АНАЛИЗИ
Голямата игра: Русия, САЩ, Китай, Германия. Кой с кого и кой срещу кого?
Експертите пишат за неизбежността на ракетния удар на Вашингтон по Сирия – Тръмп е поставен в такива условия от вътрешната политика на САЩ, че няма друг изход.
Това е напълно възможно. Искам единствено да напомня, че това ще бъде вече третият ракетен удар. Първите два, както стана известно, не повлияха никак на ситуацията. Доналд красиво се изказа в „Туитър” и се показа пред електората като як пич с железни топки. Украинците няколко дни се шегуваха над ръждивите С-400 и скорошния край на проклета Московия. А сирийската армия невъзмутимо продължи за прочиства страната от разбойници. И ето сега остана единствено Идлиб. Няма никакви основания да се смята, че ако „Томахавките” отново бъдат пуснати, последствията ще са различни и САЩ изведнъж ще се окажат в сериозен военен конфликт и конфронтация с Русия.
Защо им е?
Според мен ситуацията, както и преди се развива в изгодна за нас посока, опирайки се на постигнатите по-рано глобални договорености. Разбира се не бе трудности, но може ли без тях? Ще се опитам да демонстрирам защо смятам така, на примера на една статия на напълно заслужил експерт.
„Повече от всичко основания за недоволство с настоящия курс на САЩ имат две страни – Германия и Китай. ФРГ и КНР са подложени на особено жесток натиск от страна на Доналд Тръмп. Техните настоящи, а освен това потенциални загуби от американски протекционизъм значително превишават загубите на всички останали търговски партньори на САЩ, взети заедно… Здравият разум подсказва, че канцлерът Ангела Меркел и председателят Си Дзинпин по-добре да се държат близо един до друг – по-лесно е да се противопоставят в единен фронт на американския натиск, отколкото сами. Предвид огромния съвкупен потенциал на двете страни, трансконтиненталната ос „Берлин-Пекин” ще стане достоен стратегически отговор на безпрецедентния силен и груб натиск на САЩ. Особено ако на тази ос успеят да нанижат още няколко не на-последни столици на обширното пространство между Бранденбургската врата и площад „Тианънмън”.Включващи, разбира се, приятелска Москва.”
Като начало да погледнем глобуса. Пътят от Китай към Европа и назад лежи през Русия. Има, разбира се, и други заобиколни маршрути. Но там вече на основните логистични възли и вериги седят американците. Ако силно им се притиска Щатите всеки един момент могат да прекъснат кислорода (при това едновременно и на двата си основни икономически конкуренти), поставяйки например звездно-ивичест самолетоносач насред Малакския пролив.
Друг въпрос е ако транспортно-търговската магистрала, свързваща Китай и ЕС, преминава през Русия.Тук вече никакви самолетоносачи няма да могат да прикрият каквото и да е. Може единствено да се възмущават в ООН. Но и тази магистрала не се вижда. Разговорите около нея са много, но дотам. Очевидно Китай не иска да дава толкова много козове в ръцете на своя северен конкурент (в крайна сметка каква е разликата за него кой ще го държи за гърлото – Москва или Вашингтон).
Сега остава въпросът: може ли американците в условията на търговска война с Китай и ЕС да се скарат още и с Русия? Очевидно не. Това не е просто глупаво, а дори и самоубийствено. Нали тогава съюзът на основните континентални държави неизбежно ще се оформи. Това ще бъде непобедим алианс. Номер едно на планетата. Не звучи зле, особено за нашето патриотично ухо, в значителна степен отгледано със стереотипите на миналото, в частност противостоенето между САЩ и СССР.
Но всъщност за Русия подобно разпределение изобщо не вещае радост, но за това по-долу. Сега просто ще отбележим, че САЩ в настоящия исторически момент нямат никакви реални (икономически) причини да враждуват с Русия. Къде по-изгодно ще бъде за янките да сключат с руснаците сделка и да не допускат оформянето на голям евразийски съюз.
Игнорирането на тези очевидни неща при анализа на международната обстановка е невъзможно. Затова няма нищо по-логично от това да предположим наличието на Голяма сделка между Москва и Вашингтон, особено ако към оказаната основна причина прикрепим няколко реални геополитически фактора, натрупали се по време на мандата на Тръмп. Въпреки това, експертната общност предпочита да игнорира въпросните изводи.Законопроектите на наскоро почиталият сенатор или заявленията на Ники Хейли им се струват по-значими. Е, добре.
Може да се поспори, че Тръмповците си идват и отиват, а евроатлантическата солидарност (както и единството на демократичния Запад срещу заплахите на авторитарна Русия) остават. Но този извод днес е неактуален. Вече дори и Европа поема по курс да обособяване на задокеанския съсед, при това във всички сфери. А и трябва да се разбере, че действията на Тръмп не са брътвежите на слабоумно старче, а ясно изградената стратегия на стоящия зад него елит, който можем условно да наричаме „национален американски капитал”.
Именно икономиката диктува подобна политика, а по-точно настоящия глобалистки икономически модел, който доведе до кризата на американската промишленост и инфраструктура, обогатявайки най-вече тази част от елита, която условно може да се нарече „глобални финансисти”. Не случайно преди дни Доналд заяви, че споразумението за създаване на СТО (един от стълбовете на настоящия модел) „е най-лошата търговска сделка, която някога е била правена”. Затова и тръмпизмът на САЩ ще остане задълго.
Да отидем по-далеч:
„В тази нова игра, която започват да разиграват на широките простори на Евразия, Русия, за жалост няма основания уверено да претендира за главна роля. Твърде е ограничен нейният икономически потенциал, твърде скромно място тя заема в системата на налагащата се евразийска взаимна зависимост”.
Да не спорим. Многобройни авторитетни експерти-международните обичат да подчертават слабостта на Русия на фона на другите големи играчи и нейния статут на регионална държава. Няма да спорим и просто ще се съгласим, че Русия засега е още значително по-слаба и от Китай, и от ЕС, и от САЩ. По-слаба икономически. Добре. Но какво предлага авторът в такъв случай?
„Успешното развитие на китайско-германското сътрудничество би било изгодно за Москва, макар и само по причината, че подобно сътрудничество е единствената възможност Вашингтон да се лиши от настоящия му монопол при определянето на базовите правила на играта в световната икономика. Особени надежди за възстановяването на отношенията с Вашингтон в обозрима перспектива Москва няма и докато правилата се определят от САЩ, Русия ще бъде последователно изтласквана на периферията на световната икономика. Затова е лесно да се предположи, че Москва с ентусиазъм би се присъединила към изграждането на оста „Берлин-Пекин”, опитвайки се да я превърне в пълноценен равностранен триъгълник”.
Ето нещо съвсем интересно. Поради това, че със САЩ отношенията са ни лоши и няма надежда в обозрима перспектива” да променим нещата, то трябва да се промъкнем в потенциалния съюз между Германия и Китай. Това щяло да лиши американците от настоящата им глобална икономическа диктатура.
На първо място Вашингтон буквално през целия мандат на президента Тръмп е зает именно с това да разрушава „основните правила на играта в световната икономика”. Със своите ръце, или, както ние вече отбелязахме, тези правила с времето са станали причината за дълбоката криза в самите САЩ (и причина за възхода на прекия конкурент Китай). Под удари е подложена и настоящата доларова хегемония Тръмп е готов да се откаже и от нея.
А на второ място, не изглежда ли странно признаването на слабостта на Русия на фона на Германия и Китай и изведнъж да ѝ се предлага да се присъедини към тази „голяма двойка”? Няма ли да ни задуши в своите тесни обятия?
Авторът признава подобен вариант за развитие, виждайки за Русия основната опасност в това, че може да стане „трето колело” в китайско-германския съюз”. Но за да се избегне това той предлага „в този съюз да се внесат нейните уникални сравнителни преимущества. Които не трябва да се „ограничават с особеното географско положение на Русия – вариантите на китайско-германският транзит може да се намерят много на брой и не всички минават през руска територия”. Какво в такъв случай трябва да привнесем, ако търговско-транспортните коридори не са най-важното и Пекин с Берлин могат лесно да си заобиколят (а те, значи, ще ни заобиколят)? Вариантите са няколко:
Тристранни проекти за развитието на Балканите, в Централна Азия и в Афганистан
Въпросите за миграцията
Профилактика на политическия радикализъм
Предизвикателствата, свързани с новите технологии.
