АНАЛИЗИ
Какво да се противопостави на американската агресия
Последните 30 години Америка сериозно залага на своето неоспоримо стратегическо военно преимущество. Сега се изясни, че такова преимущество просто няма. Москва възстанови стратегическия си ядрен паритет и освен това, в някои най-важни области даже съществено изпревари Вашингтон. Но настоящите американски елити никак не могат да приемат и осъзнаят този очевиден факт. Впрочем, това би било изключително вътрешен проблем на Америка, ако след три години не изтичаше срока на Договора за ограничение на стратегическите въоръжения СНВ-3, последният договор, който по някакъв начин регулира баланса на стратегическите ядрени потенциали на Русия и на САЩ.
Управляващият американски елит начело с президента Тръмп в последно време демонстрира своята крещяща неадекватност, разчитайки чрез различни санкции да накара Москва да отстъпи и да върне така на Вашингтон ролята на единствен глобален хегемон. Освен това вътре в самия американски елит през последните две години се е разпалила истинска гражданска война, в която смъртните политически врагове – Тръмп и екипът му и противостоящите им кланове на финансистите-глобалисти – са готови да воюват помежду си до последна капка политическа кръв. Във връзка с това Русия сериозно се замисля какво ще стане ако световната стабилност окончателно рухне и не се поднови договорът СНВ-3.
От една страна, нашите нови стратегически видове въоръжение, тип хиперзвуковия „Авангард“, подводния „Посейдон“ и тежкия междуконтинентален „Сармат“ надеждно ни гарантира съблюдаването на стратегическия паритет с Вашингтон при всеки вариант на развитието на събитията. От друга страна, при излизането на САЩ от този договор, негативните последствия от това действие могат да повлияят не само на руско-американските отношения, но и радикално да увеличат военното напрежение в глобален мащаб. По-просто казано, в този случай изтребителната глобална ядрена война ще стане значително по-реална…
Ако разгледаме ситуацията от гледна точка на здравия разум, то всички усилия на американските дипломати трябва да бъдат в момента насочени за запазването на съществуващия стратегически баланс. Но практиката, уви показва, че настоящата управляваща класа в Америка е много далеч от адекватни оценки, когато става дума за Русия. Тоест гордите янки никак не могат да преживеят и осъзнаят този прост факт, че те безнадеждно са провалили своя глобален геополитически проект за световно господство и сега САЩ са принудени да водят, така да се каже, ариергардни боеве, поне за да не спадне сред регионалните второразредни страни под напора на Русия и Китай.
Но те се водят, уви, подобно на глупавите герои от старата детска книжка на Чуковски:
„И лисичките взели клечки кибрит
При морето синьо отидоха
И морето синьо запалиха! (…)
Тушат-тушат, не могат да го потушат
Заливат, не могат да го загасят!
На фона на прогресиращото безумие на западните елити, действащият Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения остава едва ли не последната бариера на пътя на неудържимата ядрена надпревара. Нали след това няма как да се потуши, да се загаси, момчета! И резултатът със сигурност няма да бъде във ваша полза. Може би ще е по-просто да се признаят глобалните интереси на Русия и да се влезе в равноправни преговори?
Във връзка с това, политическата върхушка на Запада трябва щателно да обмисли по-нататъшните си крачки. При продължаване на договора СНВ-3, след това може да се сключи нов, модернизиран и подобрен пакт, който да включва точки, изключващи възможността за нарушения на стратегическия баланс в дългосрочна перспектива. Идеалният изход се заключва в това, че към подписването на този нов и модернизиран договор освен Русия и САЩ се включат и останалите ядрени държави, които могат да нанасят атомни удари на значително разстояние.
Впрочем, сега трудно може да се предположи, че Индия или Китай, Израел или Пакистан ще се съгласят да ограничат своя ядрен потенциал. Затова създаването от Русия на ново поколение и нови видове ядрено въоръжение, подобни на авиационен комплекс „Кинжал“ или крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ е своевременно и оправдано. А американците, ако наистина искат да се договаряме, трябва да бъдат готови от своя страна да дадат изчерпателни гаранции, че те няма да започват занапред опити едностранно да рушат наложилото се равновесия, както правят през 2001 г., излизайки едностранно от договора за противоракетна отбрана. И така сами буквално разрушавайки цялата структура на стратегическата сигурност, наложила се тогава за последните 30 години.
При всеки случай, най-надеждната гаранция за нашата сигурност, гаранция за мирното небе над Русия е изпреварващото развитие на нашия ядрен оръжеен комплекс. Нашето оръжие трябва да бъде най-доброто по света. И у никого не трябва да възниква по този повод и най-малко съмнение. Дори никому, дори и в най-страшния му кошмар, да не се присънва нападение над нашата страна.
Евразийска провинция Америка
Но янките не престават. Преди няколко дни в американския Сенат се изказа високопоставеният сътрудник на Държавния департамент, направляващ въпросите за Европа и Евразия Уес Мичъл. Заседанието бе закрито, така да се каже – „за своите“. Отчитайки се пред сенаторите, Мичъл с стараеше много, нали от сенатския комитет по международните дела зависи ни повече, ни по-малко от финансирането на държавния департамент.
Той започна с това, че заяви: „САЩ влязоха отново в епохата на противостоенето между великите държави“, а след това заяви, че „предишните президенти и техните администрации не успяха напълно да подготвят Америка да удържи уверена победа в това противостоене“. Между временно, според него „Русия и Китай са много сериозни конкуренти, които активно засилват материалните си и идеологически ресурси, за да оспорят първенството и лидерството на САЩ в XXI век“. А това значи, прави изводът Мичъл, че „най-важен интерес на националната сигурност на САЩ остава предотвратяването на доминирането на евразийския континент с някакви враждебни на Америка държави“…
В превод от дипломатически английски на прост руски език, това значи следното.
Първо. Намиращите се далеч отвъд океана САЩ поставят за своя основна цел поемането на контрола над цялата огромна територия на Евразия.
Второ. Предвид, че именно Русия заема по-голямата част от тази територия, основната задача на САЩ е отслабването и разрушението ѝ. Или изчезвайки, или разпадайки се на части, Русия да престане да доминира в своята обширна зона на естествено евразийско влияние.
Трето. След Русия, главният евразийски враг на Америка е Китай. Освен това, ако във военно отношение именно „руската заплаха“ представлява най-голямата опасност за САЩ, тогава от икономическа гледна точка Пекин сега дава на Вашингтон основното предизвикателство. Но, за да престане да съществува, Китай, подобно на Русия, може единствено да се разпадне на малки и за предпочитане враждуващи помежду си части.
Просто казано, за т.нар. „сдържане“ на Русия и Китай Вашингтон се опитва по всякакъв начин да разгаря всякакви конфликти и спорове в Евразия, които могат да ни навредят и да забавят развитието ни. С какво можем от наша страна да се противопоставим на тази агресивна евразийска геополитическа доктрина на Съединените щати? Отговорът е прост: само сила може да се противопостави на сила! И тази сила я имаме. Основната ѝ опора е мрежата от руски военни бази на територията на бившите съветски републики. Ето само някои от тях:
В Армения, в град Гюмри, е разположена 102-та руска военна база с 4500 души личен състав. Освен това през 2016 г. в Републиката е създадена „обединена групировка войски на Армения и Русия“. Ние вече сме доставили на арменците военно оборудване на стойност 200 млн. Долара. И в съответствие с неотдавнашното междуправителствено споразумение Москва ще предостави на Ереван друг държавен заем за 100 млн. долара за закупуване на нова партида руски оръжия.
В Република Таджикистан е разположена 201-а руска военна база, която е най-голямата сухопътна военна единица на Руската федерация, разположена извън нейните граници. Под контрола на 201-а база се намира най-опасното военно-стратегическо направление в Централна Азия – афганистанското. Друг руска военен обект в Таджикистан е оптично-електронният комплекс „Окно“. Той е включен в системата за контрол на космическото пространство и в интерес на нашите войски за въздушно-космическа отбрана.
Наблизо е Киргизстан. Тук основният военен обект на Русия е въздушната база „Кант“. Изтребителите, щурмовиците и вертолетите, базирани на него, позволяват надеждно управление на въздушното пространство на този сложен и експлозивен район.
В Казахстан вероятно са най-много руските военни обекти. Тук е космодрумът „Байконур“, където се намират изпитателните бази на транспортния полк на руската авиация. Също така в Казахстан е 929-ен полетно-изпитателен център, изпитателният полигон „Сара-Шаган“, отделен полк на военнотранспортната авиация и редица други обекти.
И накрая, в Беларус, в регионалния център Ганцевичи има отделен радиотехнически възел „Волга“, който е част от нашата стратегическа система за ранно предупреждение ракетни атаки. Друго руско съоръжение в републиката е 43-и комуникационен център „Вилейка“, който осигурява на Москва комуникации с руските подводници в далечната океанска зона.
Имаме и мощни военни бази и в Абхазия, и в Южна Осетия. А ако се добавят към това и още двете руски бази в Сирия – въздушната „Хмеймим“ и морската „Тартус“, които ние използваме толкова успешно за укрепване на руското влияние в Близкия изток, то картинката става доста внушителна.
Ние сме руски, с нами Бог! Господи благослови!
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!