БЪЛГАРИЯ
Злочести туристи: Това е градът с най-хапещите комари в България!
Има хора, които изпипват до детайли отпуската си. Те винаги знаят къде ще отидат, правят предварително планове, резервации и едва тогава тръгват на път. Но какво бихте правили, ако внезапно се окажете с три, четири почивни дни и не искате да ги прекарате в града, в който живеете?
Тогава на помощ идва приключенският дух и изведнъж се отдава възможност да посетите град, за който преди сте си говорили, който дори не е и толкова голяма туристическа дестинация, но пък крие невероятно очарование.
В нашия случай това беше Свищов. Бяхме правили планове да отидем там отдавна и все нещо се случваше, а този път сякаш беше настъпил идеалният момент. В един от сайтовете за резервация на хотели намерихме и нашето място, за цена от 86 лева за стая за три дни изглеждаше наистина добър, бюджетен вариант. При това хотелът предлагаше сауна, джакузи, разходки с катер из Дунава и дори басейн на покрива. Мечта!
И така в един ден в 16. 30 се озовахме в автобуса, предвкусвайки прекрасни преживявания. Първият удар дойде с потеглянето. Десет минути с пътниците изпитвахме плаха надежда, че ще се включи климатикът, като нас останалите протягаха пъка над седалките, за да усетят поне плахо подухване, а на температура от 36 градуса и без никаква вентилация, пътуването се очертаваше кошмарно. България е една прекрасна страна и по маршрута София – Свищов може да видите и да се насладите на невероятни гледки. Стига да имате поне някаква вентилация.
Час и половина след потеглянето на автобуса ситуацията стана още по-безнадеждна, когато панел от пода просто се откачи и започна заплашително да трака. Наложи се пътник да го подпре с крак, а друг да го затисне със сака си. Съвет – дори и да сте почитатели на безразсъдното, приключенско пътуване, се уверете, че поне транспортът ви е в ред. Имате право да изискате информация още при закупуването на билета дали автобусът има климатик и ако се окаже, че това не е така, може да поискате обезщетение.
Заради Стопанската академия и прилива на студенти от цялата страна, наричат Свищов „Града на младите“. Доскоро. Днес мястото няма нищо общо с оживеното градче, което никога не заспива.
Повечето от заведенията са пусти, много от тях – фалирали, а други – затворили за лятото. Шофьорът на таксито, който ни откарва от автогарата до хотела, обяснява, че допреди време Свищов е наброявал над 34 хиляди и то само местно население. От тях днес са останали едва 7-8 хиляди.
Градчето все още носи онази вълшебна атмосфера отминалото с красивите си сгради и невероятните паркове, но някак си изглежда странно притихнало, като преди евакуация. Много от студентските сгради са обрасли с трева и по нищо не отстъпват от гледката на чернобилския Припят.
Идеята да посетим Свищов донякъде бе породена от желанието ни да отпразнуваме нестандартно Джулай морнинг – посрещането на изгрева на 1-ви юли, но не край морето, а край брега на Дунава. За Свищов това си е празник, десетки млади хола се събират в местността „Паметниците“, опъват шатри и палатки и с музика и веселие посрещат първите лъчи на слънцето. Оказва се, че това вече е забравена традиция.
Когато в десет вечерта отиваме до там, всичко изглежда зловещо притихнало. „Виждате ли тази дупка в храстите“, пита ни шофьорът на таксито – шмугнете се там, като вървите надолу по пътеката и сте до Дунава, може пък там да има някой“, опитва да ни успокои шофьорът на таксито, заразен от нашия ентусиазъм. Ние сме авантюристи, но не чак дотам. Така се озоваваме обратно в центъра на града, в единственото работещо по това време заведение, заобиколени от две, три маси с компании, които скоро си тръгват.
За какво да внимаваме, когато резервираме почивка, за да не изгорим жестоко
Съвет: Ако планирате посещение край Дунава, трябва да сте подготвени за комарите. Нищо от това, което някога сте чували, чели за тях или преживявали няма да съвпадне с трагичната действителност. Носете си репелент и всякакви кремове против ухапвания. В противен случай мъките ви ще са големи. Комарите в Свищов имат интелекта на свръх същества, хапят свирепо и неочаквано, не бръмчат и могат да ви докарат истинска агония!
Така нашата първа вечер в този прекрасен, крайдунавски град завършва безславно и дори не посрещаме изгрева, вместо това се озоваваме с непоносим сърбеж малко след полунощ в хотелската стая с мисълта, че екскурзията ни не започва никак добре.
На другия ден вече имаме съставен подробен план. Около Свищов могат да се посетят невероятни места, които със сигурност ще ви оставят спомен.
Едно от тях е крепостта, която местните наричат „Калето“. Тя е разположена на хълм, почти в центъра на Свищов. Руините й се издигат на историческо място и разкриват наистина невероятна гледка на Изток, Запад и Север.
Хълмът е укрепен далеч в миналото. Крепостта е изградена след варварски нашествия в средата на трети век. В крепостта се намират древни находки от римската епоха. Окончателното й разрушаване става в средата на 19-ти век, когато камъните се използват за построяване на турската казарма „Ени Кашла“ през 1850-та година.
Местните хора в Свищов със сигурност ще ви препоръчат да посетите и манастира „Покров Богородичен“, който се намира едва на 3 км от града. Мястото, където се намира той, е наистина невероятно живописно и красиво. Няма запазени сведения кога е възникнал, но се предполага, че е построен върху древно, тракийско светилище и е разрушен по време на турския период. Донякъде възникването на манастира се свързва и с минералние извори с лековита вода, които извират точно пред портите на обителта.
Няма как да сте в Свищов и да не отидете до църквата „Св. Троица“, която е осветена на 19 септември 1867 година от Кольо Фичето. В туристичските гидове ще прочетете, че тя е „смятана за един от образците на църковната архитектура от късното възраждане“, но нищо от това няма да ви подготви за величествената гледка, която ще се открие пред вас. Сградата наистина няма аналог в България и със сигурност ще ви остави без дъх.
Следващото място, което бяхме планирали в обиколката си из Свищов, бе къщата – музей „Алеко Константинов“. От екскурзовода научаваме, че е построена през 1926 година и е подарена на община Свищов от самия Алеко Константинов, който е искал тя да служи за културните нужди на града. Днес в нея е изложена експозиция, която разказва за живота и делото на писателя.
Културата е хубаво нещо, но човек иска и храна, би казал героят на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Отдадете ли се на гурме преживявания в Свищов, трябва да опитате няколкото вида речни риби, които се предлагат в заведенията.
И все пак, дори и в това си има тънкости. Местните хора съветват да избирате заведения, в които менюто е с по-малко ястия в листата си и в никакъв случай да не се подлъгвате по лъскавите реклами. В противен случай бихте се озовали като нас на върха на града, в прословут, ловен ресторант, където ще ви сервират рибата полусурова, сервитьорката ще забрави да ви сменя пепелника, вперила поглед в телефона си и дори ще ви объркат питието.
Докато сте в Свищов, може да отскочите и до румънския град Зимнич. От градчето тръгва ферибот на всеки два часа, а цената на човек в едната посока е 2 евро.
Може би трябва да разкажем и за хотела, в който попаднахме. Едно от преимуществото на къщите за гости е, че често там ще бъдете посрещнати наистина като у дома си. Едно от нещата, които забелязваме между етажите, е акордеон и надпис над него, който разкрива, че това е „детския акордеон на Пабло Ескобар“, който свирел на него, когато бил на 7 години.
Всъщност в историята няма никаква истина, просто приумка на собственика, но е от онези малки неща, които те карат да се разсмееш и да останеш с хубаво усещане. Също като „пишещата машина на Георги Димитров“, която ще ви „посрещне“ още на влизане в къщата за гости.
В крайна сметка Свищов се оказва точно такъв, какъвто сме очаквали. Едно от онези градчета, които все още носят очарованието от миналото. И да, може да сте сигурни, че след време ще ви останат само хубавите спомени от едно приключенско пътуване до брега на Дунава.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








