АНАЛИЗИ

Новата изборна равносметка (юни 2024)

Току-що преминалите двойни избори са добра възможност да се направят множество анализи, обобщения и политически изводи за българската политическа система и функционирането на партиите. Аксиома в политиката е, че тя е израз на интереси, че всяка държавна и местна власт е изразяване и налагане като доминиращи на определен тип обществени интереси. Друга политическа аксиома е, че всяка политическа партия представлява определена обществена група, изразяваща част от обществените интереси. Не случайно понятието „партия“, произхожда от Франция (фр. parte – част).

Обществото се поделя на две големи части, които влизат в определени обществени отношения – дясна и лява част. Дясната част изразява и защитава интересите на притежателите на капитал (бизнесмени, предприемачи, буржоа, капиталисти, инвеститори, чорбаджии и т.н.). Лявата политическа част на обществото и левите партии изразяват и защитават интересите на наемните работници, които продават своите сили, труд, умения, способности и сръчности на т.нар. работодатели (бизнесмени и др. притежатели на капитал) или пък работят, трудят се (полагат производителен труд) самостоятелно и сами се осигуряват (занаятчии, свободни професии, семеен бизнес). Има една сравнително по-малка и по-слабо изявена група от хора, които им се иска да са в дясно, в стана на богатите, но често изпадат в положение да са част от стана на бедните, т.е. те плават между лявото и дясното и техните интереси са „плаващи“ между дясното и лявото. Обикновено се наричат „център“. Политическите партии, които в своите програми, стратегии и политически действия сливат дясното и лявото социални либерали, т.е. заемат позицията „няма ляво, няма дясно“ и др. (най-лявата част на дясното). Има и една група от лумпенизирани хора, които не се самоопределят към част на общество са и с лекота преминават от едни към други политически позиции само с моментно, под настроение или външно влияние, решение. Ако през тази призма преценим резултатите от Деветоюнските избори (2024 г.), можем да направим някои предварителни изводи, една приблизително вярна оценка на станалото общо в политическото българско поле „през лето господне 2024 -то“.

Първият извод от резултатите. В страната се утвърждава господството на десния сектор на политическото пространство в неговата най-отвратителна форма – сливане на държавната власт с десните мутренско-олигархически партии, продължаващо свиване и стесняване на лявото политическо пространство, значително съкращаване на влиянието на БСП в българското общество, разширяване на маргинализацията в обществото.На тези избори победи мутренско-олигархическия капитал, дегизиран като дясна неолиберална и евроатлантическа политика, провeждана от партии, които се самоопределят пред избирателите като десни, дясноцентристки, центристки, либерални, националистически и консервативни, в зависимост от прищявката на техните лидери, новобогаташки спонсори и чуждестранни ментори. Но всички тези самообявили се за десни партии са обединени в едно и то е главното – поддържане на крайно дясна икономическа, данъчна и социална политика, маскирана като икономическа и финансово-банкова стабилност – стабилност на огромната бедност, високата смъртност, неравенството, грамадната за мащабите на страната емиграция и обезлюдяване на най-старата европейска държава. И разбира се, това е политика в полза преди всичко на бизнеса, включително и за чуждестранния. Лидерите на всички представени в 49 -тото Народно събрание партии бяха единодушни, че са против промяната на данъчната политика, макар че бизнесът в България, барабар с този в Северна Македония и Монголия, плаща най-ниският корпоративен данък (10% при средно за ЕС 20-30%) и е против повишаване на данъците на богатите и против намаляване на данъците на бедните (несъгласие да се въведе прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум на доходите). Макар и ограничено, мутренско-олигархичните десни са за продължаване на линията на намаляване на данъците на бизнеса, предимно чрез намаляване на ДДС, чрез който ресторантьори, хлебари, книжари и т.н. реализираха огромни допълнителни печалби, без да намалят цените за обикновените българи и без да увеличават заплатите на наетите от тях работници.

