ПАРИ

За 13 месеца режима Борисов е похарчил 2,7 млрд. лв. без санкция от парламента

В продължение на година и един месец правителството е одобрило допълнителни разходи в размер на 2,7 млрд. лв., различни от гласуваните от Народното събрание. 52% от допълнителните пари са раздадени през декември 2017 г., като най-голямото перо са извънредните 1 млрд. лв. за програмата за саниране. Това са част от изводите в дългоочаквания одит на Сметната палата за изразходването на миналогодишния бюджетен излишък, възложен от парламента по предложение на левицата, пише “Дума”.

Според констатациите в него премиерът Бойко Борисов за поредна година може спокойно да изхарчи натрупания, според БСП псевдоизлишък, който към 30 септември е 2,7 млрд. лв. Всичко е законно и е в реда на нещата, твърдят от Сметната палата.

В началото на тази година по инициатива на БСП Народното събрание възложи на Сметната палата специален одит на харченето на миналогодишния текущ излишък от около 2.4 млрд. лв., за който левицата смята, че е фалшив. Причината е, че както миналата година, така и тази, “плюсът” в хазната се дължи повече на несъстояли се разходи, отколкото от извънредни приходи благодарение на борбата с контрабандата, както обичайно се хвали премиерът.

В крайна сметка, през февруари ГЕРБ одобри инспекцията, но разшири времевия хоризонт, така че да обхване не само харчовете на новия кабинет на ГЕРБ, но и служебното правителство на президента Румен Радев. Така одитът бе възложен за периода 1 януари 2017 г. – 31 януари 2018 г. Всичките харчове са законни, а дали са целесъобразни си преценява правителството, става ясно от одита. В него няма почти никакви критики към процедурата, като на премиера Бойко Борисов се препоръчва единствено да изисква по-подробно мотивиране на разходите.

От изхарчените 2,7 млрд. лв. Сметната палата е проверила извадка от 1,5 млрд. лв., раздадени на министерствата, и 72 млн. лв. – на общините. Най-много допълнителни средства през 2017 г. са получили регионалното министерство – 1,2 млрд. лв., министерството на отбраната – 106 млн. лв. , транспортното министерство – 53 млн. лв., и МВР – 49 млн. лв. През януари 2018 г. най-много допълнителни пари са глътнали Държавният резерв – 108 млн. лв., отново регионалното министерство – 64 млн. лв., МОН – 25 млн. лв. и транспортното министерство – 12 млн. лв. През 2017 г. кабинетът е предоставил 462 млн. лв. допълнително на общините. Одиторите са попаднали на фрапантен случай, при който в бързането при харченето на псевдоизлишъка се оказва, че обнародваното в “Държавен вестник” постановление не съответства с приетото от правителството.

От стенографския запис на правителственото заседание на 22 ноември 2017 г. било видно, че имало само едно предложение за промяна относно отпускане на допълнителни средства на община “Средец”.

На следващия ден министърът на финансите е внесъл окончателен текст на постановлението, в който са добавени още 25 общини, включително община “Средец”, което увеличава сумата на допълнителните разходи с 23 млн. лв. Оказало се още, че изходящите номера на някои от исканията за пари на общините били с дати след внасянето на проектопостановлението, а четири от тях били дори от предходната бюджетна година.

Related Topics:българия скандал финанси

Up Next

Провокатор от CNN се държи нагло с Президента на САЩ

Don't Miss

Беззъбата бабичка БСП – Нинова безпомощна да защити депутатите си!

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.