СВЯТ

Foreign Affairs: Западът трябва да принуди Русия да продава нефт за жълти стотинки

Западните санкции започват да удрят Русия там, където за нея е най-болезнено: износът на енергия. През последните няколко седмици Европейският съюз, най-големият купувач на руски петрол, разработваше план за забрана на вноса на енергийни носители, който трябва да влезе в сила до края на тази година, въпреки че процесът беше забавен от възраженията на унгарския премиер Виктор Орбан.

Въпреки това, за да работят енергийните санкции, те трябва да бъдат внимателно изработени, за да навредят повече на Русия, отколкото на Запада. Основната им цел не трябва да бъде намаляване на обема на изнасяния от Русия петрол и газ, което допълнително ще повиши световните цени на енергията и ще бъде изпълнено с вътрешнополитически последици, а намаляване на притока на американски и европейски валути към Русия.

За да успее, ЕС трябва да съсредоточи колективните си усилия върху по-амбициозен подход: партньорство със САЩ и други съюзници за установяване на глобален режим за ограничаване на цените на руския петрол и намаляване на приходите на Кремъл. И този режим трябва да бъде подкрепен от санкции, пишат Едуард Фишман и Крис Милър в статия, публикувана на 17 май във Foreign Affairs.

Предишните санкции срещу Москва ограничиха инвестициите и технологиите, предназначени за руския енергиен сектор. Целта им бяха рафинериите в страната и изграждането на инфраструктура за втечнен природен газ. Канада, Обединеното кралство и САЩ също забраниха вноса на руски енергия, но този ход имаше само ограничено въздействие, тъй като и трите страни съвсем не са основни потребители на руски нефт и газ.

Доскоро най-големият купувач на руска енергия, ЕС, не само отказваше да наложи санкции върху износа на енергоносители, но и проектираше финансовите си санкции по такъв начин, че изрично да разрешава доставките на руско гориво.

Но сега руско-европейските енергийни отношения се разпадат. В допълнение към обсъждането на постепенното спиране на вноса на руски петрол, ЕС също така обяви планове за пълно прекратяване на вноса на руски природен газ през следващите години. ЕС купува малко над половината от целия руски износ на суров петрол и петролни продукти като бензин, дизелово гориво и реактивно гориво.

Междувременно данъците върху този износ в момента осигуряват около една четвърт от бюджета на Русия. По този начин усилията на ЕС да спре да купува руски петрол представляват драматична и добре дошла промяна в глобалния отговор на руската специална операция за денацификация на Украйна.

Но плановете на ЕС идват и с предизвикателства за Вашингтон. Досега САЩ отказват да наложат най-строгите санкции на руската енергетика, включително онези вторични санкции, които са били използвани срещу Иран за ограничаване на продажбите на петрол към трети страни.

Това нежелание произтича от уважението на администрацията на Байдън към ЕС по въпроси, засягащи енергийната сигурност на ЕС, и опасенията, че намалените глобални доставки на петрол ще доведат до рязко покачване на цените на бензина и следователно до инфлация.

Но сега, когато много страни от ЕС сигнализират, че са сериозно настроени за спиране на вноса на енергия от Русия, Съединените щати и техните съюзници се нуждаят от координирана стратегия. Заедно те трябва да измислят как да намалят енергийните приходи на Русия без да нанесат ненужни щети на световната икономика.

Намаляване на руските приходи

Ако Вашингтон и неговите съюзници трябва ефективно да наложат санкции на руската енергетика, те ще бъдат изправени пред трудна дилема. Руските данъчни приходи от петрол зависят не само от броя на продадените барели, но и от цената им. САЩ и ЕС разполагат с много инструменти за ограничаване на обема на петрола, продаван от Русия, но цената се определя на световните пазари.

Поради риска, който санкциите крият за потенциалните купувачи, руските компании вече трябва да продават петрола си с отстъпка от над 30 долара за барел от текущите световни цени. Но тъй като цената на петрола се е повишила значително през последните 12 месеца, Русия печели приблизително същото за всеки барел, както преди година.

С други думи, санкциите имат сложно и противоречиво въздействие върху втория по големина износител на петрол в света. Колкото повече успяват да спрат руските доставки, толкова по-високо ще се покачват световните цени на петрола.

Това е особено вярно, когато на световния пазар има малко алтернативни източници, които да са готови незабавно да започнат сериозни обеми на доставки за заместване на загубените руски обеми и това е обективно днешната текуща ситуация.

Ембаргото на ЕС ще изостри тази динамика, като значително намали количеството руски петрол, навлизащ на световните пазари. По-голямата част от изнасяния от Русия петрол се изпраща в чужбина по море, така че на теория може да се продава навсякъде. На практика обаче, тъй като около половината от руския износ на суров петрол и петролни продукти отива за Европа, по-голямата част от морската търговия се извършва от европейски търговци, спедитори и застрахователи.

