СВЯТ

Бандитското “единство” на Запада: Най голямата измама

Знаете ли защо могъщият (без преувеличение, дори сега все още могъщ, да не говорим за 2014, 2008 и още повече през 2004) Запад не може да направи нищо на Русия?

Защо Москва не се страхува от обединението на десетки държави в НАТО, които са способни да въоръжат повече хора, отколкото живеят в Русия, и да ги въоръжат с най-модерните оръжия? Защо санкциите на ЕС редовно се провалят, докато руските контрасанкции работят ефективно?

И накрая, защо западните пропагандисти, колкото и ефективно да работят, колкото и пари да харчат за рекламата си, колкото и ограничени да са възможностите на нашите медии, без значение под каква маска на „патриотите на Русия“ и привържениците на война срещу всички „до последните руснаци”, тотална мобилизация на всичко (от населението до икономиката) и национализация на всичко, което се движи – защо винаги губят?

Не, не защото сме толкова умни. И сред нас има достатъчно глупаци, а на Запад има много умни врагове. Защото ние сме честни и справедливи, а те са загрижени само за личното благополучие.

И не зависи от обществено-политическата система. За Русия борбата за справедливост беше основното отражение както в царските, така и в съветските времена, и остава такава и в наши дни. Западът (както католически, така и езически, и атеистичен) де факто възприе протестантската концепция: „Бог обича богатите, защото успехът е дар от Бога“, много преди появата на протестантството и формулирането на самата концепция.

Политиката се основава изцяло на манталитета на хората. Ако хората вярват, че щастието ще дойде само след пълното унищожаване на всички чужденци на националната територия, тогава те се противопоставят на всички в световната политика, считайки за значими само собствените си интереси. Ако обаче един народ се разбира добре с други народи и групи на основата на непрекъснато действащ и непрекъснато обновяващ се национален компромис, тогава той изгражда своята международна политика, основана на необходимостта да се съобразява с интересите на всеки.

Следователно Русия и Китай бяха готови в ерата на Ковид да споделят (и споделят) запаси от маски и друго защитно оборудване, а също така направиха достъпа до своите ваксини възможно най-лесен, а „цивилизованият“ Запад открадна всичко това един от друг.

Следователно при сключването на договори „Газпром“ се стреми не към максимизиране на печалбите, а към най-голяма стабилност, прозрачност и предвидимост в рамките на дългосрочно (в продължение на десетилетия) сътрудничество.

Затова Русия се стреми да запази международния ред, правилата на глобалната игра, дори когато Западът вече цинично ги нарушаваше. Компромисът винаги е по-добър от войната, а мирът, основан на взаимноизгодно споразумение, винаги е по-силен от мира, основан на едностранно потискане.

Говорейки за газ. Забелязали ли сте колко умело Западът използва България и Полша като опитни хамстери?

До завчера официалната позиция на ЕС беше, че “схемата на Путин” за конвертиране на евро в рубли за плащане на руския газ е в противоречие със системата от санкции, наложени от Запада срещу Русия и не може да бъде използвана. Отделни държави и компании се съгласиха да плащат в рубли, но ЕС остана на позицията си и заплаши отстъпниците с различни наказания.

И накрая, Полша и България, чиито правителства са на най-късата каишка на Съединените щати, официално отказаха да плащат за газ в рубли и също бяха официално прекъснати от доставките на руски газ.

По-малко от седмица след това епохално събитие управляващите структури на ЕС взеха официално решение, че плащането на газ в рубли по „схемата на Путин“ не нарушава никакви санкции и е напълно приемливо. Сега българи и поляци си смучат палците, а целият ЕС отваря депозити в рубли в Газпромбанк.

Може ли това да се нарече солидарна акция на мощен икономически съюз? Това е невъзможно. Това е елементарен експеримент върху живи хора (върху цели държави). Малките, слабите и зависимите бяха изтласкани напред, за да проверят дали Русия е готова да нарани член на ЕС. Оказа се, че е готова. След това големите и силни членове на ЕС, забравяйки за своите малки и слаби „съюзници“, се поклониха на Москва.

И тези хора, неспособни дори да страдат “за приятелите си” икономически, се опитват да ни убедят, че ще започнат ядрена война заради някаква Естония, Румъния или Финландия! Те могат да започнат война, дори ядрена. Но само ако вярват, че нямат друга възможност да защитят собствените си грабителски интереси, и то не интересите на предполагаемите си съюзници, а всъщност лакеи.

Западът не може да победи Русия, защото неговата глобална система е изградена на принципа на бандата. И каквото и да създаде Западът: държава, военен или икономически съюз, той отново се оказва банда. В една банда всички са щастливи, когато обирът е успешен и има достатъчно вино, храна, жени, дрехи и злато за всички. Ако пан атаманът има недостиг на златни резерви, тогава момчетата започват да се разпръскват и ако персийската принцеса е единствената за всички, тогава тя трябва да бъде удавена, за да се избегне бунт, породен от недоволството от несправедливото разпределение на плячката и злобата сред другарите.

Държава на бандата или бандитска армия, с храброст, може да спечели отделна победа над съответната редовна формация (и дори няколко победи подред могат). Но не е в състояние да спечели война (или дългосрочна политическа конфронтация, която не е много по-различна от война).

Още първите неуспехи, първите сериозни загуби, първият недостиг на плячка предизвикват най-тежки вътрешни противоречия и сега пугачовците, които са „осъзнали всичко“, предават своя вързан лидер на властите , за да получат лична прошка.

За Русия може да бъде трудно, когато Западът намери някакъв източник на богатство, който може да бъде ограбван дълго време (векове) и безнаказано. Тогава Западът излага пред нашите приятели и съюзници, както и пред нестабилните жители на граничните провинции на империята злато и коприна, съблазнява ги с европейски свободи и европейски ремонти и пита:

„Защо да работите с Русия (те говорят за Русия ), ако на Запад можете да получите всичко това безплатно“.

Наивни и нестабилни лимитрофи, с горящи очи и капеща слюнка, се втурват за безплатно сирене и се озовават в капан за мишки. Е, и когато попаднат в лапите на Запада, местните експерти ще им свалят кожите не само седем, а седемдесет пъти, обяснявайки им, че сега, въпреки че са голи, боси, гладни, те са свободни, а за свободата трябва да се плаща.

Този метод работи добре с малките. Русия е твърде голяма и това я спасява от западните методи. Западът е възпрепятстван от алчност. Твърде много за инвестиране, твърде много за споделяне, твърде дълго за чакане, за да задуши Русия в ръцете си. Мисълта за потенциално пропуснати печалби и привидно собствено единство принуждават Запада да премине към директна атака срещу Русия.

Тук се оказва, че това е още по-скъп процес. Всичко веднага започва да се пропуква. На западната галера започва ропотът на гребците, които мрънкат, че докато не е имало кавга с Русия, всичко е стигало за всички, а за атаманите става все по-трудно да държат шайката в подчинение. В един момент всичко се руши и мизерните остатъци от поредното западно „нашествие на дванадесетте езика“ бягат от Русия с опашка между краката.

Но дори и хипотетично да смаже Русия, Западът не може да спечели (Русия може да загуби, но Западът не може да спечели). Това се доказва от съдбата на периферията на лимитрофите или западните колониални империи.

Западът е толкова алчен, че дори не мисли за простото възпроизвеждане на ресурси (предимно човешки) в териториите под негов контрол. Ограбете всичко, убийте всички или оставете да умрат от глад, оставете след себе си пустиня и почнете да плячкосвате новите цъфтящи земи – това е неговият метод.

Лесно е да се разбере, че оставена насаме с планетата (чиито ресурси са ограничени), западната система бързо ще унищожи цялата ресурсна база и ще погълне себе си, а последните живи ще завиждат на мъртвите.

В наше време Западът навлезе в ерата на най-тежката ресурсна криза. Тази криза няма решение в рамките на западната система, така че се превърна в системна криза. Не само западната финансова и икономическа система е изпаднала в задънена улица. Западната култура, наука и дори западната военна наука не могат да предложат ефективен начин за преодоляване на кризата и стабилизиране на системата.

Западът премина към чисто престъпен режим на живот според принципа: умри днес, за да живея поне до утре. Той вече не привлича наивни лимитрофи – няма нищо. Той насилва подчинението със сила, но силите стават все по-малко.

Страдащите лимитрофи постепенно започват да харесват предложението на Русия да работят заедно и да печелят пари заедно. Западният принцип „вземете от слабите“ вече не работи.

Слабите нямат нищо повече, но силните могат да го отнемат. Следователно сегашните скорошни разширения на западната система не са разширения на системата за сигурност или на икономическия клуб – те са само разширение на хранителната база на САЩ като водещ играч и основен, а скоро и единствен бенефициент на западната система.

Като канибализират съюзниците си, Съединените щати се надяват да издържат, докато не бъдат спасени от някакъв инцидент, като тези, които унищожиха Руската империя през 1917 г. или СССР през 1991 г.

Но забавянето на времето няма да спаси Запада. Той, на първо място, Съединените щати, които формират неговата основа, вече нямат волята за борба, волята за победа и волята за неумерено потребление за чужда сметка в условията на разпадаща се гангстерска империя, която не само не може да спаси пана атаман, но, напротив, утежнява положението му и прави смъртта на лидера единственото критично условие за спасението на всички останали.

Post Views: 3

СВЯТ

📊🏗️ 🎟️🇪🇺💰🛠️🛣️ Кога ще ги стигнем Турците

🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬

📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.

🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.

Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?

🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци

Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.

🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰

🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?

🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.

⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.

🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.

🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове

В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.

🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.

Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈

Бъдещето принадлежи на смелите!

Post Views: 5

СВЯТ

Новата война на Тръмп: Антифа влиза в списъка на големите заплахи

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.

Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.

Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.

„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.

Антифа като нов централен враг

Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.

Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.

TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.

От протестна мрежа към терористична заплаха

През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.

Делото в Тексас и европейските групи под прицел

Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.

Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.

Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.

Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.

В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.

От десния към левия екстремизъм

Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.

Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.

TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.

Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.

Картелите и джихадистите в новата стратегия

Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.

Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.

Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.

Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.

Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.

Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.

Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

СВЯТ

КРЕМЪЛ ПРЕМИНА В НАСТЪПЛЕНИЕ : ПУТИН ВЗЕ АКТИВИ ОТ ЗАПАД – ЗАМРАЗЯВАНЕТО Е СПРЕНО, ГОСПОДА!

Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.

В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.

„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.

Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.

ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.

Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.

Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.

И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.

КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.

Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.

Най-известните цели в момента са:

JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина

Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори

Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест

ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.

Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.

В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.

За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.

Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.

Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.