БЪЛГАРИЯ

Между два потока, та “уйде коня у реката”

“Толкова ми е трудно да прекарам държавата през иглени уши.” Така министър-председателят Бойко Борисов коментира преди десетина дни от Мюнхен мъчнотиите на външната политика на България, сред които е и въпросът за продължението на газопровода “Турски поток” през нашата страна. В случая на Борисов трябва да му вярваме, защото Христос, към който той често се обръща, е казал: “По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.” (Мат 19:24)
Вярно, България не е камила, макар българите да са в положението на прецаканите камилчета и въпреки че г-н Борисов не е беден човек, нас не ни интересува дали той ще влиза в рая, или не. Това си е между него и Господ. Интересува ни, след като погази националния интерес със спирането на трите енергийни проекта с руско участие – “Бургас-Александруполис”, “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, той да запази поне газопреносния транзитен статут на България на Балканите. Засега нещата обаче не изглеждат добре и премиерът като използва популярния израз, се издаде, че ситуацията е “на кантар”, защото нито камила може да мине през иглени уши, нито богатият да влезе в рая.
Дни преди посещението на руския му колега Дмитрий Медведев, което може би ще бъде решаващо за съдбата на транзита на руския газ през България, правителството на ГЕРБ и лично Борисов се опитват да угодят на всички. Практиката показва, че тази стратегия най-често е губеща, а в българския случай е винаги губеща поради пълната липса на суверенитет.
Българското правителство иска да запази транзита на руски газ за съседните страни, който вероятно ще спре след влизането в действие на “Турски поток” и заради това, поне на думи, работи за продължаването му през наша територия към Сърбия, и после към Унгария. САЩ, проамериканското лоби в ЕС и част от българската политическа класа и общество са против “Турски поток” да мине през наша територия, не защото са загрижени за България, а защото ненавиждат Русия, чийто газ ще го запълва, в което е и същността на проблема. Пътьом САЩ се опитват да си решат и някои свои търговски въпроси. За да се реши противоречието, Борисов и Ко измислиха хъба “Балкан”, в който трябваше да се събират (не буквално, разбира се) руския газ, синьо гориво, добито в България, и природен газ от други страни – има се основно предвид – газът който може да получим от строящия се в Гърция Трансадриатически газопровод (ТАП). Той пък трябва да се захранва от Азербайджан, а в по-далечна перспектива и от други държави в средиземноморието. Така, когато тези газови потоци се смесят, руската газ вече няма да бъде съвсем руска и това се представя като решение на проблема. По време на посещението си в Египет Борисов директно заяви: “Ако няма хъб, думата “транзит” е образно забранена. Ако няма хъб, ще ни заобиколят, както го правеха досега.” А през декември 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза: “Без руския газ няма как да бъде реализирана концепцията за газоразпределителен център на територията на България.”
Какво сега излиза? Не можем да транзитираме руски газ към Европа, защото това ни е “забранено”. Очевидно от “началниците” на Борисов. Без руски газ обаче няма хъб “Балкан”, а без хъб “Балкан” транзитът е забранен.
Големият проблем е, че допълнителните източници на газ за “Балкан” са под въпрос и в бъдеще време, а хъбът трябва да бъде реализиран в следващите две години, за да може да заработи новото трасе за руски газ към Сърбия и Унгария. Българският добив е мизерен, Румъния си е самодостатъчна, Гърция сама иска да бъде хъб и е пряк български конкурент за “Турски поток”. Не само, че има възможност ТАП да бъде запълнен с руски, а не азерски газ, поради недостиг на последния, но гърците вече са изградили и осемдесет процента от трасето, имат и опцията да го продължат към Италия, имат и нужните разрешителни от ЕС, могат да включат към него и американски доставки на втечнен газ. Нещо повече, за разлика от България, където кабинетът на ГЕРБ унищожи достиженията на Тройната коалиция в енергетиката, лидерът на гръцката дясна опозиция Кириакос Мицотакис бе в Москва, за да декларира приемственост в тази област.
Както казват турците за такива случаи: “Да им имам акъла на българите, дето им идва после.”
Опитът да бъде вкаран в играта туркменският газ, който да бъде докаран през Каспийско море до ТАП, и който е в достатъчно големи обеми, за да бъде конкуренция на руския, е под голям въпрос. Туркменистан иска купувачите сами да си изградят газопроводите през морето (за което е нужно съгласието на Русия и другите страни от регион), което означава многомилиардни разходи. Туркменистан иска да продава големи обеми, а не толкова, колкото са им нужни на европейците, за да заменят руския газ поне по южното направление. Но най-важното е, че според експерти от бранша, Ашхабад, като преговаря с ЕС, просто се опитва да си вдигне цената пред Москва и Пекин.
Тези въпроси са важни, защото, за да реализира хъб “Балкан”, правителството на ГЕРБ трябва да намери неруски газ сега, а не след пет или десет години, когато заработят потенциалните находища край Израел и Кипър, и когато дойде газа от Средна Азия или от Тимбукту, ако щете. Сега обаче газ има само от едно място и то се нарича Русия. Това е реалността. Или сега участваме в “Турски поток”, като отчитаме тази реалност, или оставаме извън играта – без транзит, зависими от Турция за доставките на руски газ към нас. Т.е. българското правителство вместо да се опитва да угоди на всички, трябва да намери съюзници в Европа и да реализира проекта, по начин изгоден на България и нейните съседи, с които живеем отпреди ЕС, а не изхождайки от конюнктурни съображения, които обикновено са в наша вреда.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.