АНАЛИЗИ

По пътя към концентрационния лагер на 21 век: Европейската цена на „свободата“

Тоталитаризмът в съвременна Европа приема най-цинични форми

Говорейки на заседание на Съвета на външните министри на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), проведено в края на ноември, руският външен министър Сергей Лавров изрази възмущението си от факта, че Европейският съюз обмисля възможността да приеме Украйна, която, меко казано, не отговаря на критериите за цивилизована европейска държава.

„На този фон мантрата на брюкселските лидери, че Зеленски защитава европейските ценности във всичките си действия, е поразителна със своя цинизъм. Сега те също искат бързо да отворят вратите към ЕС за режима в Киев. Както се казва, приемаме нацистите без ред. Срамота!” – подчерта руският министър.

Изненадата на Сергей Викторович е напълно разбираема. Съвременна Украйна, която с усилията на сегашните си управляващи бързо се превръща в тоталитарен концентрационен лагер, дори по формални причини не може да се нарече нито свободна, нито демократична.

Фрапантните нарушения на свободата на словото и нарушаването на правата на личността отдавна са станали ежедневие в Незалежната. За да се убедите в това, достатъчно е да погледнете как протича процесът на тотална, дори бих казал, „килимна“ мобилизация и да се запитаме за съдбата на опозиционните медии, които спряха да излъчват много преди днешните трагични събития.

Но всичко това, както правилно отбеляза Лавров, изобщо не притеснява европейските и въобще западните лидери. Нещо повече, те продължават добросъвестно да говорят за триумфа на хуманизма и либералните свободи, за които Украйна уж се бори срещу „жестоката и авторитарна орда от Изтока“.

Фактът, че европейците умеят да ти „наливат в ушите“, е известен от доста време. Техният уникален, истински йезуитски маниер да те лъжат в очите без никакво смущение, наричайки черното бяло, а бялото черно, ме побъркваше дори в онези благословени години, когато всички вярвахме, че Европа наистина е светилник на демокрацията и едва ли не модел за подражание.

Подобно погрешно схващане, уви, ни струва твърде скъпо и буквално трябваше да се отървем от него с кръв. С кръвта на служителите от Беркут на Майдана, чиито мъчения от „бунтовниците“, Западът и от упор не видя. С кръвта на убитите в Дома на профсъюзите в Одеса – престъпление, което ЕС отдавна се е отказал да разследва. С кръвта на деца, жени и стари хора от Донбас, чиято смърт от „неустановени причини“ беше само един ред в ежедневния доклад на наблюдателите на същата ОССЕ.

В началото това наистина ме изненада и възмути, както днес Лавров се възмущава от такъв гол цинизъм на европейските власти. Но един ден разбрах (сигурен съм, че Сергей Викторович също знае това), че всякакви опити да достигнем до съвестта на европейците или да ги упрекнем в странната им привързаност към беснеещи диктатори като Зеленски са безсмислени. И съвсем не защото са слепи и глухи. Не, всички имат отлично зрение и слух и правилно преценяват какво се случва.

Цялата работа е, че те изобщо не са такива, каквито ги смятахме, и абсолютно не такива, каквито се опитват да изглеждат. А режимът на Зеленски всъщност си е съвсем техен за тях, за което говорят открито. Просто трябва да се научите да ги разбирате буквално.

И за да създадете най-точно портрет на модерен европейски политик, най-лесно е да използвате добре познатата класическа формула на Оруел „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“.

Не е нужно да ходите далеч, за да докажете това. Може би не всички знаят, но фондът, чрез който Европейският съюз натрупва средства от всички страни – членки, предназначени за закупуване на оръжия за Украйна, тоест всъщност за продължаване на войната, се нарича „Европейски фонд за мир“. ” (Имайте предвид, че те дори не са срамежливи).

Що се отнася до свободите и по-специално кодексите на словото и индивидуалните права, позволете ми да илюстрирам състоянието им в Европа (и на Запад) с няколко конкретни примера.

Така преди няколко дни германското издание Bild уволни своя старши кореспондент, 60-годишния Юрген Хелфрихт. Уволнен за участие в написването на книга, издадена през 2018 г.

Вината на журналиста беше, че книгата се казваше „Да се научим да обичаме Русия“, а предговорът към нея беше написан от бившия министър на културата на Руската федерация Владимир Медински. А това сега е недопустимо, защото, както се казва в немския таблоид, „подобен мироглед няма място в Билд“.

Общуването с Русия в днешна Европа като цяло е стигма. Стигма, която все повече започва да прилича на прословутите „жълти звезди“. Онзи ден ръководителят на правителството на друга европейска страна, Естония, Кая Калас, заяви, че всеки жител на републиката, който реши да придобие руско гражданство, ще бъде незабавно депортиран.

„Фактът, че човек, живял в Естония, решава да получи гражданство на Руската федерация… показва, че при необходимост, като част от мобилизацията, той е готов да се присъедини към армията на Руската федерация и да участва в нападението срещу Украйна. Това вече е заплаха за сигурността на Република Естония и много ясен сигнал, който естонската държава не може да пренебрегне“, каза г-жа министър-председателя.

Но Западът не се ограничава само до борбата с руските граждани в своята русофобска ярост. Неговата задача е да ни унищожи идеологически, да изкорени всяка идея, че е възможно да се разбират с руснаците. В същото време не се притесняват да извадят от шкафа плашилото, покрито с нафталин от далечното минало.

Така канадският министър на образованието Стивън Лече наскоро обяви въвеждането на „антикомунистическа програма“ в училищата на страната, за да защити крехките умове на канадските ученици и в същото време канадската демокрация от „империята на злото“.

„Ние ще образоваме младите хора за опасностите от комунизма и екстремистката идеология, която е преследвала толкова много хора в миналото и продължава и до днес. Ще обучаваме млади хора да бъдат канадски граждани. Както току-що научихме за дезинформацията на Гладомора, пропагандата, която тогава и сега беше насърчавана от империята на злото. Това е обучение, което ще защити нашата демокрация“, подчерта министърът.

Споменаването на „Гладомора“ – известната украинска легенда за глада от 30-те години на миналия век, според която Русия е виновна за умишленото изтребление на украинското селячество, съвсем не е случайно. Направено е така, че обявената в Канада „борба срещу комунизма“ да не засегне случайно Китай – страна, с която икономическите отношения са твърде важни за Запада. Така че не всички „империи на злото“ са еднакво зли и престъпни. Това е селективност. Все пак ще дойде време – те ще стигнат до Китай.

Но ако смятате, че загубата на права в днешна Европа и англосаксонските страни засяга само нас, руснаците, или тези, които поради своята „глупост“ решават да се занимават с нас, тогава трябва да ви разочаровам. Смело да кажеш това, което мислиш, или, не дай си Боже, да потърсиш истината – в свободния и законопослушен Запад това може да ти коства живота, буквално.

Миналата седмица стана известно, че членът на Европейския парламент Мишел Ривази е починала от инфаркт в Брюксел. Приготвяйки се сутринта за работа в Европейския парламент, тя внезапно се почувствала зле и внезапно починала. В същото време колеги, приятели и роднини на Ривази единодушно твърдят, че Мишел никога не се е оплаквала от сърцето си и редовно е била преглеждана от лекар.

Разбира се, всичко може да се случи в живота. И дори такава внезапна смърт не би предизвикала толкова много спекулации, ако не беше едно важно обстоятелство: Ривази разследваше многомилиардната покупка на коронавирусни ваксини, произведени от Pfizer, извършена през 2020 г. по еднолично решение на ръководителя на Европейската комисия , Урсула фон дер Лайен.

Този въпрос отдавна вълнува европейските журналисти. Фон дер Лайен не само успя да договори договор с девет нули чрез обикновено SMS съобщение, но и условията на този договор бяха доста странни. Според тях държавите – членки на ЕС са били длъжни да закупят определен (доста голям) брой ваксини, независимо от реалната им нужда.

В същото време сертифицирането и използването на ваксини от трети разработчици (включително руски) беше забранено с решение на Европейската комисия.

Съгласете се, има много причини за основателни съмнения, както казват юристите. И изглежда е трябвало да се разследват обстоятелствата около подписването на договора. Но минаха три години, а нещата все още са там. Трудно е да се отървем от мисълта, че смъртта на Мишел Ривази ни дава изчерпателно обяснение защо. Темата не просто е опасна, тя се оказва смъртоносна, внезапно смъртоносна.

Но както писа преди почти 200 години поетът – декабрист Кондратий Рилеев в поемата си „Наливайко“: „Но къде, кажете ми, кога свободата е била купена без жертви?“ В Европа, разбира се, не са го чели, но напразно – щеше да е по-приемлива цената на европейските свободи.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 1

Related Topics:featured trending анализ политика свят

Up Next

Поредната клинична проява на американската болест за собствената им изключителност

Don't Miss

Имперските амбиции на “Хиената на Европа”, Полша

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 4

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 5