БЪЛГАРИЯ
Никой не разследва острата, задушлива миризма в Бургас през нощта – лекар иска замерване за канцерогени във въздуха
През последните месеци жителите на Бургас регулярно съобщават за необяснима остра, задушлива миризма през нощта, но всички техни сигнали до институциите завършват с констатациите, че замърсяване няма. Острата миризма обаче е факт, а причината – никой не иска да разследва.
Бургаският лекар д-р Веселин Джендов – хирург, експерт по околна среда към университета „Сапиенца“ в Рим и почетен член на научното дружество по клетъчна биология – изпрати петиция до Омбудсмана на Република България относно „нарушаване на правото на здравословна околна среда в гр. Бургас поради повтарящо се и неизяснено замърсяване на въздуха с мирис на нефтопродукти и летливи органични съединения“.
Силната и задушлива миризма, наподобяваща бензин, разредител, нефтопродукти или други летливи органични съединения (ЛОС), се усеща в различни райони на Бургас – включително Централна градска част, кв. Сарафово, Долно Езерово, Лазур, Меден рудник и други.

Миризмата често се усеща: в ранните сутрешни или вечерни часове, при безветрие или при ниски атмосферни инверсии и не е съпроводена с официална информация или предупреждение от институциите
Наблюденията и свидетелствата на бургазлии създават основателни съмнения за замърсяване с бензол, толуол, ксилол и други ароматни въглеводороди, които са доказани канцерогени според СЗО, пише в петицията до омбудсмана.
Въпреки множеството подадени сигнали до РИОСВ-Бургас и Община Бургас, официалните измервателни станции не отчитат превишения, вероятно поради:
недостатъчен брой автоматични станции и липса на константен мониторинг;
непълно обхващане на показателите – не се измерват рутинно бензол и други ВОС; (волатилни, летливи органични съединения)
измерванията се извършват в разредени интервали, а не в реално време;
липса на прозрачност относно емисиите от промишлените източници в района (напр. нефтозавод, нефтопристанище, цистерни и др.).

Според петицията в случая има нарушение на чл. 55 от Конституцията – правото на здравословна и благоприятна околна среда; нарушение на Закона за опазване на околната среда (чл. 16 и чл. 17); и липса на адекватна защита на здравето, особено за деца, възрастни и хронично болни хора.
Възможно ли е да има силна миризма на бензин, бензол, толуол и т.н., а станциите на РИОСВ и градските власти да не отчитат наличие на химически замърсители, пише в сигнала, като се посочват следните възможни обяснения:
Малък брой станции: в повечето български градове станциите са малко на брой и често не са разположени в най-засегнатите квартали.
Разредени интервали на измерване: някои станции не правят непрекъснат мониторинг, а периодични измервания – например веднъж на час или дори по-рядко.
Не всички станции измерват бензол, толуол, ксилол и др.: най-често се измерват ФПЧ (фини прахови частици), NOx, O₃, SO₂, а ВОС (волатилни (летливи) органични съединения (ЛОС) често остават без мониторинг или се следят само частично (например само бензол).

ВОС са усещани дори при ниски концентрации
Много ВОС, особено ароматни въглеводороди като бензол, имат много нисък праг на мирис – можем да ги помиришем при концентрации далеч под санитарните норми.
Пример: бензолът има праг на мирис около 1,5 ppm, (части на милион), но здравната норма в ЕС е 5 µg/m³ средногодишно, което е много по-ниска концентрация, а и измерена в различна единица.
В писмото до омбудсмана се настоява да упражни правомощията си за защита на основните права на гражданите по смисъла на чл. 150, ал. 3 от Конституцията и чл. 19–21 от Закона за Омбудсмана и да поиска от компетентните органи (МОСВ, РИОСВ, МЗ, Община Бургас):
инсталиране на станции за измерване на ВОС и бензол в квартали, където се усеща миризмата, и централната градска част;
публикуване на пълни и прозрачни данни в реално време;
изграждане на механизъм за ранно предупреждение към гражданите.

Кой е източникът на задушливата миризма?
Претоварването на нефт между танкерите в морето, нефтеното пристанище „Росенец“ или „Лукойл – Нефтохим“ се сочат като възможните причини. Разследване на Обективно.БГ показа, че руският петрол влиза у нас като египетски, а не руски чрез претоварване от кораб на кораб. Претоварване обаче се извършва не само на руски петрол заради санкциите, но и в случаи, когато танкерите не са способни да влязат на терминала поради техническите си характеристики. Това претоварване е разрешено от закона.
От Дирекция „Морска администрация“ в Бургас заявиха за Обективно.БГ, че танкерите имат разрешение да извършват претоварването под строг контрол и спазвайки стриктно правилата за безопасност, за да няма разлив в морето. Със заповед на Морска администрация в Бургаския залив се въведе 35-километрова зона, в която не се допускат танкери да чакат на рейд.
„Напълно възможно е с въвеждането на 35-километровата буферна зона, да се избегнат неприятните миризми на нефтени продукти към града“, обяви директорът на „Морска администрация“ – Бургас инж. Живко Петров. Потърсен за коментар от Обективно.БГ защо острата миризма продължава въпреки въвеждането на 35-километровата забранена зона, той отговори, че в града действа и петролна рафинерия.
Според него, тъй като рафинерията не работи с руски нефт заради санкциите, свързани с войната в Украйна, танкерите превозват различни видове нефт, които трябва да смесват, за да се получи, този който й е нужен.

„Ние сега се сблъскваме с превоза на такива типове нефт. И нашето съмнение е, че по-лекият се нагрява по-бързо от слънцето и високите температури, повишава се налягането и то някъде трябва да излезе. Когато този танкер изчаква, за да влезе в терминала да разтовари, там мястото е едно и трябва да се редуват, е възможно да се получат тези миризми. Това е нашето заключение след един месец лутане“, обясни инж. Живко Петров. Въпреки това проблемът остава нерешен и Бургас продължава да диша въздух с остра, задушлива миризма, който обаче според РИОСВ не е опасен.
Според директора на РИОСВ-Бургас Павел Маринов до момента няма доказателства за реално обгазяване на града: „Това, че се усеща миризма, не означава автоматично наличие на висока концентрация на вредни вещества“. С това за чиновниците в Бургас случаят се счита за приключен.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








