ПАРИ

Става по лошо от турско, пригответе се да плащате, че дишате в България

Населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест

Планираните бюджетни разходи през 2025 г. са 98,9 млрд. лв.

Разходите не са съобразени с възможностите на българската икономика

Дефицитите и нарастването на дълга означават повишаване на данъчните ставки рано или късно

В Германия проблемите се задълбочават

На свое заседание на 11 декември Министерският съвет прие проекта за държавен бюджет за 2025 г. Планираните приходи, помощи и дарения са почти 92,5 млрд. лв., разходите заедно с вноската в бюджета на Европейския съюз са 98,9 млрд. лв., а дефицитът е 6,4 млрд. лв. В няколко последователни статии ще представя основните му параметри и моята оценка за тях.

Общи положения

През последните години (от COVID-19 кризата насам) е налице промяна в модела на управление на държавния бюджет – първо се определя колко разходи ще бъдат направени и след това се търси начин необходимите средства да бъдат осигурени, но при условие че основните данъчни ставки (уж) не се променят. Нарастването на разходите обаче не е съобразено с възможностите на българската икономика и това налага използването на мерки с еднократен характер или такива, които се изразяват в трайно източване на ресурсите от държавни и общински предприятия най-вече в енергетиката, от Българската народна банка, добивната промишленост и т.н. Тъй като неизменно се оказва, че и това не е достатъчно, се прибягва към по-традиционното решение – свиването на капиталовите разходи, които изведнъж вече не са толкова необходими. Само че в резултат от тази политика нито потенциалът за икономическо развитие нараства, нито бюджетът е балансиран, а се формира дефицит от около 3% от брутния вътрешен продукт и се натрупва допълнителен държавен дълг.

Всъщност предприетите през годините мерки включват увеличаване на максималния осигурителен доход и повишаване на данъка върху печалбите за предприятията с оборот над 1,5 млрд. лв. от 10% на 15%. Първата мярка се обосновава с по-големите права, които щели да получат осигурените на максималния праг лица, но същевременно не се отчита, че вероятността голяма част от тях да имат нужда от обезщетения за безработица е много ниска, че здравните права са еднакви за всички осигурени, независимо дали са на минимален или максимален осигурителен доход и че всъщност максималната пенсия далеч надхвърля получения размер според коректното прилагане на формулата в Кодекса за обществено осигуряване.

В крайна сметка благоразумната фискална политика би следвало да отчита какви са възможностите на икономиката и колко приходи ще се получат при действащото законодателство, кои са приоритетните области за използване на средствата и така да определя размера и разпределението на разходите. Правилният модел е да се спазва бюджетната дисциплина и да се намаляват пречките пред икономическия растеж. Това означава строг контрол върху разходната част и спазване на принципите, заложени в Закона за публичните финанси – адекватност, икономичност, ефективност, ефикасност, прозрачност, отчетност, отговорност и устойчивост.

Използването на капиталовото бюджетиране е инструментът, който да се използва, за да се покаже, че дадена инвестиция носи нетни ползи за обществото и позволява подредбата им. Преди да се пристъпи към заемно финансиране обаче първо трябва да се търси вариант за търсене поне на икономия при съществуващите разходи – дали е възможно същите резултати да се постигнат с по-малък ресурс и тогава да се преминава към дефицит и поемане на допълнителен дълг.

Бюджетната дисциплина е необходима, защото дефицитите и нарастването на дълга през дадена година или период всъщност означават неизменно повишаване на данъчните ставки рано или късно, особено когато исканията за повишения за бюджетни заплати почти винаги се изпълняват и са свързани с ангажимент за трайно увеличаване на разходите. Колкото повече се отлага тази мярка обаче, толкова по-голям ще бъде скокът на данъчните ставки.

При настоящата ситуация с големи постоянни дефицити и растящ държавен дълг населението трябва да се подготви за повишаване на данъчната тежест и – доколкото е възможно – да се опита да повиши дела от доходите си, който спестява. Или ако използвам популярния израз – „да се стягат коланите“.

Тук отново трябва да обърна внимание на факта, че тази политика засяга населението по различен начин. Проблемът ще възникне за хората, които са нетни вносители в бюджета (имат по-голям принос, отколкото получават от там) – тези, които не са на бюджетна издръжка и не разчитат на държавни поръчки за своите доходи. За тази група данъчната тежест и в момента е (много) висока, но ще се повиши и те трябва да се подготвят за това.

Макрорамка

За разлика от проекта за бюджет за 2024 г., когато дори оценката за размера на БВП през базовата (2023) година беше погрешна (и аз нееднократно предупредих за това), а реалният растеж на този показател според очакванията се оказа по-нисък от планирания, прогнозата в настоящия проект изглежда по-реалистична. Разбира се, при условие че не се случи някаква непредвидена в базовия сценарий ситуация в национален и в международен аспект.

Очаква се леко ускоряване на реалния икономически растеж до 2,8%, БВП в стойностно изражение да достигне 215,2 млрд. лв. и да нарасне номинално с 6,8%, средногодишната инфлация да се забави малко до 2,4%, нормата на безработица да се понижи леко до 4,1%, а средната месечна заплата да се увеличи с 9,1%. Тази положителна картина се получава при допускания за по-висок растеж на световната и на икономиката на ЕС, леко поскъпване на еврото спрямо щатския долар, поевтиняване на петрола на международните пазари, запазване на цените на неенергийните ресурси и понижаване на пазарните лихвени проценти спрямо 2024 г.

Рисковете пред тази прогноза са свързани с развитието на част от най-важните за българската икономика партньори. Германия е изправена пред задълбочаване на проблемите, произтичащи от „зеления“ преход, които предизвикаха както спад в икономиката, така и политическа нестабилност. Това заедно с повишаването на минималната работна заплата в България се отрази негативно на част от фирмите, които работят с германски партньори, и те затварят производства и освобождават работници. Проблеми са налице и във Франция, които могат да застрашат стабилността в еврозоната като цяло.

Растежът през 2025 г. ще бъде движен от потреблението и инвестициите. Повишението на заплатите в бюджетната сфера и увеличаването на минималната работна заплата ще допринесат за по-високо крайно потребление. При инвестициите съществува риск прогнозата да не се изпълни, както се случи през 2024 г. заради неполучените траншове по Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата за преките чуждестранни инвестиции също изглежда завишена особено предвид спада през настоящата година. Положителен импулс може да се очаква от членството в Шенген, но то ще се отрази както върху вноса, така и върху износа на стоки, както и върху изходящите и входящите туристически потоци.

В прогнозата прави впечатление, че разходите (без вноската в бюджета на ЕС) се увеличават с 19,7 млрд. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2024 г., докато БВП ще нарасне само с 13,8 млрд. лв. Това означава, че в прогнозата се предвижда част от тези разходи да се насочат основно към внос и към междинно потребление и да не допринесат за растежа на икономиката. Освен това през 2027 г. и 2028 г. реалният растеж според проекта ще се забави до 2%. Тези развития се явяват потвърждение на тезата, че надхвърлянето на определен праг за съотношението между държавните разходи и БВП всъщност не допринася, а дори пречи на растежа. Наблюдава се т.нар. ефект на изтласкване на частните инвестиции, тъй като повишава неефективността заради необходимостта от повишаване на данъците, както ще се случи в България.

Фискални правила

Основно положение за държавния бюджет и всеки друг управленски акт или план е да се съобразява с Конституцията и действащото законодателство. Министерският съвет отговаря за съставянето, приемането и изпълнението на бюджета и при изпълнението им той трябва да се съобразява конкретно и със Закона за публични финанси (ЗПФ), където са дефинирани фискалните правила. Това са числови ограничения за опредени показатели, които трябва да бъдат съблюдавани. Недостатък на ЗПФ е липсата на санкции при неспазването на разпоредбите от страна на МС.

Правилото за консолидирания бюджет, което се изпълнява в проекта, ограничава съотношението между държавния дълг и БВП до 60%.

В проекта за 2025 г. обаче не са спазени няколко фискални правила. Първото от тях се отнася до средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, който не би следвало да надвишава 1% от брутния вътрешен продукт. Структурен баланс е годишното салдо на сектор „Държавно управление“, коригиран спрямо икономическия цикъл без отчитане на еднократните и временните мерки. Според проекта през 2025 г. ще бъде реализиран структурен дефицит в размер 5,5% от БВП. Тази стойност значително се отклонява от средносрочната цел. Освен това дефицитът се разширява спрямо предходната година, въпреки че е било необходимо да бъдат предприети коригиращи мерки и не са налице извънредни обстоятелства, които биха позволили такова отклонение.

Подобна е ситуацията по отношение на ограниченията за бюджетните салда, отчитани на касова и на начислена основа. Целта за тях е постигане и/или поддържане на нулево или положително салдо. Видимо от предложения проект е, че както през настоящата, така и през следващите 4 години ще са налице дефицити и по двете методологии.

Нещо повече – според мотивите към проекта очакваният от Министерството на финансите бюджетен дефицит за 2024 г. ще възлиза на 6,55 млрд. лв. При очакван размер на БВП за тази година в размер 201,5 млрд. лв. дефицитът на касова основа ще бъде 3,25% от БВП!

Освен това в проекта не се спазват правилата и за растежа, и за размера на разходите. Техният реален растеж не трябва да превишава този на потенциалния БВП, а размерът им не трябва да бъде по-висок от 40% от БВП. И двете изисквания не са изпълнени, защото номиналният растеж на разходите е 25,5% (т.е. реалният е над 20%), а разходите ще са 46% от БВП през 2025 г. и ще се понижават постепенно до 42% в края на прогнозния период.

По този начин с приемането на проекта Министерският съвет категорично не спазва разпоредбите на Закона за публичните финанси.

Автор: Димитър Чобанов, финансист

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured trending българия корупция кражба пари финанси

Up Next

Предпразнично: Ново поскъпване на млечните продукти

Don't Miss

Ръстът на заплатите в министерства през 2025 г. се оказа чудовищен.

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.