АНАЛИЗИ

СТАЛИН БЕШЕ ПРАВ

С всеки пункт от падането на курса на рублата, разбираме все повече – Сталин беше прав.

„А за какво е бил прав?” – ме питат в нет-а. За всичко. Например ето за какво:

„Ние трябва да строим нашето стопанство така, че страната ни да не се превърне в придатък на световната капиталистическа система, така че да не бъде тя включена в общата система на капиталистическото развитие като негово дъщерно предприятие, така че нашето стопанство да се развива не като дъщерно предприятие на световния капитализъм, а като самостоятелна икономическа единица, опираща се преди всичко на вътрешния пазар, опираща се на нашата индустрия и на селското стопанство на нашата страна”. /Из доклада му пред ХIV конгрес на ВКП(б)/.

Нима има нещо в този абзац, което да не е програма за днешния ден? Особено сега, когато се вижда, че капитализмът е заповядал на „ресурсния придатък” в нашата страна, задържал се като по чудо цели 23 години вече, да живее още много дълго, даже и при първия и то много скромен опит на Русия да заяви дори минимални права върху нейните изконни територии. Територии, присъединявани в продължение на векове от владетелите на Русия, в това число и от Сталин.

Разбира се, за някои са много привлекателни преимуществата и на „ресурсния придатък: не трябва почти нищо да се прави – вади въглеводородите, които добива Съветският енерегиен комплекс, яж, пий и си почивай. Разбира се, това се отнасяше само до един много тесен социален слой, а затова и преименуваха милицията в полиция – за да не забравя тя кого и от кого защитава. Поради някаква причина си спомних Ходорковский, за когото казваха, че ли създал „най-добрата нефтена компания в Русия” и за Прохоров, който пък в интервю за „Комсомольская правда” ни уверяваше, че пазарната капитализация на „Норилски никел” е нараснала от 2001 г. до 2007 г., от 1,8 млрд. Долара до 30 милиарда през 2007 г. и това при положение, че залежите и производствените мощности са си останали същите, а пък златния Тунгуски метеорити точно през тези години не е падал в Норилск.

Норилският комбинат, между другото, го строи по времето на Сталин цялата страна, а кой сложи ръка върху него?

Помня с какво започна „перестройката”. За разлика от китайските, а сега вече и виетнамските или кубинските реформи, тя започна не от икономиката, а с тоталното, истерично очерняне на Сталин – прочетете отново списанията от онези години, допускам, че у мнозина са останали на вилата стари броеве на „Огонёк” под редакторството на Коротич. Такава разюздана антисталинска пропаганда сега можем само да търсим. Но сега вече можем да разберем защо по онова време се правеше това – беше необходимо катастрофално да бъде разчленена една стабилна държава, с темпове на икономически растеж по-висок от на Съединените щати, за което обаче атомните Чернобили не бяха достатъчни, нужни бяха още и идеологически „чернобили”.

И оттогава, а ако броим и Хрушчов, още по-отрано, Йосиф Висарионович Сталин е най-сатанизираният политик в нашата история. Но кое е интересното? Калта по Сталин никога не се оказва достатъчна. Толкова години едни и същи сили – нищожни по количество, но изключително могъщи във финансово и информационно отношение, ни обработват с „десталинизация”, резултатът обаче е напълно противоположен на желаното от тях! И обратно – колкото и да бъде венцехвален Елцин, колкото и паметника да му поставят и библиотеки да кръстят на негово име, според мен, нищо друго освен презрение, името му не предизвиква у народа.

Ако поразлистим сегашните западни средства за масова информация /СМИ/, то излиза, че ние с вас сме свалили малайзийския „Боинг” и разстрелваме Донецк и Луганск в свободното време, в което те самите не се саморазстрелват. Така работи западната машина за лъжи и пропаганда. Защо трябва да им вярваме на басните, които разказват за Сталин и СССР, от които и до днес, между впрочем, продължават панически да се страхуват? Та нали там на Запад бяха измислени, а след това бяха прехвърлени в дисидентската митология всичките тези „Архипелаг ГУЛаг” и прочие „ужаси на Сталинизма”.

Обърнете внимание колко относително малко е имало по времето на Сталин процеси по т.нар. дела по корупционна линия. А това е просто защото тези престъпления са били изключително малко. И не защото чиновниците тогава са се страхували, макар че и това го е имало също. Но не това е бил решителният фактор. В Китай например, независимо от официалната жестока антикорупционна практика, така и не успяха да победят окончателно това явление, успяват единствено да го държат в поносими за обществото рамки. А да не говорим пък въобще за западните държави по този въпрос. Просто защото в сталинските години не е било прието да се краде. Както съветваше А.Г.Лукашенко – ако искаш да победиш корупцията, просто самият ти не взимай. Шинелът на Сталин и до днес остава като символ на скромността на сътрудника в държавния апарат. Сталин изискваше от държавните служители, но и им даваше личния си пример и в скромността, и в трудолюбието, и в патриотизма. Невъзможно е даже да си представим някой от сталиновите народни комисари зависим от Запада, нашият последователен и изконен враг. „Падането на курса на рублата”, „бягството на капитали” – по отношение на съветската икономика тези словосъчетания бяха просто ала-бала. А пък за артилерийски или ракетен обстрел от украинците по Донецк, в центъра на Голяма Русия просто никой не би дори повярвал.

Разбира се, когато говорим за Сталин, по мое виждане, няма никаква необходимост да заобикаляме срамежливо темата за т.нар. политически репресии. На мен като юрист ми е въобще непонятно значението на този термин. СССР беше признат от всички субект на международното право, суверенна държава, в която органите, снабдени от закона и Конституцията със съответните правомощия, са произнасяли от името на държавата присъди в съответствие с действащото към оня момент законодателство. Това законодателство е било одобрено от абсолютното мнозинство от народа т.е. всеки отлично е знаел какво може и какво не може да се прави и всеки е имал избор – да го прави или да не го прави. Съществувал е т.нар. принцип на правната определеност, който е в общи линии обикновена практика за всяка държава от древността до наши дни. В тази връзка трябва да се казва и количеството оправдателни присъди, кото са били несравнимо повече отколкото в днешна Русия. Вярно е и, че това е при едни значително по-ниски нива на престъпността по онова време. Така че какви „репресии”, че и „сталински”?

Това, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък като абсолютен брой, отколкото в САЩ, е общоизвестен и общодостъпен факт.

Но още по-интересното е, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък, в сравнение с този в сегашните Съединени щати. Изобщо, затворническата статистика в САЩ и до ден-днешен е тема изключително объркана и доста затворена. Правозащитници оценяват броя на затворниците в САЩ към настоящия момент, на два и половина милиона или на 5 милиона според други оценки, доколкото там съществуват голям брой неофициални затвори и няма абсолютна яснота по отношение на статуса на затворниците. По официални и открити данни – на Уикипедия – през 2011 г. в САЩ е имало 2 266 800 затворници или 716 на 100 000 д. И тази бройка расте с всяка изминала година. В СССР през 1937 г. е имало 1 194 400 затворници или 583 на 100 000 д.

Няма да бъда и особено оригинален ако припомня резултатите от конкурса „Името на Русия” – в открития му раздел Сталин победи с огромна преднина. Уверен съм, че ако конкурсът се провеждаше днес, той щеше да победи още по-убедително.

Защото, независимо от цялата пропаганда, името на Сталин е завинаги и неразривно свързано с Победата. И далеч не само с Победата във Великата Отечествена война, явяваща се признано от всички, безусловно, най-великото движение в историята на човечеството. Да, да, господа десталинизатори и прочие американофили. Не терминаторите и другите ви любими герои от американските филми, а Сталин е който спаси съвременната европейска и въобще човешката цивилизация от унищожение в мрака на фашизма. И за разлика от любимите ви американци направи това не наужким, а наистина.

От редакцията. Предлагаме на съмняващите се и въобще на всички скептици по темата да се запознаят с оценките на ролята на Сталин в историята, дадени от някои от забележителните негови съвременници – това не са негови подчинени, не са комунисти, далеч не са и проруски фанатици.

Но освен най-главната Победа, цялата история на сталиновото ръководене на СССР, е една верига от победи и достижения. Никога в историята на Русия ние самите и делата ни, не сме били характеризирани, както в сталинската епоха като „най-“ – най-бързите, най-силните, най-правилните, най-здравите, най-активните, най-прогресивните и, което е много важно да не се забравя – най-добрите. Просто изгледайте филмите и мултипликационните филмчета от ония години – нашите съветски и американските. Две мнения изобщо не може да има, кои са добрите и кои – лошите.

Полетът на Гагарин също беше заложен във времената на Сталин. Нещо повече, роден съм много след Сталинската епоха, но независимо от това, от детството си помня това удивително, възхитително чувство, че твоята страна, твоята Родина стои начело на цялото прогресивно човечество, носи на света добро и развитие и че ти си част от от тази страна и от това общо дело.

В съвременната пропаганда е прието да бъде асоцииран всеки протест в СССР с т.нар. „дисиденти” – хора, които в СССР бяха общо пет човека и половина и които виждаха като свой идеал Америка и въобще Запада. В брежневските години обаче съществуваше и друг протест, макар и не толкова явно изразен – сталинският протест. Уверен съм, че всички от по-старото поколение помнят много добре как у шофьорите на камиони например, в началото на 80-те беше на мода да слагат портрет на Сталин на таблото или на предното стъкло, тъй като Сталин се възприемаше, както и до ден-днешен, като честен и безкористен народен застъпник.

Спецификата на Русия и на нашия народ като цяло се състои в това, че основата на нашето оцеляване през вековете се явава Държавата. На други места такъв фактор е времето, някъде това е богатството, при трети пък е възможността да се преместиш в друга държава, а у нас е Държавата. Може би, защото нито една друга държава в историята на човечеството не е била подлагана на толкова нападения, колкото Русия. Някои ще кажат, че сме живели зад Желязната завеса. На мен обаче повече ми харесва това, което казват у нас за истинския баща, глава на семейството: „Стоим зад него, като зад каменна стена”. У нито едиин друг народ не е втъкано толкова в неговите плът и кръв, че без силна държава, нас просто ще ни избият до крак. И днешните събития в страната и по света са поредно и нагледно потвърждение на това. Достатъчно беше ние, съветските хора, малко да се отпуснем, за да бъде родната ни държава завзета, изядена и пусната по течението за разграбване и унищожение.

Защо у нас са така уважавани и любими Александър Невски, Иван Грозни, Петър Велики и най-вече Йосиф Висарионович Сталин?

Ами защото никой от тях не е мислел и за секунда за богатство или за това как да устрят децата си на изгодна позиция, а за това как да укрепят Държавата. И я укрепвали! И обикновеният народ е виждал това. Затова и хората са готови много неща да простят на такива ръководители.

Периодите на очерняне на Сталин, „десталинизацията”, винаги са съвпадали исторически с отслабването на държавата ни, с активизирането на тъмните сили. Т.нар. „десталинизация” – това е разрушаването на Съветския съюз или по същество на Голямата, историческа Русия, това са войните в Приднестровието, Нагорни Карабах, Абхазия, Ферганската долина и в много други части на нашата на живо разрязана Родина, това е още разчленената Югославия, а също и стотиците хиляди загинали наши другари и за нищо невиновни обикновени хора от времето на началото на „перестройката” в Русия и в братските нам държави – наши тогавашни съюзници.

„Десталинизацията” – това са падащите по Донецк и Луганск ракети, това са живи изгорените руски хора в Дома на профсъюзите в Одеса.

Днес нашата страна се оказа отново изправена пред лицето на сериозни изпитания, може би най-сериозните и драматичните от 1941 г. насам. В такива времена народът ни винаги се е сплотявал около своята държава и нейният ръководител и рано или късно е побеждавал.

Честният, неподкупният, народният, държавният образ на Сталин би могъл да стане именно това, което би обединило и даже вече обединява руските патриоти.

А иначе Сталин беше прав.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!