията, от цената на газа, от взаимната изгода и сигурността на Европа.

Няколко месеца преди безславния край на мандатите си Европейският парламент и Европейската комисия взеха поредни абсурдни решения.

Комисията поиска щателна проверка на все още очакваното българското участие в проекта „Турски поток”, а парламентът гласува резолюция за спиране на проекта „Северен поток”.

Разбира се, решенията на ЕП са препоръчителни, тоест тук става дума предимно за пропаганден ход, като окончателните решения ще се взимат, надяваме се, в прагматичен порядък, в Брюксел и Берлин.

А прагматизмът в енергийните отношения е задължителен, защото става дума не за чиновнически прищевки, а за логиката на неумолимите природни и икономически закони – газопроводите зависят от географията, от цената на газа, от взаимната изгода и сигурността на доставките.

Колкото и САЩ да опитват да пробутат на ЕС своя шистов газ, между Европа и Америка има цял океан, който го оскъпява до невъзможност, докато Русия е надежден доставчик на евтин ресурс, при това на достъпно разстояние.

А, ако целта е да се гарантира Украйна като трасе, нека си спомним, че именно майдановският режим в Киев е източник на несигурност, провокации, краен национализъм, омраза и изнудване.

И въпреки логиката и разума 433-ма евродепутати гласуваха да спре „Северен поток”.

Абсурд! Първо, прокарването на газопровод е суверенен въпрос на националните държави, през които той ще преминава –ЕП постъпи все едно жителите на София да гласуват дали в Копенхаген да има нови тролейбуси, или не! Помним как през 2013 г. трима US сенатори подложиха на натиск суверенното правителство на България да прекрати успешния и мащабен проект „Южен поток”.

Пак ли ще се повтаря този абсурд!? И второ –с тези решения евродепутатите обричат немалка част от Европа (включително и собствения си електорат) на жесток зимен студ, защото провалът на „Северен поток 2” и „Турски поток” означава именно това.

И още нещо – явно някои сили във Вашингтон и Брюксел са много ангажирани да провалят крехките филизи на разведряване и диалог: вчера измислят отровени с „Новичок” шпиони, днес – военноморски инцидент, а утре – злостни еврорезолюции.

Важното е напрежението да расте, мирът да не се случва…А какво са там някакви си народи в тяхната игра!? Слепи ли са, или са глухи? Не виждат ли все по-мощния поход на „жълтите жилетки” в цяла Европа, които се вдигат срещу нарастващите неравенства, бедността и несправедливостите?

Нека си спомним как сайтът Ди Си Лийкс извади на показ, че 266-има евродепутати са в списъка за влияние на милиардера Сорос, който си партнира с водещи еврокомисари. Като прибавим американски агенти на влияние и лобисти на техни корпорации – ето ги 433-мата. За какъв демократичен вот, за каква парламентарна съвест да говорим сред брюкселския елит!?

Но времето му свършва. Затова и толкова бързат провалените елити, но народите се събуждат. Дано в следващия ЕП да влязат нови, чисти от зависимости хора. И независимо дали им лепим етикети „крайнолеви”, „крайнодесни” и „популисти”, да работят за мир и сътрудничество, за нови правила и социална държава. В това е надеждата!

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.