ТЕМА
ООН ни плашат със страхотни жеги слудващите години

Две от три е шансът през следващите пет години светът временно да достигне международно приетия глобален температурен праг за ограничаване на най-лошите последици от изменението на климата, прогнозира нов доклад на Световната метеорологична организация, предава „Асошиейтед прес“.
„Вероятно това ще бъде само мимолетен и по-малко тревожен флирт с договорената климатична опасност.“
Това заяви метеорологичната агенция на ООН в сряда. А обяснението е, че учените очакват временен изблик на топлина от Ел Ниньо да засили затоплянето, причинено от човека от изгарянето на въглища, нефт и газ, до нови висоти и след това да се спусне малко надолу.
Парижкото споразумение за климата от 2015 г. определи 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) като глобална парапет за атмосферно затопляне, като страните се ангажираха да се опитат да предотвратят толкова много дългосрочно затопляне, ако е възможно. Учени в специален доклад на ООН от 2018 г. потвърдиха, че преминаването през тази точка ще бъде драстично и опасно различно с повече смърт, разрушения и щети върху глобалните екосистеми.
„Вероятно няма да е тази година. Може би това ще бъде следващата година или по-нататък, че годишната средна температура е 1,5 градуса по Целзий“, смята водещият автор на доклада Леон Хермансън, учен по климата в Метеорологичната служба на Обединеното кралство. Но учените по климата изтъкнаха, че това, което вероятно ще се случи през следващите пет години, не е същото като провал на глобалната цел. В изявление генералният секретар на СМО Петери Таалас коментира:
„Този доклад не означава, че ще надхвърлим постоянно нивото от 1,5 градуса по Целзий, определено в Парижкото споразумение, което се отнася за дългосрочно затопляне в продължение на много години. Въпреки това СМО бие тревога, че ще нарушим нивото от 1,5 градуса по Целзий временно с нарастваща честота. Една година всъщност не означава нищо.“
Учените обикновено използват 30-годишни средни стойности. Тези 66% шансове една година да достигне този праг за пет години са се увеличили от 48% миналата година, 40% предходната година, 20% през 2020 г. и 10% преди около десетилетие. Докладът на СМО се основава на изчисления от 11 различни научни центъра за климата по целия свят.
Светът се приближава все по-близо до прага от 1,5 градуса поради климатичните промени, причинени от човека, от години. Временното затопляне на очакваното за тази година Ел Ниньо – феномен, който започва със затопляне на части от централната част на Тихия океан и след това се разпростира по целия свят – прави „възможно за нас да видим една година надвишаваща 1,5 градуса пълно десетилетие преди дългосрочното средно затопляне, предизвикано от човешките емисии на парникови газове, го прави“, коментира климатологът Зеке Хаусфатер от технологичната компания Stripe и Berkeley Earth, който не беше част от доклада на WMO. В имейл Хаусфатер пише:
„Не очакваме дългосрочната средна стойност да надхвърли 1,5 градуса по Целзий до началото на средата на 2030 г.“
Но той уточнява, че всяка година на вдигане на или близо 1,5 има значение. В интервю Хермансън отговори:
„Виждаме този доклад повече като барометър за това как се приближаваме, защото колкото повече се приближавате до прага, толкова повече шум, блъскащ се нагоре и надолу, ще ви блъсне случайно през прага.“
Освен това той обясни, че колкото повече произволни удари над марката се случват, толкова повече светът всъщност се доближава до прага.
Ключов във всичко това е цикълът Ел Ниньо. Светът излиза от рекордно тройно потапяне Ла Ниня – три поредни години на по-хладния братовчед на Ел Ниньо, ограничаващ причиненото от човека изкачване на затопляне – и е на прага на Ел Ниньо, който някои учени прогнозират, че ще бъде силен.
„Ла Ниня донякъде изравнява тенденцията на затопляне, причинено от човека, така че светът не е надвишил годишната температурна граница от 2016 г. насам, последният Ел Ниньо, супер голям“, изтъкна Хермансън.
А това означава 98% шанс за счупване на годишния глобален температурен рекорд от 2016 г. между сега и 2027 г., се казва в доклада. Освен това има 98% шанс следващите пет години да бъдат най-горещите пет години в историята, се казва в доклада.
Поради преместването от Ла Ниня към Ел Ниньо, „където преди е имало наводнения, ще има суши и където е имало суши преди може да има наводнения“, смята Хермансън.
Докладът предупреждава, че Амазонка ще бъде необичайно суха през голяма част от следващите пет години, докато Сахелската част на Африка – преходната зона между Сахара на север и саваните на юг – ще бъде по-влажна. Хермансън обяви:
„Това е едно от положителните неща, произтичащи от тази прогноза. Не всичко е обреченост и мрак и горещи вълни.“
Климатологът от Университета на Пенсилвания Майкъл Ман подчерта, че доклади като този поставят твърде голям акцент върху глобалната температура на повърхността, която варира в зависимост от цикъла Ел Ниньо, въпреки че в дългосрочен план се покачва. Истинското безпокойство са дълбоките води на океаните, които поглъщат огромното мнозинство от причиненото от човека затопляне в света, което води до постоянно нарастване на съдържанието на топлина в океана и редовно поставяне на нови рекорди.
Ман е на мнение, че е погрешно да се мисли, че светът ще надхвърли прага по всяко време, защото „съгласуваните усилия за намаляване на въглеродните емисии все още могат да избегнат преминаването му напълно“, заяви Ман.
„Върху това трябва да се съсредоточим.“
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ТЕМА
СТАВА ГОРЕЩО: Земята навлиза в нова климатична ера

Планетата ни прекрачи прага от 1,5°C глобално затопляне
Земята официално навлиза в критична нова фаза на климатичните промени, сочат две мащабни проучвания, които алармират за преминаването на прага от 1,5°C глобално затопляне. Това е прагът, поставен като критично ограничение в историческото Парижко споразумение от 2015 г. за справяне с климатичната криза.
Целта на Парижкото споразумение е ограничаване на покачването на температурите до не повече от 1,5°C над прединдустриалните нива чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Но според проучванията, публикувани в Nature Climate Change, Земята вече може да е преминала този ключов праг.
Според проучванията, през 2024 г. средната глобална температура е била с 1,6°C по-висока от тази през края на 19-ти век – периодът преди мащабната употреба на изкопаеми горива. Макар покачването на температурите през отделни години или месеци да не означава автоматично преминаване на климатичния праг, учените предупреждават, че това е сигнал за дългосрочно нарушение.
Европейското изследване показва, че когато средната температура достигне определен праг, това обикновено води до 20-годишен период на продължително затопляне. В същото време канадското проучване подчертава, че дори само 12 последователни месеца с температури над 1,5°C са показател за трайно нарушение на този праг.
Учените от години предупреждават, че ако затоплянето премине 1.5°C, ще станем свидетели на катастрофални последствия за природните системи, които поддържат живота на планетата. Ще бъдат застрашени уникални екосистеми, като Големия бариерен риф, океаните ще се затоплят допълнително, а морското равнище ще продължи да се покачва, заплашвайки крайбрежните общности и морските обитатели.
Освен това се наблюдават все по-чести и разрушителни природни бедствия като горски пожари, екстремни топлинни вълни и наводнения, които оказват натиск върху екосистемите, икономиките и обществата.
Дори при незабавно намаляване на емисиите, проучванията показват, че Земята вероятно ще остане над прага от 1,5°C за дълго време. За да бъде възможно връщане под тази граница, учените подчертават необходимостта от постигане на „нетно-негативни емисии“ – тоест отстраняване на повече парникови газове от атмосферата, отколкото се отделят.
Но това е изключително предизвикателна задача. Според Междуправителствения панел по климатични промени, въглеродните емисии са нараснали с 50% от първия му доклад през 1990 г. досега. Човечеството не само че не намалява емисиите в достатъчна степен, но и все още върви в грешна посока.
Въпреки мрачната картина, има и положителни признаци за напредък. Производството на енергия от възобновяеми източници се увеличава в глобален мащаб, а в много страни използването на изкопаеми горива започва да спада. Новите технологии в авиацията, строителството и други силно замърсяващи индустрии също водят до забавяне на растежа на емисиите.
Но тези успехи не са достатъчни. Богатите държави трябва да увеличат финансовата и технологична подкрепа за бедните страни, които са най-засегнати от климатичната криза. Макар да има известен напредък в тази насока, необходима е много по-мащабна международна координация.
Преминаването на прага от 1,5°C означава, че глобалното затопляне ще продължи да оказва дългосрочно въздействие върху планетата. Ако искаме да ограничим разрушителните последствия за бъдещите поколения, трябва спешно да ускорим действията по декарбонизацията на икономиките. Това включва преминаване към зелени технологии, намаляване на енергийната консумация и осигуряване на защита за най-уязвимите общности.
Има все още място за надежда, но времето ни изтича. Ако продължим да отлагаме необходимите действия, ще задълбочим кризата и ще поставим планетата и човечеството в още по-голям риск.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ТЕМА
Най-продължителната магнитна буря от 2017 г. насам достигна 66 часа

Геомагнитната активност на Земята регистрира рекордно дълга серия от бури, сочат данни на руската академична общност.
Магнитна буря с продължителност от 66 часа бе регистрирана на Земята — най-дългият непрекъснат период на геомагнитна активност от 2017 г. насам. Това съобщи Лабораторията по слънчева астрономия към Института за космически изследвания на Руската академия на науките.
„Геомагнитните индекси отново са на зелено“, се посочва в съобщение на лабораторията, публикувано в канала ѝ в Telegram. „Последното геомагнитно събитие продължи 66 часа, превръщайки се в най-дългата серия от магнитни бури от април 2017 г. насам.“
За сравнение, тогавашната буря продължи 69 часа, отбелязвайки предходния рекорд. Геомагнитните бури могат да окажат влияние върху комуникационните системи, сателитите и електропреносните мрежи, като интересът към тях остава висок както в научната общност, така и в сектора на високите технологии.
ТЕМА
Чака ни масов мор в Европа заради бруталните жеги

Десет града на Стария континент да се готвят отсега за непосилните горещини
Ужасяващо проучване прогнозира точно колко хора ще умрат от изменението на климата до 2099 г.
Общо 5,8 милиона европейци ще бъдат убити от прекомерна топлина между 2015 г. и 2099 г., прогнозират учени от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, цитирани от “Мирър”.
Експертите обаче предупреждават, че тяхното проучване не включва ефектите от катастрофални метеорологични събития, причинени от изменението на климата, като горски пожари и тропически бури – така че действителната обща сума ще бъде още по-висока.
Въпреки че екипът признава, че покачващите се температури ще спрат хората да умират от студ, като цяло нарастването на смъртните случаи от топлина ще се повиши.
Ето кои са десетте града в Европа, в които се очаква най-висок брой смъртни случаи, свързани с температурите до 2099 г.:
Барселона (Испания) – 246 082
Рим (Италия) – 147 738
Неапол (Италия) – 147 248
Мадрид (Испания) – 129 716
Милано (Италия) – 110 131
Атина (Гърция) – 87 523
Валенсия (Испания) – 67 519
Марсилия (Франция) – 51 306
Букурещ (Румъния) – 47 468
Генуа (Италия) – 36 338
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