БЛОГ

Предимството да си глупак

Глупавите често са обект на присмех, но ако се замислим, точно те са сред печелившите. Те не просто са защитени от провали, от всевъзможни неприятности, а успешно се реализират на сцената на своя живот.
Те не са самотни
В света има истинска епидемия от самота, но точно глупавите си намират партньори без никакви проблеми. Някои ги предпочитат за да си ги командват.

Други ги търсят от състрадателност – защото са добри души. Трети пък ги прибират от любопитство, за да видят, какво ще се получи от връзката им. Що се отнася до глупавите, на тях им е все тая, с кого ще си съжителстват.
Те пестят жизнената си енергия
Умните се вълнуват за замърсяването на природата, докато глупавите просто хвърлят отпадъците през прозорците. Умните ги терзаят децата, които пушат или посръбват от шишето с ракия – глупавите просто не ги забелязват.

Умните побесняват, когато в 2 часа след полунощ съседите от 6 етаж пускат чалгата за поредния си купон, докато глупавите блажено си похъркват. Умните се притесняват накъде ще тръгне страната, след като отново са избрани същите тарикати – глупавите дори не знаят, за кого са гласували. Затова точно те пестят енергията си.

Сигурни са в един все по-несигурен свят
Откъдето и да го гледаме рисковете за живота ни не намаляват, а само нарастват. Фалират банки, провалят се правителства, в криза е здравеопазването, образованието… Престъпността и тероризма стремително нарастват, а и мизерията не остава по-назад от тях.

Но кой всъщност е най-застрашен от това, което се случва? Умният! На него като нищо ще му заключат и ръцете в белезници. Точно това се случи с професора по икономика в университета в Пенсилвания италианеца Гуидо Мензио. Човекът се занимавал с любимата си дейност – решаване на диференциални уравнения преди полета от Филаделфия до Сиракюз.

Но седящата до него бдителна американка, чиито познания в тази материя са колкото и моите, помислила знаците за арабско писмо. И ужасена незабавно алармирала екипажа на самолета: та сред нас има терорист! Дошлите полицаи свалили професора и го отвели, където трябва, за да го проверят що за птица е. А глуповатата американка освен адмирациите на пътниците, била поощрена от авиокомпанията за проявената бдителност.

Тях не ги заплашва безработица
По-големи шансове да бъдат назначени на хубава работа имат глупавите, а не умните. Проучвания установяват: неуверените в себе си мениджъри търсят точно глупави хора. Така те са сигурни, че няма да имат конкуренти сред своите подчинени. И тъй като в света расте броя на бездарните началници на всевъзможни постове, глупавите хора за разлика от умниците няма как да останат без работа.

Най-малкото, защото на техния фон всеки посредствен началник ще се чувства поне като Алберт Айнщайн.
За тях са запазени постове във властта
Глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави. Затова те са склонни да надценяват способностите си, докато умните ги подценяват.

Глупавите не са объркани или дезориентирани, точно обратното – те са самоуверени, защото си мислят, че знаят. Не случайно те идеално подхождат за работа във всевъзможни властови структури – публична тайна е, че точно там те доминират. Ще ви бъде много трудно, ако не и невъзможно, да попаднете сред властимащи, ако сте истински интелектуалец. Но колкото сте по-глупават, толкова повече са шансовете ви да станете депутат, министър или поне кмет.

Те преуспяват в бизнеса
Да си умен е вредно, особено, ако си в бизнеса. Там преуспяваш, ако умееш да общуваш и своевременно да вземаш правилните решения. Но прекалено умните се изразяват твърде сложно, а това затруднява комуникацията им с останалите. На умния му е скучно да си говори с глупавия, а пък за него е неразбираемо това, което му казва умника.

В бизнеса често се налага буквално за минути да вземаш решения и за глупавия това е много лесно. Трудно е за умния: той трябва да определи проблема, да анализира промените в ситуацията, да оцени перспективите, да се консултира с различни източници… И в резултат на всички тези мисловни операции очерталата се възможност обикновено е пропусната.

Умникът със сигурност ще се панира в кризисна ситуация, докато глупавия ще продължи да се занимава с делата си, без да я забелязва. Той е ефективен, защото докато умника съзерцава и размишлява, той просто действа.
Един мъдър човек – херцог Франсоа дьо Ларошфуко, е забелязал тази истина още преди повече от четири века:
– Има случаи в живота, когато за да се измъкнеш от тях, ще ти помогне само глупостта!

Затова има много богати глупави хора и твърде много бедни интелектуалци.
Те живеят по-дълго
Цар Соломон управлява обединеното Еврейско царство в средата на 10 век пр.н.е. В Библията е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество. Но на него принадлежат думите “знанията умножават скръбта”.

В наше време учени глави установиха, че хората с висше образование много по-често страдат от стрес в сравнение с необразованите хора. Глупавите водят тих, невъзмутим живот. Те са здрави и щастливи, за разлика от интелигентните, които витаят в собствените си страхове.

Глупакът се наслаждава на момента, той няма време да мисли за бъдещето, защото изцяло е потопен в радостите на настоящето. При това бъдещето е непредсказуемо и много далечно. Умните са депресирани, тревожни, неспокойни, защото си мислят и за това, което ни очаква утре. Те търсят невидимото, защото то има особена стойност за тях. И не случайно точно те най-вече се самоубиват. Докато глупавите са в хармония със себе си и живеят дълго.

А коя е причината всъщност за това?
Ами те просто не знаят, че живота е кратък.

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!