Осигуровките преди 2000 г. – пари на вятъра
Новите правила за изчисляване на пенсията ще се окажат благоприятни за 63% от бъдещите пенсионери. За повече от половината българи, които ще се пенсионират от тази година нататък, променената формула ще доведе или до повишаването на сумите, или ще ги запази такива, каквито биха били, ако се изчисляват по стария начин. Дотук обаче с добрите новини. Останалите 37% от осигурените ще бъдат ощетени от промените – за тях внесените преди 2000 г. осигуровки ще се окажат пари на вятъра.
2019 г. е нещо като перфектна буря за хората, на които им предстои пенсиониране. Когато разбута пенсионната реформа на Иван Костов през 2015 г., Ивайло Калфин – тогава социален министър, предизвика доста спорове с решението да извади трите най-добри години осигурителен стаж преди 1997 г. от пенсионната формула. Тази промяна беше оставена за 2019 г., но когато се правеше бюджетът на НОИ за тази година, управляващите явно решиха, че покрай трите години преди 1997 г. моментът е подходящ да отрежат и следващите три – между 1997 и 2000. Така от тази година нататък кой какво е плащал като осигуровки преди 2000 г. вече няма никакво значение. За пенсионерите от 2019 г. нататък имаше поне една утеха – за тях трябваше да отпадне таванът на пенсиите. Но не би – без никакви сериозни аргументи финансовият министър Владислав Горанов зачеркна този текст в Кодекса за социално осигуряване.
Според мотивите към закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., с който се направиха промените, с отпадането на осигурителния доход отпреди 2000 г. “се решават голяма част от дисбалансите в доходите, натрупани в исторически план, като се имат предвид периодът на драстични инфлационни процеси през 1997 г. и следващите, значителният дял на сивата икономика през втората половина на 90-те години и деноминацията на лева в средата на 1999 г.”. За хиляди българи обаче дисбалансите тепърва ще се появяват.
——-
Георги Димитров е един от тези около 80 000 българи, на които им предстои да се пенсионират през настоящата година. В края на 2018 г. той се обръща към експертите на НОИ с молба за предпенсионна консултация. За 39 години трудов стаж Димитров има различен осигурителен принос към системата, но изчислява, че сумарно е внесъл в бюджета на НОИ пенсионни осигуровки в размер на над 350 хил. лв.
Като собственик на фармацевтична компания в периода 1991-1998 г. е получавал много високи заплати, а отчисленията му за пенсионния фонд на НОИ са били върху цялата сума (по това време няма максимален осигурителен доход, той е въведен с пенсионната реформа през 2000 г.). След 1999 г. обаче по икономически причини всички служители на фирмата се осигуряват върху минималната за страната работна заплата. Въпреки това, изчислен по старата формула, на базата на

огромните вноски за периода до 2000 г.,

индивидуалният коефициент на Димитров възлиза на 3.75%.
„Като го видя, експертът на НОИ, към когото се обърнах за пенсионна консултация, стана на крака и каза: Г-н Димитров, вие сте един достоен българин! Рядко виждам такъв висок коефициент, въпреки че през този кабинет минават около 20 души на ден. Тъй като се очакват промени в пенсионната система, сега не мога да кажа колко ще е пенсията ви“, разказва Георги Димитров.
Фанфарите заглъхват в първите дни на февруари, когато вече е налице инструкцията за изчисление на бъдещите пенсии по новата формула. Георги Димитров отново се обръща към експертите на НОИ за предпенсионна консултация. Този път обаче се хваща за главата. Преизчислена по новите правила месечната му пенсия се е смъкнала до 268.44 лв., вместо да е поне в размер на тавана от 910 лв. (1200 лв. от 1 юли).
„Новият закон реже всичките ми осигуровки до 2000 г. Общо до този момент от началото на трудовия ми стаж съм внесъл във фонда над 350 хил. лева, но в сметката ми сега стоят само 70 хил. лева, натрупани от осигурителни вноски след 2000 г. Другите 270 хил. лева са се изпарили. В електронния сайт на НОИ за предварителното изчисляване на пенсиите още стои сумата от 350 хил. лева, както и коефициентът ми от 3.75, но под тях вече има нов коефициент – 0.64. Въз основа на него прогнозната ми пенсия става 268.44 лв.“, разказва Димитров.
Твърде огорчен от този резултат, Димитров се е зарекъл да търси правата си до последната инстанция, ако се наложи да стигне и до съда в Страсбург.

Държавата ме наказва

за това, че съм спазвал законите й и съм внасял съвестно пенсионните си осигуровки. НОИ, респективно Министерството на финансите, краде от пенсионните ми осигуровки 270 000 лв.”, допълва той.
Пенсионната формула е сложно нещо, а тежестта на годините преди 2000 г. намалява с годините. Вероятно нещо във въведените в електронния калкулатор данни не е както трябва, за да се проявява такава голяма разлика от само шест години. Бъдещият пенсионер Димитров обаче добре помни колко пари е внесъл в осигурителната система. И въпросът е именно за тях. Ясно е, че ощетени са хора, които по една или друга причина преди 2000 г. са се осигурявали върху високи доходи, а след това върху ниски. Сред тях сигурно има спекуланти, но има и много съвсем коректни граждани, които са изпълнили своята част от обществения договор. А сега държавата отказва да изпълни нейната.
“Разлика в размерите на индивидуалния коефициент, изчислен по старата и по новата формула, съществува. В зависимост от осигурителната история на лицето тя може да води както до намаляване на индивидуалния коефициент, така и до увеличаване. Предимството на новия метод на изчисляване е, че той отчита по-точно относителния принос на лицето в осигурителната система, като изглажда отклоненията на личния от средния осигурителен доход. Това означава, че в сравнение с метода, прилаган до края на 2018 г., новият метод не е толкова чувствителен към доходите в края на кариерата, а отразява равномерно приноса през целия осигурителен стаж, участващ при изчисляването на индивидуалния коефициент. При новия метод две лица с еднакъв относителен принос към системата (еднакви месечни съотношения на личния осигурителен доход към средния за страната, независимо в каква последователност те са разположени в периода, който се взема предвид при изчислението), имат равни стойности на индивидуалния коефициент”, обясняват от НОИ в отговор на въпроси на “Сега”.
“Предложението за новата формула беше прието с мотив, че така ще се смекчат дисбалансите между старите и новите пенсии. Може би

трябваше да се остави право на избор

за всеки по кой механизъм иска да се пенсионира – дали по новата формула или по старите правила”, коментира депутатът от БСП Милко Недялков, който преди няколко години разкри друг случай на хиляди ощетени пенсионери покрай променената формула за индексацията на парите им.
Недялков подчертава до болка повтаряното от експерти на всички нива – че промените създават нестабилност в пенсионната система. “Коефициентът на тежестта на прослуженото работно време се ограничи на 1.2%, а се очакваше да може да нараства до 1.5%. Ограничи се и размерът на индивидуалния коефициент, с което още по една линия размерът на пенсиите се спира до актуалния за момента таван. Новите пенсии от тази година уж нямаше да имат таван, но той остана. Това също е ограничение на стимула за труд и легални високи доходи. Това объркване на принципите на пенсиониране прави непрогнозируема системата. Хората сега се питат има ли смисъл да се осигуряват”, казва Недялков. Според него ще има още оплаквания, след като хората видят пенсиите си и ги съпоставят с очакванията си.
Иван Нейков, социален министър при първата пенсионна реформа, си спомня, че още при тогавашните дебати е имало предложение правото на избор за трите най-добри години да не се отменя, докато се пенсионира и последният човек, който има най-малкото три години трудов стаж преди 2000 г.” Според друг участник от тези дебати – президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов, гратисният период и без това е продължил твърде дълго. “В рамките на общия осигурителен стаж делът на тези години непрекъснато намалява. Когато са част от началото на трудовия път, не би трябвало да са решаващи по отношение на индивидуалния коефициент. Премахването им стана точно заради това, че нямат никаква позитивна тежест, но тичането около тях е голямо. В същото време обективното им установяване е изключително трудно и създава възможност за измами. Хора, които се занимават с тази материя, ще ви кажат, че

от тези три години е създаден бизнес

Обективното установяване на осигурителния стаж преди създаването на персоналния регистър e трудно. Данните подлежат на съмнения. Затова и първият истински и чист пенсионер ще е този, който е започнал работа на 1 януари 2000 г.”, казва Манолов.
“До момента нямаме постъпили сигнали от ощетени граждани, вероятно хората се обръщат към НОИ и социалното министерство”, отчита д-р Хасан Адемов, председателят на парламентарната социална комисия. Той е съгласен, че в част от случаите новата формула ще доведе до спад на индивидуалния коефициент, но може ли да се стигне до драстична разлика надолу, е въпрос на проверки.
“Според мен много по-логично е формулата за изчисляване на пенсиите да включва всички години трудов стаж, не само трите най-благоприятни. Контрааргументът обаче е в това, че до 1997 г. не е имало регистър на осигурените и всеки носеше отнякъде някакви УП-та, които в един момент се оказваха недействителни. Няма как да се контролира истинността им. Този проблем обаче е най-малкият. За това, че не падна таванът на 1 януари 2019 г., както беше обещало правителството, пострадаха много хора. През 2016 г.

16 хил. души отложиха пенсионирането си

с три години, за да вземат реалните си пенсии, като се пенсионират през 2019 г. Така на практика всеки от тях загуби за това време по 32 хил. лева, които щеше да взема от месечната си пенсия в размер на 910 лв.”, подчертава д-р Адемов. Немалко хора ще загубят и от второто ограничение в пенсионната формулата върху тежестта на година осигурителен стаж (която трябваше да нараства до 1.5%, а беше застопорена на 1.2%). Според някои изчисления резултатът от това след години ще бъде 20% по-ниски пенсии.
И това са само щетите от последните завои в пенсионната система. Гаранцията, че ще има нови, е сигурна.