НОВИНИ

САЩ избраха следващия президент на Украйна

Борбата за власт в Украйна влиза в остра фаза – до президентските избори останаха седем месеца. В четвъртък Юлия Тимошенко обяви не само за издигането на своята кандидатура за президент (в което никой не се е съмнявал), но и за това, че няма да се съюзява с никого. Ще може ли политикът с най-голям рейтинг в Украйна да спечели изборите – или властта отново ще й се изплъзне? И какво ще получи от това Русия?

За Юлия Тимошенко изборите на 31 март 2019 година ще станат вече трети в кариерата й. Два пъти тя губи в борбата за власт. При това и двата пъти ставаше втора – но ако през 2010 година тя получи 25% на първия тур и 45 на втория (отстъпвайки само три процента на Янукович), то през 2014-та тя събра само 13 процента, отстъпвайки на победителя Порошенко повече от 40. Сега Тимошенко ще направи трети опит и за сега нейните шансове са за предпочитане.

Работата не е само във високия рейтинг (по всички допитвания тя е лидер със 17-23 процента, което за раздробеното украинско политическо поле е доста много). На страната на бившия премиер министър е и подкрепата на част от украинския олигархат и, което е още по-важно, симпатиите на САЩ.

Действащият президент Порошенко е крайно непопулярен – за него са готови да гласуват минимум два пъти по-малко избиратели, отколкото за Тимошенко. Разбира се, действащата власт има различни механизми за влияние и Порошенко ще се възползва от тях. Но сега между него и Тимошенко са се разположили трима кандидати – Анатолий Гриценко, Юрий Бойко и Олег Ляшко. Техният рейтинг е от 10 до 14 процента и теоретично Порошенко може да надмине някого от тях и даже да се опита да се промъкне на втори тур. За да се сблъска там с Тимошенко и да загуби.

Защо да загуби, ако през 2014-та Порошенко получи четири пъти повече гласове, отколкото „жената с плитката“?

Защото тогава Порошенко беше възприеман като човек, от центъра на политическия спектър не твърде свързан с миналото – а Тимошенко, току-що излязла от затвора имаше много висок рейтинг. Сега, след малко повече от три години на управление, Поршенко стана притежател на толкова голяма народна нелюбов, че изгуби всички свои предимства пред Тимошенко.

А отчитайки традицията на украинските избори, на които след 1999 година нито един президент не е преизбиран (през онази година Кучма стана единственият, който можа да направи това), не се виждат никакви шансове за преизбиране на Порошенко.

Олигархът, станал президент не само, че си спечели маса врагове сред своите събратя-олигарси, но и стана крайно непопулярен сред народа. Така единственият шанс на Порошенко за преизбиране е да убеди населението, че Западът иска само него и без него Украйна ще загуби европейската и американската подкрепа. Но това и близко не е така – на САЩ и съвсем пък на Европа Порошенко като такъв е абсолютно безразличен.

За Вашингтон е важно в Киев да се запазва прозападната ориентация – а кой именно ще я обезпечи е последна грижа. Разбира се, Порошенко е „проверен другар“ – но ако неговият рейтинг клони към нула, той не може да осигури и минимална управляемост на Украйна. Тоест той става опасен за Запада. А на Запада е по-изгоден нов президент, който поне първите години ще получи известен кредит на доверие от страна на населението. И ако западът види, че Порошенко може да бъде преизбран само с цената на натрупване на напрежение в и така гнилата украинска политическа система, то не само ще се обърнат с гръб към него, но и ще го бутнат.

А имайки предвид, че Порошенко може само с огромни нарушения да се промъкне едва до втория тур, за същите тези САЩ няма никакъв смисъл да изострят и така тежката ситуация в Украйна заради личното бъдеще на сегашния президент. Тях в една или друга степен ги устройват всички основни претенденти и ще се даде предпочитание на онзи, който осигури минимални сътресения.

Украйна все едно се управлява от олигархат в съюз с до дъно корумпираната политическа класа – в която сега никой не смее да гъкне за нормализиране на отношенията с Русия. Победата на Тимошенко и нейните кланове (а в едно и стоящия зад нея Коломойски) ще доведе разбира се до определено преразпределение на средствата и силите вътре в украинския елит. Но няма да промени курса към атлантизация на Украйна.

При това във вътрешнополитическата борба и Порошенко, и Тимошенко, естествено се наричат един друг „руски агенти“ – но това просто са правилата на играта. При това те говорят същото и за своя външен избирател – САЩ. Тимошенко се опитват да представят като кандидат, недостатъчно твърд по отношение на Русия. На американците постоянно напомнят как бъдейки премиер министър, Тимошенко е подписала газовия контракт с Путин, а по време на войната през 2008 година не е поддържала Грузия.

Разбираемо е, че в САЩ имат двойствено отношение към Тимошенко – реалният политически боец-тежка категория. Тя има какво да разкаже на американците за сегашния украински президент – впрочем, администрацията на Порошенко през 2016 година успя даже публично да се обяви против Тръмп – тогава кандидат-президент.

Затова когато тези дни в Киев съветникът на Тръмп Джон Болтън след срещата с Порошенко побеседва с Тимошенко, това не беше проста формалност или любопитство.

Украина е нужна на Вашингтон за пазаренето с Русия – САЩ не се канят просто така да я дадат на Москва, но са готови да се съгласят на определено пазарене и на онова, което им изглежда като отстъпки. Например, за да дойде на власт кандидат, който ще бъде приемлив за Русия. И ако Москва даже с полунамек даде да се разбере, че Тимошенко е именно такава, Вашингтон ще я „заобича“ още повече. Нека бъде Тимошенко. С нея поне Путин ще разговаря, а на Москва, ние ще подадем това като наша, американска крачка в името на руските интереси.

Разбираемо е, че за Русия са важни не персоналиите, а прелома в настроенията на украинското общество, смяната на украинския постмайданен елит. Тимошенко ще смени Порошенко по силата на вътрешноукраинските реалности и борбата за власт в рамките на един постмайданен елит. Но ще бъде смешно, ако нейното идване на власт способства за желанието на САЩ да смекчат напрежението в разногласията с Русия по Украйна.

Post Views: 2

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

Post Views: 27

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.

Post Views: 32