СВЯТ

Новият Арежентиснки президент води страната към колапс

Новият президент на Аржентина води страната към Русия през 90-те години

„Ситуацията в супермаркетите е паническа.” Така аржентинските медии описват само малка част от цялостната картина на това, до което започват да водят реформите на новия президент на страната Хавиер Милей. Неговата политика има поразителна прилика с принципите, проповядвани от руските реформатори през 90-те години.

И така, новоизбраният президент на Аржентина Хавиер Милей премина от думи към дела. По време на президентската кампания той успя да обещае много, може би дори твърде много. Така че днес населението на Сребърната страна (не забравяйте, че името й идва от латинското argentum – сребро) трябва да се примири с идеята, че не всичко, за което са мечтали, ще бъде изпълнено.

Милей започна с най-простите неща. Още в първия си официален президентски ден (тоест веднага след встъпването в длъжност) дон Хавиер намали наполовина броя на министерствата в правителството. „Това ще ни позволи да спестим много бюджетни пари“, каза Милей с обичайния си патос.

Милей твърди, че бюджетният дефицит на страната скоро ще бъде намален до много приемливите 5%. И тогава всичко ще се нареди. Аржентина ще забрави думата „фалит“ (страната го е преживяла три пъти през последните двадесет години), валутата, циркулираща в държавата, ще стане силна (все още не е казано дали валутата на страната ще остане песото или дали ще се премине към американски долар) и т.н. и т.н.

Но за това първо трябва да имат търпение. Да отпият, по думите на Милей „голяма глътка от неприятната напитка на съдбата“. Според изчисленията на екипа на Милей и на първо място на министъра на икономиката Луис „Тото“ Капуто, ще трябва да се отпива през 18-24 месеца от преходния период.

„Наследихме най-лошото наследство, което едно аржентинско правителство някога е оставяло на друго. Нашите предшественици са гледали на получената държава като на трофей, взет във война, като на плячка, с която са се разпореждали по съответния начин. Ще бъде трудно, но ние с вас, народа, ще спечелим“, завърши президентът и даде думата на министъра на икономиката да обяви предстоящите мерки.

Капуто съобщи, че:

– броят на административните и политически длъжности ще бъде намален с 34%;

– субсидиите, отпускани от центъра за провинциите, ще бъдат значително намалени;

– ще се прекрати практиката държавата да провежда търгове за изпълнение на обществени проекти. До момента, в който в тези проекти се намерят частни инвеститори вместо държавата. Държавните търгове, според новото правителство, „са един от основните източници на корупция“.

– отпадат субсидиите за енергия и градски транспорт. Тоест държавата няма да поеме част от разходите на населението за електроенергия и пътуване;

– но размерът на преките парични трансфери към най-нуждаещите се семейства ще бъде увеличен: детските надбавки ще се удвоят, а плащанията за храна ще се увеличат с 50%;

– песото ще бъде девалвирано: доларът вече ще струва не 400 аржентински песо, а 800. Девалвацията ще бъде последвана от въвеждането на данък върху вноса, който ще има „временен“ характер;

– след въвеждането на този данък предприемачите няма да трябва да получават разрешение от властите за внос на чужди стоки в страната.

След като изрази всичко това, Капуто каза, че целта на неговите мерки е „да се избегне хиперинфлация от 15 000%“. И той обясни, че причината за всички финансови проблеми на Аржентина е „бюджетният дефицит“, който страната изпитва „всяка година от миналия век“ и който се покрива от неограничено печатане на пари, причинявайки постоянна инфлация. Според организацията с нестопанска цел “Свобода на изразяването и демокрация”, аржентинското правителство е отделило 4,645 милиарда песо за покриване на бюджетния дефицит през 2021 г., почти 16 милиарда през 2022 г., а през 2023 г. тази цифра достига почти 41 милиарда (приблизително 100 милиона евро).

Капуто завърши с думите, че след извънредното положение „Аржентина отново ще може да мечтае да стане великата страна, каквато беше преди сто години“. Правителственият говорител Мануел Адорни завърши речта си с думите „няма пари“.

В близко бъдеще Милей възнамерява да приватизира около тридесет големи държавни предприятия, включително петролната компания ИПФ, информационната агенция “Телам” държавната телевизионна и радио компания, водоснабдителната компания АйСА и Аржентинските авиолинии.

