БЪЛГАРИЯ
Предложение, корумпираните магистрати да минат на минимални работни заплати
- СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ: Асен Василев с взривяващо предложение – институциите извън мандат да минат на минимални заплати.
- „Тези хора, които си мислят, че са безнаказани, трябва да започнат да плащат за безобразията, които вършат в тази система – индивидуално да плащат“, заяви Василев.
Съпредседателят на „ПП-ДБ“ Асен Василев призова за радикална промяна в съдебната система и заяви, че следващият парламент трябва да започне „взривяване на модела“, който според него поддържа безнаказаност в институциите. В интервю за БНР той посочи, че думата „разграждане“ е твърде мека за необходимите промени.
Като пример Василев даде ситуацията с Висш съдебен съвет, който по думите му работи извън мандата си и не спазва закона.
Според него институции, които функционират по този начин, трябва да бъдат поставени на минимални работни заплати, докато не се върнат към законовия ред
Лидерът на „Продължаваме промяната“ посочи и идея, която е опитвал да наложи като финансов министър – всяко осъдително решение срещу България в международни съдилища да се плаща от бюджета на съдебната власт. Според него трябва да има и възможност за регресивни искове срещу конкретния съдия или прокурор, когато е нанесена щета на държавата.
„Тези хора, които си мислят, че са безнаказани, трябва да започнат да плащат за безобразията, които вършат в тази система – индивидуално да плащат“, заяви Василев.
„Цялата система, която работи по този начин да е на минимална заплата. Опитах се да наложа, всяко осъдително решение срещу България да излиза от бюджета на Съдебната власт. И човекът виновен за това да има регресивен иск към него. Отказах на пускам към МС за решение обезщетение, ако няма становище на Министерство на правосъдието или, че има регресивен иск. Съдия, прокурор, нанесъл щетата да плати от джоба си или становище на Министерство на правосъдието, че няма как да има регресивен иск“, обясни Асен Василев.

Василев засегна и темата за административната реформа
Според него броят на министерствата в България може да бъде намален от 20 на 12, което би направило управлението по-ефективно и по-малко бюрократично.
По отношение на пенсионната система той коментира приетия законопроект за мултифондовете. Според него реформата като цяло е добра за гражданите, защото дава възможност пенсионните фондове да управляват средствата на осигурените лица чрез различни инвестиционни профили.
Въпреки това Василев изрази притеснение от възможността средствата да бъдат насочвани към по-рискови инфраструктурни проекти. По думите му подобни инвестиции съществуват по света, но за България може да е рано, тъй като съдебната система и надзорните органи все още не функционират достатъчно ефективно.
Като пример той посочи, че инвестиции в държавни ценни книжа на държави като Германия и Франция носят много по-нисък риск от корупция, отколкото инфраструктурни проекти в региона.
Бившият финансов министър коментира и темата за удължаването на бюджета. Според него законът трябва да бъде приет, за да се гарантира нормалното функциониране на държавата.
„Не мисля, че някой има полза да се вкарва стрес в българската икономика“, заяви той и добави, че текстовете в закона са основно технически и се свеждат до няколко параграфа – удължаване на срока след 31 март и даване на правомощия на служебното правителство да подпише споразумение с Европейска комисия по механизма SAFE.

Василев засегна и темата за икономическите рискове, свързани с конфликта в Близкия изток
Според него поскъпването на петрола от около 60 до над 90 долара за барел може да доведе до инфлация, ако тенденцията се задържи няколко месеца.
По думите му подобно увеличение ще повлияе на цените на стоките с транспортна компонента или зависими от енергийните разходи. В същото време той отбеляза, че цените на природния газ и електроенергията засега остават относително стабилни.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ коментира и политическата ситуация, като заяви, че служебният премиер Андрей Гюров е съставил кабинет с представители от различни политически среди, а основната задача на правителството е да организира честни избори. Василев посочи още, че истинската политическа позиция се доказва чрез действия, а не чрез изявления
„Важно е с действията си да заявиш каква политика водиш, на думи е много лесно“, заяви той и посочи като пример, че единствено ПП-ДБ са били на протеста срещу Сарафов и са готови да поемат ответните удари.
На въпрос защо по време на управлението на т.нар. „сглобка“ не е бил избран нов състав на ВСС, Василев отговори, че това би изисквало подкрепа от партиите на Бойко Борисов или Делян Пеевски.
Според него подобен компромис би довел до запазване на съществуващите зависимости в съдебната система.
„Бойко и Пеевски имат над 80 депутати, трябват 160 за нов ВСС. Това означава, че ако изберем трябва да дадем квота на Бойко или на Пеевски. Вие искате ли ВСС с Бойко или с Пеевски? Ако изберем ВСС с тях означава да презаредим Съдебната система със същите безобразия и зависимости.“

The Sofia Times припомня, че настоящият бюджет действа до 31 март
В предстоящия удължителен бюджет ключовият параметър — 5% индексация на заплатите в държавния сектор — остава в сила.
Служебният финансов министър Георги Клисурски подчерта, че на практика много институции все още не са приложили увеличението, въпреки че то важи със задна дата от **1 януари**. Той призова ръководителите на администрации и държавни структури незабавно да въведат предвиденото повишение.
Малко по-рано в интервю за БНР той посочи, че приемането на удължителния бюджет след 31 март е абсолютно необходимо за нормалното функциониране на държавата.
В противен случай се застрашават разплащанията по ПВУ, приемането на редовен бюджет до края на юни, както и основни социални и финансови ангажименти на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








