БЪЛГАРИЯ
„Тъжно ми е и ме е срам. Мислех го за най-цветния, най-широкоскроения, най-начетения, най-специалния човек“
Слави, стига лицемерие. Преди само две-три години ти написа за Любен Дилов-син: „Тъжно ми е и ме е срам. Мислех го за най-цветния, най-широкоскроения, най-начетения, най-специалния човек“, а после го заплю публично, защото станал част от ГЕРБ. Днес, пред хладното тяло на същия този човек, ти редиш дитирамби как той бил „най-светлият човек, когото си познавал“.
Къде беше тази светлина, когато го замеряше с калта на политическата си целесъобразност? Къде беше това „богатство на душата“, когато го осмиваше, че е влязъл в „партията на Бойко“?
И тук идва най-големият цинизъм, Слави. Ти го кълнеше заради ГЕРБ, ти го обяви за предател заради „шайката“, а после сам влезе в коалиция с тях. Ти управлява с тези, заради които се срамуваше от Дилов. Това е върховната политическа шизофрения – да прокълнеш приятеля си, че е преминал моста, а след това сам да си построиш вила на същия този бряг и да се настаниш удобно в управлението с тях. Твоят срам тогава беше просто инструмент, евтин декор за телевизионна употреба.
Сега, когато Дилов го няма, ти вадиш белите ръкавици, но те са изцапани със същата власт, за която го обвиняваше. Изкуството на некролога не бива да се превръща в изкуство на амнезията. Веселин Стаменов не обича захаросаните лъжи, защото те миришат на формалин повече от самия труп.
Това, което правиш в момента, е класически пример за балканско емоционално инженерство. Когато един човек е жив, ние го разпъваме на кръст, броим му стотинките в джоба, съдим го за всяка запетая и го обявяваме за предател на „идеята“. Но щом биологията си каже думата, изведнъж изваждаме най-белите кърпички и започваме да бършем собствената си гузна съвест върху паметта на покойника.
Дилов бил нестандартен? Той беше нестандартен и през 2021-ва, когато го постави пред избора между приятелството и кариерата. Тогава обаче неговата нестандартност ти пречеше, защото не се вписваше в твоя сценарий за еднолично водене на парада.
Ти казваш, че той те е „засипвал със знания и хумор“. Да, Дилов беше ходеща библиотека, беше интелектуален фойерверк в една държава, която прилича на застояло блато. Но ти използваше тези негови знания само докато ти служеха за висок рейтинг. Когато той реши да бъде себе си извън твоята орбита, ти го превърна в обект на сарказъм. Сравнението е неизбежно – ти си като градинар, който е откъснал най-красивото цвете, стъпкал го е, защото не расте в неговата леха, а сега, когато цветето е изсъхнало, плаче над хербария. Това не е скръб, Слави. Това е естетизация на миналото за сметка на грозното, коалиционно настояще.
Думите ти днес звучат като лошо написан сценарий за предаване, което отдавна е изгубило смисъла си. „Светъл човек“, „ум“, „талант“ – тези думи са като кухи лейки, с които се опитваш да полееш гроба на едно предадено приятелство. Метафората на твоя живот винаги е била „всичко или нищо“, но в приятелството „всичко“ означава да приемеш другия дори когато е в другата партия – същата тази партия, с която ти после направи сватба по сметка. Ти не го прие. Ти го зачеркна публично с онова „срам ме е“, което остана да виси във въздуха като тежка миризма на изгорели мостове.
Лицемерието е най-лесният изход в България. Тук обичаме мъртвите, защото те не могат да ни противоречат. Дилов вече не може да ти напомни как си иронизирал неговата ерудиция, наричайки я политическа деградация, докато самият ти си подготвял папките за общо управление със същите хора. Тази внезапна канонизация е обида за интелекта на онези, които помнят. Тя е опит да се пренапише историята в стил „розова ограда“, докато всъщност оградата беше от бодлива тел.
Не искам такива приятели. Не искам хора, които приживе ще ме плят по телевизионни екрани, ще се срамуват от мен заради принципи, които утре сами ще погазит, а когато си отида, ще жалят за мен с най-красивите прилагателни. Както казваше поетът: „Не ме обичай след смъртта, обичай ме в калта, докато още мога да ти върна жеста“. Смъртта не е индулгенция за лошото отношение приживе. Тя е просто край на възможността да бъдеш честен. Ти изпусна шанса си да бъдеш честен с Дилов, докато той можеше да те чуе.
Сегашните ти думи са просто лицемерно ехо на едно его, което не търпи чужд успех, освен ако не е посмъртен.
Веселин Стаменов
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