В най-бедната държава на Европа тотално и тоталитаристки господства най-дясната социално-икономическа и финансова идеология на най-богатите. На изборите победи и се утвърди крайно дясната идеология, дясната публична демагогия на почти всички български парламентарно представяни досега партии. На тези извънредни парламентарни избори получиха най-много гласове партиите пряко свързани служебно (чрез държавни и общински служители и техните семейства) с ГЕРБ и ДПС, а в София и ДБ), корпоративно (чрез фирмите с държавните и общински поръчки), работещите в фирми-спонсори в кеш на ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ, т.е. на тези избори, десните победиха чрез използването на всички финансово, олигархически и служебно-чиновнически свързани с ГЕРБ, ДПС, ПП/ДБ и ИТН юридически и физически лица. Победиха раздаващите и получаващите „порциите“ блага от службите и фирмите и „обръчите от фирми“, свързани с десните партии. Огромното трудово и бедно мнозинство от народа, мнозинството от работещите бедни и безработните, дори не си направи труда да отиде до изборните урни. Това отрудено и ограбвано българско мнозинство не вижда алтернатива на десните, на провежданата от тях крайно дясна политика, не вижда надежда за излаз от нищетата, и не вижда и най-малък шанс за излаз от положението си в представените в досегашния парламент политически партии. Не вижда алтернатива в тях, понеже те много години вече явно и скрито подкрепят бизнеса и властващата мутренската българска олигархия.

Вторият извод. Деветоюнските парламентарни избори (2024 г.) в България разкриха още веднъж, че политическото поле у нас е безкрайно раздробено, разпокъсано и парчетосано. И то предимно под влиянието на три значими причини. От тях на челно място стои стремежът към публична, предимно телевизионна слава, нагонът към вождизъм и власт над други хора, властогонство като източник на значими лични и групови доходи. „Петте минути“ телевизионна „слава“ са в основата на властовото его на почти всички лидери и ръководни кадри на участващите в изборите политически партии, коалиции и инициативни комитети. Този стремеж за личностно изтъкване и изпъкване пред „простите хорица“ се прикрива зад маската на празните думи за „спасение на България“, за „борба с мафията“ и олигархията, „борба с корупцията“, „евроатлантически“ ценности, за защита на националния интерес и т. н.

Не по-малко значима причина е стремежът на властвалите през последните 15 години да запазят мутроолигархическата си власт в държавните и общински органи и т.нар. „регулатори“, чрез които се изсмукват от хората на труда огромни финансови и материални средства, изземват се собствености, имоти (държавни, общински, фирмени и лични) пряко или чрез концесии, манипулиране на цените, спекулата, таксите на комуникационните оператори и банките и т.н. Малко са изключенията в някои общини, където решаващ е авторитета на кмета.

Длуга значима причина е силното парцелиране на партийно-политическо пространство. Има безброй партии, коалиции, коалиции от коалиции, съюзи, обединения, организации и т.н. – умопобъркващо хаотично мнозинство. Това безкрайно партийно раздробяване е в интерес на т. нар. „европейски партньори“, „евроатлантически партньори“ и „натовски партньори“. На почти всички българи вече им стана ясно, че България в ЕС и в НАТО е със статут на крайно периферна държава, източник на трудови ресурси и на пазар за скъпите и недостатъчно качествени стоки. Това става чрез ръчно управление от „посолството/посолствата“, тържествени групови срещи на Кой? (от групата Магнитски) с чужди дипломати. За чуждестранните ни „благодетели“ е по-лесно да направляват плаването на България в техният политико-държавен неолиберален фарватер чрез силно раздробено политическо пространство и стремеж в България да няма силни и масово поддържани от народа политически партии, които да могат да защитават свои собствени и национално значими интереси. И това те прикриват под маската за демокрация, свобода, равенство („партньорство“) и т.н.

Политическото поле в България се превърна в терен на остра битка между три главни олигархически групи, които водейки словесна война помежду си в определени моменти се съюзяват за решаване на някои общи проблеми – напр. изпирането, спасяването, предпазването на нещо или на някого от международни санкции, предимствата на бизнеса пред интересите на хората на труда. Уж класическите десни се раздробиха и почти изчезнаха, останаха от тях само олгархическите десни партии на ДПС („обръчите от фирми“ по Доган), на ГЕРБ и на кръга „Капитал“. Лявото изчезна, остана само лявата фразеология и определения на мястото в политическото пространство. В ръководството на лявата БСП се окопаха група властогонци, служещи на интересите на бизнеса, не само с трудно прикриван популизъм и демагогия, но и с ляв словоред и изказ. Общуването с хората се превърна в безличната „работа на терен“, със срещи с убедените привърженици, с букетите и микрофоните. А и в лявото вече има „повече вожд, отколкото индианец“.