Прелест нали? Всъщност ни призовават да излезем на страната на Китай и ЕС в тяхното настъпващо противопоставяне със САЩ. При това нашата слабост и предизвиканите от нея рискове се осъзнават в пълна степен. Но за да ги нивелираме ни предлагат… Не, не да станем основният евразийски логистичен хъб, свързващ частите на света и затова притежаващ ключовата роля дори при относително слаба икономика.
Не. На нас ни предлагат програма, която еднозначно ще постави Русия, ако не на равнище „третият е излишен”, то някъде там. Германия и Китай ще изграждат мощно икономическо и технологическо партньорство, а ние ще гаснем в тяхната сянка, предлагайки своята помощ в борбата срещу международния тероризъм. И да развиваме Балканите и Централна Азия. Но затова пък срещу САЩ!
На много наши патриоти подобен вариант, впрочем, ще им се хареса. А на мене не. Обръщам внимание на ключовата фраза: „вариантите на китайско-германския транзит могат да се намерят много на брой и не всички те минават през руска територия”. Ето и че се връщаме там, откъдето започнахме. Инициативата „Един пояс – един път”, свързваща Пекин и Берлин, може да се размине и без Русия. И за нас това ще бъде стратегическо поражение, което фактически ще постави кръст на глобалните претенции на Кремъл, което ще бъде бавна смърт за страната, защото в такъв случай правилата на икономическото развитие ще се диктуват от нашите „партньори”. Но те не са толкова ужасни, колкото САЩ, нали? Така е, така е. И Китай, и ЕС спят и и сънуват как Русия ще застане с тях в един икономически ред.
Според мен за нашата възраждаща се империя е значително по-изгодна съвсем различна стратегия (и изглежда, че Москва се придържа именно към нея): в никакъв случай да не се месим на чиято и да е страна в битката на гигантите, а спокойно да я наблюдаваме в неутрален (понякога и полунеутрален) статут. Помагайки на тези, които губят и сдържайки тези, които печелят. И в никакъв случай да не помагаме на победата на Китай над САЩ, а значи и за формирането на китайско-германския икономически съюз. Най-малко сега това ни е неизгодно. А търговският път от Китай към Европа само през наша територия. Под наш контрол. С наша основна роля.
Послепис: Авторът експерт е прекрасен:
„Към това трябва да се добави, че разрушението на съвременния либерален икономически ред, защитата на който ще стане основа за китайско-германското сближаване, изобщо не е в интерес на Русия. Въпреки това, че терминът „либерализъм” да е придобил през последните години у нас силно изразен негативен оттенък. Москва, както и всеки друг участник в международната икономическа система, може да има много справедливи претенции към конкретните аспекти на този световен ред.
Но триумфът на протекционизма, отказа от многостранността, залезът на универсалните международни икономически организации и разделянето на света на противостоящи си взаимно търговски блокове никак няма да облекчи задачата за интегрирането на Русия в световната икономика и няма да ускори икономическото модернизиране на страната”.
Имаме забележителни експерти, според които глобализмът е върхът!
АНАЛИЗИ
След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4
След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.
Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.
В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:
При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.
Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.
Съобщението завършва с думите:
Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.
Четири милиона отпускари
Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.
Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.
Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.
Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.
Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.
Как се казва “Крещатик” на корейски?
В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.
Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.
Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.
Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.
От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.
Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.
Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.
Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.
Какво от това?
И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.
Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.
Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер
КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?
Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.
Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.
„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.
Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.
„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.
Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.
Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.
Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.
Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.
Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).
В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.
Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.
Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.
Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.
Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.
Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.
Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.
И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.
Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.
В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.
Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.
Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.
Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.
В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.
Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.
Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.
Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.
В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.
Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.
От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.
Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.
В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.
Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.
Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.
КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.
Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ЗАКОН4 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда