ПАРИ

Ако работите от хола, той трябва да бъде обезопасен

Омбудсманът поиска работещи правила за работата от разстояние

Два синдиката защитиха промените в Кодекса на труда за работата от разстояние, които в момента са на фаза обществено обсъждане. Както “Сега” писа, промените ще затормозят тази форма на работа с нови изисквания под претекст да се гарантират безопасни и здравословни условия на труд и при хоум офис. Вместо прокламираната гъвкавост, новите правила ще направят трудно човек да работи откъдето иска и да сменя свободно работното си място – нещо съвсем естествено от пандемията насам.

С промените се въвежда изискване мястото на работата от разстояние да се посочва в трудовия договор, когато е различно от седалището на работодателя, т.е. когато се намира в друго населено място или друга държава. Допълва се изискване помещението на работа от разстояние да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на служителя да работи без риск за здравето и безопасността. Служителят ще трябва, освен това, да предоставя на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното работно място за извършване на работа от разстояние.

Тези допълнителни условия, според вносителите, ще направят възможно да започнат да се прилагат записани още през 2011 г. текстове, че “работодателят носи отговорност за безопасните и здравословни условия на труд на работното място на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние”. Вносителите претендират и да осигуряват гъвкавост, макар че в мотивите си изрично посочват, че след промените “нито една от страните няма да има право едностранно да променя уговореното място на работата от разстояние”.

В становища по кодекса Синдикатът на административните служители “Подкрепа”, а днес вече и КНСБ, твърдят, че критичният поглед към промените се дължи на некомпетентност и непознаване на тънкостите в Кодекса на труда и че промените ще защитят и работодателя, и служителя, а освен това са достатъчно гъвкави и за пръв път ще позволят свобода в тази област. От синдиката обаче потвърждават, че занапред ще трябва да сключваме допълнително споразумение към трудовия си договор, ако решим да работим от Варна, вместо от София. Ще трябва да опишем писмено пред работодателя и условията си на труд у дома. Ако решим от Варна да отидем в Бургас, ще трябва да подпишем ново споразумение към трудовия си договор. С ново описание на работното място. Ако отидем за зимата в топлите страни – също ново споразумение и ново писмено описание. Така, според вносителите, а явно и според синдикатите, ще се защитят интересите на всички.

МТСП: В ЕС работодателят отговаря за безопасните условия на труд

Заместник-министърът на труда и социалната политика Десислава Стоянова днес се срещна по промените и с представители на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ), Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Българска работодателска асоциация „Иновативни Технологии“ (БРАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Калина Петкова – директор на дирекция “Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, е обърнала внимание, че новите разпоредби гарантират правото на двете страни в трудовото правоотношение – работодател и работещ, да се договарят помежду си, включително и по отношение на правилата, по които ще се извършва работата от разстояние, като се детайлизира обхватът на това договаряне. По този начин правата на работодателя също са защитени, тъй като той ще бъде освободен от отговорност, ако служителят наруши въведените правила, за които е бил информиран, казва Петкова. „Отговорността за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя, като така е уредено във всички държави – членки на ЕС. Няма как работодателят да гарантира безопасност и здраве при работа, ако не знае от къде работи служителят“, е обяснила Петкова.

Заместник-министър Десислава Стоянова и представителите на БАСКОМ, АИБЕСТ, БЕСКО и БРАИТ се договориха работодателските организации да изпратят информация за идентифицираните от тях проблеми и възможни решения, които да бъдат обсъдени в рамките на общественото обсъждане на законопроекта. „Именно това е целта на процедурата за обществено обсъждане. Да се чуят всички заинтересовани страни и да се намерят най-работещите решения“, заяви Десислава Стоянова.

Място на работа или работно място – открийте разликите

И Синдикатът на административните служители “Подкрепа”, и КНСБ твърдят, че критиците на промените не схващат разликата между понятията “място на работа” или “работно място”. Двете са ясно дефинирани в Кодекса на труда. За място на работата се смята “седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата”. Под седалище обикновено се разбира населеното място, в което се намира управлението на една фирма и точно това задължително се пише в трудовия договор.

Работното място пък е помещението, цехът и т.н., където човек работи, а ако работи от разстояние, работното му място е “домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието”. Сега няма изискване да се посочва работното място в трудовия договор, само има забрана работодателят едностранно да променя мястото на работа, т.е. седалището на фирмата.

С промените в трудовия договор вече ще трябва да се определя “мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на фирмата”. Въпреки че седалището на фирмата в случая не се променя, това на практика се тълкува като изискване всяко преместване на служителя в друг град или държава да се вписва в трудовия договор. Това потвърждават и КНСБ в своето становище със следното изречение:

“Ако работата от разстояние се осъществява на територията на Република България, като седалището на фирмата е в София-град, а работата от разстояние преимуществено ще се извършва от апартамент или вила във Варна, например, това трябва да бъде записано в индивидуалния трудов договор”.

Според синдиката обаче това е облекчение, а не затормозяващо изискване. От КНСБ са споменали “преимуществено”, но срокове в промените не се уточняват, т.е. на практика би следвало всяка промяна да се декларира, независимо колко краткотрайна ще е тя.

“С тази промяна не се ограничават нито работникът, нито работодателят. Напротив – с нея се дава по-голяма свобода за двете страни и в същото време се гарантира стабилност за работодателя къде може да търси своя работник и как да изисква от него правилна експлоатация на техниката и изпълнение на трудовите задължения от това място”, твърдят от КНСБ.

От синдиката са коментирали и специално хипотезите на работа от дома, с което потвърждават опасенията, че ще трябва да доказваме, че домът ни е достатъчно безопасно място, за да работим в него. С новото предложение в КТ се прави промяна на термина „работно място при работа от разстояние“ – ще се разбира не като целия дом на работника, а определено „място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата“, посочват от КНСБ. “С други думи, ако в дома работникът е избрал да работи от хола си, то това ще е работното място, което трябва технически да бъде осигурено и обезопасено, така че в това помещение работодателят или инспекцията по труда при необходимост да могат да извършват проверки. Така отпада и неяснотата, ако в дома, докато работим от разстояние, се случи злополука, дали тя ще бъде трудова или битова – ще бъде трудова, ако се случи в обявеното работно помещение в рамките на работното време”, обясняват от КНСБ.

Вече има обещания за промени на промените

“В промените има редица проблеми, посочени в медийни публикации. Като представител на ИТ сектора, поемам задачата реалните нужди на сектора да бъдат отчетени в закона. Гъвкавостта е водеща (не само в този сектор) и трябва да я уредим внимателно. Второ, това е ранен етап на проекта. Негативните реакции, които са напълно резонни, ще доведат до подобряване преди изобщо проектът да бъде внесен в парламента. Именно това е ролята на общественото обсъждане”, коментира преди няколко дни депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов в профила си в “Туитър”. “Моето мнение е, че трябва на първо време да разграничим изцяло отдалечени позиции от възможността за home office, като ще направя съответните предложения в рамките на общественото обсъждане”, смята той. “В проекта има и добри идеи, които трябва да се прецизират. Нека отчитаме, че не само ИТ секторът работи дистанционно и законът трябва да обхваща целия спектър от хипотези, защитавайки работниците, и несъздавайки прекомерна тежест за работодателите”, коментира още депутатът.

Омбудсманът поиска работещи текстове

Коментар по Кодекса днес направи и омбудсманът Диана Ковачева. Тя е категорична, че трябва да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасността при работа и настоява да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн. С предложените сега промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние, посочва омбудсманът, като дава за пример писмената информация за характеристиките на работното място и изискването да се осигури достатъчно площ за “хоум офис”.

Ковачева смята, че осигуряването на безопасни условия на труда е изцяло задължение на работодателя, включително и когато работното място е в дома на работника. Омбудсманът посочва още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника. Това обаче връща дискусията на изходна точка – как е възможно работодателят да носи отговорност за условията на работа в дома на служителя, и трябва ли служба по трудова медицина да идва на оглед вкъщи, за да потвърди доколко е безопасно да се работи там.

Право на изключване за всички

Всички приветстват въвеждането на право на изключване, но всички забелязват, че вносителите са преценили нуждата от него единствено при работата от разстояние, а не и за присъствените работници, поради което настояват режимът да бъде уеднаквен за всички.

За целта, както писахме, се предлага специален текст, че служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в трудовия договор са уговорени условия, при които това е допустимо. Засега обаче това е предвидено само за работата от разстояние. Така излиза, че работещият от вкъщи няма да е длъжен да следи служебните чатове в извънработно време, но на присъствения служител е позволено да се звъни и нощем.

„Намирам тази промяна за правилна и необходима. Но също така бих искала да обърна внимание, че това право на необезпокоявано ползване на почивка от страна на работниците следва да бъде гарантирано на всички наети работници, а не само на работещите от разстояния“, коментира омбудсманът.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending пари

Up Next

УДАР ПО ДЖОБА! Зехтинът поскъпва двойно заради пожари и слаба реколта в Гърция

Don't Miss

Как САЩ и Европа преминаха на рубла

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.