Това дълбоко политическо и икономическо разделение на българското общество в новите условия се използва, особено в предизборната кампания, от ВМРО и други ултранационалистически партии и организации (БНС и др.) за възраждане на фашисткия принцип за единство на нацията, против класовото и съсловно разделение и борби, против „разделението на българския народ“, т.е. за преодоляването на класовото и политическо делене на леви и десни – няма ляво, няма дясно, т. е. има само крайно антинародно дясно.

Третият извод. Разминаване между думи и дела. В българското общество, в интерес на богатите, на преден план се изтъкват общи морални ценности за демокрация, свобода, справедливост, солидарност, равенство и т.н., но неподплатени и не разкодирани с конкретна политика. Обещават се едни неща, а на власт и в Народното събрание се правят други неща. В либерално-демократичната (капиталистическа) „международна общност“, в която живеем, всичко е въпрос на интереси – груби материални, индивидуалистични (лични или великодържавни), включително спекулативни финансово-парични и имотни интереси. Сега в България, с изключение на бизнес-олигархичните интереси, няма диференциран партиен израз на значими групови интереси, няма класови, няма съсловни, няма групови (на големи социални групи, браншови, професионални), няма национални интереси. Има само един властващ интерес – интересът към лично и групово обогатяване.

Политическият „елит“ на страната се срасна с олигархията. Всички парламентарно представени партии, независимо как се самоопределят (десни, леви, центристки, либерални, националистически, консервативни, социално-консервативни, либерално-консервативни, лявоцентристки и т.н.) изпращат чрез формално демократични избори в Народното събрание депутати, които освен за своите заплати, се грижат за интересите на бизнеса, а интересите на хората на труда и на бедните използват само като политическа демагогия.

Четвъртият извод. Деформация на основни общочовешки ценности. Жадуваната от десните и част от интелигенцията „свобода“ и „демокрация“ настъпи, но не за всички, а само за „каймака“ (елита) на обществото. Настанаха „свобода“ и „демокрация“ предимно за богатите. За бедните и трудовите работещи хора, за бившите работещи хора (сега пенсионери) свободата е свобода да си беден, свободен да бягаш от род и родина и да работиш за чужди господари, свободен да просиш по софийските улици и да ровиш по кофите с боклук, свободен най-демократично да си продаваш гласа на изборите, свободен да бъдеш икономически роб в поробено от мафията и чуждите интереси уж твое отечество. България застана на челните места в почти всички отрицателни социални и демографски класации в света – смъртност, заболеваемост от сърдечно-съдови и ракови заболявания, най-ниска раждаемост, висока спекула и корупция, голям дял на дрогираните, на алкохолиците и т.н. Водещото в българската политика станаха не интересите на труда, на хората на наемния труд, на бедните и онеправданите, а на хората на капитала, (бизнеса, буржоазията, чорбаджийте, далавераджийте, предприемачите, инвеститорите и т.н.), които имат само спекулативно-печалбарски и в много случаи мутренско-олигархични интереси.

Петият извод. Живеем в общество и изборна демокрация, основани на дълбока тотална манипулация на общественото съзнание, обществените нагласи и предпочитания. Без да разглеждаме всички сегменти на масовата изборна манипулация, може и на първо четене да видим някои драстични подходи и методи.

А) Ограничаване на броя и относителния дял на избирателите до този на т.нар. твърди ядра, до хората, които в интерес на принадлежността към определена партия са готови да пожертват идейните и личностни различия в интересите с лидерите „в интерес на общото дело“. Дейците на „сглобката“ явно разбираха, че им предстоят значими щети в общественото възприемане на техните неморални действия, но действаха „в интерес на общото дело“ – налагане приоритетно на „евроатлантическите ценности“, „евроатлантическата ориентация“, „общите европейски интереси“ „европейска солидарност“ – за Украйна и против Русия. На изборите трябваше да отидат само твърдите ядра на политическите партии от 49 -тото Народно събрание.

Б) Властта да е в ръцете на т. нар. „политически елит“ и по-точно в ръцете на олигархическия елит (местен мутренски и вносен харвардско-мошенически). Но никой бандит не твърди пред другите хора, че е такъв, той едва ли не е чист като момина сълза. Желанието на всяка цена сегашните мутроолигарси да останат на власт се внушава на обществото чрез „експерти“ и „анализатори“ и се прикрива под маската на: див популизъм: защо да правим нови избори и само да харчим народна пара?; хората са уморени от избори – няма смисъл отново да ги разкарваме до урните; няма да управляват партиите, а само експерти избрани и назначени от същите партии, т.е. от нашите хора, както и редица други внушения, като това, че на страната е „ултимативно необходимо ново правителство“, а новите избори ще доведат до същото, не ще доведат до промяна. Политическият парламентарен „елит“ се раздели на две групи – олигархичен управляващ и псеводоопозиционен (лишен от реалната възможност да участва във вземането на решенията, независимо, че има право да гласува против).

В) Тенденциозно и манипулативно използване на огромните възможности на социологически изследвания, телевизии, интернет-сайтове, фейсбук, тик-ток и др. Особено внимание заслужават социологическите изследвания. И колкото да се оправдават собствениците и ръководните дейци на социологическите агенции, в обществото доминира, (и то не без основания) мнението, че служат на определени политически партии и правят тенденциозни манипулативни внушения чрез показване на нереални нагласи – повишаване на процентите на платилите, официално или в кеш нелегално, и обратното – намаляването на резултатите от проучванията за определени партии. Това особено пролича в предварителните изследвания на обществените настроения и нагласи преди изборите спрямо две от неудобните за дясноолигархическото статукво партии – „Синя България“, „Справедлива България“ и „Левицата“. Вероятно интуитивно Нинова бързо се ориентира и в последните предизборни дни постави акцент към избирателите – „не си разпилявайте гласовете за партии, които няма да влязат в народното събрание“. И хората не си ги разпиляваха, но вместо за БСП, ГЕРБ-СДС и ДБ, гласуваха за дясно-консервативно-националистическите образувания „Величие“ и „Меч“. Това, вероятно неочаквано развитие се дължи в голяма степен на социологическите волни или неволни мнушения.

По-друга е ролята на телевизиите, особено на т.нар. „масово-гледани телевизии“. В съвременното либерално общество телевизиите и СМИ играят решаваща роля за редица резултати от изборите. Избирателите определят своя избор не само и не толкова по „пълнотата на джоба“, а предимно по „възприемчивостта на образа“ на партийните лидери и въобще на политиците. Тази постмодернистка мода, наложена първоначално в САЩ, а след това и в целия свят, не отмина и България. До около 70% от външните влияния за предпочитанията при гласуването се дължат на телевизионните образи и харизматичността на поведението пред екрана и на публично събрание на партийните лидери и кадри. Почти никой от избирателите не чете дългите и неразбираеми предизборни платформи, особено такива като „Визия за България“ (71 страници). В тази обстановка редица телевизионни водещи от „най-гледаните телевизии“ се държаха като прокурори и палачи спрямо политическите опоненти („противниците“) на ГЕРБ-СДС и ДПС – особено срещу представителите на „Възраждане, на „Справедлива България“, на „Левицата“ и частично на ИТН. Водеше се пред екраните чрез агресивна атака с въпроси и прекъсвания, водещи до изнервяне и отклоняване на разумно-съдържателното участие и своеобразно неглижиране на представителите на партии, неудобни на ГЕРБ-СДС и ДПС. В същото време ДПС, но и ГЕРБ, избягваха телевизионните дискусии. Искат или не искат това, някои журналисти станаха ортаци на българската мутроолигархия. Много често, съвсем произволно редица журналисти интуитивно или сляпо копирайки Макрон втълпяваха на зрителите, че левите и десните консервативните партии са „демагогски“ и „популистки“ (дори „див популизъм“).

