ФОКУС

СИНЪТ НА ПРЕДАТЕЛ РАЗРУШАВА БСП

„Да бих премълчал, бих се опозорил“
Йосиф Хербст
Мълчах, мълчах, но вече не се търпи. След като председателката на БСП Корнелия Нинова гръмовно обяви 50 членове на Националния съвет за опозиционeн кръг, свързан чрез Гергов с ГЕРБ и платен от ГЕРБ, абсурдът в партията стана толкова голям, че не може да се мълчи.
50-те изпратиха до Изпълнителното бюро на БСП своя позиция по много сериозен въпрос – съдбата на Левия вестник, на „Дума“, чийто главен редактор бе сменен немотивирано и с неизвестна цел. Но вместо обсъждане с тези хора и разговор по темата, което би било най-нормалното действие в една лява партия, срещу подписалите бе предприета грозна атака, те бяха обвинени във всички смъртни грехове и нападките не спират. Нинова ги подреди в три категории: „претендиращи да са крайни левичари, кандидати за постове и тежки олигарси“. Чудя се към коя част да се причисля. За краен левичар не ставам, всички предложения за постове винаги съм отхвърляла, а при тежките олигарси няма как да се подредя със смешната си заплата в „Дума“, за която не щат да се главят дори завършващи студенти. Та си търся своя пай от 43-те милиона, които от ГЕРБ дали на Гергов и с които ме били купили да свалям Нинова? Явно, в мисленето на някои хора човек може да работи само за пост и за пари. Не за кауза и не за достойно име.
Решението за „Дума“, както се оказа, е взето още преди месеци в тесен кръг, в момент, когато след три управленски мандата на лидерската партия ГЕРБ в България цари разруха във всички сектори, разпада се самата държавност. Повсеместно се ширят бедност, корупция, престъпност и несигурност, бездуховност и неграмотност, емиграцията достига застрашителни за съществуването на нацията ни размери. Хората са отвратени от политиците, доведени са до отчаяние и апатия, животът им е сведен както никога до личното физическо оцеляване. В този момент, когато властта се разпада и обществото очаква не просто поредна, а същностна промяна, БСП, която е единствената идейна партия в България, има задачата и шанса да защити лявата перспектива за България, да й повярват хората, че тя им предлага спасение. Как използва тя този шанс?
Мълчанието – висша форма на отговорността?!
Подписалите позицията били безотговорни, казват критиците им, те „рушали“ авторитета на партията. Напротив – позицията се стреми да поправи едно действие (смяната на редактора) и една практика (зачеркване на демократичното начало на ръководство с обезсмислянето на Националния съвет), защото именно те рушат така необходимия на БСП авторитет като достоверна алтернатива.
Оказва се, че всяко мнение, което е различно от това на Нинова, се обявява за „атака срещу нея с цел да бъде свалена“(!).
Тази нелепост очевидно води до непремерени и пагубни за БСП действия. През юни Добрев развихри цяла кампания в медиите срещу „Дума“ заради една снимка към публикация за незаконната частна дейност на една директорка на институт в БАН. Снимката никой не беше и забелязал, но Добрев лично осведоми света, че на нея са той и курсанти от БСП, които се обучават на политика в частното НПО на въпросната дама от БАН, съвместно с техни връстници от ГЕРБ. „Дума“ бе обвинена, че „работи срещу БСП“, но завъртеният от Добрев скандал повдигна в обществото острия въпрос какво търсят курсанти от БСП в тази незаконна структура и на какво точно се обучават съвместно с хора ГЕРБ. Отговор така и не последва, но отмъщението към вестника не закъсня – главният редактор бе подменен за минути на 28 август с човек, докаран от ресторантите в градче до Лондон, където е работил 6-7 години. Уважавам избора на Йордан Мичев да си изкарва прехраната в Англия, всеки труд е за уважение. Но той е минал някога като млад репортер тук-там през няколко медии, включително през „Дума“, ала никога с нищо не доказал, че може да ръководи нещо, камо ли емблематичен вестник като „Дума“. Докарал го е Добрев, казват на „Позитано“.
Когато цял един професионален живот си работил достойно, градил си нещо и накрая някой арогантно и с един удар го разрушава, а те изкарва и виновен, че не си носиш сам чука, не може да мълчиш.
Позорище е това, което се разиграва.
50 социалисти от Националния съвет видяха проблем в отношението към Левия вестник и най-коректно отнесоха въпроса до Изпълнителното бюро. Но вътрешнопартийният документ „изтече“ и бе осмукан в медиите. Проблемът, изложен в позицията, бе изцяло подменен с измислен скандал, поднесен на обществото лично от Нинова, която не намери нищо по-добро от това да обяви Гергов (подкрепил като редови член на НС позицията, инициирана от Георги Пирински) за водач на „акцията срещу Нинова“ и чрез него да „омаже“ всичките членове на НС, поставили подписите си.
Двамата с Добрев всъщност пак забъркаха БСП в нов шумен скандал. Защо?
Понеже подкрепям позицията на 50-те, съм длъжна да реагирам на опитите да ме изкарат „тъмна личност“, работеща с ГЕРБ, че и платена от ГЕРБ. Това ми идва в повече. Както, предполагам, и на социалистите, подписали позицията и зорлем направени „опозиционери“.
Написаното в позицията и основният проблем за „Дума“ бяха напълно заличени от полезрението на медиите, увлечени по скандала, което само показва, че в България вече няма журналистическа гилдия. Всички затъркаляха с усърдие това КОЙ е подписал, как са употребени „милионите на Гергов“, как ще свалят Нинова и пр. Ни гък за това КАКВО всъщност казват 50-те членове на НС. Повтаря се едно към едно историята от месец юни.
Мачкай, Данчо!
Новият ни главен редактор и кръгът фейсбукари около него първо се постараха да охулят досегашната „Дума“ така, както никой не я е хулил. Дори обявиха за „безлична многотиражка“ четвъртия по тираж вестник с най-ниския брак в бранша, единственият, който в последната година и половина постоянно качваше тиража си. Публикуваше ударни материали и разследвания за далавери, които другаде не може да се появят. Видяхме обаче отношението към журналистите на „Дума“ от страна на Мичев и феновете му: „Мачкай, Данчо! Мачкай хранените!“ И това – за журналистите във вестника, които са с най-ниските заплати в бранша, а при пенсиониране са обречени на мизерия! „Мачкай, Данчо, набивай им канчетата. Fuck Them All!“ Това писаха аверите му. Срам ме е пред паметта на Стефан Продев, че партията БСП позволява безропотно дотам да докарат неговата „Дума“!
А в последните дни от присъдружни на ръководството на БСП медии научих, че проблемите за „Дума“ и за смисъла на Левия вестник били „междуличностни ежби“, „вътрешнопартийна мелодрама“, „дребнавост“, „дребнотемие“ и прочее. Че недоволните са „охолни и ояли се социалисти, принцове на опортюнизма, съзаклятници, роби на съглашателството (!)“. „Дума“ е преживяла всякакви перипетии, но подобен абсурд досега не й се е случвал.
Отново за вестника
Единственият мощен глас на левицата и на партията до този момент, както много пъти досега, бе в. „Дума“. „Дума“ никога не е била просто вестникарска стока. Стефан Продев създаде „Дума“ като идея, като вестник с мисия. Мисията на лявата перспектива. През 90-те години вестникът успя да пребори дори посинялата телевизия и изведе БСП към изборната победа. Въпреки всички перипетии през годините, той успя да запази продевския морал и дух и си остана честен и борбен вестник. В течение на почти три десетилетия „Дума“ е кауза, свободна трибуна и острие на левицата и на партията.
А сега, когато България е доведена до ръба и това острие е най-необходимо, вместо нова степен на мобилизация на всички все още мислещи хора в страната, е направено точно обратното – острието е изтръгнато. При това с ръждива сабя – не с политическо, а с командно-административно решение. Защото ръководството на БСП превръща „Дума“ в орган на ЦК на БКП, какъвто тя никога не е била от самото си създаване досега.
Скършиха „Дума“ без мотив и без обяснение. Защото всеки, който я чете, знае, че е цинизъм да твърдиш, че тя не била опозиционнна, не била качествена, не била професионално списвана, „не служи на БСП, изобщо“ (дословен цитат от Корнелия Нинова). Сред централните всекидневници има един опозиционен вестник и той се нарича „Дума“. Разбира се, винаги има път към още по-високо качество, но „Дума“ имаше влияние сред твърде широка публика, за което на „Позитано“ 20, както се оказа, дори не подозират. Нещо повече, новоназначеният главен редактор обяснява публично и шумно как щял да промени коренно „Дума“ и да го направи „модерен европейски ляв вестник“. Не ми е известно той да е имал професионални отношения с модерни европейски леви вестници, но ще припомня, че именно „Дума“ в тези години роди модерния печат в България. А „новият“ облик на вестника сега няма нищо общо с „Гардиън“ или „Либерасион“, за които все приказва новият шеф на „Дума“.
Чиста спекулация е, че несъгласието с поставянето на Мичев за главен редактор се дължи на една снимка на Доган на първа страница. Бога ми, никой ли не вижда в какво се превръща „Дума“ трета седмица?! Почти всеки ден – едра снимка на Нинова на първа страница и още 2-3 по вътрешните страници (ефектът е обратен, разбира се); по 3-4 откровено пропагандни информационни страници за изявите на Нинова и за „Визията“ за сметка на пренебрегването на важни политически вътрешни и световни новини; постоянни репортажи от селца и градове, с каквито в професията се проверява моженето на начинаещи журналисти; многобройни развлекателни страници в тежък политически ден като петък, отнели място от сериозните анализи и коментари. Разбит кадрово редакторски отдел за анализи, за политически и тематични разработки.
Впрочем, от 138 страници на вестника седмично само 6-7 са отредени за материали от външни автори, за анализи, публикации по темата „Памет и актуални за деня „горещи“ разработки.
„Дума“, която печелеше авторитет със сериозните си анализи, остава в миналото. Вече бяха пуснати и цели 4 препечатки на стари текстове от други вестници, публикувани преди 7 до 11 години! Такъв професионален срам е безпрецедентен и не може да бъде преглътнат! А новият главен редактор публично обяви: „Дума“ не е на Продев…“. Да, вече не е. Ето за това става дума, а не за истериите, че някой искал да сваля Нинова и „да си пълни търбуха“.
Целият ми живот е преминал в левия печат. Работя в „Дума“, откакто Стефан Продев го създаде и досега, за това време вестникът ни мина през много премеждия, смениха се доста главни редактори, но все утвърдени в занаята имена. Големият въпрос е за отношението към Левия вестник. Той може да е всякакъв в очите на „Позитано“, но в обществото има непоклатим авторитет на честен и достоен вестник. С каква цел той трябваше да бъде разклатен в този момент? Мисля си, че дори Мичев не е петимен за чак такава сервилност, да не се наложи един ден и него да защитаваме от „Позитано“ 20…
Личи, че подмяната в „Дума“ е предприета, за да се превърне вестникът в послушно оръдие на ръководството, в негов личен пропагандатор и агитатор.Нинова на няколко пъти зави, че с поставянето на главен редактор „формира личния си екип“. Ала „Дума“ не е част от екипа на Нинова. Според Устава на БСП, „Дума“ е национален всекидневник, издание на БСП, не на нейния председател. „Дума“ е гласът на цялото ветрило от идеи, предложения, мнения, с които е богата БСП, пък и цялата левица. „Дума“ е Левият вестник.
Вярно, още при Станишев бе използван трикът главният редактор на „Дума“ да се избира не от Националния съвет, както е според Устава на БСП, а да се назначава от Изпълнителното бюро със статут на изпълняващ длъжността. Излиза, че ИБ може да го сменя по усмотрение на лидера по всяко време. Обаче Уставът не дава никакво основание да не го определя Националният съвет, дори ако е със статут на и.д. Ето за това става дума в позицията на 50-те. Да не говорим за нечуваната иновация, въведена сега – „и.д. главен редактор с изпитателен срок от 6 месеца!“ БСП не е ООД – слагам си една пешка и ако ми служи добре, остава, ако не – заменям я с друга. А кои са изпитващите – хора без професионална вестникарска компетентност, възприемащи вестника като място за лична възхвала. Яка подигравка и с него, и с професията, и с идеите, и с партията! Същата партия, която в нелегалност е издавала вестника си в 40 000 тираж и е печелела привърженици!
А крайната цел?
Опасявам се, че случаят с „Дума“ е етап към постигането на друга цел.Неведнъж едни нови лица по върховете на БСП публично обясняват, че нямат нищо общо с миналото на тази партия, че работилите за нея досега са „ретрогради, участници в проваления преход, демодирани, остарели“. Само че тази партия не се е родила през 2016-та! Във всяко начинание няма стари и млади, има можещи и неможещи, има честни и лицемерни, идеалисти и кариеристи. Като редови член на БСП от 37 години, искам да знам какви са идейните й устои днес. Е ли тя антифашистка партия, защитава ли своето борческо минало и почита ли десетките хиляди жертви, които е дала. Или ръководството й, както се оказва, се срамува от 9-ти септември? Кого цени БСП – хората, които винаги са били верни на социалистическите идеи и са работили достойно в името на лявото, или тези, които са се приютили в нея, преминали за изгода през разни политически цветове. Зациклила ли е тя на комплекса за извращенията в 50-те години и защитава ли безспорните постижения след това по времето на социализма. Или й е все едно дали ГЕРБ и другите десни я охулват наред и обработват мозъците на вече цели поколения с помощта на държавата чрез нови „скопени“ учебни програми. Кой да се бори за запазване на паметта на този народ и срещу подмяната на историята му? Как всъщност се отнася БСП към Русия и към злостната агресия, която властващи кръгове на Запад развихрят срещу нея? Как се отнася към небивалата днешна агресия на НАТО? Какво мислят по всичко това редовите членове на БСП се знае, а ръководството?
Случайно ли навръх обявената от Нинова „вътрешна битка“ при нея пристигна американският посланик, а около нея кръжи журналист, който преди време с хъс написа „20 причини да обичаш Америка“?
БСП винаги е увличала хората като идейна партия, такава ли е днес? Или ще остане без корен като днешните политически еднодневки, борещи се за власт и апаратно надмощие. Отговорите са важни и за БСП, и за България.
Завършвам с една случка от дните, когато ГЕРБ охулиха Валери Жаблянов заради перфектното му определение за Народния съд като неизбежно и необходимо военновременно законодателство. То е такова. Кирил Добрев обаче беше решил да иска ИБ на БСП да… накаже Жаблянов!
„Ако направите това, половината от БСП ще напуснат“, казах му с изумление. Отговорът на Добрев бе: „Крайно време беше!“ Свидетел има на тези думи.Това ли жадува един от най-близките съратници на Нинова? Нима за това трябва да работи и „Дума“?
Подмяната на идентичността изобщо, на БСП в частност, се нарича амнезия. А с изгубилия паметта си – човек, партия или народ, можеш да правиш всичко, което си поискаш. Кому служи този акт? Кои са диригентите му?
Досега хората вярваха на „Дума. Някой иска тя да бъде подменена с беззъби репортажи и готварски рецепти. Мен лично много хора ме познават и знаят добре, че никога не съм била и няма да бъда ничий обслужващ персонал. Тук проблем няма. Партията има проблем. А оттам – и държавата.
Когато в пустинята има оазиси, хората може да се спасят, но когато и оазисите са унищожени, гибелта е неминуема.
***
П.П. Този текст бе вече написан, когато Изпълнителното бюро на БСП огласи завчера свое обяснение по случая. Това, че в него е посочена фамилията отпреди 15 години на досегашната главна редакторка Таня Джаджева, само издава кой е автор на текста. Целта е читателите да бъдат подведени и объркани за това, което се случва. Затова се налагат някои уточнения.
1. Обилното приказване за представянето на „Визията“ в НС, внесена там след като Нинова вече я бе обявила публично, отново отмества вниманието от основния проблем, поставен от 50-те – за случилото се с в. „Дума“.
2. Твърдението, че „Таня Генева никога не е била главен редактор на „Дума“, ами е назначена от Миков за зам.-главен и до ден днешен заема този пост“ е абсурдно. Таня Джаджева беше главен редактор на вестника (и.д.) и като такава бе сменена с Мичев. А дали „до ден днешен“ е зам.-главен редактор може да се види в редакционното каре на „Дума“, където името й изобщо липсва. И да прощават, но тя бе назначена за зам.-главен не от Миков, а още през 2009 г. от тогавашния издател Малинов.
3. Още по-абсурдно е обяснението, че Мичев също е назначен като зам-главен, обаче временно изпълнява длъжността на главен редактор с 6 месеца изпитателен срок. А понеже „не е главен редактор“, действието на ИБ не нарушавало Устава на БСП, който изисква да го определя НС. След 6 месеца щяло да има избор на главен редактор в НС. „Хлъц!, както гласи една стара рубрика на „Дума“. Неизчерпаеми са игрите на апарата!
4. Това, че сегашното ръководство на БСП изплатило 399,2 хил. лв. задължения на вестника и неплатени заплати на журналистите, е признание за едно – че откакто БСП пое издаването, тя не изпълняваше задълженията си към него и работещите в него. Но в България трудът се заплаща и е нонсенс да се иска от журналистите непрекъснато да целуват ръка, че сега работодателят им плаща, което е негово задължение.
Написаното в края на обяснението пък – че мястото на този спор е в заседанието на НС, е цинично, понеже именно в заседанието на НС не бе допусната точка за обсъждане на въпроса за „Дума“. Това породи и позицията на 50-те, която „изтече“ в медиите категорично не от тях и не от подкрепилите ги известни журналисти и творци.
Велиана Христова

Related Topics:българия фокус

Up Next

ГЕРБ подлъгаха ВМРО да свършат мръсната работа с медиите

Don't Miss

Истината за посещението на Екатерина Захариева в САЩ, ролята на зетя на Тръмп

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.