СПОРТ
5 неудобни въпроса за футболния погром
В МВР се наливат всяка година милиарди, а то все не може да се справи в критични ситуации
Четвъртък вечер наистина се оказа Вечерта на знаците, както прогнозира новопръкналият се политически лидер Делян Пеевски. Протестът срещу ръководството на Българския футболен съюз превърна центъра на София в бойно поле, където воюващи помежду си агитки заедно се изправиха срещу солидно въоръжени полицаи, скрити зад водни оръдия. Резултатът – подпалени полицейски коли, потрошено имущество, разцепени глави и облаци от сълзотворен газ. Още по-впечатляващото е, че през всичкото това време вътрешният министър е бил на кино.
Логично случилото се разтърси страната и политически. ГЕРБ и ДПС застанаха твърдо зад полицаите и министъра, ПП-ДБ и БСП поискаха оставката му, ИТН и “Възраждане” си замълчаха, а премиерът взе да мота. Развръзката все още е далеч. Борислав Михайлов не смята да се оттегля, прокуратурата тепърва ще се вихри, оцеляването на кабинета пак е на ръба. Всичко това не отменя острите въпроси, които ситуацията постави. От отговорите ще зависи доколко ще бъде преодоляна не само футболната, но и политическата криза в страната.
1. Кой е виновен за футболния погром?
Накратко – всички! На първо място – ръководството на Българския футболен съюз, което направи всичко възможно да нагнети напрежението с решението мачът България-Унгария да е без публика, с непрекъснатото местене на срещата из различни краища на страната, с арогантното си поведение, публичните закани, измишльотини и скандали. Всичко това изкара на улицата и феновете, които при други обстоятелства вероятно нямаше да се присъединят към протеста.

На следващо място това е МВР, което е пряко отговорно за опазването на здравето, живота и имуществото на хората и държавата. Абсурдно е на фона на кадрите с опожарени коли и разбити стъкла, МВР и СДВР да се хвалят как са спасили София от разрушаване и опожаряване. И досега не е ясно защо не бяха взети мерки за преместването на протеста на по-безопасно място. Нима МВР не знаеше с кого си има работа? Защо не бяха проведени разговори с организаторите на протеста? Защо няма вътрешна информация от агитките за евентуалните провокатори? Как така МВР знае, че се подготвят коктейли “Молотов”, а не знае кой го прави? Защо се хвали с предотварено “внасяне на пиротехника, боксове, метални палки и други забранени вещи и предмети, забранени за спортно мероприятие”, при условие, че всички видяха какъв боен арсенал бе използван?
Своята отговорност трябва да поемат и политиците, столичният кмет Васил Терзиев и спортният министър Димитър Илиев. Те насърчиха протеста, но не направиха нищо, за да не се стигне до насилие. Вярно е, че режимът на протестите е само уведомителен и съгласувателен, но местните власти имат лостове да влияят върху тях, ако искат. Пример за това е “Луковмарш”, който успешно не се провежда с общи усилия на кмет и МВР.
2. Докога ще толерираме биячите в МВР?
При всеки по-голям и емоционален протест, при който се стига до сблъсък, кадрите са дежавю – полицаи бият с палки и ритат паднали на земята хора, унижават ги, малтретират ги. Така беше през лятото на 2020 г. под колоните на Министерски съвет, така беше и по време на футболния протест в четвъртък. Използването на прекомерна сила е един от най-острите проблеми на полицията, с който не само никой не желае да се справи, но който дори се насърчава. След такива баталии, след показателни видеа и снимки, МВР се оправдава, че това били наложителни действия, защото било самозащита. И полицаите, които са пребили протестиращи, или са толерирали това, не само че не са наказвани, но дори и се издигат в системата. Показателен пример за това е уж временният шеф на “Гранична полиция” Антон Златанов, чиято кариера се свързва с бруталното полицейско насилие по време на протестите през 2020 г. Въпреки общественото недоволство, вътрешният министър Калин Стоянов го издигна и даде ясно да се разбере, че временният му статут е само прах в очите, защото няма намерение да търси титуляр.

Тук не става дума само за неспособност и неподготвеност на МВР, а за методично насърчаване на насилието над протестиращи хора. За система за всяване на страх, за създаването на някаква преторианска гвардия, на която нищо не й се случва, дори и да окървави центъра на София.
Това ръководство на МВР не направи изключение. Вътрешният министър Калин Стоянов не само не осъди насилието, но и благодари на всички полицаи, обяснявайки, че клиповете с насилие били рязани и манипулирани. Нещо повече – той се обяви едва ли не за спасител с отказа си да подаде оставка, колкото и проформа да е тя, защото “министърът на вътрешните работи не трябва да бъде изкупителна жертва за дългогодишните проблеми в БФС” и “не трябва да предава колегите си”. Той не се смути от факта, че лично премиерът Николай Денков разкритикува действията на полицията и обяви, че “не можем да си затворим очите пред сцените на отделни полицаи, които биеха и ритаха паднали граждани или случайно попаднали в техния обсег”. Нито, че зам.министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев бе уволнен за несправяне с работата. Нито, че на главния секретар на МВР Живко Коцев е възложено да извърши максимално бързо и обективно разследване за наблюдаваните случаи на насилие от отделни полицаи. За Калин Стоянов насилие изобщо няма! И да има, то е оправдано!
Покрай политическия скандал на заден план останаха още двама висши кадри на МВР, които би трябвало да понесат отговорност за случващото се – директорът на СДВР Любомир Николов /който също смята, че полицията е действала перфектно/ и главният секретар на МВР Живко Коцев, който пък заема най-висшата професионална длъжност в МВР. Първият явно се ползва с протекциите на вътрешния министър, тъй като му беше заместник в ГДБОП, а вторият е “застрахован”, защото е лично назначение на един от лидерите на партия-мандатоносител.
Докато тази мутренска култура не бъде променена, за никаква реформа в МВР не може да става и дума. Колкото и милиарди да се излеят там.
3. Докога политиците ще употребяват протестите за собствени цели?
Чувството за безнаказаност на МВР се подхранва и от безхаберното поведение на политиците при всяка брутална разправа с протестиращи. Те, разбира се, са “потресени”, но за кратко. По-важно им да използват ситуацията за постигане на собствени цели.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов например, който периодично повтаря как бил подал оставка като премиер, щото видял няколко капки кръв на Орлов мост, този път яростно брани вътрешния министър и хвърля вината за случилото се върху … кмета на София и спортния министър. Същото е мнението на неговото алтер его – Делян Пеевски. “Какво трябваше да правят полицаите? Да се оставят да ги убият, да ги пребият? Тези хора са едни и същи, искаха да пребиват полицаи с камъни. Твърдо заставам зад момчетата от МВР. Или ще има държава, или няма да има”, коментира той. Проблемът му е, че той явно не разбира що е то държава и каква е ролята на полицията. Точно кървавите баталии и арогантността на полицията, която не успя за пореден път да се справи с охраната на един протест, показва, че държава няма.

ПП-ДБ пък поискаха оставката на вътрешния министър, защото той е виновен за това “хора да бъдат пребивани по заведения”, заради “проявената жестокост от определени служители на МВР”, за това, че “от оперативна гледна точка не е била създадена необходимата организация за опазването на обществения ред и затова трябва да се носи политическа отговорност”. И не казаха нито дума за главния секретар на МВР. Нито за цялостна промяна на манталитета на полицията.
4. Докога прокуратурата ще действа на пожар?
Не може да не бъде поставен и ребром въпросът защо чак сега прокуратура и КПКОНПИ се сетиха да проверяват Борислав Михайлов и ръководството на БФС. Тук максимата “по-добре късно, отколкото никога” звучи почти комично, защото тези хора са начело на организацията цели 18 години. А публикациите за нередности и черно тото не са спирали.

“По разпореждане на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов прокуратурата се самосезира във връзка с множество публикации в медиите, съдържащи информация за допуснати нарушения и/или престъпления от различен характер (разходване на публичен ресурс, „черно тото“ и др.) от страна на ръководството на Българския футболен съюз, в т.ч. и от президента на федерацията Б. Михайлов”, обявиха от прокуратурата в петък. Само часове по-късно Борислав Михайлов вече беше на разпит в КПКОНПИ. Не че развръзката ще е бърза. Тепърва прокуратурата ще изисква информация от различни държавни институции – Министерство на младежта и спорта, НАП и др. Практиката показва, че резултатът от този ПР подход накрая е едно голямо нищо.
5. Докога футболните агитки ще вилнеят безнаказано?
Ключов остава и проблемът с футболните агитки, които вече конкурират българската армия като численост и мощ. И тук не става дума за истинските фенове, които искат просто да се наслаждават на красив футбол и да се радват на победите за своя отбор. А за наказателните отряди, които се прочуха с вандалски прояви, някои от които завършиха трагично – като запалване на къщи в Катуница, раняване на полицайка с ракета, смърт на хора извън стадиона… Тях закон не ги лови, а властта ги ухажва, за да ги използва в ключови за нея моменти.

Тя си затваря очите пред далаверите на често сменящите се съмнителни собственици на футболни отбори, налива наши пари в “златни стадиони”, изнудва бизнесмени да поемат издръжката на някой нефелен, но кой знае защо важен отбор…
Затова и футболът у нас не е нито спорт, нито бизнес, нито удоволствие. Той е склобка на мутри, помпащи мускули с нашите пари, експлоатиращи млади таланти и убиващи всякакво удоволствие от тази игра.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
СПОРТ
Не искам да бъда запомнен само с тениса
Григор Димитров: Не искам да бъда запомнен само с тениса.
Той покори световния тенис. Но най-важният мач винаги е бил този със самия него. Дни преди Postbank Tennis Gala със Стефанос Циципас, която bTV ще излъчи на живо на 12 юни от 20:00 ч., Григор Димитров прави едни от най-откровените си признания през последните години.
Българската звезда говори пред екип на bTV за трудния период след контузиите, завръщането на ключови хора в екипа му, мечтата да прекарва повече време в България и момента, в който осъзнава, че тенисът няма да бъде завинаги.

„Най-големият ми съперник в момента е Григор Димитров“, призна той без колебание.
ВТОРА ТЕНИС ГАЛА В БЪЛГАРИЯ
След успеха на първото шоу през септември 2024 г. с Новак Джокович, тази година Димитров ще излезе на корта с първата ракета на Гърция – Стефанос Циципас. „Започнахме разговора на шега. Казах му: „Защо да не направим нещо интересно? Може би в България, може би в Гърция…“ Стъпка по стъпка идеята се разви и стигнахме до това събитие“, разказа 35-годишният хасковлия.
„НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ЗАПОМНЕН САМО С ТЕНИСА“
Димитров отдели специално внимание и на каузите си извън корта, включително работата с деца чрез фондация „Григор Димитров“. „Искам спортът не само да ги вдъхновява, а да им дава посока и причина в живота. Независимо дали е професионален спорт или просто хоби, той винаги ти дава нещо.“
Бившият №3 в света призна, че отдавна мечтае да прекарва повече време в България. „Не искам да бъда запомнен само с тениса. Това си го повтарям още от малък. Да, ясно е, че съм по-близо до края на кариерата си, отколкото до началото. Но има и други неща в живота и аз ги очаквам с нетърпение. Усещам, че хората не ме приемат напълно като един от тях. Което е нормално – цял живот живея и играя в чужбина.
Но винаги, когато се връщам, искам да има същото отношение. Това е една от личните ми цели и вероятно означава да прекарвам повече време тук. Винаги съм го искал, но времето не ми е позволявало. Сега имам друг вид свобода.“
„НАШИЯТ СПОРТ Е БРУТАЛЕН“
След поредицата от физически проблеми през последните месеци Димитров е имал време за равносметка. „Нашият спорт е изключително брутален. След контузиите за първи път имах възможност да спра и да погледна какво съм извървял до момента. Признавам си, че това малко ме уплаши. Намирам се в много особен момент от живота си и не ме е срам да го призная. Знам, че все още имам какво да дам. Знам, че мога още. Просто искам да го направя. Ако успея психически да се задържа в най-важните моменти, мисля, че ще има много добър край.“
В последните дни стана ясно, че в щаба на Димитров отново се завръщат дългогодишният кондиционен специалист Себ Дюран и треньорът Джейми Делгадо. „Не можеш сам да играеш тенис. След толкова години заедно решихме, че е хубаво пак да се съберем и да опитаме нови неща. Да вложим повече идеи и различен подход.“

Следващата спирка за българина е турнирът на трева в Майорка – настилката, на която традиционно се чувства най-комфортно. „Тревата винаги ми е харесвала. Този път съм малко по-развълнуван. Най-много ми липсваше постоянството. Имаш два добри дни, след това два дни, в които тялото не реагира както искаш.“
ИМА ЛИ НАДЕЖДА ЗА „УАЙЛД КАРД“ ЗА „УИМБЪЛДЪН“?
„Не зависи от мен, но не се и надявам. Ако стане – чудесно. Ако не стане – също.“
„ВИЖДАМ КРАЯ, НО Е ОЩЕ ДАЛЕЧ“
Най-силните му думи дойдоха, когато разговорът стигна до бъдещето. „Виждам края. Не казвам, че не го виждам. Просто все още е в далечината.“ Според него най-важният знак, че е време за отказване, е моментът, в който изчезнат емоциите и напрежението преди големите мачове.
ФЕНОВЕТЕ?
„Разбирам ги! Напълно ги разбирам. И знам, че те също се ядосват. Но аз се ядосвам много повече. Трудно е. Много трудно след седем загуби от началото на сезона. Именно в такива моменти виждаш кои са истинските ти приятели. Този период ми показа още повече неща извън корта. Разбира се, има хора, на които мога да се облегна и с които мога да споделям. Но, да – приятелите ми много намаляха… Но това е добре. Всичко е по-ясно. По-чисто. По-добре.
Наскоро чух човек, който ме познава още от 15-годишен, да казва: „Ти си един от малкото играчи, които никога не са се променили и винаги са живели и извън тениса.“ Това много ме накара да се замисля.
Тенисът винаги е бил мой приоритет. Абсолютно винаги. Но никога не съм се отказвал от живота извън него. Правил съм какви ли не щуротии… Имало е хора, които са ми казвали: „Ако беше още по-фокусиран, щеше да постигнеш още повече.“ И вероятно са прави.

Ако в началото на кариерата си бях още по-сериозен и не правех някои от нещата, които исках извън тениса, може би резултатите щяха да бъдат различни. Но тогава нямаше да бъда човекът, който съм днес“, откровен е Димитров.
Съжалява ли понякога? – Не, не съжалявам. Защото тенисът ми даде изключително много. Но също така ми отне изключително много.“ „Най-големият ми съперник съм самият аз“, е есенцията в интервюто на Григор Димитров. Но той даде ясно да се разбере, че последната глава от неговата история в тениса все още не е написана…
СПОРТ
Бекъм официално е милиардер
Той влиза в историята и като бизнесмен.
Бившата звезда на английския футбол Дейвид Бекъм официално пренаписа историята, превръщайки се в първия великобритански спортист милиардер в престижния списък на „Съндей Таймс“ за най-богатите хора във Великобритания през 2026 година.
Според данни на Би Би Си, състоянието на Дейвид и съпругата му Виктория вече възлиза на внушителните 1,185 млрд. британски лири.
Това постижение отрежда на семейство Бекъм второто място сред най-богатите личности, свързани със спорта на Острова, като пред тях остава единствено бившият бос на Формула 1 Бърни Екълстоун. Основен двигател на финансовия скок е американският проект на Бекъм – Интер Маями. Клубът, в който блести Лионел Меси, вече е оценен на 1,45 млрд. долара, което го прави най-скъпият в Мейджър Лийг Сокър.
51-годишният Бекъм, който вече носи титлата “сър” след получаването на рицарско звание през ноември, продължава да бъде и едно от най-търсените рекламни лица в света за гиганти като Adidas и Hugo Boss. В класацията на богаташите Люис Хамилтън заема петата позиция с 435 милиона паунда, следван от Рори Макилрой – 325 млн., докато капитанът на националния отбор Хари Кейн допълва топ 10 със 110 милиона паунда – сума, равна на активите на тенис легендата Анди Мъри.
Бекъм прекара по-голямата част от кариерата си като футболист на Манчестър Юнайтед, където доби световна слава, печели шест пъти Висшата лига и един път Шампионската лига.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СПОРТ
Кристиано Роналдо бяга от войната в Рияд! Частният му самолет за 61 млн. паунда кацна в Мадрид след дронова атака
Футболната суперзвезда Кристиано Роналдо напусна Саудитска Арабия посред нощ, след като дронова атака разтърси Рияд и засегна американското посолство.
Луксозният му частен самолет на стойност 61 милиона паунда кацна безопасно в Мадрид, докато напрежението в Близкия изток ескалира и хиляди чужденци се опитват да напуснат региона пише „Дейли мейл“.
Частният самолет на Кристиано Роналдо на стойност 61 милиона паунда е напуснал Саудитска Арабия посред нощ – знак, че футболната суперзвезда може да е избягал на фона на ескалиращия конфликт.
Рияд, където 41-годишният Роналдо живее с партньорката си Джорджина Родригес и петте си деца, е бил ударен от ирански бомби, докато бойните действия навлизат в четвъртия си ден.
Американското посолство в саудитската столица е било атакувано от два дрона през нощта, а ирански държавни медии твърдят, че командна и щабна сграда в Бахрейн също е била унищожена.
Чуждестранни граждани масово напускат Близкия изток, а информацията за пътуването на самолета на Роналдо до Мадрид се появи онлайн.
Проследяваща платформа показва, че самолетът Bombardier Global Express е извършил почти седемчасовия полет до испанската столица.
Луксозният частен самолет е излетял в 20:00 ч. и е кацнал малко преди 1:00 ч. през нощта.

Данните на Flightradar24 сочат, че маршрутът е преминал над Египет и Средиземно море, преди машината да достигне Испания.
Държавният департамент на САЩ е призовал американските граждани да напуснат повече от дузина държави в Близкия изток заради рискове за сигурността.
На всички, намиращи се на изток от Египет, е било препоръчано да се изтеглят, а десетки полети, насочени към Рияд през нощта, са били върнати обратно. Хиляди чужденци отчаяно се опитват да се измъкнат от военната зона.
През 2024 г. Роналдо продаде своя Gulfstream G200, закупен през 2015 г. за 16 милиона паунда, и инвестира в нов Bombardier Global Express 6500 на внушителната стойност от 61 милиона паунда.
Изцяло черният модел побира до 15 пътници и разполага с няколко отделни помещения – зона за сядане с маси и дивани, апартамент с двойно легло и самостоятелна душ-кабина.

Самолетът е персонализиран с неговото лого, както и със силуета му в характерната поза при отбелязан гол. Само миналата седмица машината бе използвана от Джорджина Родригес за пътуване до Милано.
Тя сподели снимка от полета с 72-те си милиона последователи в Instagram, позирайки в черен сутиен.
Роналдо, който получава астрономическите 488 000 паунда на ден от Ал-Насър в Саудитската професионална лига, в момента е контузен.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