Г) Прякото купуване и манипулиране на гласовете на част от бедните и особено малцинствените лица. При крайно ниската избирателна активност това пряко се отразява на крайните резултати и политическата структура на народното представителство в Народното събрание, а чрез нея и върху провежданата политика, променяни и отменяни закони, политически решения дори за мира и войната. В обществото битува мнението, че купувачите на гласове са най-вече ГЕРБ-СДС и ДПС. Това мнение се основа на фактите, че преди и по време на изборите има образувани множество дела за „купуване на гласове“ но почти няма осъдени. Това означава, че МВР симулира дейност за да прикрие дейността на купуване на гласове, на тези които контролират съдебната система – ГЕРБ-СДС и ДПС. Ръководителите на МВР никога не посочват „заловените“ купувачи на гласове от коя политическа партия са. Тази масова манипулация в някои секции променя и териториално резултатите на партиите и тяхното представителство в Народното събрание. Масовото купуване и манипулиране на гласове на изборите води до огромна загуба на доверие в избирателния процес и в крайна сметка в демокрацията.

Д) Принизяване и/или дори ликвидиране на вътрешно-партийната демокрация. Това пряко се отразява върху естествения и качествен подбор на представителите на политическите партии за народното събрание. В много от политическите партии се установи авторитарен стил на ръководство и управление и силно развит вътрешнопартиен клиентелизъм. В това отношение най-силно се изразяват авторитарните процесите в ДПС, но не по-малко силни са те в ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. В БСП и „Възраждане“ след избора на Председател на Столичния общински съвет с решенията си се „простреляха в крака“. В ПП/ДБ има вътрешно партийна борба кое от двете основни авторитарни крила да е свръх авторитарно, т.е. напълно самостоятелно да управлява цялата коалиция. На възловите места в тези партии се поставят „близки“ и „доверени“ хора („мои хора“), които безотказно изпълняват волята на лидера, а той от благодарност им осигурява постове и възнаграждения. Сред този клиентелистки кадрови състав, разбира се настъпват промени, които освежават персоналния състав. В ГЕРБ това се прави при някакви провали или и непостигнати очаквани резултати, но и за освежаване на лицата и преодоляване на обществената умора от телевизионното показване на едни и същи втръснали образи. Промените в БСП се правят почти изключително поради различно от мнението на Председателя друго мнение по някои въпроси и те достигат до кадрови разгром на цели организации като тези в София-град, Бургас, Казанлък, Перник и т.н. При ДПС има съчетаване на двата подхода и поради това там авторитаризмът и е най-значим. Най-послушните клиенти са най-добре наградени.

Всички изложени до тук политологически изводи са основни причини за пълният български погром: национална демографска катастрофа; обслужваща чужди интереси нацонална икономика, не можеща дори да осигури хранителната, отбранителната и др. сигурност на страната, стабилност на демокрацията като начин на функциониране на властта и т.н.

В общи линии резултатите от изборите вече са ясни. Сред преобладаващата част от българския народ настана отвращение от политическата класа, тотално отричане ролята на партиите, силно принизяване на авторитета и ролята на Народното събрание, полицията, прокуратурата, съдебната власт и т.н. Сред огромната част от българите е налице резонно отдръпване от участие в парламентарни и местни избори. Хората не виждат политическа алтернатива за промени чрез държавната власт в България. Разбраха, че действащата у нас либерално-демократична евроатлантическа система прави богатите все по-богати, а бедните все по-бедни и България застана на челно място в света по социално-икономическо неравенство на населението. Всичко това доведе до масов отказ от гласуване (почти две трети от хората не гласуват). Все по-доминираща става личностната нагласа на около половината българско население и граждани – „не ви щем фалшивата изборна демокрация, искаме по-добър живот“. Резултатите (макар и още не окончателни) от току-що преминалите избори за двата парламента разкриват нерадостна картина за огромното мнозинство трудещи се и бедни българи, т.е. за лявото.

Изборите свършиха. Победители няма. Победени са бедните и онеправданите. Властта си остава в ръцете на олигархията.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Related Topics:featured trending анализ българия измама корупция криза лъжа политика

Up Next

Глобалният баланс на силите бързо се променя в полза на свърхбогатия елит

Don't Miss

Атомната енергетика и провалът на „Зеленaта сделка“

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva