Обществото се поделя на две големи части, които влизат в определени обществени отношения – дясна и лява част. Дясната част изразява и защитава интересите на притежателите на капитал (бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти, инвеститори, чорбаджии и т.н.). Лявата политическа част на обществото и левите партии изразяват и защитават интересите на наемните работници, които продават своите сили, труд, умения, способности и сръчности на т.нар. работодатели (бизнесмени и др. притежатели на капитал) или пък работят, трудят се (полагат производителен труд) самостоятелно и сами се осигуряват (занаятчии, свободни професии, семеен бизнес). Има една сравнително по-малка и по-слабо изявена група от хора, които им се иска да са в дясно, в стана на богатите, но често изпадат в положение да са част от стана на бедните, т.е. те плават между лявото и дясното и техните интереси са „плаващи“ между дясното и лявото. Обикновено се наричат „център“. Политическите партии, които в своите програми, стратегии и политически действия сливат дясното и лявото социални либерали, т.е. заемат позицията „няма ляво, няма дясно“ и др. (най-лявата част на дясното). Има и една група от лумпенизирани хора, които не се самоопределят към част на общество са и с лекота преминават от едни към други политически позиции само с моментно, под настроение или външно влияние, решение. Ако през тази призма преценим резултатите от Деветоюнските избори (2024 г.), можем да направим някои предварителни изводи, една приблизително вярна оценка на станалото общо в политическото българско поле „през лето господне 2024 -то“.

Първият извод от резултатите. В страната се утвърждава господството на десния сектор на политическото пространство в неговата най-отвратителна форма – сливане на държавната власт с десните мутренско-олигархически партии, продължаващо свиване и стесняване на лявото политическо пространство, значително съкращаване на влиянието на БСП в българското общество, разширяване на маргинализацията в обществото.На тези избори победи мутренско-олигархическия капитал, дегизиран като дясна неолиберална и евроатлантическа политика, провeждана от партии, които се самоопределят пред избирателите като десни, дясноцентристки, центристки, либерални, националистически и консервативни, в зависимост от прищявката на техните лидери, новобогаташки спонсори и чуждестранни ментори. Но всички тези самообявили се за десни партии са обединени в едно и то е главното – поддържане на крайно дясна икономическа, данъчна и социална политика, маскирана като икономическа и финансово-банкова стабилност – стабилност на огромната бедност, високата смъртност, неравенството, грамадната за мащабите на страната емиграция и обезлюдяване на най-старата европейска държава. И разбира се, това е политика в полза преди всичко на бизнеса, включително и за чуждестранния. Лидерите на всички представени в 49 -тото Народно събрание партии бяха единодушни, че са против промяната на данъчната политика, макар че бизнесът в България, барабар с този в Северна Македония и Монголия, плаща най-ниският корпоративен данък (10% при средно за ЕС 20-30%) и е против повишаване на данъците на богатите и против намаляване на данъците на бедните (несъгласие да се въведе прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум на доходите). Макар и ограничено, мутренско-олигархичните десни са за продължаване на линията на намаляване на данъците на бизнеса, предимно чрез намаляване на ДДС, чрез който ресторантьори, хлебари, книжари и т.н. реализираха огромни допълнителни печалби, без да намалят цените за обикновените българи и без да увеличават заплатите на наетите от тях работници.

В най-бедната държава на Европа тотално и тоталитаристки господства най-дясната социално-икономическа и финансова идеология на най-богатите. На изборите победи и се утвърди крайно дясната идеология, дясната публична демагогия на почти всички български парламентарно представяни досега партии. На тези извънредни парламентарни избори получиха най-много гласове партиите пряко свързани служебно (чрез държавни и общински служители и техните семейства) с ГЕРБ и ДПС, а в София и ДБ), корпоративно (чрез фирмите с държавните и общински поръчки), работещите в фирми-спонсори в кеш на ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, т.е. на тези избори, десните победиха чрез използването на всички финансово, олигархически и служебно-чиновнически свързани с ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН юридически и физически лица. Победиха раздаващите и получаващите „порциите“ блага от службите и фирмите и „обръчите от фирми“, свързани с десните партии. Огромното трудово и бедно мнозинство от народа, мнозинството от работещите бедни и безработните, дори не си направи труда да отиде до изборните урни. Това отрудено и ограбвано българско мнозинство не вижда алтернатива на десните, на провежданата от тях крайно дясна политика, не вижда надежда за излаз от нищетата, и не вижда и най-малък шанс за излаз от положението си в представените в досегашния парламент политически партии. Не вижда алтернатива в тях, понеже те много години вече явно и скрито подкрепят бизнеса и властващата мутренската българска олигархия.

Вторият извод. Деветоюнските парламентарни избори (2024 г.) в България разкриха още веднъж, че политическото поле у нас е безкрайно раздробено, разпокъсано и парчетосано. И то предимно под влиянието на три значими причини. От тях на челно място стои стремежът към публична, предимно телевизионна слава, нагонът към вождизъм и власт над други хора, властогонство като източник на значими лични и групови доходи. „Петте минути“ телевизионна „слава“ са в основата на властовото его на почти всички лидери и ръководни кадри на участващите в изборите политически партии, коалиции и инициативни комитети. Този стремеж за личностно изтъкване и изпъкване пред „простите хорица“ се прикрива зад маската на празните думи за „спасение на България“, за „борба с мафията“ и олигархията, „борба с корупцията“, „евроатлантически“ ценности, за защита на националния интерес и т. н.

Не по-малко значима причина е стремежът на властвалите през последните 15 години да запазят мутроолигархическата си власт в държавните и общински органи и т.нар. „регулатори“, чрез които се изсмукват от хората на труда огромни финансови и материални средства, изземват се собствености, имоти (държавни, общински, фирмени и лични) пряко или чрез концесии, манипулиране на цените, спекулата, таксите на комуникационните оператори и банките и т.н. Малко са изключенията в някои общини, където решаващ е авторитета на кмета.

Длуга значима причина е силното парцелиране на партийно-политическо пространство. Има безброй партии, коалиции, коалиции от коалиции, съюзи, обединения, организации и т.н. – умопобъркващо хаотично мнозинство. Това безкрайно партийно раздробяване е в интерес на т. нар. „европейски партньори“, „евроатлантически партньори“ и „натовски партньори“. На почти всички българи вече им стана ясно, че България в ЕС и в НАТО е със статут на крайно периферна държава, източник на трудови ресурси и на пазар за скъпите и недостатъчно качествени стоки. Това става чрез ръчно управление от „посолството/посолствата“, тържествени групови срещи на Кой? (от групата Магнитски) с чужди дипломати. За чуждестранните ни „благодетели“ е по-лесно да направляват плаването на България в техният политико-държавен неолиберален фарватер чрез силно раздробено политическо пространство и стремеж в България да няма силни и масово поддържани от народа политически партии, които да могат да защитават свои собствени и национално значими интереси. И това те прикриват под маската за демокрация, свобода, равенство („партньорство“) и т.н.

Политическото поле в България се превърна в терен на остра битка между три главни олигархически групи, които водейки словесна война помежду си в определени моменти се съюзяват за решаване на някои общи проблеми – напр. изпирането, спасяването, предпазването на нещо или на някого от международни санкции, предимствата на бизнеса пред интересите на хората на труда. Уж класическите десни се раздробиха и почти изчезнаха, останаха от тях само олгархическите десни партии на ДПС („обръчите от фирми“ по Доган), на ГЕРБ и на кръга „Капитал“. Лявото изчезна, остана само лявата фразеология и определения на мястото в политическото пространство. В ръководството на лявата БСП се окопаха група властогонци, служещи на интересите на бизнеса, не само с трудно прикриван популизъм и демагогия, но и с ляв словоред и изказ. Общуването с хората се превърна в безличната „работа на терен“, със срещи с убедените привърженици, с букетите и микрофоните. А и в лявото вече има „повече вожд, отколкото индианец“.

Това дълбоко политическо и икономическо разделение на българското общество в новите условия се използва, особено в предизборната кампания, от ВМРО и други ултранационалистически партии и организации (БНС и др.) за възраждане на фашисткия принцип за единство на нацията, против класовото и съсловно разделение и борби, против „разделението на българския народ“, т.е. за преодоляването на класовото и политическо делене на леви и десни – няма ляво, няма дясно, т. е. има само крайно антинародно дясно.

Третият извод. Разминаване между думи и дела. В българското общество, в интерес на богатите, на преден план се изтъкват общи морални ценности за демокрация, свобода, справедливост, солидарност, равенство и т.н., но неподплатени и не разкодирани с конкретна политика. Обещават се едни неща, а на власт и в Народното събрание се правят други неща. В либерално-демократичната (капиталистическа) „международна общност“, в която живеем, всичко е въпрос на интереси – груби материални, индивидуалистични (лични или великодържавни), включително спекулативни финансово-парични и имотни интереси. Сега в България, с изключение на бизнес-олигархичните интереси, няма диференциран партиен израз на значими групови интереси, няма класови, няма съсловни, няма групови (на големи социални групи, браншови, професионални), няма национални интереси. Има само един властващ интерес – интересът към лично и групово обогатяване.

Политическият „елит“ на страната се срасна с олигархията. Всички парламентарно представени партии, независимо как се самоопределят (десни, леви, центристки, либерални, националистически, консервативни, социално-консервативни, либерално-консервативни, лявоцентристки и т.н.) изпращат чрез формално демократични избори в Народното събрание депутати, които освен за своите заплати, се грижат за интересите на бизнеса, а интересите на хората на труда и на бедните използват само като политическа демагогия.

Четвъртият извод. Деформация на основни общочовешки ценности. Жадуваната от десните и част от интелигенцията „свобода“ и „демокрация“ настъпи, но не за всички, а само за „каймака“ (елита) на обществото. Настанаха „свобода“ и „демокрация“ предимно за богатите. За бедните и трудовите работещи хора, за бившите работещи хора (сега пенсионери) свободата е свобода да си беден, свободен да бягаш от род и родина и да работиш за чужди господари, свободен да просиш по софийските улици и да ровиш по кофите с боклук, свободен най-демократично да си продаваш гласа на изборите, свободен да бъдеш икономически роб в поробено от мафията и чуждите интереси уж твое отечество. България застана на челните места в почти всички отрицателни социални и демографски класации в света – смъртност, заболеваемост от сърдечно-съдови и ракови заболявания, най-ниска раждаемост, висока спекула и корупция, голям дял на дрогираните, на алкохолиците и т.н. Водещото в българската политика станаха не интересите на труда, на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, а на хората на капитала, (бизнеса, буржоазията, чорбаджийте, далавераджийте, предприемачите, инвеститорите и т.н.), които имат само спекулативно-печалбарски и в много случаи мутренско-олигархични интереси.

Петият извод. Живеем в общество и изборна демокрация, основани на дълбока тотална манипулация на общественото съзнание, обществените нагласи и предпочитания. Без да разглеждаме всички сегменти на масовата изборна манипулация, може и на първо четене да видим някои драстични подходи и методи.

А) Ограничаване на броя и относителния дял на избирателите до този на т.нар. твърди ядра, до хората, които в интерес на принадлежността към определена партия са готови да пожертват идейните и личностни различия в интересите с лидерите „в интерес на общото дело“. Дейците на „сглобката“ явно разбираха, че им предстоят значими щети в общественото възприемане на техните неморални действия, но действаха „в интерес на общото дело“ – налагане приоритетно на „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, „общите европейски интереси“ „европейска солидарност“ – за Украйна и против Русия. На изборите трябваше да отидат само твърдите ядра на политическите партии от 49 -тото Народно събрание.

Б) Властта да е в ръцете на т. нар. „политически елит“ и по-точно в ръцете на олигархическия елит (местен мутренски и вносен харвардско-мошенически). Но никой бандит не твърди пред другите хора, че е такъв, той едва ли не е чист като момина сълза. Желанието на всяка цена сегашните мутроолигарси да останат на власт се внушава на обществото чрез „експерти“ и „анализатори“ и се прикрива под маската на: див популизъм: защо да правим нови избори и само да харчим народна пара?; хората са уморени от избори – няма смисъл отново да ги разкарваме до урните; няма да управляват партиите, а само експерти избрани и назначени от същите партии, т.е. от нашите хора, както и редица други внушения, като това, че на страната е „ултимативно необходимо ново правителство“, а новите избори ще доведат до същото, не ще доведат до промяна. Политическият парламентарен „елит“ се раздели на две групи – олигархичен управляващ и псеводоопозиционен (лишен от реалната възможност да участва във вземането на решенията, независимо, че има право да гласува против).

В) Тенденциозно и манипулативно използване на огромните възможности на социологически изследвания, телевизии, интернет-сайтове, фейсбук, тик-ток и др. Особено внимание заслужават социологическите изследвания. И колкото да се оправдават собствениците и ръководните дейци на социологическите агенции, в обществото доминира, (и то не без основания) мнението, че служат на определени политически партии и правят тенденциозни манипулативни внушения чрез показване на нереални нагласи – повишаване на процентите на платилите, официално или в кеш нелегално, и обратното – намаляването на резултатите от проучванията за определени партии. Това особено пролича в предварителните изследвания на обществените настроения и нагласи преди изборите спрямо две от неудобните за дясноолигархическото статукво партии – „Синя България“, „Справедлива България“ и „Левицата“. Вероятно интуитивно Нинова бързо се ориентира и в последните предизборни дни постави акцент към избирателите – „не си разпилявайте гласовете за партии, които няма да влязат в народното събрание“. И хората не си ги разпиляваха, но вместо за БСП, ГЕРБ-СДС и ДБ, гласуваха за дясно-консервативно-националистическите образувания „Величие“ и „Меч“. Това, вероятно неочаквано развитие се дължи в голяма степен на социологическите волни или неволни мнушения.

По-друга е ролята на телевизиите, особено на т.нар. „масово-гледани телевизии“. В съвременното либерално общество телевизиите и СМИ играят решаваща роля за редица резултати от изборите. Избирателите определят своя избор не само и не толкова по „пълнотата на джоба“, а предимно по „възприемчивостта на образа“ на партийните лидери и въобще на политиците. Тази постмодернистка мода, наложена първоначално в САЩ, а след това и в целия свят, не отмина и България. До около 70% от външните влияния за предпочитанията при гласуването се дължат на телевизионните образи и харизматичността на поведението пред екрана и на публично събрание на партийните лидери и кадри. Почти никой от избирателите не чете дългите и неразбираеми предизборни платформи, особено такива като „Визия за България“ (71 страници). В тази обстановка редица телевизионни водещи от „най-гледаните телевизии“ се държаха като прокурори и палачи спрямо политическите опоненти („противниците“) на ГЕРБ-СДС и ДПС – особено срещу представителите на „Възраждане, на „Справедлива България“, на „Левицата“ и частично на ИТН. Водеше се пред екраните чрез агресивна атака с въпроси и прекъсвания, водещи до изнервяне и отклоняване на разумно-съдържателното участие и своеобразно неглижиране на представителите на партии, неудобни на ГЕРБ-СДС и ДПС. В същото време ДПС, но и ГЕРБ, избягваха телевизионните дискусии. Искат или не искат това, някои журналисти станаха ортаци на българската мутроолигархия. Много често, съвсем произволно редица журналисти интуитивно или сляпо копирайки Макрон втълпяваха на зрителите, че левите и десните консервативните партии са „демагогски“ и „популистки“ (дори „див популизъм“).