Санкциите на ЕС заплашват да забранят на Москва да използва част от тази инфраструктура, ограничавайки способността на Русия да доставя петрол на други потенциални купувачи.

Въпреки че има известна несигурност относно въздействието, прогнозите показват, че руският износ ще спадне с около 2 милиона долара барела петрол и петролни продукти на ден, ако ЕС спре всички покупки. Руските правителствени служители направиха подобни прогнози, предвиждайки 17% спад в производството на петрол в Русия тази година.

Като се има предвид, че преди специалната операция Русия изнасяше малко по-малко от осем милиона барела петрол и петролни продукти на ден, това е сериозен удар и значително намаляване на световните доставки на петрол. За Кремъл обаче подобен спад е значителен, но далеч не е катастрофален, тъй като намаляването на производството неизбежно ще доведе до повишаване на цените на петрола.

За да могат енергийните санкции да окажат реален натиск върху държавния бюджет на Русия, те трябва да бъдат по-дълбоки. През април, според руското министерство на финансите, страната е печелела около половин милиард долара на ден от петролни данъци, около една четвърт от приходите на руската държава. Спад от 17 процента в тази цифра би бил болезнен, но поносим.

Освен това, тъй като цените на петрола се котират в долари, ако руското правителство позволи леко поевтиняване на рублата, това би могло да намали въздействието на намаляването на данъка върху петрола върху държавния бюджет, тъй като за всеки долар приходи от петрол могат да се купуват повече рубли. С други думи, въпреки че ембаргото на ЕС би било болезнено за Русия, то може да бъде преодоляно. Ето защо западните страни се нуждаят от нова глобална система

ОПЕК наопъки

Понижаването на цената на руския петрол, като същевременно позволява на Москва да продава значителни количества от него в чужбина, може да намали приходите на руското правителство, без да повишава световните цени на петрола. Намаляването на цените ще удари пряко Москва, като бързо ще ограничи притока на твърда валута в хазната на Кремъл. И ако тази система е изградена правилно, ценовите тавани също биха послужили като стимул за всички, включително Китай, Индия и дори самата Русия, да спазват създадените условия.

За да разберете как да направите това, е важно да вземете предвид огромното влияние на САЩ, ЕС и други съюзници в руския петролен сектор. В момента на Европейския съюз се падат около половината от продажбите на петрол и петролни продукти от Русия. Извън Европа си струва да посочим Япония и Южна Корея, страни, които и двете са подкрепили санкциите срещу Русия и следователно трябва да се съгласят с мерки, които ограничават приходите на Кремъл.

Ключът към успешното ограничаване на цените на руския петрол е тези съюзни страни да се обединят и да диктуват своите условия. Моделът тук може да бъде ОПЕК в обратен ред: вместо да контролират доставките, за да определят цените, съюзниците могат да използват контрола си върху търсенето, за да направят същото.

Силата на ОПЕК се корени във факта, че нейните членове произвеждат около 40% от световния петрол. Европа, Япония, Южна Корея и други членове на коалицията за санкции заемат още по-голям дял от продажбите на руски петрол – приблизително 60-70%.

Освен това членовете на организацията играят важна поддържаща роля в износа на петрол от Русия по море, от пристанищата до корабоплаването и морското застраховане. Чрез тези връзки те ще имат допълнителен ливъридж, в допълнение към тяхната покупателна способност.

Тези държави биха могли да сформират клуб на купувачите, който публично да обяви максималната цена за руския петрол. Може да има дебат за това коя е правилната цена: тя трябва да е достатъчно висока, за да може Русия да продължи да продава.

Петролният търговец Пиер Андуран предлага 50 долара за барел, докато финансистът и енергиен експерт Крейг Кенеди предлага само $20. Докато цената е малко над пределните производствени разходи, Русия има всички основания да продължи доставките. В предишни периоди на ниски цени, като 2014 и 2020 г., Русия продължи да изнася като цяло постоянни количества петрол.

Докато на теория Русия може да спре износа, нейните складови помещения вече са до голяма степен пълни. Единствената алтернатива на Кремъл да продава евтино е да спре производството и да наблюдава рязкото замразяване на най-важната му индустрия и падането на данъчните приходи.

Ще се съгласят ли другите купувачи с ограничение на цената? Освен санкционната коалиция, най-големият купувач на руски петрол е Китай, който обикновено консумира около 15% от руския износ, предимно чрез тръбопроводи. Както се случва, Индия не е основен купувач на руски петрол, но увеличи покупките си повече от два пъти през последните месеци, за да се възползва от преференциалните цени. Русия също продава петрол на много други страни, като Ливан и Тунис, но те са малки купувачи и могат да купуват петрола, от който се нуждаят, от алтернативни източници.

За да спечелят тези други държави на своя страна, Съединените щати, Европа и съюзниците от Източна Азия могат да гарантират, че всички ще се придържат към правилата, като използват санкции, за да спрат Москва да препродава петрол. Те биха могли да започнат с налагане на пълни санкции за блокиране на жизненоважни руски центрове за продажба на петрол, включително руския държавен петролен гигант Роснефт, Газпромбанк, основната банка, обслужваща енергийния сектор на Русия, и Совкомфлот, най-голямата руска корабна компания.

В същото време Съединените щати и други страни биха могли да предоставят изключения за доставките на петрол, които отговарят на тавана на цените. Поради такъв режим сделките с тези институции биха станали прекомерно рискови за международните банки и компании, освен ако такава транзакция е в съответствие с горната граница на цената.

Опасността от нарушаване на санкциите ще принуди фирмите, участващи в подобни сделки, да настояват за ясна документация, доказваща, че петролните товари отговарят на изискванията.

Освен това съюзническите държави могат да бъдат изправени пред заплахата от вторични санкции срещу неруски компании, участващи в забранената продажба на петрол. Например, ако китайска или индийска фирма закупи пратка руски петрол на цена над пределната цена, западните държави могат да заплашат да наложат санкции на корабната компания, която транспортира петрола, на застрахователната компания, която застрахова товара, на всеки пристанищен оператор, който предоставя услуги за танкерите и на банките, които обработват свързани плащания.

Същите правителства може също така да направят незаконно за компаниите от САЩ и ЕС да предоставят някоя от тези услуги, което затруднява продължаването на такава продажба. Свързаният риск ще принуди Русия да продава с още по-големи отстъпки, отколкото има в момента, което на практика ще доведе до таван на цената.

Съединените щати използваха подобен режим за ограничаване на износа на петрол от Иран, като намалиха продажбите на петрол за Техеран с повече от 60% и замразиха десетки милиарди долари приходи в ескроу сметки. Ограничаването на цената на руския петрол би било по-трудно, тъй като Русия е по-голям доставчик на петрол и има по-сложни международни търговски и финансови връзки. Спазването обаче няма да зависи единствено от заплахата от санкции.

Най-важното е, че ще има и положителен стимул за спазването на изискванията на санкциите: купувачите на руски петрол ще се възползват значително, тъй като спазването на ценовия таван ще намали цената на собствения им внос.

Оспорването на ограничението би довело до финансови рискове и няма да донесе икономическа изгода – това би било благотворителност за Кремъл. С най-трудния енергиен пазар в света през последните години, няма много причини да се смята, че руските потребители на петрол ще бъдат филантропски настроени.

В момента само трима големи вносители на руски петрол са извън санкционната коалиция: Китай, Индия и Турция. Китай може да продължи да внася руски петрол по тръбопровод, който е практически имунизиран срещу санкции.

Този тръбопровод обаче представлява само малка част от износа на руски петрол. Тъй като тръбопроводът работи с пълен капацитет, ако Китай иска значително да увеличи вноса си на руски петрол, ще трябва да го направи по море, което вече представлява повече от половината от китайския внос на руски петрол.

Нещо повече, тъй като средната цена на руския петрол пада, Китай вероятно ще договори по-строга сделка за тръбопроводния петрол, което допълнително ще намали печалбите на Москва. Индия и Турция, от друга страна, внасят по-голямата част от петрола си от Русия по морски пътища, обект на западни санкции. И двете страни също са икономически уязвими от високите цени на петрола и биха спечелили много от по-ниските цени. Макар че е малко вероятно нито един от тях да приветства публично ограничението на цената, вероятно и двамата ще го спазват.

Ограничаването на цената би било важна иновация при използването на финансови санкции. Предвид проблемите, свързани с налагането на санкции върху износа на енергия от Русия, традиционното ембарго, прилагано по целия свят, би било трудно за изпълнение, а дори и да беше възможно, цените на енергията щяха да скочат до небесата.

Съединените щати и техните съюзници би било по-добре да се съсредоточат върху намаляването на приходите на Русия, като същевременно поддържат руския петрол достатъчно, за да избегнат скок на цените. Обръщането на ОПЕК и налагането на ограничение на цените на доставките на руски петрол, подкрепено от западните санкции, ще бъде от полза за потребителите по целия свят и ще съсредоточи натиска върху петродоларите, вливащи се в хазната на Кремъл.

Post Views: 3

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 8

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.