Когато гледате програмата за реформи на Милей-Капуто, имаме силно усещане за дежа вю с реформите, които се състояха в Русия през 90-те години. Същата шокова терапия, проведена за сметка на обедняването на мнозинството от хората. В Аржентина губернаторът на Буенос Айрес Аксел Кисилоф каза:

„Чух няколко длъжностни лица да казват, че това е първият път, когато обществеността е гласувала с мнозинство за корекция. Но също така си спомням, че през цялата предизборна кампания се твърдеше, че промените няма да паднат върху плещите на хората, тоест работници, учители, младежи, представители на малкия и среден бизнес, дребни производители, учени, културни кадри. работници – тоест най-скромните и нуждаещите се. Надявам се, че новата национална управляваща партия няма да приеме легитимната си изборна победа като възможност да наруши думата си.“

На 19 септември 2023 г., по време на предизборната кампания, Хавиер Милей се зарече да не въвежда данък върху вноса. Клетвата беше придружена от думите „Предпочитам да си отрежа ръката, отколкото да вдигна данъците“. В този момент той не се поколеба да нарече държавата „брутална престъпна организация, която живее от рекета, наречен културно данъци“. И сега, на четвъртия ден от управлението си, Милей подписа въвеждането на 15% данък върху износа, увеличение на данъка върху вноса от 7,5% на 17,5% и още няколко фискални такси. Всичко това трябва да донесе на хазната допълнителни 20 милиарда евро (в песо).

Помните как в Русия също имаше високопоставена политическа фигура, която заплаши, че ще „сложи ръката си на релсите“, ако обещанията му към страната не бъдат изпълнени. Паралелите се виждат с просто око.

Според новоназначения министър на външните работи, икономиста по професия Диана Мондино, „ако цените се повишат, но заплатите не, тогава търсенето пада, тогава производителите няма да имат друг избор, освен да намалят цените на стоките“. Тоест инфлацията, макар и висока, първо е добра и второ е краткосрочна. Няма нужда да повишавате заплатите, просто трябва да изчакате покачващите се цени да се осъзнаят и да паднат отново. Пазарът ще реши всичко.

„Така заплатите и пенсиите се превръщат в регулатори на цените, няма да се изисква финансова корекция (от правителството)“, пише аржентинското издание “Пахина”. „Заплатите и пенсиите са възможност за предизвикване на рецесия, което кара производителите да се замислят преди да повишат цените, като се има предвид, че никой няма да може да купи дори минималното.”

На 8 декември петролният сектор на страната обяви увеличение на цените на бензина с 30%. След представянето на „Плана Капуто” въглеводородните горива поскъпнаха с още 37%. От началото на на тази година (при предишното правителство) цените на петролните продукти в страната са се увеличили с 90%. За седмица с новия офис – още 67%. Три пъти поскъпнаха хранителните масла с един замах, подобни поскъпвания се очакват и при млякото и брашното. Цената на месото се е увеличила с 35% и има потенциал да нарасне с приблизително толкова.

„Ситуацията в супермаркетите е паническа“, отбелязва “Пахина”. „Очаква се катастрофален спад в продажбите. Купувачите отчаяно се борят с производителите за всяко песо от продажната цена.”

Вътрешните цени са освободени, за да се изравнят с цените, на които се изнасят стоките, съмнително е това състояние да осигури на хората по-евтини стоки, казаха от ръководството на най-големия профсъюзен синдикат в страната ЦГТ.

Профсъюзните лидери предупреждават, че „силното ускоряване на инфлационния процес“ вече причинява бърза „загуба на покупателна способност в заплатите на формалните и неформалните работници, работниците в социалната и солидарната икономика. Вирей обеща, че елитите, които преди това се хранеха върху паричните потоци, ще платят за Перестройката. Реално виждаме, че както винаги народът ще плаща. Рационализирането на макроикономиката не трябва да се използва от правителството като извинение за неравномерната тежест на реформите върху обществото.“

Рано е да се говори за резултати. Новоизбраният президент, подчертава “Ла Пренса” вярва, че страната ще стане просперираща. Но той изглежда разчита не на икономически лостове, а на помощта на висши сили, като непрекъснато цитира Стария завет: „Победата в битка не зависи от броя на воините, а от силите, идващи от небето.“

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending криза политика свят

Up Next

Миналата седмица руският президент направи изненадваща обиколка в ОАЕ и Саудитска Арабия. Защо?

Don't Miss

Миграционен взрив във Франция

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news