Г) Прякото купуване и манипулиране на гласовете на част от бедните и особено малцинствените лица. При крайно ниската избирателна активност това пряко се отразява на крайните резултати и политическата структура на народното представителство в Народното събрание, а чрез нея и върху провежданата политика, променяни и отменяни закони, политически решения дори за мира и войната. В обществото битува мнението, че купувачите на гласове са най-вече ГЕРБ-СДС и ДПС. Това мнение се основа на фактите, че преди и по време на изборите има образувани множество дела за „купуване на гласове“ но почти няма осъдени. Това означава, че МВР симулира дейност за да прикрие дейността на купуване на гласове, на тези които контролират съдебната система – ГЕРБ-СДС и ДПС. Ръководителите на МВР никога не посочват „заловените“ купувачи на гласове от коя политическа партия са. Тази масова манипулация в някои секции променя и териториално резултатите на партиите и тяхното представителство в Народното събрание. Масовото купуване и манипулиране на гласове на изборите води до огромна загуба на доверие в избирателния процес и в крайна сметка в демокрацията.

Д) Принизяване и/или дори ликвидиране на вътрешно-партийната демокрация. Това пряко се отразява върху естествения и качествен подбор на представителите на политическите партии за народното събрание. В много от политическите партии се установи авторитарен стил на ръководство и управление и силно развит вътрешнопартиен клиентелизъм. В това отношение най-силно се изразяват авторитарните процесите в ДПС, но не по-малко силни са те в ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. В БСП и „Възраждане“ след избора на Председател на Столичния общински съвет с решенията си се „простреляха в крака“. В ПП/ДБ има вътрешно партийна борба кое от двете основни авторитарни крила да е свръх авторитарно, т.е. напълно самостоятелно да управлява цялата коалиция. На възловите места в тези партии се поставят „близки“ и „доверени“ хора („мои хора“), които безотказно изпълняват волята на лидера, а той от благодарност им осигурява постове и възнаграждения. Сред този клиентелистки кадрови състав, разбира се настъпват промени, които освежават персоналния състав. В ГЕРБ това се прави при някакви провали или и непостигнати очаквани резултати, но и за освежаване на лицата и преодоляване на обществената умора от телевизионното показване на едни и същи втръснали образи. Промените в БСП се правят почти изключително поради различно от мнението на Председателя друго мнение по някои въпроси и те достигат до кадрови разгром на цели организации като тези в София-град, Бургас, Казанлък, Перник и т.н. При ДПС има съчетаване на двата подхода и поради това там авторитаризмът и е най-значим. Най-послушните клиенти са най-добре наградени.

Всички изложени до тук политологически изводи са основни причини за пълният български погром: национална демографска катастрофа; обслужваща чужди интереси нацонална икономика, не можеща дори да осигури хранителната, отбранителната и др. сигурност на страната, стабилност на демокрацията като начин на функциониране на властта и т.н.

В общи линии резултатите от изборите вече са ясни. Сред преобладаващата част от българския народ настана отвращение от политическата класа, тотално отричане ролята на партиите, силно принизяване на авторитета и ролята на Народното събрание, полицията, прокуратурата, съдебната власт и т.н. Сред огромната част от българите е налице резонно отдръпване от участие в парламентарни и местни избори. Хората не виждат политическа алтернатива за промени чрез държавната власт в България. Разбраха, че действащата у нас либерално-демократична евроатлантическа система прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни и България застана на челно място в света по социално-икономическо неравенство на населението. Всичко това доведе до масов отказ от гласуване (почти две трети от хората не гласуват). Все по-доминираща става личностната нагласа на около половината българско население и граждани – „не ви щем фалшивата изборна демокрация, искаме по-добър живот“. Резултатите (макар и още не окончателни) от току-що преминалите избори за двата парламента разкриват нерадостна картина за огромното мнозинство трудещи се и бедни българи, т.е. за лявото.

Изборите свършиха. Победители няма. Победени са бедните и онеправданите. Властта си остава в ръцете на олигархията.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes