АНАЛИЗИ

Скот Ритър за новата руска военна концепция, за НАТО – хартиеният тигър и края на войната

Неотдавнашните украински атаки срещу селата Работино и Върбово само ще доведат до по-нататъшно изтощаване на силите на Киев, заяви Скот Ритър, бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ и оръжеен инспектор на ООН, в подкаста „Нови правила“ на Sputnik.

Украйна набира сили в контраофанзивата си, започнала през юни, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък, обръщайки се към депутатите в Европейския парламент. Означава ли това, че Украйна най-накрая е постигнала пробив след близо четири месеца и тежки жертви?

„За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем какви са целите и задачите на сегашната фаза на украинската контраофанзива“, заяви пред Sputnik Скот Ритър, военен анализатор и бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ.

„Знаем, че когато те започнаха тази контраофанзива в началото на юни тази година, целите им бяха съвсем ясни: да пробият първата линия на руската отбрана, втората линия на руската отбрана, да превземат град Токмак и след това да го използват като отправна точка за по-дълбоко проникване през руската отбрана, за да превземат град Мелитопол, което ще им позволи да прекъснат моста между Крим и Русия и да подложат Крим на директна атака,

Това беше заявената цел, представена от генерал Залужний, подкрепена от президента Зеленски и други украински официални лица“, продължава военният експерт.

Тези цели обаче не са постигнати досега, смята Ритър. Понастоящем украинците твърдят, че са поставили пехотни части отвъд така наречените „зъби на дракона“ – бетонните препятствия, които представляват първата линия на руската отбрана. По-специално киевският режим твърди, че силите му са успели да превземат селата Вербовое и Работино в Запорожка област.

Все пак на 7 и 8 септември руското министерство на отбраната даде да се разбере, че руските сили продължават успешно да отблъскват атаките на украинските въоръжени сили в районите на населените места. Както отбеляза руският военен блогър Рибар в своя акаунт в Телеграм: това е най-добрият начин „да превърнем Работино в непрекъснат конвейер на смъртта за украинските части“.

„Селото Работино винаги е трябвало да падне. Ако украинците вложат достатъчно военна мощ в определена зона на действие, те би трябвало да могат да напреднат и да превземат въпросния терен, за който руснаците са решили, че ще бъде защитаван, но не до смърт.

Работино винаги е било предназначено да бъде част от зоната на огневата мощ, т.е. отбранителната зона на първата линия на отбрана. Предназначението на Работино беше да помогне за разбиването на украинските атаки и то се справи с това великолепно – каза Ритър.

Каква е новата отбранителна доктрина на Русия?

Това, което всъщност се случва в Работино и Върбово, е част от новата руска отбранителна доктрина, обяснява бившият разузнавач от морската пехота.

„Русия винаги е имала предимно отбранителна доктрина, наследена от съветските времена. Но тази нова отбранителна доктрина, която се прилага, особено на Запорожкия фронт, е дело на генерал-лейтенант Александър Романчук, бивш заместник-командир, струва ми се, на 58-а комбинирана армия. Той беше изпратен в Академията за комбинирани оръжия след участието си в ранните фази на Специалната военна операция. Докато е бил в Академията, той е пренаписал руската отбранителна доктрина, а след това е изведен от Академията и му е дадена ръководна длъжност в Запорожкия фронт в района на Работино“, коментира Скот Ритър

В съответствие с доктрината „целта на предната отбранителна зона е да поеме вражеската атака, за да помогне за нейното разбиване, да използва отбранителни пояси, минни полета, препятствия, това, което наричат „огнени котли“ или „чували“, където искате да принудите врага да влезе, за да можете да го ударите с артилерия, да разбиете атаката, но не и да я задържите и да умрете“, обяснява той.

„Това означава, че докато врагът настъпва, идеята е да сведете до минимум собствените си загуби, като се оттеглите на подготвени позиции и продължите да подлагате врага на все по-силен огън от въздуха, от артилерията, от противотанкови управляеми ракети и т.н., като същевременно го затрупате с минни полета и други препятствия.

Първата линия на отбрана не е предназначена да бъде Аламо. Това е препратка към една американска битка през 1836 г., когато мексиканската армия щурмува тексаската отбранителна позиция Аламо, а тексаските защитници се сражават и загиват там. Не това правят руснаците.„

След като украинците постигнат локално превъзходство, руснаците ще се изтеглят и ще продължат да смилат допълнително силите на противника. Иронията на ситуацията, според Ритер, е, че първата отбранителна линия е предназначена да бъде пробита от украинците, във време и място, определени не от украинците, а от руснаците, които оформят бойното поле от самото начало на провалената контраофанзива на Киев.

„Дори и украинците да са успели да пробият първата линия на руската отбрана, това е направено по план. Това не е последната битка. Те все още ще трябва да се възползват от този пробив. Да преминат към втората линия на отбрана, където ще бъдат подложени на още по-интензивна атака“.

Тоест дори украинските военни да превземат няколко села тук и там, това не означава никакъв пробив, а по-скоро начало на края на контранастъплението на Киев.

Защо първата отбранителна линия на Русия е смъртоносен капан?

Според Ритър Русия е принудила украинските военни да изразходват резервите и боеприпасите си, докато щурмуват първата линия на отбрана.

„Това е, което трябва да разберем. На този етап от битката Украйна е ангажирала стратегическия си резерв – последните три бригади от ядрото, които беше задържала. Това бяха силите за победа. Това бяха силите, които трябваше да бъдат ангажирани в битката, когато [град] Токмак, който се намира зад втората отбранителна линия, падна в ръцете на украинците. Това бяха силите, които трябваше да пробият руската отбрана и да превземат град Мелитопол, завършвайки целта. Стратегическият резерв се ангажира, защото първоначалната вълна на атаката, последващата атака, всички те не успяха да пробият отбранителната зона пред първата линия на отбрана.“

Изтощени от борбата за преодоляване на отбранителните линии на Русия, украинците няма да имат повече сили да продължат напред – каза Ритър. „Това е част от отбранителната концепция на Александър Романчук и тя е изпълнена перфектно от руснаците в Работино„, подчертава той.

Защо украинците продължават напред, въпреки че не успяват да постигнат напредък?

„Това е политически въпрос, на който могат да отговорят само украинците„, каза Ритър.

Според военния анализатор Киев иска да демонстрира на Запада, че милиардите долари помощ не са дадени напразно и че ако Украйна поиска военна помощ, тя ефективно ще използва тази военна помощ за постигане не само на украинските цели, но и на целите на НАТО.

Проблемът тук обаче е, че целите на Киев и на НАТО не са непременно идентични, подчертава американският военен ветеран.

Докато целите на Украйна включват физическото отвоюване на териториите, които Украйна смята, че ѝ принадлежат, целта на НАТО не е толкова постигането на решителна военна победа на бойното поле, а причиняването на болка на Русия до степен, че да се стигне до „московски майдан“, подобен на този, който се случи в Киев през 2014 г., обясни Ритер.

„НАТО, и ние чуваме това отново и отново в реториката на американските политици, независимо дали става дума за сенатор Линдзи Греъм, или за Ники Хейли, която се кандидатира за поста, имаме и други, които повтарят същото, че изразходването на парите на американските данъкоплатци в подкрепа на Украйна е добре похарчено, защото ние убиваме руснаци, а не умират американци. Това, което остава извън това извратено уравнение, са украинците, които умират. Но за Съединените щати и НАТО това просто няма значение.“

Кой е виновен за неуспешната контраофанзива на Украйна?

Въпреки че не може да се изключи отговорността на Украйна за разразилия се хаос – като се има предвид, че Володимир Зеленски е можел да сложи край на конфликта още през март 2022 г. след руско-украинските мирни преговори в Истанбул – според Ритър не може да се изключи и отговорността на НАТО.

„Позволете ми да изясня това. Тази контраофанзива никога нямаше да проработи. Никога. Генерал Кристофър Каволи, командващ силите на САЩ в Европа и върховен съюзен командващ на сухопътните войски, когато говори пред шведски отбранителен форум през януари тази година, говори за случващия се конфликт, това беше конфликтът преди контранастъплението и преди битката при Бахмут, та той каза, че обхватът и мащабът на насилието, което се случва в Украйна днес, надхвърля въображението на НАТО. Така че, когато той казва, че това, което се случва в Украйна, е отвъд въображението на НАТО, това означава, че той казва, че НАТО не е подготвен за този вид война и НАТО наистина не е подготвен за този вид война.„

Според бившия разузнавач от морската пехота същността на въпроса е, че командирите от Пентагона и НАТО никога в кариерата си не са водили „комбинирана война“, тъй като през последните 20 години са участвали в „конфликтни операции с ниска интензивност“ в Ирак, Афганистан, Сирия и другаде. В резултат на това американски служители, служители на НАТО, американски офицери, офицери на НАТО се опитват да учат украинците на доктрина – комбинирана война с оръжия – която самите те не владеят.

„Отговорът е, че алиансът е „хартиен тигър“, който през последните 20 години не е бил финансиран правилно. Те не се обучават правилно. Те не са правили правилните поръчки за отбрана по подходящ начин. И днес няма нито една армия, която да е достатъчно здрава, за да води такива бойни действия, каквито се водят в Украйна, да не говорим за прехвърляне на оборудване на украинските военни, което би могло да им помогне да водят такъв вид война.“

Недостатъчната подготовка, промяната на военната доктрина и стила на въоръжаване на Украйна „по средата на състезанието“ и липсата на ресурси също са допринесли за пораженията на Киев, смята военният експерт.

„Украинците просто не са в състояние да се справят със задачата. НАТО знаеше това. И затова в крайна сметка по-голямата част от вината е на НАТО за това, че е насърчил Украйна да направи нещо, което е знаел, че тя не може да постигне. Но отново се връщам към това, което казах преди. НАТО не иска Украйна да спечели на бойното поле. Те просто искат Украйна да наранят руснаците достатъчно, за да накара Русия да се откаже“.

Каква е крайната цел?

Ритър отбеляза, че провалената контраофанзива на Украйна изглежда е върнала командирите на НАТО от техния фантастичен свят, в който Русия е „слаба“, а армията ѝ „се проваля“, обратно на земята.

„Смятам, че това, което се случва в момента, е, че реалността в Пентагона се променя. За първи път започваме да чувате служители на Пентагона да говорят за руската компетентност. Те признават с неохота, но признават, че руснаците са подготвили много ефективна защита. От Пентагона отдаваха голямата заслуга на мините, дърветата и храстите. Това е сериозно. Това казваха. „“Но реалността е такава, че руснаците не отстъпват. Искам да кажа, че ако погледнем само примера с танка „Альоша“, този прочут танк, който се втурна напред, един срещу осем, и след това около него се появи нещо като легенда. Погледнете състава на войските, войниците на договор, доброволците, мобилизираните войски, които се събират и действат с отдаденост, с чувство за саможертва, с дисциплина, със смелост.„

Руснаците се оказаха много добри и този факт наруши гамбита на НАТО, смята Ритър. Той отбеляза, че „на Запад се установява изцяло нова реалност за невъзможността да се постигнат целите и задачите им“ в Украйна и сега Западът е изправен пред дилемата как да смекчи последиците от предстоящото поражение.

„Ако спрем конфликта сега, можем да определим как ще изглеждат границите. Но ако позволите на този конфликт да продължи, въпросът за окончателната конфигурация на украинската държава ще остане във въздуха. Затова мисля, че в момента на Запад много се говори за това как да се измъкнем от това? Но това трябва да стане по начин, който да не издърпа изцяло килимчето изпод краката на украинците. Защото, ако отидете твърде далеч напред и говорите за капитулацията като за крайна цел, на украинските войски не им остава много за борба. И може да се окаже, че крахът ще бъде крайната цел„, заключава Ритър.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending анализ война политика свят

Up Next

Всичко е, за да се откупят Борисов, Петков и Пеевски

Don't Miss

На гробището в Киев Блинкен видя и потвърди „най-добрата инвестиция в отбраната на САЩ в историята“

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!