ФОКУС

National Interest: Западът да се готви за дългоочаквана разплата

Постзападният многополюсен международен ред идва. Докато светът се бори с последиците от тази промяна във властта, основите на едно голямо разплащане се оформят. Това разплащане ще постави под въпрос дългогодишните вярвания и структури, които са поддържали господството на Запада в света през последните няколкостотин години, излагайки по пътя естеството на възприеманото право на Запада да ръководи глобалния ред. Крайният резултат ще бъде значителна преоценка на международните отношения, каквито ги познаваме.

Това голямо разплащане ще бъде движено от пет основни тенденции, които принуждават западните нации да се изправят и да се адаптират към бъдеще, в което властта трябва да бъде споделена с останалите в един многополюсен свят.

Неуспехът да се признае или да се опита да се противопостави силно на тези тенденции може да създаде значителни рискове не само за самия Запад, но и за глобалната стабилност.

И все пак бъдещите конфликти могат да бъдат избегнати, ако този период на промяна се разглежда като възможност за изграждане на по-справедлив свят, а не като криза, която застрашава предпочитаните и утвърдени привилегии.

Пет тенденции, които трябва да имате предвид

Какво бъдеще очаква Запада – плавен преход към многополярност или период на нестабилност и потенциален конфликт – до голяма степен ще зависи от това как политиците реагират на следните пет тенденции.

Първо е разплитането на досегашното тълкуване на историята. Западът, през цялата си колониална история, практикува и усъвършенства селективното тълкуване и разказване на събитията, избирайки да се представи като създател на съвременната цивилизация и добронамерена ръководна сила.

Това сега се променя; информационните технологии, като интернет и социалните медии, нарушиха монопола върху информацията и историята, който някога е бил държан от западните институции за контрол (медийни компании, университети, книгоиздатели и други). В резултат на това хората по света признават, че историята вече не е ограничена до западната интерпретация – включително нейната проекция на добронамереност.

Важен компонент от това е честият неуспех на Запада да признае собственото си несъвършено минало. Въпреки засилването на възприеманите неправомерни действия на другите, той мълчи за собствените си неприятни моменти, като например унищожаването на културите на първите народи от ранните американски пионери, европейската експлоатация на африканския континент или отношението на Австралия към аборигенските народи.

Разглеждането на тези исторически епизоди има още по-голямо значение, защото те засягат текущото поведение; Западните нации също имат проблеми с признаването на съвременните грешки и намерения.

Незападните нации вече могат да изяснят, че техните собствени страни и общности имат дълга история, която не само съществува въпреки западната интерпретация, но тези истории трябва да бъдат изследвани, разбрани и разказани.

Западът трябва да се бори с тази тенденция и нейните последици, вместо да продължава да я прикрива в отричане. Помислете за продължаващите дипломатически усилия на индийското правителство да принуди Великобритания да върне съкровищата, откраднати от Индия, включително някои от бижутата на короната.

Втората тенденция е преоценката на „основания на правила” международен ред. Политиците във Вашингтон може да не обичат да го чуват, но концепцията е обект на много подигравки по целия свят и е широко възприемана като инструмент, използван от Запада за контрол на глобалните дела и поддържане на хегемония.

Има голямо недоволство срещу западните нации, като се има предвид многократното нарушаване на собствените им правила, което означава, че легитимността на този ред се поставя под съмнение въпреки положителните му аспекти.

С това нарастващо разочарование съвпада и реалността, че разпределението на властта между повече нации трансформира настоящия световен ред и създава нови възможности и предизвикателства.

Китай зае по-видна позиция, предлагайки глобални обществени блага като миротворчество и справяне с изменението на климата по начин, който западните нации не желаят или не могат да направят. По същия начин Индия започва да се налага, както и други по-малки нации, като ОАЕ и Индонезия.

Докато все повече страни определят собствените си траектории през двадесет и първи век, Западът трябва да признае, че международният баланс на силите се е променил. Той не може да продължи да налага волята си на другите – възходът на Китай и други нации е доказателство за това.

Западът трябва да се примири с тази нова реалност и да признае, че е необходим нов, по-прагматичен и многополюсен подход, при който нациите следват външни политики, ангажирани с съвместно съществуване, водени от собствените си най-добри интереси, вместо да се присъединяват към „едната страна“ или другата.

Трето е разобличаването на западното „опазване на мира“. Въпреки че се представя като гарант за глобалната сигурност, голяма част от света сега гледа на Съединените щати и Европа в по-малка степен като печеливши от войната, вместо да се интересуват от насърчаването на автентичен мир.

Западният военно-промишлен комплекс – особено на Съединените щати – е толкова могъщ, че вече е добре известно, че управлява външната политика на САЩ до степен, че поддържа конфликти, за да печели от войната.

В момента Съединените щати и техните съюзници в НАТО са двигател на нарастването на глобалните военни разходи, като Америка харчи повече за отбрана, отколкото следващите десет държави взети заедно.

Също така е добре известно, че почти половината от бюджета на Пентагона отива към частни изпълнители всяка година, а военно-промишленият комплекс дарява милиони долари за състезания за Конгреса на САЩ, което води до завладяване на държавата и значително увеличение на бюджетите за отбрана.

Останалият свят осъзна, че само на Запада не може да се разчита да ръководи усилията за глобален мир, особено ако значителна

част от техните икономики са насочени към печалба от конфликти. В светлината на това настъпва положителна промяна, като Китай посредничи за новаторски мирни споразумения – между Саудитска Арабия и Иран, например – докато световни лидери като индонезийския Джоко Видодо, индийския Нарендра Моди и бразилския Луис Инасио Лула да Силва играят мирно решения на съвременните конфликти.

Четвъртата тенденция е детронирането на западната финансова надстройка. Това, че Западът използва достатъчно финансовата си мощ за геополитическо предимство и цели, не е голяма тайна – политици и експерти открито говорят за „въоръжаване на финансите“ и прилагане на санкции върху страни, които не се съобразяват с намеренията на Запада.

По същия начин способността на Съединените щати и техните съюзници да замразяват и дори конфискуват резервите на суверенни държави – Афганистан, Венецуела, Русия – предизвика шок в целия свят.

Поради това и собствения опит на Запада за финансова алчност и некоректност – което доведе до опустошителни кризи като финансовата криза от 2007–2008 г. и неотдавнашния колапс на Silicon Valley Bank, който имаше глобален отзвук – недоверието и отхвърлянето на Запада финансовите структури се разрастват.

Сега се полагат усилия за премахване на прекомерната привилегия, предоставена на Съединените щати чрез тяхната валута. Дедоларизацията се случва много, като делът на валутата в глобалните резерви падна до 47 процента миналата година, спад от 73 процента през 2001 г.

Освен това страните търсят алтернативи на системата SWIFT, която също се използва в помощ на западните базирани санкции и по този начин разтревожи глобалното мнозинство. Тъй като страните със стабилни валути придобиват влияние, се появява по-многополюсен икономически ред, който променя геополитическите съюзи, икономическата дипломация и баланса на силите в международните институции.

Тази промяна може да предостави на развиващите се нации по-голяма гъвкавост при управлението на техните валути и парични политики и да ограничи капацитета на Запада да налага едностранно санкции.

Освен това страните от БРИКС наскоро надминаха Г-7 по отношение на БВП, сигнализирайки за преразпределение на икономическата мощ и намеквайки за бъдещето на сътрудничество в търговията, инвестициите, инфраструктурата и помощта за развитие.

Пето и последно, има забележимия срив на доверието в западната преса. Това се случва в критичен момент, тъй като повтарящите се недостатъци през последните няколко години повишиха глобалното осъзнаване на ролята на западните медии в увековечаването на предпочитаните от Запада аспекти на настоящия световен ред – често в ущърб на други страни.

Например, постоянните критики на Китай в западните заглавия увековечиха непродуктивен и всяващ страх разказ за Пекин като заплаха за собствените му граждани и света като цяло.

Геополитическите контексти на Хонконг и Тайван, макар и сложни въпроси, бяха специално и селективно нагласени, за да прокарат наратива „ние срещу тях“, вместо да насърчават разбирателството между Запада и Китай.

По подобен начин преобладаващо едностранчивото отразяване на украинския конфликт редовно пренебрегва националните и регионални геополитически сложности в дългогодишните руско-украински отношения и историята на разширяването на НАТО в Европа.

Липсата на репортажи за атентата срещу Северен поток, за който мнозина смятат, че е извършен от западна нация – със съобщения в подкрепа на това твърдение – е явна дупка, която допринесе за липсата на доверие в западните медии както от незападните, така и от западните читателите еднакво. Само месеци по-късно западната преса тихо признава потенциална вина на Запада или най-малкото знание.

Нещо повече, неадекватното и пристрастно отразяване на незападни конфликти, като тези в Йемен, Мианмар и Палестина, доведе до глобални обвинения в пренебрежение, пристрастия и дори расизъм.

Надписът на стената

Западните правителства, работещи в ехо камера на отричане, трябва да се свържат с приятелите си по света и да осъзнаят това, което е очевидно за всички, освен за тях самите: че светът не е като това, което беше в ерата след Студената война.

Старото е свършено и Западът просто няма политическата и финансова мощ, да не говорим за международната легитимност, както някога имаше. Западните нации трябва да се адаптират към тази променяща се международна среда, вместо упорито да настояват за обичайния бизнес. Неспазването на това ще направи света по-опасно място и ще подкопае още повече доверието и влиянието на Запада.

Пет основни тенденции илюстрират как светът се променя и че Западът трябва да се бори с реалността, че вече не може да налага своето „лидерство“ на света, както го правеше преди.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending война политика свят фокус

Up Next

Самоубийствена откровеност: В САЩ признаха, че започват войни по измислени причини

Don't Miss

Льольото на Европа се вкара в задънена улица

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.